Глава 9
На границата имаше двучасова опашка. Когато най-накрая стигнахме до предната част и аз им показах документите си, че искам гражданство, разделиха мен и Катя и ни настаниха в стаи за разпит. Отначало задаваха стотина обикновени въпроса, но сега започнаха да задават въпроси, които ме изнервяха.
– Ако ти дам отвара на истината, пак ли ще ми кажеш, че не си от града на Ангелите? – Попита мрачният мускулест пазач.
Сърдечният ми ритъм се ускори, но запазих лицето си спокойно.
– Разбира се, човече. Просто се опитвам да си намеря работа, за да мога да осигуря на момичето си по-добър живот.
Очите му се свиха до прорези.
– А ти казваш, че си магьосник?
Кимнах.
– Не много добър, но съм сигурен, че мога да си намеря работа в града.
– Каква работа търсиш? – Този човек беше някакъв благословен демон, а аз не можех да се досетя какъв. Може би зверообръщач.
Раменете ми се повдигнаха с поклащане.
– Каквото търсиш, човече. Барман, охрана, не съм придирчив.
Човекът ме гледа дълга минута, преди да отиде до задната част на стаята и да се върне с малък флакон. Във флакона беше окачена кремавозелена течност.
– Изпийте това. Тя ще ви лиши от всички отвари, които може да сте приемали, за да фалшифицирате силите си. След това искам да демонстрираш пред мен силата си на магьосник.
По дяволите.
Те знаят.
– Отвари за фалшиви сили? – Гласът ми беше леко висок. – Това е готино. Наистина ли хората могат да го правят? – Протегнах ръка към това, което държеше, опитвайки се да звуча като възхитен тийнейджър, докато стисках ръката си около флакона. Наистина, почти се насирах, мислейки за пътя си за излизане.
Охранителят ме погледна през носа.
– Имахме благословени от ангели, които се опитваха да си проправят път в нашия град, за да разпространяват веселите си глупости. Те симулират силите си, за да влязат, така че сме разработили безотказен план срещу това.
– Готино. Умно измислено. – Отговорих с кимване.
О, Боже, трябваше да го изпия. Той пазеше входа и нямаше как да го заобиколи.
Поставих веществото до устните си и наклоних глава назад, поемайки го с една голяма глътка. В гърлото ми гореше като дявол, но не бях сигурен дали това не е реакция на развалянето на заклинанието на Катя, затова се опитах да изгладя чертите си, за да бъда спокоен.
Мъжът ме наблюдаваше внимателно.
– Вкусът ѝ е добър?
Сигурно беше тест, така че за да се предпазя, просто свих рамене.
– Аз съм доста ужасен маг, но какво искаш да направя? Ще се опитам да направя всичко възможно.
Може би той щеше да ми позволи да се изправя. Тогава щях да мога да го надвия в битка. Вместо това той извади едно домино от джоба си и го постави в края на масата.
– Преобърни го с магията си – заяви той със самодоволна усмивка.
Усмихнах се и аз, защото това беше нещо, което можех да направя с небесната си магия. Цветът щеше да е различен, но можех да се опитам да обясня това, ако той ме попита. Отворих длани, обърнати навън, и ги насочих към доминото, което се намираше на около три метра от мен. После затворих очи и направих няколко пречистващи вдишвания.
– Днес, момче, имам стотина случая като твоя.
Очите ми се отвориха и аз изстрелях лечебната си светлина, изпращайки дъга от златна магия, която свали доминото от масата. То се плъзна по пода.
Очите на пазача се отвориха от изненада.
– Златна магьосническа магия?
Опитах се да изглеждам озадачен.
– Да, малко срамно за семейството.
Охранителят отвори уста да говори, когато вратата се разтвори.
– Имаме благословен от ангел в съседната стая! Този човек се е изчистил? Всички са на крак.
Дъхът ми излизаше на накъсани вдишвания. Благословен от ангел? Тук? Точно сега? За един болен миг си помислих, че може би Ноа ме е последвал до тук и това е той, но знаех, че той няма да остави Шиа.
Охранителят ме погледна с тези твърди, присвити очи.
– Да, той е чист. Дайте на него и на приятелката му временно жилище за една седмица.
Временното настаняване беше код за шпиониране на Катя и мен за една седмица.
Другият пазач кимна и това беше всичко.
Бяхме вътре. Боже мой.
Следващите седем дни бяха смесица от забавни, неловки и страшни неща. Катя и аз трябваше да живеем като „нормална“ двойка. Тъй като не се познавахме, това се оказа изключително неловко. Не можехме да се питаме един друг за неща, с които се опитвахме да опознаем по-добре другия човек, защото се страхувахме, че това ще подсети някой, който слуша. Така че просто си говорехме за времето, за това как ще си намеря работа и играехме видеоигри със стрелба по зомбита, в които Катя беше много добра.
Вечер, на всеки няколко дни, се преструвахме, че правим секс. Катя седеше срещу мен и стенеше, а аз се опитвах да не се смея. След това се присъединявах с моите словесни изказвания, а Катя се смееше. Който и да слушаше, сигурно си мислеше, че сексуалният ни живот е адски странен, защото винаги се смееше на фалшивия ми оргазъм, а после я удрях по ръката, за да я накарам да млъкне. Не си виждал неловкост, докато не си правил фалшив секс с лесбийка, която те смята за ужасен целувач.
Претърсих целия апартамент и открих малки микрофони с размер на копче под нощната лампа, под блендера в кухнята, под DVD плейъра в хола и, колкото и гадно да звучи, под дозатора за сапун в банята. В продължение на седем ужасни дни трябваше да живея с напълно непознат човек и да се преструвам, че се познаваме от години. Знаех, че и на Катя и е трудно, защото случайно избухваше в смях, когато правех нещо, като например да се опитам да приготвя вечеря първата вечер и да и дам месо. Тя любезно ми напомни, че е вегетарианка – нещо, което бях забравил. Беше пълна бъркотия.
Днес беше последният ни ден, слава Богу. Вече бяхме опаковали багажа си и ни казаха, че скоро ще получим документи за „изписване“.
Катя се разхождаше по пода на всекидневната.
– Нямам търпение да се махна оттук и да си намеря някаква прилична работа. Надявам се, че ще успеем да си намерим и добър апартамент.
Кимнах.
– Можем да останем в мотел за няколко нощи, докато намерим добро място. Имам тези пари, които спестихме за първоначалната вноска.
С широко отворени очи се опитах да и дам да разбере, че това всъщност са моите пари и с удоволствие ще ги вложа за общия ни апартамент.
Тя се засмя.
– Ха. Искаш да кажеш, че парите, които предимно аз спестих.
Усмихнах се. Явно тя имаше свои собствени пари. Катя беше феминистка. Бриел щеше да я обича.
Остра болка удари сърцето ми, когато си помислих за годеницата си. Годеницата? Бивша годеница? Вече не бях сигурен как да я наричам и това ме убиваше.
Преди да успея да се задълбоча, почукване на вратата ме извади от мислите ми.
– Влез! – Изкрещя Катя и двамата застинахме.
В апартамента влезе млада жена с тежко телосложение, която захлупи купчина документи на масата за хранене.
– Одобрени сте за пребиваване в Сан Франциско. Всяко нарушение на нашите закони ще бъде посрещнато с последствия. Законите са описани в брошурата. – Тя посочи документите, които току-що ни беше дала.
Тази дама изглеждаше така, сякаш мрази работата си. Това си личеше по начина, по който ни се мръщеше зад уморените си очи. Катя и аз просто кимнахме, чудейки се кога ще ни пусне. Независимо дали го казваха, или не, ние бяхме затворници тук. Това се подразбираше от начина, по който охраната обикаляше по коридорите по всяко време и не позволяваше на никого да си тръгне. Външните порти на апартаментите се заключваха отвън, а хранителните продукти се доставяха. Все още дори не бяхме разгледали града.
– Добре, тръгвайте! Трябва да освободим място за новодошлите- изсъска тя.
Грабнах чантата си, а после, като джентълмен, посегнах към тази на Катя, само за да я накарам да отблъсне ръката ми и да я вземе сама.
С поклащане на глава и потисната усмивка подминах злобната стара дама и грабнах купчината документи, преди да изляза от затвора и да вляза в новия си живот.
Назад към част 9 Напред към част 11
