Глава 24
Докато седях пред вратата на кабинета на Рафаел, чувах тихите гласове, които спореха в стаята. Колкото и да се опитваха да мълчат, аз чувах всичко.
За пореден път бях отстранена от веселбата като чудак, точно както на церемонията по пробуждането.
– Той я заклейми! – Изкрещя яростно Линкълн.
– Чакай, не знаем какво точно е направил – намеси се силният глас на Архангел Михаил.
– Рафаел, ти няма да я изгониш, нали? Нейният екип е убил всички демони. Четирима демони са мъртви. Това означава, че са преминали Ръкавицата. – Гласът на Линкълн беше остър, заплашителен.
Технически погледнато, четвъртият демон беше мъртъв, когато стигнахме дотам – комплимент на Принца на мрака, предположих, – но щях да се съглася с него.
За момент настъпи само мълчание и аз започнах да се изнервям.
– Разбира се, че ще я оставим. Всички трябва да се успокоят. Тя е невинна във всичко това. Това, което Луцифер може да е направил или да не е направил, няма значение. Нека не я отчуждаваме повече, отколкото вече е.
Благословии.
– Тя носи неговия знак върху сърцето си. Това е много дълбока, тъмна магия – каза господин Клеймор. Дори не знаех, че той е там. Бях в шок, откакто самият Дявол отвори портал по средата на училищния ми изпит и ме беляза с тъмна магия, така че реших, че ми е позволено да бъда малко не на себе си.
Погледнах надолу към белега и в очите ми се появиха сълзи. Кожата беше възпалена и зачервена от това, че я драсках с надеждата, че ще мога да я отлепя. Но нямаше смисъл.
– Но можеш да го махнеш, нали? – Попита Линкълн, а в гласа му се долавяше лека истерия.
Мълчание. Мигове и мигове на мълчание.
– Не мисля, че е така, но ще опитам. Моята магия не може да се мери с Принца на мрака – въздъхна примирено господин Клеймор.
Придърпах коленете си към гърдите и ги притиснах. Исках майка ми да ме обгърне с ръце и да ме гали по гърба, докато пее „Twinkle Twinkle Little Star“. Но тя беше в Града на демоните, а аз бях заклещена тук.
– Нека всички просто да си отдъхнем и да я държим под око. Да видим дали нещо… не се проявява. Оттам нататък можем да действаме. – Гейбриъл беше уравновесеният, миротворецът.
– Проявява ли се? – Попита Линкълн.
Повторих начина, по който ме беше погледнал в момента, в който беше видял знака на гърдите ми. Страхът и ужасът бяха накърнили красивите му черти, бяха изпълнили блестящите му очи.
– Нека просто приемем всичко едно по едно. Бъди тук за Бри и за всичко, от което може да има нужда от нас – заяви Рафаел.
– Разрешение да си вземем почивка до края на нощта, сър. – Линкълн отново се върна към отсечения си тон.
– Разрешението е дадено, сине – отговори Михаил.
Вратата на кабинета на Рафаел се отвори и Линкълн излезе, а заедно с него от стаята се разля светлина.
Той ме погледна свита на земята и ме загреба, като едната ми ръка беше под коленете, а другата зад гърба ми. Притиснал ме до гърдите си, той започна да ме води към паркинга в посока към караваната си.
– Мога да вървя – промълвих, но всъщност не исках да вървя. Не исках да съм жива точно сега. Всичко ми се струваше твърде трудно.
– Не – просто заяви Линкълн.
Откакто Луцифер ми беше сложил този знак, в краищата на съзнанието ми се беше настанила депресия, която чакаше да се нахвърли, ако изпусна защитата си. Така че го оставих да ме пренесе – покрита с демонична кръв и черва – през паркинга, покрай мотоциклета му и до вратата му.
Той ме постави внимателно и отключи вратата.
– Можеш да си вземеш душ. Аз ще ни направя нещо за ядене – промълви той.
Беше около десет вечерта и не бях гладна, но не можех да му откажа. Усмихнах му се слабо и кимнах. Не сме имали много срещи, на които Линкълн да ми готви, и двамата бяхме заети през повечето вечери с моето училище и работата в клиниката или с неговата работа с Падналата армия.
Вечеря в десет часа? Защо не?
Промъкнах се през караваната му и влязох в малката баня, като затворих вратата и я заключих. Облегнах чело на задната страна на вратата и поех два пъти дълбоко въздух. Нощта не беше минала така, както очаквах. От друга страна, кой наистина е очаквал, че Принцът на мрака ще се появи и ще ме заклейми? Просто… уау.
Да, в шок съм.
Пуснах водата и започнах да се събличам от опушените си, кървави, покрити с демони дрехи.
Майната му на този ден. Да го прецакаме здраво.
Стъпвайки под водата, усетих как малко от напрежението напуска раменете ми. Не бях сам. Разполагах с Линкълн, Шиа и всички останали от екипа ми. Имах добра група за подкрепа. Щях да се справя.
Когато грабнах сапуна и го прокарах по гърдите си, в гърлото ми застина ридание.
Знакът.
За три секунди бях забравила за него, но той беше там.
Нито за хиляда години не бих предположила, че нещо може да е по-лошо от смъртния белег, който Тъмните магове носеха. Но ето че го имах, бях белязана дори без игла от самия Дявол. Тъгата, която изпитвах преди, когато ме бе белязал, се увеличи с още една степен. Яростно търках белега, но той само нараняваше кожата ми.
Вече не можех да сдържам сълзите си. Тялото ми. Той беше направил нещо с тялото ми против волята ми. Чувствах се толкова изнасилена. Сълзите ми се превърнаха в ридания, докато гърдите ми се разяждаха от емоции, а физическата болка се разпространяваше по крайниците ми.
Скръб.
Дали тъмните ми сили щяха да станат по-силни? Дали някога ще открия светлината си, както Фред, Линкълн и другите Небесни? Дали Луцифер ме пречупи?
– Бри? – Гласът на Линкълн беше изпълнен със загриженост, когато ме повика през вратата.
Опитах се да овладея плача си, но не успях; бях отворила шлюза и сега той беше като свободен. Изключих водата и забавих дишането си, опитвайки се да овладея чувствата си.
– Какво става? Ранена ли си? Имам предвид физически? – Линкълн звучеше паникьосан. Не бях плачлива. Припадала съм и съм повръщала върху него, когато ме е натоварвал прекалено много, но не бях голяма ревла.
– Знакът – беше всичко, което успях да кажа между плача си.
Отговорът му беше мигновен.
– Това няма значение. Искам да кажа, че за мен няма значение. Аз все още… те обичам. Независимо от всичко.
Шок и надежда преминаха през тялото ми, прогонвайки болката и тъгата.
Линкълн току-що каза, че ме обича.
Той ме обича.
Увих се в кърпа и отворих вратата.
– Какво каза? – Може би не го бях чула правилно. Думата с „О“ беше голяма работа и в крехкото си състояние можеше да халюцинирам.
Той се усмихна и прокара ръка през косата си.
– Обичам те, по дяволите, Бриел. Обичам те от известно време насам, но… последният човек, на когото казах това, бяха родителите ми и те бяха убити, така че… не знам. Аз…
Пристъпих напред и го затворих с целувка.
Линкълн Грей ме обича. Изстрелвам черни смъртоносни вратовръзки от устата си и съм заклеймена лично от Луцифер, но Линкълн Грей все още ме обича.
Вкусът му беше на ягоди и въпреки лудостта на последните пет часа, удоволствието се натрупваше в корема ми, а топлината се разнасяше между краката ми. Думата с „О“ беше направила нещо с мен.
Линкълн се отдръпна и ми се усмихна накриво.
– Не се ли очаква да я кажеш в отговор?
Засмях се.
– О, моля те, и двамата знаем, че съм влюбен в теб от месеци.
Това го накара да се засмее, докато протягаше ръка и ме галеше по гърдите, точно над знака, точно над кърпата.
– Късметлия съм.
Мисля, че и двамата осъзнахме, че съм мокра, гола, с изключение само на тънка хавлиена кърпа, по едно и също време, защото целият въздух сякаш се изсмука от стаята. Дишането ми се забави, докато между краката ми пулсираше топлина.
И аз изпуснах кърпата си.
Очите му се разшириха, в погледа му пламна желание.
– Бриел.
Направих крачка към него, с една ръка на голото си бедро. Никога досега не ме беше виждал напълно гола. Доста близо, но не напълно.
– Линкълн, аз съм жена. Може да съм само на деветнайсет и да имам по-малко сексуален опит от теб, но съм жена. И знам какво искам. – Приближих се, така че стегнатите ми зърна бяха притиснати към гърдите му. Дори с ризата му усещах топлината на кожата му.
Дъхът му излезе накъсано.
– Сигурна ли си? Сега? – Думите му бяха нежни и сладки. Не искаше да се възползва от мен в уязвима ситуация, но аз имах нужда от него. Нуждаех се от любовта ни като от спасителен сал в океана. Сега повече от всякога.
Кимнах.
Той протегна ръка и я плъзна по гръбнака ми, за да притисне дупето ми. С леко стискане ме придърпа към себе си. Тазът ми се притисна към неговия, а ръцете ми обхванаха врата му, докато започнахме да вървим назад към спалнята.
След като влязохме вътре, преместих ръцете си от врата му към копчето на панталона му. Устните ми жадно го попиваха, докато тялото ми се разгорещяваше, подготвяйки се за това, което щеше да се случи. Никога през живота си не бях изпитвала такива чувства към някого. Физически, емоционално, духовно, Линкълн ме запали отвътре. Той беше другата ми половина, което вероятно беше причината да се сбием, но, по дяволите, толкова много го обичах, че ме болеше.
И сега, когато споделих един толкова специален момент с него, това завърши нещо в мен, нещо, което не бях осъзнала, че се чувства недовършено.
Линкълн ме сложи да легна, а устните му се спряха върху извивката на гърдите ми. С протегната ръка той бръкна в чекмеджето на нощното си шкафче и извади презерватив. Докато обсипваше кожата ми с целувки и облизвания, усетих как желанието ми се разраства до епични размери.
Телата ни се притиснаха едно към друго и се движеха в ритмични движения. Стенех всеки път, когато кожата му се връщаше, за да достигне моята. Прокарах пръсти по гърба му и изгубих представа за времето; бяхме само Линкълн и аз, заклещени в този момент на любов, удоволствие и пълно доверие.
Гърбът ми започна да се извива, когато тялото ми започна да се разпуска.
– Линкълн – изстенах.
Ръцете му се стиснаха, когато достигна това място с мен, и усетих как всяка последна частица мрак бяга от душата ми.
Аз съм светлина.
Аз съм обичана.
Този знак не ме определя.
Дишането ни се забави и тогава той легна, свивайки ме в гърдите си. Останахме така известно време, просто бяхме заедно в този момент.
Изведнъж в носа ми попадна миризма на овъглено.
– Каква е тази миризма? – Попитах.
Линкълн скочи от леглото.
– Изгорих вечерята!
От гърдите ми се изтръгна смях. Изглеждаше, че в менюто има зърнени храни.
Седейки в чисти боксерки на Линкълн и огромна риза, отхапах от хрупкавата зърнена закуска и приковах любовника си с поглед.
– Така че ме удари с нея. Премина ли отборът на Тифани? – Попитах.
Той се ухили.
– Това е всичко, което те интересува в момента?
Приоритети. Трябваше да знам дали ще прекарам следващите три години от обучението си с този демон. Кимнах и отпих глътка сок от червена боровинка.
Той въздъхна.
– Тя го направи. Едно от момичетата ѝ има гадно киселинно изгаряне на гърба, но се размина.
По дяволите. Тази девойка.
Изръмжах.
– И какво сега? Паднала армия? – Не бях сигурна какво включва присъединяването.
Той се усмихна и се наведе по-близо, като ме изравни със зловещ поглед.
– Обучителен лагер през лятото. Ръководен от мен, старши сержант Линкълн Грей.
Пуснах лъжицата си в купата.
– О, по дяволите.
