Глава 13
ДЖАКС
Наблюдавах къщата на Йейтс през последните няколко часа, за да видя дали има възможност за някакви идвания и отивания, но нямаше нищо. Нито едно шибано писъмце. И съм ядосан, че съм си губил времето, когато трябваше просто да вляза там на първо място.
Излизам от скривалището си в гората, точно встрани от имота, и махам на Кев да ме последва. Той е на няколко метра зад мен, приклекнал зад друго дърво, и когато се изправя, насочвам вниманието си към входната врата на къщата. Мястото е доста прилично – боядисани рамки на прозорците, които съвпадат със светлозеления цвят на вратата, цветя в саксии от двете страни, подредени по трите стъпала, които те отвеждат до входната врата, а дворът е подреден, само с няколко разхвърляни листа по алеята. Трудно е да си помислим, че семейство, което се занимава с трафик на жени, би живяло на такова причудливо място. Тоест, разбира се, то е далеч назад от главния път и сякаш е заровено в купчина дървета, но винаги си представяш трафикантите да живеят в гаден апартамент, който е разнебитен и е просто място, където да си почиват вечер, докато чакат дилъра да се появи със следващата доза. Това обаче се случва много рядко, когато става въпрос за подобни неща. Обикновено това е някакъв шибаняк в костюм, за когото не подозираш.
Семейство Йейтс бяха ловците, тези, които привличаха жените и след това ги отвеждаха в ада, който ги очакваше. И ние бяхме толкова близо до това да изживеем своя момент и да отстраним главния герой, а сега… е, сега всичко се е разпиляло, защото някой не е могъл да си подаде носа.
Приближавам се до входната врата, завъртам дръжката и я бутам, за да ме посрещне тишина – както се очакваше. Проправям си път вътре, като държа нащрек и изваждам пистолета си от задната част на колана на дънките си. Чувам Кев зад гърба си, но не се обръщам, за да видя какво прави – единственото, което трябва да знам, е, че той ме подкрепя и аз подкрепям него. Много рядко можеш да намериш други, на които да се довериш в този свят, но той е един от малкото, които на няколко пъти почти са поемали куршум за мен, а в моята книга това се равнява на пълно доверие.
Претърсвам стаите вляво и чувам как Кев претърсва тези вдясно, преди да се качим на горния етаж. Движим се бързо, но тихо, като проверяваме стаите, докато вървим, и едва когато стигаме до последната стая, получаваме шока на шибания си живот.
– Благодаря на Христос за това, мислех, че ще остана тук цяла шибана нощ. Искам да кажа, че има изчакване и разузнаване, а има и просто да си шибан смешник.
Външно не реагирам, но вътрешно се питам защо Ронан е седнал тук и изглежда самодоволен като гад.
– Знаеше, че сме там? – Пита Кев, а аз стискам зъби. Винаги внимаваме да не ни видят или открият, освен ако не искаме, а този шибаняк просто ни надхитри.
– Разбира се, че знаех, – казва Ронан, а после се подиграва. – Това не е детска игра, Кев.
– Защо си тук? – Избухвам, като намирам гласа си.
– Смяташ, че семейство Йейтс е изчезнало без причина? – Казва той и аз устоявам на желанието да го нарека гадняр, защото, разбира се, Ронан се намеси – това е, което той прави, и го е правил в няколко други случая, и е адски досадно.
– Трябваше да се досетя – промърморвам аз.
– Да, ама нали знаеш, че тук нищо не се случва, без да знам за това – отбелязва той.
Какво ще кажеш за това как шибах Зоуи и я накарах да крещи? Знаеш ли за това? Да, мисля, че не. О, как бих искал да хвърля това, да му го хвърля в лицето, но няма да го направя, защото да го призная на глас би означавало да призная, че съм чукал момичето на мъртвия си брат. Да, не е нещо, с което се гордея, и точно сега е нещо, което мога да изтласкам в задната част на съзнанието си – най-вече. Не съм правил такъв секс от… ами… изобщо… Сега не е шибаното време, Джакс, остави това в леглото.
– И така, сделката е следната. Мога да ти дам „Йейтс“, но ми трябва горното име – казва Ронан и аз се усмихвам.
– Ти не знаеш кой управлява шоуто? – Питам. – Имам идея, но искам потвърждение.
– Така ли е? – Казвам и сега е мой ред да се почувствам малко самодоволен.
– И двамата искаме едно и също нещо тук – всички те да страдат и да бъдат изкоренени от съществуването. Така че нека не се прецакваме. Име – изисква той.
– Не ми говори, сякаш съм един от шибаните ти слуги – избухвам, а очите ми леко се стесняват. – Ти посягаше на това, което правехме, а не обратното.
– О, моля те, не мислиш ли, че съм ти дал разрешение да правиш това? – Отбелязва Ронан и аз усещам как ханшът ми се покачва още повече.
– За каква ебавка говориш? – Питам. – Аз ръководя шоуто и не питам никого за глупости.
– Това не е съвсем вярно… – Казва Ронан, като прави пауза. – Може би ще искаш да си поговориш с Коул, преди да си мислиш, че ти… как се изрази? „Управлявам шоуто“ – казва той саркастично.
– Коул? – Не мога да не се запитам какво, по дяволите, съм пропуснал, защото Коул не знае как да управлява нещо друго освен устата си. И тогава ме връхлита… начинът, по който исках да оставя това на мира, защото бях съсредоточен върху намирането на Зоуи, но после Коул ме убеди, че това ще е добър начин да си заема времето за известно време, защото имах нужда да си почина от търсенето ѝ. – Майната му.
– Може би екипът ти не е толкова подреден, колкото си мислиш? – Казва Ронан и, кълна се в Бога, спокойно мога да ударя този шибаняк. Очаквам с нетърпение деня, в който ще мога да го направя, но сега трябва да запазя самообладание. Да, искам да бъда този, който ще управлява улиците без него, но той притежава толкова много шибана власт, че трябва да я отчупя – скоро. Стените, построени около империята на Ноулс, са толкова високи, че ще трябва да си проправя път навътре, а да се нахвърлям върху човека, който управлява всичко, не е начинът… или поне така ми казаха. Може би просто трябва да го направя и да рискувам?
Моите момчета ме предупреждават да не правя нищо драстично, а главата ми е толкова пълна със случилото се с Джейсън, че се разсейвам, но бързо ми омръзва да ме блокират да правя това, което искам. Ясно е, че трябва да отида и да разпитам Коул, защото изглежда, че той е приел доверието ми за даденост и е работил зад гърба ми. Ето защо Коул не взема решения, защото е идиот, който не обмисля нещата, и сега всички ще платим цената за глупостта му.
– Името, Джакс, сега – казва Ронан и усещам как Кев се приближава до мен.
– Дай му го – казва тихо Кев, но знам, че Ронан го чува.
– И ако го направя и потвърдя каквото, по дяволите, си мислиш, че знаеш, какво ще получа, освен възможността да прецакам Йейтс? Искам да кажа, че това трябва да си струва повече от малко грубост и разправии с мръсници, нали? – Продължавам да гледам към очите на Ронан, без да отстъпвам. Той не ме плаши и го знае.
– Искаш пари? Статут? Да бъдеш недосегаем? – Пита той.
– Вече съм недосегаем, задник – измъквам се аз.
– Да, така изглежда – разсъждава той с въпросителен поглед в очите, който нямам желание да разшифровам.
– Това, което искам, е нещо, което ти никога няма да ми дадеш – казвам му аз.
– Няма да знаеш, ако не питаш.
– Не те питам за нищо. – Не мога да поискам това, което искам, защото никога няма да ми бъде позволено. Никога.
– Тогава просто ми дай името и ще приключим.
Обръщам се на пета и му давам гръб, а докато вървя към вратата, хвърлям през рамо името на топкучето.
– Джулиан Смарт.
Връщам се обратно навън и започвам да вървя към мястото, където оставихме моторите на няколко мили разстояние.
– Какво става, пич? – Кев се приближава до мен. Вървя бързо, защото трябва да се махна оттук. – Защо просто така се отказа от името? Защо не помоли за сделка?
– Защото това, което искам, той не може да ми го даде, вече го казах там – казвам му, като държа очите си твърдо насочени към пътя пред нас.
– И какво, по дяволите, искаш?
– Зоуи.
– Зоуи? Какво имаш предвид под, Зоуи?
– Имам предвид, че я искам и че ще я взема, по дяволите.
– Джакс, не…
– Това не подлежи на обсъждане, Кев. Ще я взема и това е окончателно.
– За бога, Джакс, не мислиш ли, че вече трябва да приключиш с тази глупост? – Казва Кев и този път аз спирам и се обръщам към него. Кръвта ми се нагрява под кожата и усещам как гневът си проправя път през тялото ми.
– Тази глупост? – Лая. – Никой не разбира. Никой, курво, а аз го разбирам, разбирам, но така че, Бог да ми помогне, ако не ми пазиш гърба точно сега, тогава ще ти откъсна шибаната глава, независимо от уважението, което изпитвам към теб. – Аз съм смъртоносно сериозен и той го знае.
– Винаги съм ти пазил гърба, братко, но това ще започне цял свят от гадости. Готов ли си за това? – Пита той.
Без колебание отговарям:
– Готов съм през последните пет години, не ме карай да чакам повече.
Назад към част 13 Напред към част 15
