Глава 17
Седем часа по-късно, след много смъртни заплахи (както към, така и от Темпер), близко лишаване от свобода и много обяснения, аз и Темпер сме с Дез и Малаки в една от частните стаи на Търговеца.
Темпер кръстосва петите си върху подлакътника на стола тип „уингбек“, в който седи, а гърбът ѝ е опрян на другия подлакътник.
– Така че нека да изясним: вие двамата – посочва тя към мен и Дез, – сте сродни души, но не можахте да се съберете за глупаво дълго време, защото тази – сега тя посочва мен, – е направила някакво безумно желание. И точно след като двамата най-накрая се събрахте, тя… – отново посочва мен – беше хвърлена в затвор за феи, а някакъв психопат крал реши да ѝ даде крила – и люспи и нокти – и тогава ти… – тя посочва Дез, – уби този гадняр, но сега ти… – отново посочва мен, – си блокирана тук.
– Тя не е блокирана тук – казва мрачно Дез. Той седи на друг стол, а предмишниците му са силно облегнати на бедрата.
Темпер се озърта.
– Сякаш може просто да си разхожда пернатия задник из Лос Анджелис.
Малаки пристъпва напред.
– Защо не поговорим за по-належащия въпрос в момента: заличила си един от порталите на Фаунистичното кралство и си държала фея за заложник.
Темпер сгъва ръце и оглежда феята нагоре-надолу.
– Ако искаш извинение, гледаш грешното момиче, другарю.
Почукване на вратата прекъсва разговора. Дез маха с китката си и вратата се отваря.
Феята от другата страна се покланя.
– Кралю мой – казва той. – Господине, дами. – Той навежда глава към всеки от нас, преди да обърне внимание на Дез. – На портите на двореца има войници на фауната. Искат ареста на магьосницата.
И това бележи поредния опит за задържане.
Дез потърква брадичката си.
– Отказвам да я предам – казва той.
– Кралю мой… – започва феята.
– Магьосницата е почетен гост и затова се ползва с моята защита и тази на моето кралство – казва той. Очите му се стрелкат към моите. – Всички щети, които е нанесло нейното пристигане, ще бъдат изплатени изцяло от личната ми хазна.
Дъхът ми спира. Той очевидно прави това за мен.
Точно когато си мислех, че е невъзможно да го обичам повече…
Веждите на Малаки се повдигат. Той преценява Темпер, която го поглежда така, сякаш не би имала нищо против да го опита за вечеря.
Феята, която стои на вратата, се колебае, после се покланя.
– Много добре. Ще им съобщя.
След като вратата се затваря, в стаята настъпва тишина.
Накрая Темпер прочиства гърлото си.
– Предполагам, че искаш да ти благодаря – казва тя, като изтърсва безпомощно парче вълна върху стола.
Фактът, че Дез е предложил на Темпер защитата си… не съм сигурна, че той осъзнава, че това е нещо много важно за нея. Темпер е свикнала да бъде съдена и осъждана, а не да ѝ се дава предимство.
– Сега трябва да се представиш на Слънцестоенето – прекъсва я Малаки. – Ще трябва да докажеш на другите кралства, че все още си верен съюзник. В противен случай това може да постави началото на война.
Дез разтрива лицето си. За пръв път той изглежда като уморен крал.
Усещайки, че има влияние над Дез, Господарят на сънищата пристъпва напред.
– Ако присъстваш на Слънцестоенето и им покажеш, че си същият владетел, какъвто си бил винаги, това ще допринесе много за охлаждане на напрежението.
В продължение на минута Дез не казва нищо, а само обмисля думите на Малаки.
Тези негови хипнотични, сребристи очи срещат моите. Мога да кажа, че се разкъсва между това да ме защити и да защити кралството си. Това ме разтърсва до дъното на душата ми, че имам толкова голямо значение за някого.
– Нямам нужда от защита – казвам аз.
– От тези феи може би – промълвява Дез. Накрая, с неохота, той кимва. – Добре, аз ще отида – всички ще отидем. – Погледът му прекосява стаята, докосвайки се до Малаки, после до мен, а след това – шокиращо – до Темпер.
Тя също идва?
Темпер изглежда доволна.
– Звучи ми добре. Смятай, че това е реброто на тази – казва тя и побутва брадичката си в моя посока.
Тогава ме поразява, наистина ме поразява: Дез иска да отведе мен и една магьосница с горещ темперамент на място, където смъртните са роби. Ще трябва да спазваме архаичните им закони, закони, които подчиняват хората.
Потискам преглъщането. В какво сме се забъркали?
Назад към част 16 Напред към част 18
