ЛЕИА СТОУН – Четвърта година ЧАСТ 10

Глава 10

– Хей. С какво мога да помогна? – Попитах Линкълн, докато стоеше над един пациент от мъжки пол в лечебната клиника.
Той се обърна с лице към мен, изглеждаше уморен, но бодър.
– Как е Клое?
Кимнах.
– Тя се върна. Като че ли се върна напълно.
Изразът на облекчение, който се появи на лицето му, притисна сърцето ми. Харесваше ми, че никога не ме разпитваше; винаги се съгласяваше с безумните ми планове.
– Катя е в стая три, със счупена ключица и с големи болки. Можеш да и помогнеш – нареди той.
– Разбира се. – Кимнах и излязох от стаята. Можех ли да поправя счупена ключица? По дяволите, не. Но бих могла да поема болката, докато Ноа успее да я излекува.
По някаква причина в този момент в главата ми изникна Сера. Беше идеалното време за един от неуместните и коментари. Сърцето ме болеше без нея и не бях сигурна колко дълго ще мога да издържа без нея до себе си.
– Чук-чук. – Надникнах в стаята, като прогоних мислите за Сера.
Скарлет беше до Катя, която лежеше в леглото, стенеше и се потеше.
– Бриел, не се притеснявай за мен. Първо се погрижи за другите. Това не е животозастрашаващо.
Издърпах един стол и седнах пред нея.
– Знам, затова ме изпратиха тук. Нямам представа какво правя.
Това накара магът на светлината да се усмихне.
– Чудесно, значи ти позволяват да тренираш върху мен? – Пошегува се тя.
Кимнах, разпалвайки масленооранжевото сияние, което сякаш винаги течеше в безкрайни количества, дори когато бях мъртво уморен.
– Ти си прецакана – потвърдих, като и намигнах.
Тя се засмя, като моментално се преви.
Скарлет също се усмихваше.
– Радвам се да видя, че си добре.
Тежка въздишка ме напусна.
– Аз също, момиче. Благодаря за цялата ти помощ.
Какво щях да направя без нейният сатър за месо? Честно казано, нямах представа. Тя кимна и нещо премина между нас. Вече не бяхме случайни познати; бяхме преминали заедно през войната, което ни направи приятели за цял живот.
– Благодаря, че я опази – изпъшка Катя между накъсани вдишвания.
– Ха! Това ли ти каза? Тя ме спаси. – Поставих ръце на врата на Катя и оставих изцелението да отиде там, където трябваше.
Облекчението в лицето и беше незабавно, бузите и се отпуснаха, когато потта спря да капе.
– Струва ми се, че си спомням как се криех зад щита ти – предложи Скарлет.
Разговаряхме лесно през следващите около двайсет минути, докато Линкълн не дойде да ме издърпа в друга стая. Стая след стая се движех из клиниката, спирайки кръвта и облекчавайки болката, където можех.
За първи път работех заедно с Рафаел. Беше невероятно да видя архангела на изцелението на работа. Цялата стая се озаряваше, когато той изцеляваше някого, и самото присъствие до него ми даваше повече енергия.
Когато най-накрая приключих за вечерта, двамата с Линкълн се изнесохме от клиниката, адски уморени и влачещи крака. В момента, в който излязохме навън, чух гневния глас на Грейс встрани, в атриума, докато спореше с Рафаел. Линкълн ме дръпна в сянката, за да можем да слушаме и гледаме, без да ни видят.
– Времето е сега! След тази вечер стана пределно ясно, че не можем да чакаме – каза Грейс на архангела.
Рафаел въздъхна.
– Склонен съм да се съглася с теб, но…
– Но нищо. Когато новата учебна година започне след няколко седмици, ще доведа човешки новобранци и ще започна да ги обучавам. Можем да работим един до друг. Благословени от ангели и надарени с демони ученици, работещи с човешки ловци на демони. Това е пътят на бъдещето.
Рафаел разтри слепоочията си.
– Не можеш просто да откриеш училище за две седмици. Има правила, съгласие на родителите, финансиране и преподавателски състав, за които първо трябва да се погрижиш. Толкова много неща трябва да се измислят. За една година би било по-добре.
Грейс сви рамене.
– Гледай ме.
Рафаел се усмихна.
– Ти си най-страстната жена, която някога съм срещал.
Устните на Грейс се разтеглиха в съвършена усмивка.
– „Страстна“ – добра е думата „упорита“.
Той кимна.
– Наистина е така.
– И така, две седмици? Започвам от утре. Имаш ли място в офиса си за бюро за мен? – Попита тя.
Рафаел се засмя с корем, истински смях, какъвто не бях чувала от него досега.
– О, Грейс. Винаги ще направя място за теб. Ще се видим утре.
След топла прегръдка двамата тръгнаха в различни посоки – Раф се върна в кабинета си, а Грейс – в общежитието, вероятно за да провери какво става с Ембърли. Когато си тръгнаха, Линкълн ме измъкна от сенките и тръгнахме ръка за ръка.
– Хората ще се учат да се борят с демоните заедно с нас догодина? – Намръщих се. Исках да кажа, че бях за идеята, но какво ще стане, ако се наранят? Не можех да си представя да имам човек в бойния си клас. По-добре щеше да е след няколко години, както каза Рафаел, когато последната кохорта от първокурсници щеше да премине през програмата. Тогава ще можем да се съсредоточим единствено върху обучението на хората без сили и няма да се притесняваме, че в процеса на работа ще бъдат поразени от приятелски огън.
Линкълн сви рамене.
– Изглежда, че Грейс знае какво прави, а и не мога да отрека, че имаме нужда от тях. Тази нощ беше засада открай докрай.
Тонът му беше отсечен, очите зачервени и уморени, но исках да чуя повече.
– Какво се случи от ваша страна? – Попитах, докато пресичах паркинга до караваната ни.
Линкълн поклати глава и въздъхна.
– Отначало се получи. Убивахме демони наляво и надясно, но те сякаш бързо се хванаха и новината за нашия набег се разпространи из цялата военна зона. Те са много повече от нас и мисля, че си дадоха две и две сметка, че училището не е охранявано.
Той спря по средата на паркинга и ме погледна с изгарящи сини очи.
– Толкова съжалявам, че те оставих тук съвсем сама. Това никога повече няма да се случи. Отсега нататък ти ще ходиш там, където аз ходя.
О, не. Линкълн се беше върнал на петия етап. Страхувах се, че никога повече няма да използвам банята сама.
Протегнах ръка нагоре и прокарах пръсти през тъмната му коса.
– Линк, той ще дойде за мен. Сключих договор с Дявола. Мислиш ли, че той просто ще остави това? – Трябваше да бъда истинска тук. Щеше да дойде време, когато нямаше да мога да избягам от Луцифер отново. Тази вечер беше изпитание, но истинският ден предстоеше.
Линкълн изглеждаше решителен, със стисната челюст и заплашителна гримаса на мястото си.
– Нека дойде. Готов съм за него.
– Линкълн…
Беше се надул и изглеждаше готов да убие някого. Нямах сърце да му кажа, че не може да се бие за мен, че това би било безсмислено. Вместо това опрях чело в гърдите му и въздъхнах.
Ръцете му стигнаха до лицето ми, обхванаха бузите ми и наклониха лицето ми към своето.
– Бриел, като твой съпруг дадох обет да те защитавам и имах предвид точно това.
– Знам – промърморих.
Точно от това се страхувах повече от всичко. Ако Луцифер убиеше Линкълн… Не. Дори не можех да си го представя. Това щеше да е най-лошият ми кошмар, който оживяваше.
– Линкълн, знаеш какво казва пророчеството. Аз съм тази, която…
– Майната му на пророчеството. Ще убия това копеле следващия път, когато го видя, и тогава вече няма да има нужда да се притесняваме за нищо.

Назад към част 9                                                                  Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!