ЛЕИА СТОУН – Трета година и половина ЧАСТ 6

Глава 5

Бях изпотен, леко подпийнал идиот, който се готвеше да влезе в схватка, когато вече се чувствах така, сякаш ме е прегазил влак. Противникът ми беше едър пич, който изглеждаше като някакъв хибрид между демон и човек. Бях чувал шепот за такива същества, но никога не бях виждал такова отблизо. Говореше се, че демоните… се размножавали… с човешки жени, точно по времето на грехопадението, преди архангелите да го забранят. Сега наоколо се движеха множество получовешки, полудемонски същества. Наричаха ги Легиони.
Най-странната част? Чувал съм, че Легионите остарявали два пъти по-бързо от хората до около двадесетгодишна възраст. Тогава те преставали да стареят и завинаги замръзвали в двадесетгодишно тяло. Беше страховито и ми напомняше за вампирите. Така че този двайсетгодишен пич пред мен можеше да е ходил на тази земя само около десет-дванайсет години.
Михаил ми беше разказал всичко за тях, беше ми казал да им съчувствам, тъй като те нямали избор. Но начинът, по който този човек точеше острието си и ме гледаше, сякаш съм вечеря, ме караше да не намирам състрадание. Ако сега хванеха демон да се чифтосва с човек, архангелите го убиваха бързо. И все пак се чудех доколко демоните се вслушваха в това. Имаше ли още легиони, които се криеха? Това би било интересна промяна във войната.
– Хайде да го направим! – Изръмжа едрият ортак, като размахваше острието си като маниак.
Този човек явно не беше произлязъл от някой от по-умните демони, като Абрус. По начина, по който прилепните му криле висяха на гърба му, предположих, че е отчасти Гримлок.
Чувствах се така, сякаш някой беше взел бръснарско ножче и беше обръснал първите два слоя от кожата ми. Трябваше бързо да приключа тази битка, да се махна оттук и да се презаредя.
– Той от Легиона ли е? – Обърнах се към мъгълския демон Гаф, който броеше парите, които всички му бяха дали да държи.
Около петдесет демона се бяха появили в тази задна уличка за битката. Ако искаха, можеха да ме прескочат и да ме убият точно тук. Надявах се, че страхът от отмъщение от страна на архангелите ще ги държи настрана.
– Твърде трезвен съм за тези глупости – отсече Гаф, преди да ме избута на „ринга“, избягвайки въпроса ми.
Препънах се напред и тълпата побесня.
Задник.
Завъртях се бързо и се изправих пред Легиона, който ми се усмихваше с убийствени очи. Гаф не ми беше дал оръжие, а аз не бях донесъл такова в Града на демоните от страх да не бъда разкрит като войник от Падналата армия, така че щеше да се наложи да проявя творчество.
Протегнах ръка, изтръгнах бутилка от алкохол от един демон в тълпата и я разбих на бетона, създавайки от нея бързо оръжие. Демоничната тълпа отново изрева одобрително. Легионът нямаше рога като Гримлок, но кожата му изглеждаше дебела, така че предполагах, че да я прережеш ще е трудно.
Боже, трябваше да си взема острието.
Или изобщо да не идвам.
Изтласках тази предателска мисъл дълбоко в себе си и изригнах от мястото, на което стоях. Не ми бяха дадени никакви правила за тази битка, така че предполагах, че тя ще завърши само със смърт, докато не ми кажат друго. Огромният глупак просто стоеше там и чакаше да атакувам, което ме накара да си помисля, че или е глупав, или знае какво прави. Когато се доближих на няколко метра от него, той се втурна напред, размахвайки меча си като луд. Отклоних се, като веднага разпознах сръбската му техника за уличен бой, и хвърлих стъклената бутилка, която държах, право в лицето му.
Намерението ми не беше да причиня опустошителна вреда, не и с тази дебела кожа; планирах да му открадна оръжието. В мига, в който бутилката полетя към него, той затвори очи, почесвайки лицето си, както подозирах, че ще направи. Когато се отдръпна, за да се подготви за удара, аз се хвърлих напред, изтръгвайки меча от отпуснатата му хватка.
Около мен се разнесоха демонични викове, но аз останах съсредоточен.
Спечели битката. Получи повече информация за Бриел.
Шиа беше казала, че е още жива. Трябваше да знам. Трябваше да опитам всичко, което е по силите ми, за да стигна до нея.
Бутилката, която бях хвърлил, разряза голяма рана над окото му. Тъмночервена течност се стичаше по лицето му, закривайки гледката му, и аз избрах това за свой момент да ударя. С един замах замахнах с меча, който всъщност беше много тежък, и разсякох червата му. Той беше едър, висок метър над мен, и мускулест, така че щеше да е нужно повече от малко порязване, за да го поваля.
Нахвърлих се върху него, за да се доближа до него, и той използва това, за да замахне с огромните си ръце. Удар отстрани на главата ми предизвика болка в слепоочието ми и след това паднах. Това щеше да ме изложи на риск, но не виждах друг начин, освен да използвам крилата си. В момента, в който се ударих в земята, остра болка избухна в и без това болното ми тяло, но не се задържах там. Този едър пич можеше да ме смачка. Стиснах здраво меча и оставих крилете ми да изникнат от гърба ми, давайки два силни маха, за да ме издърпат нагоре към неговия ръст.
Всички изпуснаха колективен дъх и дори Легионът изглеждаше шокиран. Тялото ми сякаш беше в пламъци. Казваха, че демоничната енергия тук била една десета от тази в Ада. Ако това беше едва поносимо за мен, то Адът със сигурност щеше да ме убие, както обеща Рафаел.
Не можех да остана тук още дълго. С боен вик полетях напред и ударих Легиона в корема с меча му, като го забих до дръжката.
Тази битка беше моя. Този задник щеше да падне сега. Щях да получа информацията си за Бриел.
Отдръпнах се назад и се приготвих за още един удар, когато ръцете на пича излязоха и сграбчиха китката ми. Червен горещ огън изригна от дланите му и облиза ръцете ми. Задъхах се и се опитах да се отскубна от хватката му, но тя беше твърде силна. В паниката си призовах лечебната си магия, като я изтласках и насочих към ръцете си. От кожата ми се издигна златисто сияние, а огънят намаля, но все още гореше.
Огнена магия.
Майната му.
Трябваше бързо да се измъкна от хватката му. Коремът му кървеше свободно и се надявах, че ще умре с още един удар с меча в корема. Или да се подчини.
Противно на всичко, на което някога ме бяха учили или което смятах, че е нормално в битка, забих коляното си в слабините му, нанасяйки му удар право в ядките.
Хватката му веднага ме напусна; от гърлото му се изтръгна стон и той се сви на кълбо. Само като го гледах, усетих съчувствена болка в собствените си слабини. С помощта на лечебната си магия потуших огъня по ръцете си, които бяха набраздени и блестяха. Не можех да си представя, че ще изпитам още един грам болка. Със сигурност щях да припадна.
Придържах меча си върху гърлото на Легиона, докато той стенеше и кървеше на земята.
– Подчини се или умри.
– Борбата завършва само със смърт! – Обади се зад рамото ми Гаф.
Беше против всичко в мен да убия човек, когато е толкова слаб. Обикновено щях да го арестувам или да си тръгна, оставяйки го на съдбата му, но се нуждаех от тази информация за Бриел. Нуждаех се от нея, както се нуждаех от въздух.
Прояви състрадание към легионите – беше ми казал веднъж Михаил.
Обърнах глава и забих острието си в гърлото му, с което сложих край на живота му. Тълпата избухна в бурни аплодисменти.
В какво се бях превърнал?
Тогава ми стана ясно, че старият Линкълн наистина си е отишъл. Дори Бриел да беше жива и аз да я върна, тя нямаше да се върне при същия човек.
Той беше мъртъв.

Назад към част 5                                                                Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!