Глава 16
ЗОУИ
Справях се чудесно – толкова шибано чудесно, че се отдалечавах от задника, който се опитваше да ме отвлече, и после бам… Почувствах се така, сякаш ме удари шибан арктически камион, и загубих съзнание, но сега се съвземам, докато главата ми сякаш ще експлодира от болка.
Стискам главата си и отново затварям очи, опитвайки се да регулирам дишането си и да стигна до някакви смислени мисли. Опитвам се да прочистя съзнанието си и да преработя това, което се е случило, за да се почувствам като смъртник.
Фарове по средата на пътя. Светлини, които мигат и ме заслепяват.
Завъртането на волана.
Колата се отклонява от пътя и навлиза в полето.
Внезапният удар, при който колата ми беше изтръгната напред със сила. Главата ми пада и се удря във волана.
И после тъмнина.
Всъщност няма какво да кажа. Майната му.
Вдишвам и издишвам бавно и постепенно отварям очи. Стоя по гръб, а очите ми се фиксират върху вентилатора на тавана горе. Стаята сякаш се къпе в приглушено осветление, а одеялата, върху които ме държат, започват да ме дразнят.
Бавно се подпирам на лакти и се оглеждам наоколо. Стаята е оскъдна – има само леглото, на което ме държат, малък шкаф вдясно от мен, лампа в ъгъла и не много други неща. Дори няма прозорец, а само вентилационен отвор в ъгъла на стаята.
Къде, по дяволите, съм?
Поглеждам към шкафа до мен и виждам бутилка с вода, заедно с някакъв вид таблетки – само две до бутилката. Няма да ги взема, по дяволите, но проверявам бутилката с вода, за да се уверя, че тапата не е нарушена, и когато виждам, че не е, я отварям и я изпивам цялата. Вкусът е като на най-добрата шибана вода в историята.
Въздъхвам, докато ударите в главата ми продължават, и се изкушавам да погълна проклетите таблетки, които ме чакат, но без да имам представа какви са и кой ги е сложил там, ще трябва просто да се опитам да преодолея болката. Изправям се в седнало положение и премествам краката си настрани, така че да висят от леглото. Обувките ми са поставени на пода и все още съм напълно облечена, за което съм адски благодарна.
Внимателно се изтласквам на крака и се поклащам малко, като протягам ръце от двете си страни, за да се опитам да се стабилизирам. Отнема ми няколко секунди, но успявам да се изправя, след което тръгвам към вратата и когато стигам до нея, опирам чело в хладното дърво. Само за момент… Имам нужда от момент…
***
Оказва се, че съм имала нужда от повече от един шибан момент, тъй като се събуждам и се озовавам отново на леглото.
Какво? Как? Кой? Но вътрешните ми въпроси бързо получават отговор от човека, който прочиства гърлото си от ъгъла на стаята. Примигвам, докато прекалено бързо отмятам глава настрани, и болката отново пулсира, докато всичко се замъглява. Господи Боже, имам ли сътресение на мозъка?
– Просто се отпусни, хубаво момиче. – Майка ми да еба.
Отварям очи толкова бързо, че се сблъсквам с шоколадовокафявите очи на Джакс.
– Какво става? – Казвам, докато седя и се подпирам на таблата, вдигайки краката си нагоре, докато не обгърна с ръце коленете си.
– Ранена си и трябва да си починеш. Не си в състояние да…
– Престани да говориш глупости, Джакс. Къде, по дяволите, съм и какво правя тук? – Казвам ядосано.
– Не е точно начинът, по който трябва да говориш с някого, който ти е спасил шибания живот – отвръща ми той и аз се намръщвам. Спасил живота ми? Какво? Има твърде много „какво“, които се въртят в ума ми в момента.
– Видях как се отклони от пътя и видях как камионът се заби в колата ти.
Хм, значи тогава съм запомнила правилно.
– Случи се така, че свързвах някакви неизяснени неща в другия край на града, което явно ти се е отразило добре.
– Добре ми се получи – казвам с насмешка.
– Ами така беше. Ако не бях там, Бог знае какво щеше да ти се случи – казва той строго. – Беше в безсъзнание, така че след като нокаутирах двамата шибаняци, които блъскаха колата ти, ги натоварих отзад и използвах тиксото и въжето, които те удобно имаха в багажника си, за да се уверя, че не могат да отидат никъде, а след това те спасих от касапницата, която беше колата ти, и те отведох по дяволите оттам.
– И защо, накъдето и да се обърна, си ти? – Питам, защото той просто винаги е там.
Той се подиграва.
– Наистина ли си мислиш, че след всичките тези години и след всичките търсения, които съм направил, няма да имам очи за теб по всяко време? – Казва той и аз осъзнавам, че Джакс никога няма да ми позволи да избягам от миналото.
– О, Боже мой – казвам, като поднасям ръка към устата си. Чувствам се зле.
Не, почакайте, всъщност ще ми стане лошо.
– Кофата е на пода до леглото – казва Джакс и я посочва. Бързо грабвам кофата и изпразвам всичко, което е останало в стомаха ми. Прекрасно.
– Сигурно се чувстваш зле от удара в главата, така че ще отида да почистя това и ще те оставя да си починеш – казва той, докато се приближава и посяга да вземе кофата от мен, но аз го спирам, защото имам толкова много въпроси, на които трябва да получа отговори.
– Почакай… не можеш просто да си тръгнеш – казвам, докато приковавам очи към него, чувствайки се шибано жалка.
– Ти не си в състояние да говориш, Зоуи. Почини си още малко – нарежда той, като сваля кофата от мен и заобикаля леглото, насочвайки се към вратата.
– Джакс Джоунс, не смей да си тръгваш и да ме оставяш тук без отговори по дяволите – ругая го, докато се мъча да стана от леглото.
– За бога, жено, просто остани в проклетото легло и ще поговорим друг път.
– Не.
– Да.
– НЕ – крещя, дори и да ме боли глава, а Джакс проклина, преди да постави кофата на пода и да се приближи до мен. Издига се над мен и ръката му каца на гърдите ми, докато ме бута обратно на леглото. Навежда се над мен, лицето му е толкова близо, двете му ръце са върху ръцете ми, докато ме гледа втренчено.
– Не ме карай да те връзвам – предупреждава той.
– Пф.
Той повдига вежди към мен и аз мразя това, че харесвам тази негова малка странност. Уф, разочароващо красив козел.
– Не ме изпитвай, красавице – казва той, пуска ръцете ми и се изправя, преди да се обърне и да тръгне към вратата. – Вземи таблетките, те са болкоуспокояващи, и си почини още малко. – И след това си тръгва, отнасяйки със себе си оповръщаната ми кофа. Изпускам стон на неудовлетвореност и се обръщам настрани, с гръб към вратата. Не искам да спя, но всичко все още ми се струва размито. Това, което наистина искам да направя, е да се измъкна по дяволите от мястото, където е това, и да се прибера у дома, но изглежда, че тялото ми ме предава, докато слуша думите на Джакс, и очите ми бавно започват да се затварят.
Назад към част 16 Напред към част 18
