Глава 12
Бях облечена за битка. Верижна броня, щит и около десет различни оръжия по тялото ми. Тази вечер беше моето обучение с четиримата архангели и целта ми беше да не умра.
– Какво, по дяволите, си мислеше? Чувствам се зле. Ами ако ме убият? – Разхождах се из гимнастическия салон, докато Линкълн, Ноа и Шиа се подсмихваха отстрани.
– Няма да те убият – уверено ми каза Линкълн.
– Може просто да куцаш няколко дни – добави най-добрата ми приятелка, докато точеше острието си.
– Чудесно! – Вдигнах ръце нагоре в знак на неудовлетвореност.
Ноа ме наблюдаваше мълчаливо с лека усмивка на уста.
– Как очакваш да убиеш самия Дявол, ако не можеш да се справиш с някой архангели? – Попита той.
Уф. Той имаше право.
По дяволите.
Тогава вратата на гимназията се отвори и аз преглътнах силно. И четиримата архангели влязоха, разговаряйки небрежно, докато бяха облечени за убиване. Сребърните им доспехи бяха инкрустирани със злато и полирани до отразяващ блясък, наподобяващ огледало. Само един поглед към гигантския меч на Михаил и ми прилоша. Да не говорим за четирите гигантски комплекта бели крила. И все пак начинът, по който косите им се поклащаха, когато вървяха, ме накара да се запитам дали това ще бъде битка или ревю на модния подиум, но знаех, че ще боли.
– Добър вечер, Бриел – поздрави ме официално Уриел. Не го бях опознала толкова добре, колкото останалите, но изглеждаше най-сдържан и срамежлив от групата.
– Здравей – изсумтях аз.
Рафаел избухна в широка усмивка.
– Тя си мисли, че ще я пулверизираме.
Скръстих предизвикателно ръце.
– Хей, никакво четене на мисли! Това не е честно.
Покрай мен профуча ивица руса коса и изведнъж Михаил беше до мен.
– Тази практика няма за цел да те пречупи, нито пък ние да се опитаме да те убием от всички сили. Тя е, за да те подтикнем по начини, които знаем, че Луцифер ще направи, така че да бъдеш най-подготвена да се бориш с него.
Бях забравила защо сме тук, как се казвам. Михаил стоеше толкова близо, че усещах топлината на ръката му през ризата си. Преглътнах и се отдръпнах малко назад. Защо бяха толкова приятни за гледане?
Поклатих глава, много добре осъзнавайки, че съпругът ми ме наблюдава.
Сера щеше да се зарадва на това.
– Все пак сме тренирали с Луцифер в детството му – добави Гейбриъл, като се изправи на крака с Михаил.
– Така че той може да бъде убит, нали? – Бях ги питала и преди, но имах нужда от ново потвърждение.
Михаил кимна.
– Вярвате или не, но той има душа. Тя може да бъде освободена при унищожаването на тялото му.
Гейбриъл пристъпи напред, притискайки ме със светлината си. Усещах я по кожата си като нещо осезаемо.
– В такъв случай душата му ще бъде освободена, за да бъде съдена от Създателя.
Ужас. Това звучеше страшно, но напълно заслужено.
Рафаел прочисти гърлото си.
– Но чувствам, че трябва да спомена, че в света винаги трябва да има равновесие и изтриването на Луцифер не означава, че цялото зло ще напусне Земята. Ще се появи някакво ново зло и винаги ще имаме демоните, които той е създал, за да се борим с тях.
Това имаше гаден смисъл, но новото зло нямаше да е толкова лошо, колкото беше Луцифер, нали?
Просто кимнах, оставяйки всичко, което казаха, да се върти в главата ми.
– Той създава демони, които убиват и поробват хората. Той е безмилостен, неспособен да обича и напълно лишен от състрадание. Светът е по-добре без него – заявих аз.
Михаил се усмихваше като горд баща, но Рафаел изглеждаше по-сдържан.
– Пророчеството казва, че наистина ще го убиеш, но този избор зависи единствено от теб, скъпа моя.
Свободна воля.
Хах, ако си е мислил, че може да ме разубеди, значи се е заблуждавал. Луци ме измъчваше в Ада, открадна Сера и залови Ракша. Опита се да убие всички, които обичах. Нямаше начин да оставя това нещо да живее.
Рафаел кимна, сякаш беше чул мислите ми.
– Тогава нека да тренираме. Не се отнасяй лесно към нас, Бриел. Използвай комбинираната си магия и ние ще те натоварим до краен предел, за да те подготвим за предстоящите дни.
Точка на пречупване. Преглътнах.
Михаил кимна.
– Ще те защитим, както можем, но Луцифер не трябва да бъде допуснат до портите на Рая.
Очевидно.
Колко ужасно би било, ако това се случи и всичко е по моя вина?
Ужасът се завъртя в стомаха ми. Ами ако не можех да му устоя? Ами ако ме принуди да отворя портите и избие всички ангели там? Не се страхувай. Не се страхувай.
О, Боже. Ще се разболея.
Рафаел пристъпи напред, като постави твърда ръка на рамото ми. Лечебна енергия премина през мен, прогонвайки тревогата ми.
– Каквото ще бъде, ще бъде и това е нормално – заяви той.
О, Раф. Такъв добър човек, който винаги прави така, че да изглежда нормално, ако правя грешки.
Без предупреждение скочих напред и го прегърнах. Броните ни се сблъскаха, което направи прегръдката малко неловка. Исках да знае колко много означаваше за мен това, че винаги ме напътстваше, позволяваше ми да бъда себе си и не ме караше да се чувствам зле заради грешките си.
Ръцете му веднага ме обгърнаха и ме притиснаха обратно.
– Много се гордеем с теб, Бриел. Независимо от всичко – призна той над главата ми.
Щях да се разплача, ако не се отдръпна скоро, затова се отдръпнах от него и кимнах.
– Но гордостта ни ще се засили, ако му нанесеш побой – Намигна ми Михаил.
Аааа, намигване на Михаил. Единственото нещо, което е равно на намигването на Линкълн.
– Да започнем. Имаме си игра на покер след час – заяви Уриел от ъгъла на стаята, където изглеждаше доста отегчен.
Тримата ангели го погледнаха и бузите му се зачервиха.
Игра на покер? Засмях се, като поклатих глава. Ако прекараш достатъчно време на Земята, ще придобиеш нашите навици.
– Добре, Бриел. Заеми отбранителна позиция и всеки от нас ще тренира да идва към теб с пълна ангелска сила – нареди Михаил.
Заглъхнах.
– И не забравяй да се защитаваш така, както би го направила в истинска битка. Използвай щитове, двете страни на магията си, каквото имаш на разположение. Няма да ни нараниш – добави Рафаел.
Погледнах през рамо и се загледах в съпруга си – беше негова гениална идея да направим това, но когато той сви рамене, отново се обърнах напред.
– Добре. – Освободих меча си и го вдигнах в едната си ръка, а с другата взех металния си щит. С лекота призовах силата си, като създадох енергийния щит, който се бях научила да правя лесно, и го провлачих над себе си като купол.
Задните врати със скърцане се отвориха и тогава влязоха Ембърли и най-добрата и приятелка Мел.
О, Боже. Публика?
Мел беше очарователно червенокосо човече, с два пъти по-голяма наглост от Ембърли. Когато погледнах, Ембърли махна с ръка и се присъедини към Линкълн и останалите на страничната линия.
Михаил излезе пръв на терена и ме погледна втренчено. Той гледаше енергийния ми щит, виждаше ръбовете му.
– Ще счупя щита ти – заяви той и освободи меча си с изблик на пламтяща синя светлина.
– По дяволите, ти си Бри! – Ембърли го изблъска отстрани.
Усмихнах се, но това беше за кратко. Когато лицето на Михаил стана заплашително и той вдигна меча си, хуморът ми изчезна и се приготвих за удар. Държейки металния си щит над себе си, се опитах едновременно с това да подсиля и другия. Мечът на Михаил се стовари силно върху енергийната ми бариера, като я накара да се огъне и разклати. Болка проряза тялото ми, навсякъде наведнъж, но щитът издържа. Във външната му стена се появиха малки сини пукнатини, но мечът му не я проби.
По дяволите, да!
Михаил изглеждаше зашеметен за секунда.
– Очарователно. Гейбриъл, ела да разбиеш това. – Той се отдръпна.
О, Боже.
Опитах се да поправя пукнатините, които синята светлина на Михаил беше направила, но те сякаш се увеличаваха с всяка секунда. Гейбриъл не изчака представяне, просто хвърли към мен кълбо от бял огън. В съчетание със сините пукнатини на Михаил, силата накара щита ми да се разпадне около мен.
Зрителите ми ме освиркаха.
– Така си мислех – промълви Михаил с любопитство.
Реших да им дам малко да усетят какво е да се биеш с Бриел. Ако се биех с Луци, нямаше да го оставя да стои наоколо и да говори.
Захвърлих металния си щит на земята, изскочих от мястото, където бях приклекнала, с вдигнат меч и се насочих право към Михаил. Очевидно нямаше да го нараня, ако не помръднеше, но имах чувството, че той ще е готов.
Разбира се, архангелът се дръпна настрани и с усмивка парира удара ми с такава сила, че мечът ми се изтръгна от ръцете ми.
Проклетата свръхчовешка сила.
– Добре! – Изкрещя той. – Никога не подценявай силата на изненадващата атака.
Да, но не се получи и сега бях без оръжие. Стоях замръзнала, с напрегнато тяло, без да знам какво да правя.
Рафаел пристъпи напред.
– Небесният човек никога не е без оръжие. Във всяка твоя пора има магия.
Точно така. Продължавах да забравям това и това ме накара да пропусна Сера. Тя щеше да ме накара да изглеждам като такъв зевзек точно сега. Може би точно това трябваше да чуя през цялото време. И без нея бях могъща.
Дали щях да отида в Ада, ако бях хвърлила черна магия към Архангел Михаил?
– Дай му всичко, което имаш – насърчи го Рафаел.
Четец на мисли.
Без да пропускам нито миг, пляснах с ръце, създавайки малка черна капчица магия с размерите на бейзболна топка. Двадесетметровите крила на Михаил се размахаха, карайки останалите ангели да отстъпят крачка назад, и аз хвърлих топката. Михаил не трепна и не се опита да я отклони, а я остави да се разпръсне по гърдите му, където се оформи към металната му гръдна плоча, стягайки я.
– Просто исках да видя какво е усещането – отбеляза той, като гледаше тъмната магия с очарование. – Боде.
Радвах се, че успях да задоволя любопитството му.
Вдигайки меча си, той разсече надлъжно по бронята си, разкъсвайки черната ми магия, сякаш беше направена от хартия. Тъмното петно падна на пода и се сви в себе си, оставяйки след себе си вдлъбната броня.
Михаил прецени вдлъбнатините с очарование.
– Действа ли на Тъмния принц? – Попита той.
Поклатих глава.
– Не, но смес от двете страни на магията ми действа.
В известен смисъл. Спомените ми за времето, прекарано там долу, бяха пълни с депресия и предизвикана от наркотици умора, така че не можех да бъда напълно сигурна.
– Влизам! – Изкрещя Уриел от нищото, след което се втурна към мен с пълна скорост.
Вятърът се надигна и отметна косата ми настрани, а в мен настъпи паника. Приятелският ни, бъбрив спаринг се беше обърнал. Явно Уриел наистина искаше да стигне до играта си по покер.
Крилете ми се разпериха и аз ги напомпах, което ме накара да се издигна по-високо и да премина над главата му. Когато той мина под мен, свих крилата си и паднах на земята близо до меча си, като се наведох, за да го вдигна отново. В момента, в който обвих пръстите си около студената стомана, порив на вятъра се удари в гърба ми и ме остави без въздух.
Паднах малко напред, опитвайки се да си върна въздуха, който беше изтласкан от дробовете ми.
Какво, по дяволите? Въздушна магия? Наистина?
– Луцифер често ще те изненадва. Той няма да се поколебае да ти навреди, когато си с гръб към него. Той няма морал – гласът на Уриел се носеше по вятъра откъм гърба ми.
Мамка му. Той беше прав, а аз исках да докажа на архангелите, че мога да го направя. В мен се надигна гняв и се завъртях в приклекналата си позиция, преди да избухна във въздуха, позволявайки на крилете си да ми помогнат да набера скорост. Уриел беше готов и носеше същата усмивка като тази на Михаил. Тези мъже бяха ангели, да, но бяха и воини, това беше ясно.
Нападнах силно с меча си и той се заби в него във въздуха. Шокът от съприкосновението на металните оръжия убоде ръката ми и предизвика вибрации по цялото ми тяло. Няколко мига размахвахме мечовете си напред-назад, когато Рафаел ме извика.
– Сега хвърли магия към него с другата си ръка и вдигни енергийния си щит. Трябва да умееш да правиш нещата едновременно, за да можеш дори да си помислиш, че ще победиш Луцифер – обясни той.
Какво? Едва успях да възприема думите му, твърде съсредоточен върху това да посрещам всеки удар на меча на Уриел със своя. Лесно можех да загубя ръката си в този „спаринг“.
Опитвайки се да отклоня вниманието си от борбата с меча, позволих на кълбото от моята смесена сребриста магия да се образува в ръката ми. Уриел вдигна ръката си, която не държеше, и поривът на вятъра отново ме връхлетя, като за секунда разкъса кълбото ми.
– Архххх! – Изкрещях от неудовлетвореност и изхвръкнах с ритник, забит право в гърдите му. Това беше достатъчно, за да го повали назад и да ми даде предимството, от което се нуждаех. Извиках още една топка и я хвърлих, преди той да успее да я разкъса с магията си – вятър, или каквото там беше това. Смесената енергия се уви около долната част на лицето му и започна да изстисква запасите му от въздух.
– У-у-у! – Ембърли и Шиа изкрещяха едновременно.
В очите му се появи изненада, а после и нещо друго. Може би гордост? Блестящата магия около лицето му изведнъж се разду, сякаш наду балон и после се спука. Парчета от магията се разлетяха във всички посоки, преди да се разпаднат.
Уриел се изправи, отпусна се и спусна меча си.
– Ако можеше да вдигнеш щита си и да насочиш острието си към шията ми, докато съм неспособен, това може би щеше да ти даде необходимото предимство – отбеляза той.
Чудейки се дали Бог не ме гледа как ритам задниците на любимите му ангели и не ме включва в списъка с непослушните, аз просто кимнах.
– Трябва да се потруди над многофункционалността – съгласи се Гейбриъл.
Завъртях се, несигурна дали обучението е приключило, или още един от тях ще се нахвърли върху мен.
Рафаел пристъпи напред.
– Бриел, извикай щита си.
Преглътнах.
Издърпах меча си, застанах с крака, поставени на ширината на раменете, и започнах да изтеглям енергията си навън в подобна на купол бариера.
Рафаел се приближи, за да огледа щита.
– Не. Направи го по-силен.
– Какво? – Въздъхнах, издърпвайки още един слой върху щита, напрягайки се да достигна до силата си дълбоко в мен.
Рафаел сви юмрук и удари щита в упор, той се поколеба, разтреперан от силата на удара му, но издържа.
– По-силен! Като стомана! – Изкрещя той. – Ти си лечител. Имаш безкрайно количество енергия. Открий слабите части на щита и го укрепи, докато нищо не може да го победи.
Нещо в думите му запали електрическа крушка в главата ми.
Лечител.
Аз бях лечител. Като него.
Ако щитът беше болен пациент, щях да изпратя енергия към слабите места и точно това правех сега. Съсредоточих се върху най-малките наноклетки на енергийната си защита, като вливах в нея все повече и повече, докато тя не се превърна в дебел прозрачен купол, който изглеждаше като направен от стъкло.
Рафаел кимна и махна с ръка на останалите архангели.
– Сега искам да хвърлиш енергийните си топки към нас, Бриел.
На лицето ми се появи изражение от типа „какво, по дяволите, каза току-що „.
– Не мога. Сега съм в капан тук – казах му, а гласът ми беше приглушен през укрепената бариера, която току-що бях създала.
– Това не е вярно! – Ембърли се надигна от страничната линия. – Когато ни защити от нападението на демоните, тя изтъни част от щита си, за да ми позволи да вляза вътре.
Погледнах я.
Предателка.
Рафаел се усмихна.
– Хайде. Опитай.
Издишах с неудовлетворение и се опитах да държа щита си силен, като същевременно изтънявах част от него, точно толкова, колкото да вкарам през него черна енергийна топка с размер на бейзболна топка. Вместо това, което възнамерявах, целият щит отслабна.
Приближавайки се, Михаил изпъна крака си с метални ботуши, ритна бариерата ми и прати цялото нещо да рухне моментално. Погледнах към него с разочарование, а той се усмихна.
– Сега знаеш върху какво трябва да работиш.
Да. Всичко.
Линкълн стъпи на пода на гимназията и леко наведе глава.
– Благодаря ви, момчета, много ви благодаря. Наистина го оценявам. Вече можем да провеждаме тренировки с нея, да работим върху щита и многофункционаността.
Те кимнаха и един по един стиснаха ръката му, като ми помахаха за довиждане, преди да изчезнат през вратите за играта си на покер, сякаш току-що не бяха натупали задника ми.
Ембърли се запъти към Мел и се залюля на петите си.
– Ти тотално изпочупи любимата броня на баща ми. Той ще се оплаква на майка ми за това седмици наред.
Аз само се засмях.
– Хайде. Имаме си работа – обади ми се Линкълн.
Бях уморена само като си помислех за предстоящите дни.
Линкълн нямаше да заспи, докато не бях готова.
Това щеше да боли.
Назад към част 11 Напред към част 13
