Глава 14
ЗОУИ
Текилата винаги кара света да изглежда по-добро място. Имам онова притъпяващо усещане, което идва от няколкото шота, които съм изпила. Вдигам бутилката и си наливам още един – нямам търпение да продължавам да ходя до бара, затова взех бутилката, за да си спестя разправиите.
Седя в ъгъла на ВИП бара, скрита в тъмнината, с гръб, опрян на стъкления прозорец, който гледа към града долу, като съм обърната към сцената и чакам да се появи следващото изпълнение. Нямам навика да гледам жените, които танцуват тук – освен ако не са на прослушване, разбира се – но има нещо успокояващо в това да ги гледам как работят с пилона. Искам да кажа, че мога да оценя формата на една жена и да не искам да правя нищо по въпроса. Начинът, по който се движат, как владеят помещението и как мъжете тук искат да имат само пет минути с тях в тъмна стая.
Гълтам шотчето и си наливам още едно, докато светлините на сцената притъмняват и музиката започва да звучи – секси бас, който обявява началото на следващото изпълнение.
Гледам как прожекторите се оцветяват в тъмночервено и в средата на сцената се появява фигура, на колене, с наведена глава, така че да не можем да видим лицето ѝ. Светлините остават слаби, докато тя започва да се движи в ритъм, обработвайки сцената като професионалист – и вероятно предизвиквайки ерекция у всеки мъж тук.
Напълно съм се откъснала от всичко останало, докато се отпускам и се наслаждавам на текилата… докато не усещам как ръка се плъзга около гърлото ми и устни гъделичкат ухото ми, докато не казват:
– Това съм само аз, хубаво момиче.
Сърцето ми се разтуптява повече от тези думи, отколкото от ръката, която обгръща гърлото ми.
– Наслаждаваш ли се на шоуто? – Казва той, когато се опитвам да помръдна, преди пръстите му да се захванат малко по-силно и другата му ръка да се премести върху гърдите ми, придържайки ме на стола.
Наясно съм, че никой не може да ни види в този ъгъл, освен ако физически не се премести и не надникне зад стената – именно затова седнах тук, за да бъда оставена сама, което вече не е така, защото шибаният Джакс явно е почувствал нужда да навлезе в личното ми пространство. И най-ужасяващото е, че всъщност не искам да го отблъсквам от себе си, макар че абсолютно трябва. Опитвам се да забравя за онази нощ, в леглото му, с члена му в мен и езика му, дразнещ клитора ми… но се оказва, че сексът с омраза явно е начинът, защото, по дяволите, той разтърси света ми и ме остави да искам още.
– Какво правиш тук? – Питам, а очите ми се преместват, за да погледнат ръката му, която лежи на гърдите ми.
– Просто си помислих, че ще дойда и ще посетя любимата си дама – казва той, устните му все още са до ухото ми, а дъхът му се носи по кожата ми.
– Любима дама – казвам аз и се подигравам, защото съм толкова далеч от любимата му дама, че е смешно.
– И тогава те видях да седиш сама и ми се стори твърде добра възможност да дойда дотук – казва той, игнорирайки сарказма ми към коментара му за „любимата дама“.
– Какво искаш, Джакс? – Питам го, а той премества ръката си около гърлото ми и хваща брадичката ми, като завърта главата ми така, че да го гледам.
– Теб – казва той, преди да допре устните си до моите. Какво, по дяволите? Дори докато се питам какво, по дяволите, се случва, отварям устата си към него, оставяйки езика му да се преплете с моя. Вкусът му е толкова шибано добър, а аз съм толкова слаба в момента.
Сънувам ли?
Дали това е текилата, която съм изпила?
Но когато усещам как ръката му върху гърдите ми се движи и се плъзга в горнището ми и под сутиена, докато пръстите му не притискат зърното ми, бързо стигам до извода, че не сънувам и това се случва… в моя клуб… докато аз седя тук и се наслаждавам на всяка една шибана секунда от това, което прави.
Виждам го за пръв път след нощта при него и наистина не очаквах да се случи така, но съм прекалено замаяна от алкохола, за да обмислям всичко това рационално.
Той откъсва устата си от моята и обръща главата ми обратно към сцената, където танцьорката се върти провокативно на един стол. Главата ми е закована на място, докато другата ръка на Джакс се отдалечава от зърното ми, излиза от горнището ми и се спуска към колана на полата ми.
– Радвам се, че носиш пола, хубаво момиче. Това ще направи всичко много по-лесно – прошепва той и по кожата ми осещам тръпки. Майната му. Начинът, по който ми говори, начинът, по който ме нарича „хубаво момиче“, и начинът, по който ме кара да се чувствам, изпращат всяко едно от сетивата ми в екстремна ситуация. Всичко, за което мога да мисля, е за него. Всичко, което искам, е той. Всичко, което чувствам, е той. Списъкът е шибано безкраен и не мога да направя нищо, за да спра реакцията на тялото си към него, когато пръстите му се спускат към бедрото ми и изчезват под полата ми, докато не докоснат вагината ми, която вече е мокра за него.
– Вече е мокра за мен – казва той, а после облизва ухото ми и аз потрепервам. – Отвори по-широко. – И аз го правя, като разтварям краката си още повече, за да може той да прави с мен каквото си поиска, защото не ме интересува нищо друго освен това, което прави той.
Той плъзва един пръст покрай гащичките ми и намира клитора ми, който започва да разтрива с малки кръгове, бавно. Главата ми пада назад, а след това устните му са на врата ми, докато ме докарва до безумие, в което умирам от желание да ускори, но имам нужда да продължи колкото се може по-дълго, защото съм почти сигурна, че така се чувствам в рая. И изобщо не ми пука, че съм във ВИП секцията на моя клуб, защото точно това започвам да осъзнавам, че се случва, когато Джакс е наблизо – нищо няма значение.
Изпускам тих стон, докато той движи пръста си по-бързо, а зъбите му хапят врата ми.
– Джакс… – Гласът ми прекъсва, когато очите ни най-накрая се свързват и се вглеждаме един в друг.
– Покажи ми какво да правя с теб, хубаво момиче.
И съм напълно изгубена за него, докато се взирам в тъмнокафявите му очи. Очите му са ключът към душата му и аз виждам нещо, скрито в дълбините, но не съм сигурна какво е. И тогава той натиска клитора ми по-силно, движи пръста си още по-бързо, а след това покрива устата ми със своята, за да преглътне стоновете, които се изтръгват от мен, когато свършвам силно и бързо върху ръката му.
О. Боже. Мой.
Той не отдалечава устата си от моята, докато оргазмът ми не свърши, а езикът му масажира моя нежно, нежно… Не разбирам нищо от това, което се случва в момента, но знам, че го искам. Искам каквото и да е това, да продължи, защото, дявол да го вземе, начинът, по който ме довежда до оргазъм, не прилича на нищо друго, което някога съм изпитвала.
Когато отдръпва устните си от моите, той вади ръката си от гащите ми, доближава пръстите си до устните си, а после ги слага в устата си. Ако някой друг мъж правеше това, сигурно щях да искам да умра на място, но при Джакс е просто… горещо.
– И така, ти просто дойде тук, за да ме свалиш, или имаше друга причина? – Казвам, когато се съвземам малко, а гласът ми е задъхан и посърнал.
– Дойдох тук, за да ти напомня, че си моя – казва той и аз се каня да го попитам за това му твърдение, но той става и си тръгва оттук толкова бързо, колкото се появи, оставяйки ме да се питам за милионен път… какво, по дяволите?
***
Шибаният Джакс. Той дойде и ми наруши спокойствието, а сега си тръгвам от „Чистота“, защото текилата вече не ми действа и единственото, от което ми се струва, че ми действа, е той. Опитвам се да го изтласкам от съзнанието си, откакто се върнах тук, но няма смисъл. Той е там и няма да си тръгне скоро.
Махам за довиждане на Ронан, докато излизам през входната врата и се отправям към колата, която ме чака – винаги ме чака кола и това е шибано досадно, но в този случай е необходимо, тъй като съм употребила твърде много алкохол, за да шофирам. Дори не обръщам внимание на шофьора, който ми отваря вратата, за да се кача. Осъзнавам, че е грубо, но обикновено съм учтива, така че се надявам това да ми даде право на свободен достъп. От друга страна, в момента не ми пука за нищо. Върнах се тук, за да си оправя главата, но единственото, което правя, е да я обърквам още повече. Искам да кажа, че това е Джакс, за бога. Защо му позволих да ме свали в собствения ми проклет клуб? Или още по-добре, как изобщо можах да си позволя да попадна в леглото с него? Това е погрешно на толкова много нива, но защо тогава се чувствам толкова добре, когато той е близо до мен и когато поставя ръцете си върху мен?
Уф.
Вратата на колата се затваря зад мен и шофьорът се качва отпред, след което потегляме, връщайки се към дома ми. Гледам през прозореца, докато уличните лампи се движат покрай мен – изглежда, че шофьорът иска да ме прибере доста бързо тази вечер, може би му е било достатъчно за един ден? Улиците са тихи, докато пътуваме, но тъй като е два часа сутринта, предполагам, че повечето посетители на партито или са още в клуба, или се прибират вкъщи, за да си легнат, или се прибират сами и депресирани – като мен.
Боже, мразя да хленча. Това не съм аз. Аз съм шибана Ноулс и трябва да започна да се държа като такава. Искам да бъда момичето, което някога беше животът и душата. Искам да бъда момичето, което си пуска косата и не винаги мисли за последствията, защото е прекалено заета да се наслаждава на живота. Искам да бъда момичето, което хваща момчето. Този, който ще я прегръща, когато плаче, и ще я кара да се чувства като богиня между чаршафите. Човекът, с когото можеш да спориш страстно, а после да се чукаш, сякаш се мразите, но всъщност не можеш да си представиш живота си без него. Аз искам това. Можех да имам това…
– Достатъчно, Зоуи – казвам на себе си на глас. – Достатъчно е – прошепвам, докато очите ми се фокусират върху улиците, които минават покрай мен – улици, които вече не познавам. В мъглявата си текилова мисъл седя напред, а очите ми се присвиват, докато се опитвам да разбера къде, по дяволите, се намираме, защото това със сигурност не е пътят към дома ми.
– Извинете – казвам на шофьора, но ме посреща мълчание. – Ехо. – Опитвам отново, но все още няма отговор. – Мисля, че объркахте посоката… – Гласът ми престава да звучи, когато правим ляв завой по алея, от двете страни на която има дървета, и червата ми започват да се свиват. По дяволите. Това не е добре.
Къде, по дяволите, отиваме?
Опитвам се да намеря чантата си, но, разбира се, не съм взела такава. Всъщност никога не ми се налага да нося чанта със себе си, защото винаги съм заобиколена от охрана, особено в клуба. А телефонът ми все още седи на бюрото ми в офиса. Двойна ебавка. Глупава, глупава Зоуи.
Бях толкова погълната от последиците от Джакс, че напълно забравих за мобилния си телефон. Страхотно. Връщам се тук, за да се оправя, а сега съм в тази кола с Бог знае кой.
Добре, просто дишай, вече си минала през достатъчно гадости, за да можеш да се справиш с каквото и да е това.
Изчисти съзнанието си. Бъди нащрек.
Съсредоточи се върху всяка малка подробност, която може да ти помогне да се измъкнеш невредима от тази ситуация.
Гледам през прозореца, докато колата забавя ход и накрая спира. Не виждам нищо друго освен дърветата, които ни заобикалят, и през ума ми минава мисълта, че се намирам в съвсем реален филм на ужасите. Нали знаете, от онези, в които жената е завлечена в хижа и е принудена да върши неща, които не иска да прави, преди звярът, който я е отвел там, да я убие, след като е преживяла толкова много поквара, че приветства ангела на смъртта.
Господи, Зоуи, вземи се в ръце.
Гледам как шофьорът отваря вратата на колата и излиза. Сега наистина съжалявам, че не обърнах внимание на лицето му още в Чистота, защото в тъмното не виждам нищо друго освен очертанията му.
Той отваря моята врата и ми изръмжава:
– Излизай. – Започваме. Следвай или умри.
Бавно премествам краката си настрани и излизам от колата, като се издигам на цял ръст, а след това бързо бивам дръпната за ръката към въпросния мъж, който ме обръща, така че гърбът ми да е отпред, а ръката му минава през гърдите ми, за да ме притисне към него.
– Не опитвай нищо, просто прави каквото ти казвам и ще се справиш – казва той, докато ме пуска и ме побутва напред. – Върви.
Това е единственото ми указание. Разходка. И аз го правя. Вървя и вървя през толкова много проклети дървета, докато не виждам една хижа в далечината. О, по дяволите, не… това е сцена от филм на ужасите.
Трябва да се махна от този задник, който и да е той, но не виждам изход. Бих могла да избягам, но той вероятно ще ме настигне бързо, тъй като нося токчета, а той вероятно е свикнал да прави такива неща. Не ми се струва, че това е първото му родео.
Не мога да вляза в тази хижа… ако го направя, не знам дали някога ще изляза. Майната му, ще се опитам да се измъкна.
Докато продължаваме да се движим, забелязвам, че трябва да минеш по малък мост, за да пресечеш река, която тече точно долу, където на малък хълм е разположена хижата. Това би могло да свърши работа…
Стигам до моста и стъпвам на него, изчаквайки своя момент.
Едно.
Две.
Три.
Завъртам се, когато съм по средата, и приклякам, като изритвам крака си и го закачам за глезена на човека. Той не го вижда и краката му се измятат изпод него. Той се приземява със силен удар, докато аз отхвърлям петите си и се изправям на крака. Умът ми е в превъзходно състояние, докато се издигам над него и вдигам крака си, като го стоварвам върху члена му, а той вие от болка. Това е сигналът ми да бягам.
Тичам толкова шибано бързо, че ми се струва, че краката ми може да се сринат, и се кълна в Бога, че никога през живота си не съм изтрезнявала толкова бързо.
Осъзнавам, че краката ми хрупат по листата, които са паднали на земята, но единственото, върху което се съсредоточавам, е да стигна до колата. И преди съм палила коли, така че няма нищо страшно. Всъщност това беше едно от първите неща, които Нейт ми показа, когато бяхме по-малки – не е типичното за брат и сестра, но през годините ми е било полезно.
Оставам съсредоточена и продължавам да се движа, приближавайки се все повече и повече до целта си, а когато виждам колата в далечината, почти забавям ход и изпускам въздишка на облекчение. Но няма време за спиране. В този свят имаш само секунди, за да направиш избор. Секунди, в които всичко може да се случи и да се загуби ценно време. Нямам намерение да го губя.
Натискам тялото си по-силно, дробовете ми крещят да им дам почивка, но адреналинът ме принуждава да продължа. Няма да лъжа, това, че имам за брат криминален бос, със сигурност ми е помогнало донякъде – жалко, че бях идиот на първо място и не си взех телефона или не проверих кой е шибаният шофьор. Грешка на начинаещия, която няма да повторя. Животът далеч оттук и на един далечен остров ме е направил твърде самодоволна.
Намирам се на няколко метра от колата и съм убедена, че някоя ръка ще се изстреля и ще ме сграбчи, преди да стигна до нея, но това не се случва и докато дърпам вратата на колата и се качвам вътре, заключвайки вратите след себе си, започвам да работя по горещото окабеляване, за да се измъкна оттук. Ясно е, че ще превиша границата за пиене и шофиране, дори и да се чувствам трезва, но трябва точно сега.
– Хайде, кучи сине – проклинам, защото запалването на проклетата кола отнема повече време, отколкото ми се искаше, но после мъркането на двигателя прониква в ушите ми и аз вдигам поглед, за да видя, че човекът тича към мен. Позволявам си лека усмивка, докато включвам на задна скорост.
– Довиждане, копеле – казвам и подавам газ. Колата се изстрелва назад, но това не е първият ми опит да давам заден ход, за да се измъкна от заплетена ситуация, и маневрирам до място, където мога да се обърна. Завъртам волана и колата прави бърза осмица, след което потеглям, оставяйки човека да върви след мен и да диша шибания ми прах.
Въздъхвам с облекчение, когато излизам от тази лента, където и да е, и завивам надясно, обратно по пътя, по който сме дошли. Ще се наложи да го направя донякъде накриво, защото през по-голямата част от пътуването бях толкова отпаднала, но единственото, което има значение, е да се отдалеча колкото се може повече от този, който е там.
Назад към част 14 Напред към част 16
