Глава 8
Катя се оказа една от най-готините мацки, които бях срещал от много време насам. Имаше страхотно чувство за хумор, беше отдадена на каузата и ми даваше акъл на всяка крачка. Беше магьосница в армията на падналите, което щеше да е изключително полезно при укриването на дарбите ми, благословен от ангелите. Генерал Стигър все още не се беше върнал, а времето беше прехвърлило два часа, но ние продължавахме щастливо да се опознаваме.
– И така, има ли някой специален вкъщи? – Попитах я, докато правех опис на раницата си. Имах джобно ножче, но не и някакви фантастични оръжия, които да предупредят някой демон откъде наистина съм.
Тя сви рамене.
– Бившата ми приятелка ми изневери преди няколко месеца, така че смятам, че това е добър начин да и отмъстя.
Ха. Излъгана. Тъкмо се канех да репликирам, когато входната врата се отвори и след това се затръшна.
– Трябва да тръгваме! – Излая генералът, нахлувайки в стаята.
Изправих се бързо, като преметнах чантата си през едното рамо. Катя също скочи на крака, прибирайки револвера си в чантата.
– Убежището е компреметирано. Трябва да излезем отзад. – Той отвори задната врата и ние излязохме в нощта, без да задаваме въпроси.
Звукът на сирените се разнесе в далечината, докато тичахме към задната ограда, прескачайки я и влизайки в двора на съседите. Звукът на лаещо куче накара малката ни група да тича по-бързо и отново да прескочи стената и да влезе в поредният двор. Сега бяхме на улицата зад къща, лампите хвърляха малки жълти кръгове върху бетона и аз се огледах наляво и надясно, преди да спринтирам с генерала и Катя към следващия блок. Бягахме в продължение на пет минути, преди най-накрая да стигнем до тъмния влаков двор.
След като си пое дъх, генералът подаде на Катя и на мен по един плик.
– Новите ви самоличности. Това работи само ако минете през главната порта на охраната и поискате гражданство. Ако се промъкнете, няма как да ви направят брокери. Брокерите са тези, които се занимават с купувачите и имат пълен достъп до робите.
Брокер. Купувач. Роб. Тези думи звучаха толкова неправилно, когато ставаше дума за хора.
Двамата с Катя кимнахме и прибрахме документите в саковете си.
Генерал Стигър ни заведе до една странична уличка, където на стената беше опрян изтърбушен мотоциклет. Той ми подаде ключовете.
– Ако ви пуснат, ще ви настанят във временно жилище за една седмица. Нашият човек отвътре казва, че следят всичко, което казвате във временното жилище. Не визуално, но аудио в почти всяка стая. Така че, бъдете двойка. Дръжте се така, както се държат двойките, и не говорете за нищо, свързано със съпротивата.
Исусе. В този момент осъзнах, че може би съм се забъркал в нещо прекалено. Исках да направя промяна, но щях ли да оцелея дори една седмица?
– Кой е нашият контакт отвътре? – Попита Катя.
Стигър кимна.
– Джеймс Уилоу. Той е дълбоко под прикритие, на поста си е от близо година. Най-дългогодишният ни оперативен работник.
Вероятно това трябваше да е добра новина, но вместо това само накара камък да потъне в червата ми.
Една година беше дълъг живот?
Това нямаше значение. Така или иначе не исках да живея без Бриел. А през краткото време, което ми оставаше да живея, исках да направя нещо различно.
– Как да изведем робите? – Попитах. Трябваше да знам повече за операцията, преди да се впусна в нея. Никога не бях влизал на сляпо като сега.
Стигър погледна през рамо, сканирайки пространството. Сирените все още гърмяха, но звучаха на прилично разстояние.
– Понякога оставяме някоя клетка отворена, понякога ги изнасяме контрабандно през тунелите, но най-често ги купуваме.
Клетка. Той каза клетка.
– Как ги купувате? – Виждах, че е изнервен от всичките ми въпроси, но просто не можех да си тръгна в нощта без повече отговори.
– Архангелите ни наливат всяко допълнително пени, с което разполагат, и ние ги купуваме, сякаш сме потенциални робовладелци.
Гърлото ми се стегна от емоция. Михаил. Раф. Бяха адски добри мъже и щяха да ми липсват. Трябваше да знам, че те стоят зад това.
Сирените вече бяха по-близо.
Генерал Стигър потупа и двама ни по рамото, приближавайки ни.
– Съпротивата е нищо без вас. Благодаря ви за службата от името на всяко семейство, което ще се събере отново с детето си, с братчето или сестричето си, или със съпруга си.
Сърцето ми се сви и аз кимнах с глава, преди да грабна чантата на Катя и да я пристегна на задната седалка на мотора.
Стигър погледна Катя.
– Покрий татуировките му и му направи отвари. Той ще стане маг.
Тя кимна, а след това генералът потегли в тъмната нощ. Вероятно никога повече нямаше да го видя.
– Дай ми да видя небесната ти татуировка. – Гласът и беше забързан.
– Имам две – казах и, като вдигнах ръкавите си, за да открия символите на Рафаел и Михаил на предмишниците си.
Очите и се разшириха малко.
– Никога не съм чувала за повече от една.
Засмях се.
– Бриел има четири-самостоятелни – поправих се бързо.
Катя се намръщи, по чертите и се изписа съчувствие, докато тя работеше с магията си, покривайки една от татуировките ми, а другата превръщайки в смъртен знак – маркирайки ме като черен маг. Когато свърши, тя извади от чантата си малко шишенце със зелена течност.
– Изпий това и то ще ти даде възможност да правиш основни магии за около двадесет и четири часа. Ще ти правя по една доза всеки ден.
Уау. Катя явно беше могъщ маг, за да може да прави такива заклинания. Махнах капачката и изпих горчивата течност на една глътка.
– Добре, нека да направим това. Ще ни закарам точно до портата на охраната – казах и.
– Чакай. – Ръката и се измъкна към мен. – Ако ще трябва да се държим като двойка, това означава, че накрая ще трябва да се целунем. Предпочитам да направим една тренировка сега, докато сме сами. Никога досега не съм целувала мъж.
Искаше ми се да се засмея, но не беше смешно. Беше тъжно. Тъжно беше, че никой от нас не искаше да се целува, но щеше да се наложи, за да оцелеем под прикритие.
Само кимнах, хванах лицето и отстрани и се приближих. Сърцето ми се сви в гърдите. Единствените устни, които някога съм искал да бъдат върху моите, бяха тези на Бри. Тя беше последният човек, когото бях целувал, и единственият, когото исках да целуна отново.
Катя се гърчеше, сякаш се канех да и причиня болка.
– Без език – казах и аз.
Очите и се отвориха ужасено.
– Очевидно. Отвратително.
Това ме накара да се усмихна, никога преди това не бях имал проблем с целуването на момичета.
Направих го бързо, наведох се и притиснах устни към нейните, както бих целунал малката си сестра, преди да отиде в детската градина. След като задържах така три секунди, за да изглежда истинско, се отдръпнах.
Лицето на Катя беше набраздено, сякаш току-що беше преживяла най-лошата целувка в живота си.
– Трябва да се обръснеш. – Тя избърса устните си. – Жените са много по-меки.
Засмях се, като си помислих колко много Бриел харесваше моите наболи косми и как прокарваше пръсти по челюстта ми.
– Ще се опитам да бъда по-мек през времето, което прекарваме заедно.
Сега беше неин ред да се усмихне.
– Благодаря ти.
Бръкнах в джоба си, извадих мобилния си телефон, последния елемент, който ме свързваше със стария ми живот, и бързо го включих.
Имаше над дузина съобщения и обаждания от Ноа. Дори едно от Раф. Не можех да понеса да ги прочета, затова само погледнах новите си документи за самоличност и написах на Ноа бързо съобщение, преди да счупя телефона и да го хвърля в кошчето.
Линкълн: Съжалявам, че се скарахме. Обичам те, човече. Сега се казвам Трей Фокс.
Не знаех защо му казах новото си име. Може би на някакво ниво исках той да дойде и да ме потърси, да ме спаси от самия мен. Но също така исках да поправя нещата, в случай че никога повече не го видя. И с това се качихме на мотоциклета и се отправихме към най-опасния град на Земята.
Назад към част 8 Напред към част 10
