Глава 29
В личния кът за закуска на Мара отекват звуците на тракащи сребърни прибори.
– Е, снощи беше повече от вълнуващо, – казва Мара, за да наруши тишината.
Тримата владетели на феи, аз и Зеленият човек сме насядали около масата и се наслаждаваме на неловка закуска.
Един от крайъгълните камъни на Слънцестоенето са дипломатическите разговори, които се провеждат през тази седмица, и очевидно днешната среща на закуска е първата от тях.
Честно казано, нямам големи надежди за това как ще протекат тазгодишните разговори. Кралят на фауната забележимо отсъства, докато кралството му се бори да намери заместник на владетеля. Междувременно Дез и Янус се гледат един друг през цялото време на храненето, а Дез върти ножа между пръстите си, както съм го виждала да прави с кинжалите. А Мара ме погледна няколко пъти, но не успя да направи този скок, за да се обърне към мен подобаващо.
Единственото, което се опитвам да постигна, е да задържа закуската и да не се изплаша по дяволите. Не би трябвало да седя безропотно на една маса с човека, който ме отвлече от къщата на Дез. Ако беше човек, вече щях да съм се вкопчила със зъби и нокти в отмъщението си, използвайки блясъка си, за да го накарам да направи всичко, което пожелая. Но, уви, той е крал на феи, който е имунизиран срещу моите сили и сам е зашеметяващо могъщ.
Единственият, който изглежда се наслаждава, е Зеленият човек. Той се тъпче с яйцата си, сякаш това е професия.
Това е най-странната дипломатическа среща в историята.
– И така, припомни ми отново – казва Мара, поглеждайки между Краля на деня и Краля на нощта, – каква беше тази разправия, която едва не разруши две хилядолетия мирни срещи по време на слънцестоенето?
Дез се обляга назад на седалката си, като сгъва единия си крак върху другото коляно.
– Янус отвлече моята половинка.
Янус удря сребърните си прибори по масата, като кара чиниите да дрънчат.
– За последен път, по дяволите, не я докоснах. – Очите му се стрелкат към мен. – Дори не съм я виждал преди.
Лъжец.
Не знам на какво си играе, но никога не бих могла да забравя короната от светлина, която блести около него, нито онова негово лице, което би накарало скулпторите да заплачат.
Сигурно чете мислите ми от изражението на лицето ми, защото очите му се отдръпват с досада.
Погледът на Мара се премества върху мен.
– Янус ли те отвлече? – Пита тя, сгъвайки ръце под брадичката си.
Отне ми секунда да отговоря, защото, о, Боже мой, тя наистина се обърна към мен, обикновения смъртен.
Оставям вилицата си.
– Да. – Гласът ми е твърд.
Янус изпуска въздух и вдига ръце нагоре.
– Не съм го направил.
– Значи Янус е работил с Карнон? – Пита Мара стаята.
Очите ми са насочени към Краля на деня.
Никой не отговаря.
– Е? – Настоява тя, като вниманието ѝ се насочва към Янус, – Вярно ли е?
– Разбира се, че не е. Мога да осигуря алиби – не че съм склонен да го направя. – Той изравнява Дез с още един поглед.
– Е, ето че се получи, – казва Мара и се усмихва. – Той може да си осигури алиби. Може би Калипсо просто е била объркана.
– Не бях – казвам аз. Само че гласът ми звучи малко защитно, защото… ами ако? Ами ако Кралят на деня успее да докаже, че не е бил на Земята онази сутрин, когато ме е отвлякъл?
Какво ще стане тогава?
– А сега можем ли да продължим? – Казва Мара, без да обръща внимание на отговора ми. Тя поглежда строго всички – особено мен – и аз бързо разбирам, че сме стигнали до последното ѝ благоволение.
Да се примирим и да замълчим, това изисква тя от нас.
– Моля ви – казва Янус, раздразнен.
В ъглите на стаята започват да се появяват сенки. Не съм погледнала към Дез, но само по тези сенки мога да разбера, че той няма да се съгласи на нищо.
Дез се обляга назад на мястото си.
Преглъщайки малодушието си, поставям ръка на бедрото му, като го спирам.
– Да – казвам, гласът ми е дрезгав.
Дез отвлича вниманието си от Янус достатъчно дълго, за да ме погледне бурно. Каквото и да види на лицето ми, той стяха челюстта си. Все така бавно сенките се отдалечават.
Сгъвайки ръце на гърдите си, той кимва твърдо.
– Страхотно. – Мара вдига чашата си с шампанско. – А сега истинските новини: Дезмънд, ти уби Карнон?
До мен Търговецът не казва нищо, изглеждайки едновременно див и нагъл.
– Дезмънд. – Мара настоява. Изглежда почти хищно, очаквайки отговора му.
Бездейно вдига ръката ми и си играе с нея – малък жест, който привлича вниманието на публиката ни.
– Да, аз го убих. Той нарани моята половинка.
– Хм. – Мара отпива от питието си.
Очите ѝ се преместват към мен, пресметливи, любопитни.
– Какво беше да си затворник на Карнон? – Пита ме тя.
Сърцето ми започва да бие учестено. Поемам си равномерно дъх.
– Беше ад. Абсолютен ад. – Гордея се, че гласът ми не се разтрепери. Може и да се чувствам ужасно, но съм сигурна в себе си.
Мара се навежда напред, а в очите ѝ се появява болна светлина.
– Той изнасили ли те…?
– Стига. – В гласа на Дез се долавя сила.
Кралицата на флората сяда на мястото си и отпива още една глътка от шампанското си.
Кожата ми настръхва от въпроса ѝ, от тревожния ѝ интерес.
– Вярвам, че Карнън стои зад изчезването на жените – казва тя – но фактът си остава факт – заклинанието не е премахнато. Някой друг все още дърпа конците.
В стаята нахлува студ.
– Нашето разследване предполагаше същото – казва Дез.
– Както и моето – добавя Янус.
Очите на двамата владетели се срещат. Сигурна съм, че маслото и водата се смесват по-добре от тези двамата.
Оставам с впечатлението, че това съперничество ме предшества. Светлина и мрак, които постоянно се борят един срещу друг.
– Това, което ми се струва интересно – намесва се Зеленият човек – са децата от ковчезите.
Всички погледи се насочват към него. Досега той не е допринесъл много към разговора.
Той хвърля приборите си върху почистената чиния.
– Тези деца пият кръв и пророкуват – качества, тясно свързани с Нощното царство.
Той оставя това малко откровение да се задържи във въздуха.
Характеристики, тясно свързани с Нощното кралство.
Смисълът му е ясен: който и да е бащата на тези деца, той е бил нощна фея, а единствената нощна фея, достатъчно силна, за да владее магията, която владее Крадецът на души, би била…
Устата на Дез се изкривява в злокобна усмивка, цялото му лице става зловещо.
– Значи вярваш, че съм бил аз. Че съм изнасилил тези жени и съм станал баща на тези деца.
Идеята е не просто нелепа, тя е отвратителна.
– Не е задължително да е изнасилване – казва Мара съзерцателно. Тя гледа Дез, а погледът ѝ го разсъблича. Дяволите ми се събуждаат при тази гледка. – Чувала съм разкази за твоите завоевания. Кой може да устои на Нощния крал с всичките му прелести?
Пръстите ми се свиват около ръбовете на стола и трябва да се боря, за да задържа гнева си.
– Сигурно не говорите сериозно? – Казвам. – Всяка от взетите жени може да ви каже – само Карнон и Карнон ги е докосвал.
– И все пак мнението на моята половика остава същото – казва Мара. – Децата от ковчезите имат черти на Нощни феи, а не на Фаунистични феи.
Това е същата главоблъсканица, с която се сблъсках, когато отидох да видя децата в кралската ясла. Мразя това, че сега то се изопачава, за да се обвини моята половинка.
Междувременно Дез не прави нищо, за да разсее обвиненията срещу него. Той просто продължава да гледа Мара с онази злобна усмивка на лицето си, без да се влияе от думите ѝ.
– Защо да не вярваме, че си бил ти? – Казва Янус. – Чух, че ти е отнело почти седмица да спасиш половинката си от двореца на Карнон. Защо толкова дълго, Флин?
Този въпрос… този въпрос боли. Забрави факта, че тези владетели плетат приказки от сенки. Защо Дез е чакал толкова дълго?
Дез се обляга на стола си и поглежда надменно към останалите владетели.
– Ами ако съм аз? Ами ако аз, в безкрайната си власт, съм инсценирал всичко, така че лудият крал да поеме вината? Какво бихте направили вие? Какво бихте могли да направите?
Мара и Янус споделят поглед.
Янус се навежда напред, очите му са напрегнати.
– Всичко, което трябва да се направи.
Тогава усещам дълбочината на силата на Дез, седейки в тази стая. Тя е огромна като вселената и тъмна като нощта.
Ако беше жесток, ако беше зъл… нямаше да има как да го спрат.
Ако беше жесток и ако беше зъл, връзката ни нямаше да се интересува по един или друг начин.
Независимо дали ми харесва или не, аз пак щях да съм негова.
Назад към част 28 Напред към част 30
