Глава 11
Бяха изминали две седмици от нападението и училището все още беше в повишена готовност. Всички военнослужещи от Падналата армия, които не бяха записани в клас, дежуреха по дванадесет часа на ден. Днес беше първият ден, в който се върнаха в училище, а снощи беше церемонията по пробуждането. Следващата година щеше да бъде последното Пробуждане в историята. Фактът, че почти всяко едно благословено от ангел или надарено от демон дете вече беше пораснало и се беше пробудило, ме разтърси. Единственото, което щеше да остане, за да защити човечеството от демоните, беше… човечеството.
Грейс се беше преместила в кабинета на Рафаел и днес започваше и Академията за ловци на демони. Беше събрала цели четиринадесет ученици, които доброволно се бяха съгласили да се научат да се борят с демоните. Бавно и скромно начало.
Рафаел също се беше съгласил, че всичките единайсет ученици се борят смело и ще преминат във втората си година, без да се налага да повтарят Ръкавицата. Бях толкова прокълнато горда. Всички те бяха заслужили мястото си във втората година.
Сега трябваше да започна четвърта година, сякаш не съм бомба със закъснител, която чака да бъде отвлечена от Дявола и отведена до портите на Ада.
– Изнервена? – Попита ме Линкълн, докато ми наливаше чаша кафе.
Повдигнах рамене.
– Чувствам се малко по-добре сега, след като се съгласи да не седиш с мен в часовете ми.
Той се усмихна.
– Само защото имам Шиа, Клои и Люк, които са ти до задника през цялото време.
Кимнах.
– И следиш телефона ми.
Линкълн притисна чашата ми със своята.
– И това. – Той ми намигна.
Усмихнах се. Мъжагата ми психопат-преследвач беше секси.
– Знаеш ли, ти си доста секси, когато ме преследваш.
Наведе се напред, запечата устата ми в дълбока целувка и придърпа долната ми устна към себе си.
Вкусно.
Когато се отдръпна и срещна погледа ми, стомахът ми направи салта.
– Не забравяй, че съм разположен на входната врата, така че ако телефонът ти ме предупреди, че си напуснала кампуса, или ако се окажеш в беда, мога да бъда там за секунди.
Опитваше се да го прикрие, но беше ясно, че все още е искрено притеснен, а аз не исках да го лъжа и да кажа, че ще съм добре. Не бях добре. Луцифер щеше да е тук всеки момент; това беше реалност, за която всички трябваше да се подготвим.
– Добре – отговорих просто.
На вратата на караваната се почука силно.
– Хайде! Първи ден. Тифани е с толкова къса пола, че със сигурност ще претърпи изплъзване – обади се Шиа през вратата.
Линкълн и аз се усмихнахме.
– Обичам те – казах му аз.
– Аз също те обичам, Бри – отвърна той, по-сериозно от мен.
Оставих го в караваната и се срещнах с Шиа навън. Днес тя носеше годежния си пръстен, току-що полиран.
– Надяваш се да го набуташ още малко в лицето на Тифани? – Попитах я.
Тя кимна.
– Знаеш го. Сега, след като Линкълн е заключен, тя е на лов за друг мъж, а знаеш, че само Небесен ще го направи.
Клои ни чакаше отпред, като разглеждаше някакви цъфнали цветя.
– Тя все още ли…? – Попитах Шиа.
Шиа кимна.
– Тя е различна. Искам да кажа, че тя си е Клои, но сега е като петдесетгодишен будистки монах.
Помръднах. Близкото до смъртта преживяване беше променило Нощната кръв. Тя вече не се интересуваше от това да саботира Тифани или да говори за сладки дрехи. Беше станала дълбока и интроспективна, което само ме караше да я обичам още повече. Каквото и да беше видяла или преживяла, очевидно и беше повлияло напълно.
– Здравей, момиче. – Приближих се и я прегърнах.
Тя ме прегърна изцяло, задържайки се по-дълго, отколкото би било нормално при обикновена приятелска прегръдка. Това беше прегръдка на Клое 2.0.
– Изглеждаш чудесно, Бриел. За мен е голяма чест да завърша годината с вас, хора. – Гласът и беше мек, не плах, но не и агресивен.
Двете с Шиа си поделихме бърз поглед, но след това Клои ни свърза с ръце и заедно се отправихме към училището.
Известно време вървяхме мълчаливо, докато не стигнахме до двора, където Грейс стоеше пред новопоставената табела с надпис „Академия за ловци на демони“. Надписът висеше над малката спортна зала, където обикновено тренирах с Ембърли. Всичките им класове щяха да се провеждат в тази една стая, докато учениците от Академията на падналите не завършат напълно, след което Грейс се надяваше да напълни цялото училище с хора, които искат да ловуват демони.
– Мисля, че е чудесно, че Грейс дава възможност на хората да се грижат сами за себе си – сподели Клои.
– И аз мисля, че е чудесно – съгласих се аз. Грейс вече ми беше предложила работа на пълен работен ден през следващата година, след като завърша, и аз веднага я приех. Щях да преподавам бойни стратегии и слабости на демоните и бях толкова ужасно развълнувана. При условие че доживея до следващата година, разбира се. Беше трудно да се мисли толкова напред, когато в кампуса се случваха толкова много нещастия.
– Мисля, че това е добра идея, но се надявам да не пострадат. – Вдигна рамене Шиа.
Чувствах се малко зле, че се отнасяме към хората като към такива крехки същества. Погледни Грейс, в края на краищата. През половината време забравях, че е човек.
– Ами, ами… ако това не е триото от малки демонични любовници. – Гласът на Тифани капеше от сарказъм, докато погледът ми се стрелкаше към мястото, където стоеше тя.
Кой носи това в училище, където има бойни класове? Шиа беше права, гърдите и почти щяха да изпаднат от копринената риза с дълбоко деколте. През деня определено щеше да забие някого.
Шиа пренебрегна Тифани и се обърна към мен.
– Ти и Линкълн трябва да правите по-тих секс. Минах покрай караваната снощи и чух двама ви през целия паркинг – съобщи тя гръмко.
Избухнах в смях, докато лицето на Тифани се сгърчи. С Линкълн не сме правили секс снощи, но най-добрата ми приятелка беше дива, това беше сигурно.
Без предупреждение Клои се отвърза от ръцете ни и тръгна към Тифани с разперени ръце, сякаш щеше да я прегърне.
– Сега ми е толкова ясно, че ти просто искаш да бъдеш обичана. Нуждаеш се от внимание и искаш да се чувстваш специална. – Клои се приближи, а Тифани просто я гледаше с ужасено, но и леко уязвимо изражение.
– Не ме докосвай, немъртъв изроде! – Изръмжа Тифани. Гласът и се носеше толкова далече, че всички глави в квадранта се завъртяха в наша посока, включително и тази на Грейс.
Тифани се обърна и побягна, докато двете с Шиа хванахме Клои и я издърпахме назад.
– Добре, Далай Лама, остави това за някой, който не е пълен психопат – каза Шиа на Клои.
Нежив изроде? Ужас.
Слуховете започнаха да се носят, някой друг ли ни беше видял тази нощ? За щастие Рафаел не беше попитал за случилото се през нощта, а и Михаил не беше казал нищо. Майка ми беше на чисто.
Клои се намръщи.
– Тя просто иска да бъде обичана.
– Някой друг може да я обича – казах на Нощната кръв и я поведох към южния край на училището, където беше класът ни по история на ангелите за напреднали.
Близкото до смъртта преживяване със сигурност беше променило нашата дива Клои, но аз просто се радвах и бях благодарна, че тя е жива.
Докато минавахме покрай Грейс, видях как тя записва нова ученичка – мършаво на вид момиче без никакви мускули. Така ли изглеждахме, когато започнахме? Вероятно.
Тъкмо влизахме в класа, сравнявайки графиците си, когато алармата на демона се включи около нас. Всичко в мен се стегна, когато се втурнахме вътре, залоствайки вратата. Ако училището е в ход, протоколът на демоничната аларма беше да се барикадираме в най-близката класна стая.
Сериозно? На първия учебен ден?
Линкълн беше дежурен на входната врата и аз се молех да е добре. Тези демонични атаки ставаха твърде чести.
– Добре, четвъртокурсници, това не е учение. Нека запазим спокойствие, но да се подготвим за евентуална атака. Моля, извадете оръжията си, ако имате такива. – Госпожа Делакур, кентавър, се отправи в галоп към предната част на класната стая и застана пред входа.
Шиа плесна с ръце и от дланите и изригна зелен магически огън, който без съмнение само чакаше да хвърли по някой демон.
На вратата се чу трескаво блъскане.
– Пуснете ме вътре! Тук има демон Кастор! – Изкрещя високият глас на Тифани.
Шиа изстена.
– За Бога. Нека я изяде.
Госпожа Делакур затисна Шиа и ме погледна с несигурност в очите.
На едно малко ниво наистина исках да го оставя да я изяде, но на някакво друго, по-зряло ниво, съвестта ми не можеше да го позволи. Може би това беше онова нещо, което Михаил беше направил, а може би беше новото влияние на Клои. Не бях напълно сигурна какво го предизвика, но като освободих меча си, заобиколих госпожа Делакур.
– Бриел! – Изсъска Шиа. – Това е против протокола. Може да е капан.
Това съм аз, по дяволите. Въпреки че тя беше кучка за мен, бясното блъскане по вратата накара сърцето ми да се свие. Това не беше капан и Шиа го знаеше. Тифани чудесно владееше стратегията, но не беше най-добрата в битката. Ако беше невъоръжена…
Отключих вратата, разкъсах я и се изправих лице в лице с нов вид демон. Шокът ме прониза при вида на донякъде хуманоидния мъж, който се усмихваше пред мен. Лицето му беше измършавяло, а там, където би трябвало да има нос, имаше само два прореза. Зъбите му приличаха по-скоро на бивни, които стърчаха от деформираните му устни.
Шиа беше права. Това беше капан.
– Пусни ме! – Гласът на Тифани излезе от устата му и преди да успея да реагирам на шока от способността му да имитира хора, той се втурна напред, като ме блъсна назад и ме запрати на дупето ми.
– Остани на земята! – Изкрещя Делакур, докато скачаше над мен.
Поглеждайки нагоре, видях долната част на полуконския ѝ корем и се сплесках на земята. Тя се приземи тежко върху новия демон и го стъпка, докато той се претърколи назад и се отдалечи от стаята, в която се криехме.
Веднага се изправих и извадих меча си.
– Бриел! Идвам за теб, скъпа. – Гласът на Тъмния принц се изплъзна от устните на демона, който се люлееше на колене пред госпожа Делакур, и по ръцете ми преминаха ледени тръпки.
Нашата ангелска учителка по история сигурно знаеше чий е този глас, защото и тя замръзна от шок.
– Идвам за теб – каза той отново.
Излизайки в коридора, аз извърнах глава по посока на размазана синя светлина.
Линкълн.
Съпругът ми изскочи от нищото и скочи във въздуха зад демона. Притисна меча си към врата на демона и отряза главата му. В момента, в който демонът умря, алармата спря да реве.
Линкълн дишаше тежко, гърдите му се издигаха нагоре-надолу, а когато срещна погледа ми, разбрах, че е напълно изплашен.
– Това ли беше гласът, който мисля, че беше? – Попита ме той.
Можех да излъжа, но какъв беше смисълът?
– Да.
Няколко от учениците зад гърба ми ахнаха при потвърждението ми.
– Той имитираше и Тифани. – Госпожа Делакур се взираше в безглавия демон, с широко отворени очи и зяпнала уста.
– Още един нов – промърмори Линкълн през стиснати зъби. – Предполагам, че ще ги наричаме имитатори. Скоро имената ще се изчерпят.
Камък потъна в стомаха ми. Седях тук, горе, на горната страна, и живеех живота си, докато психопата Луци беше там долу и създаваше нови демони, които да ни дразнят. За да се подиграват с мен. Исках да сляза там и да го убия, както предсказваше пророчеството, но не бях сигурна дали съм готова още. И определено не можех да го направя без Сера.
– Госпожо Делакур, можете ли да извините Бриел за този час? – Попита я Линкълн, като протегна ръка, за да ме привлече към себе си.
Тя кимна.
– Разбира се.
– Ще изпратя екип, който да почисти това и да напише доклад – каза и той.
Сега всички бяха излезли в коридора и се взираха в демона без глава, който лежеше на пода. Някога това е било безопасно място. Сега нападенията на демони се превръщаха в редовно явление. Стана ми лошо.
Линкълн ме хвана за ръка и ме поведе към откритата площ, където и четиримата архангели чакаха с извадени мечове.
– Неутрализирах заплахата. Нов демон, който имитира гласовете на хората. Той също така прие гласа на Дявола и се подиграваше на Бриел.
Веждите на Михаил се смръщиха, докато вените на врата му изпъкнаха. Рафаел просто въздъхна, изглеждайки примирен.
– Къде си с нейното обучение? Ембърли казва, че се справя доста добре със съпротивата срещу мисловните команди – попита го Михаил.
Линкълн ме погледна.
– Точно за това исках да поговоря с вас двамата. Бих искал и четиримата да направите по няколко сеанса с нея. Тя трябва наистина да усети силата на един пълноценен ангел, а аз не мога да го направя. Само вие можете…
Той остави предложението да увисне във въздуха и вече тялото ми ме болеше само при мисълта за обучение с четиримата архангели. Беше диво да ги видя всички заедно в кампуса. Обикновено Уриел и Гейбриъл бяха в сестринските училища, но след като всички се обединиха, мястото им беше тук… засега.
– Разбира се – заяви Михаил.
– Считай, че е готово – добави Рафаел.
– Тази вечер съм свободен – небрежно каза Гейбриъл.
– Аз също – потвърди Уриил.
О, Боже.
Линкълн въздъхна с облекчение, докато тревогата ми се покачваше все повече.
Обучение с четирима архангели?
Господи, помилуй ме.
Назад към част 10 Напред към част 12
