Глава 5
– С тези темпове градът на ангелите ще падне след три месеца – обяви Михаил, застанал пред Уриел, Гавраил и Рафаел.
Намирахме се в една от лекционните зали, където архангелите седяха на столове отпред, а на студентските бюра седяха разпръснати капитани от Падналата армия и ги наблюдаваха внимателно. Аз седях до Линкълн, а очите ми се стрелкаха от Михаил към съпругата му Грейс. Тя беше облечена в пълни бойни доспехи, косата и беше вързана на стегнат кок, а на лицето и беше изписана мрачна решителност.
Очите на Гейбриъл се изпълниха с тъга, когато погледна брат си.
– Откакто паднахме, се опитвахме да защитим хората, за да могат да се върнат към някакво подобие на нормално съществуване. Нормалното, което им откраднахме, когато паднахме във войната с Луцифер. Но сега… – Гласът му се пречупи и той не можа да довърши.
– Сега може да загубим битката изобщо – добави мрачно Михаил.
– Колко членове на Падналата армия има в другите академии? Можете ли да ги отделите, за да се присъединят към нас в защитата на града? – Рафаел се обърна към Гавраил и Уриил.
Двамата ангели кимнаха едновременно.
– Абсолютно, но нашият брой бледнее в сравнение с тяхния. Имаме може би двеста-триста души във всички академии заедно, които са обучени за подобен сценарий. – Информира го Гейбриъл.
Какъв сценарий? Краят на света?
Прочистих гърлото си и всички погледи се насочиха към мен. Преглътнах трудно и се изправих, като оставих крилата си бавно да се разтворят зад гърба ми. Очите на капитаните един по един се разшириха. Дори и с бели по върховете крила знаех, че слуховете са се разпространили.
– Здравейте. Сигурна съм, че всички знаете коя съм – започнах аз. – Исках само да кажа, че смятам да сложа край на всичко това. Ако можете да ми спечелите малко време, смятам да сложа край на тази война.
Рафаел ме погледна с гордост и кимна.
– Ще направим всичко по силите си, Бриел. Броят ни е малък, но вярата ни е силна.
Грейс изръмжа от мястото, където стоеше, облегната на стената, и всички погледи се преместиха от мен, за да се приземят върху нея.
– Грейс, има ли нещо, което би искала да споделиш? – Михаил се усмихна на съпругата си.
Отблъсквайки се от стената, Грейс се нахвърли върху ангелския съвет, сякаш можеше да им отреже главите. Гняв очертаваше чертите и, докато стоеше изправена до съпруга си.
– Казвате, че нямате бройки, за да спечелите време на Бриел, и всички знаем защо – заяви тя, обръщайки се към останалите ангели. – Три пъти поисках да ми разрешите да започна Академия за лов на демони. Три пъти! Досега можех да съм обучила хиляди! Нима не виждате, че решението на проблема ви с нарастващата популация на демоните не е да защитите бедните крехки хора, а да ги въоръжите? Позволете ми да ги обуча да се борят сами за себе си, за да не се превърне градът на ангелите в страница от историческата книга, която никой не чете! – Тя завърши изречението си с ръмжене и погледът ми се насочи към Михаил.
Нищо в лицето му не подсказваше, че е смутен от избухването на съпругата си. Но нищо не подсказваше и че не е съгласен с нея. Ако не друго, той изглеждаше лудо влюбен в жената.
Рафаел въздъхна.
– Всички, които са за Академия за ловци на демони, ръководена от Грейс, в която хората ще бъдат обучавани да убиват демони, да казват „да“ – заяви Михаил.
– Да. – Гейбриъл вдигна ръка.
– Да. – Кимна Уриел.
– Да. – Михаил се усмихна.
Всички очи се спряха на Рафаел. Не знаех какъв е протоколът тук, но изглеждаше, че трябва да е единодушен.
Архангелът преглътна тежко.
– Съжалявам, Грейс, но не мога да позволя хората да бъдат поставени в опасност умишлено. Моята работа е да ги защитавам.
Грейс изкрещя разочаровано.
– Защо, защото сме слаби? Защото нямаме специални способности като благословения ти любим ангел?
Чертите на Рафаел се стегнаха. Той явно се дразнеше от избухването на Грейс, но в него се виждаше и нещо друго – той я уважаваше.
– Да, хората са крехки. Те не се регенерират и не се лекуват като нас. Като лечител чувствам, че е мой морален дълг да не причинявам вреда, и не се чувствам прав да ги изпращам в битка.
Посягайки към колана си, Грейс изважда дълъг лъскав меч. Острието се изтръгна от ножницата със заплашителен звук и няколко от капитаните ахнаха, явно несигурни в намеренията и.
– Рафаел, предизвиквам те на спаринг мач. Ако успея да се преборя с теб, ще ми дадеш моето училище. – Тя беше напълно сериозна.
В очите на другите архангели затанцува забавление.
– Това звучи честно, братко. Аз самият съм я обучавал. Ако някой може да ни покаже на какво са способни хората, то това е Грейс – добави Михаил в подкрепа на съпругата си.
Рафаел се вгледа в нея за дълъг миг, след което най-накрая кимна.
– Добре, Грейс. Ако ми покажеш, че няма да пращам хората да бъдат избивани, ще ти дам Падналата академия, която ще бъде превърната в училище за хора, които да се учат на лов на демони.
Сърцето ми се разтуптя в ушите. Виждайки страстната борба на Грейс за хората, очите ми се насълзиха. След Войната на падналите винаги бяхме гледали на хората като на слаби, но това трябваше да се промени и Грейс беше доказателство.
Рафаел погледна към един от капитаните, които седяха на първия ред.
– Моля, донеси меча ми и ни посрещни на полето.
Боже мой. Съпругата на архангел Михаил ще се бие с Рафаел.
Линкълн ме погледна шокирано, след което всички се изправихме и излязохме от залата за срещи в нетърпеливо очакване. Ако Грейс спечели, това можеше да промени облика на войната. Може би не тази или следващата година, но като ученици, завършили Академията за ловци на демони, това щеше да подсили числеността ни срещу Адските зверове.
Надявах се адски много тя да спечели.
Всички стояхме на игрището. Беше пладне и слънцето, което грееше ярко в небето, се отразяваше върху мечовете, подготвящи се за битка, карайки ги почти да светят. Рафаел държеше здраво меча си, облечен в пълна броня с щит, както и Грейс. Бях довела Ембърли – сигурна бях, че тя няма да иска да пропусне това – и сега стояхме с приковано внимание, заедно с капитаните на армията и другите паднали ангели в полукръг.
– Наритай го, мамо! – Изкрещя Ембърли, което накара Грейс да се усмихне.
Рафаел просто стоеше като страж, без никакви емоции на лицето си.
– Имам готовност за лечител, в случай че си сериозно ранена – каза той на Грейс, след което кимна на Ноа, който чакаше встрани.
– Не. Ако съм ранена, ще се излекувам по естествен път. Нека да го направим, Раф. Няма повече да отлагаме неизбежното. Знаеш, че тази Академия за ловци на демони е бъдещето.
Рафаел въздъхна и след това и махна с ръка напред.
– Аз ще бъда съдията за това. Покажи ми най-доброто от себе си.
Усмихвайки се, Грейс започна да крачи напред, като размахваше меча си в движение на осмица пред себе си. Докато правеше спектакъл с ръката на меча си, видях как свободната и ръка бръкна в кобура на бедрото и отстрани и извади сребърен нож за хвърляне. Преди още да успея да регистрирам какво прави, тя го хвърли в половинсантиметровата пролука в бронята на Рафаел, точно до ключицата му. Той се заби в месото на рамото му, което накара ангела да изтръпне от шок. В този момент Грейс изскочи от мястото си и се втурна към него с вдигнат меч.
Рафаел изтръгна ножа за хвърляне от рамото си и го захвърли на земята, като изхвърли щита си точно в момента, в който мечът на Грейс се заби в него. Той блокира ударите ѝ и се нахвърли върху нея със собствения си меч, за който тя изглеждаше готова всеки път. Беше като да наблюдаваш танц – Рафаел я отблъскваше назад, пресичаше настъплението и с меча си, а тя блокираше, преди да го отблъсне отново.
– Не се отнасяй леко към нея! – Изкрещя Михаил. Не беше нещо, което бихте очаквали да каже един мъж на друг мъж, който напада жена му.
При тези негови думи Рафаел протегна гигантския си крак и заби ботуш в гърдите на Грейс, като със свръхчовешкия си ритник я изпрати на десет метра във въздуха. Грейс сигурно беше тренирала това, защото изглеждаше готова за падането и се претърколи в него, когато се приземи, преди да изскочи бързо в клек.
Тръгвайки напред, Рафаел се издигна във въздуха с крилата си и тя проследи движението му в пространството, докато той не започна да се спуска, бързо и силно. Задържа се в приклекнало положение, протегнала меч пред себе си, докато той не се озова точно над нея. В този миг тя скочи от мястото си на земята и хвърли шепа пръст в лицето му.
Беше като да наблюдаваш нинджа.
Рафаел се изкашля и изпръхтя, докато се приземяваше, хванат напълно неподготвен, а Ембърли се развесели. Грейс се сблъска с ангела, като изпрати меча си право през едно от крилата му, разрязвайки месото. Рафаел изръмжа от болка или гняв – не можех да преценя – и замахна с меча си, като улови парче от оголената ръка на Грейс и пусна кръв.
Задържах дъха си, напълно забравяйки, че дишането е от съществено значение за живота. Бях прикована към мястото.
Въпреки това Грейс едва се стресна от голямата рана, която беше направил на ръката и – кръвта сега се стичаше свободно до лакътя и. Тя просто стоеше там, силна и непоколебима, като държеше меча пред себе си.
Рафаел спря да напредва и смръщи вежди.
– Не боли ли? – Попита той, вперил загрижен поглед в раната, която беше направил на ръката и.
Тя сви рамене.
– Не е толкова лошо, колкото раждането, а хората го правят от хиляди години. Няма да се откажа при първата гледка на кръв, Рафаел. По-силна съм от това.
Ангелът лечител въздъхна.
– Да, предполагам, че си. – С това той спусна меча си настрани, след което го остави да падне на земята. – Предполагам, че съм преценил погрешно на какво е способен човешкият дух.
Крилото му кървеше, а по лицето му имаше мръсотия, но той изглеждаше… облекчен, сякаш може би през цялото време е искал това училище за ловци на демони, но не е искал да излага на опасност куп слаби хора.
– Това означава ли…? – Грейс погледна меча му на земята, вероятно не беше сигурна дали това е измама, или Рафаел се е отказал от борбата.
– Това означава, че ще получиш училището си, Грейс. Можеш да бъдеш директор, а аз ще те съветвам, когато имаш нужда от това. Мисля, че е крайно време да дадем възможност на хората да се защитават сами.
Триумфална усмивка озари лицето на Грейс, когато тя захвърли меча си и се хвърли в ръцете на Рафаел, за да го прегърне. Ръцете му я обгърнаха, притискайки гърба ѝ, и ясно се виждаше, че между тези стари приятели няма изгубена любов.
Когато тя се отдръпна, Рафаел разтърка очите си.
– Ти хвърли мръсотия в лицето ми.
Грейс сви рамене, сякаш искаше да каже:
– Трябваше да направя това, което трябваше да направя.
Михаил пристъпи към тях с лека усмивка.
– Аз я научих на това. – Той намигна на Раф.
Рафаел се засмя и потупа Михаил по гърба.
– Разбира се, че си го направил.
В този момент Ембърли прекоси пространството, за да прегърне майка си, и двете бързо се усмихнаха и заговориха тихо.
– Академия за лов на демони за хора. Безумно, но може и да проработи – прошепна Линкълн, като плъзна ръката си в моята.
Погледнах съпруга си и кимнах.
– Адски точно ще стане и искам да преподавам там, когато е готова. Грейс вече ме помоли.
Линкълн протегна ръка, като прибра кичур разрошена коса зад ухото ми.
– Мисля, че това би било чудесно.
Това, което не каза, беше: „ако успеем да оцелеем дотогава“. Разполагахме само с няколко месеца, за да подсилим Ангелският Град, иначе бъдещите академии изобщо нямаше да съществуват.
Назад към част 4 Напред към част 6
