Линдзи Пауел – Недосегаемият брат ЧАСТ 25

Глава 24
РОНАН

– Къде е тя, по дяволите? – Реве Нейт и аз се страхувам, че може да изгуби пълен контрол, ако скоро не намерим Зоуи.
Изминаха четири дни от онази нощ в „Чистота“.
Четири дни, откакто е изчезнала, и колкото по-дълго липсва, толкова по-лош ще е резултатът.
– Защо не можем да я проследим?
– Защото този, който я е взел, е знаел какво прави и се е погрижил да не се откриват следи, – казвам му аз. Никой от нас не е спал много, и двамата оцеляваме на силно кафе и надежди, които бързо угасват.
– Ще унищожа този, който е направил това – изригва той и аз не се съмнявам, че ще го направи. Да си признаем, той не е станал безмилостен лидер без причина.
– За бога, Нейт, успокой се – казва Кат от мястото си в ъгъла на офиса.
– Кат, не започвай с мен – предупреждава Нейт, но тя само му се усмихва.
– Разбирам, че си ядосан, но не ми говори така, никога – казва Кат докато отвръща очи, а очите на Нейт се присвиват към нея.
– Сестра ми е изчезнала, а ти искаш да се успокоя? – Ядосва се той.
– Да, защото Зоуи не е шибана глупачка – отвръща Кат. – Ти я научи какво да прави, тя знае как да пази себе си, така че престани да си мислиш, че не може.
– Ронан, дай ни стаята – казва Нейт и аз се изправям, съвсем щастлив да се махна оттук. Познавам Кат и Нейт отдавна и те или ще се скарат епично, или ще се чукат епично, а аз не трябва да съм тук за нито едно от двете.
Затварям вратата след себе си и слизам долу, за да си налея още една шибана кана кафе.
– Ронан, мислим, че имаме следа – казва един от екипа по сигурността, когато влиза в кухнята и отклонява вниманието ми от кафето.
– Къде?
– В гората Хайнам.
– Майната му. – В гората Хайнам се ходи, за да се прикрие нещо, което не искаш да бъде намерено. Но почакайте… – Вече сме търсили там.
– Е, мислим, че сме пропуснали някакъв разкъсан плат, който е бил заровен под пръстта.
– Мислим? – Казвам недоверчиво. Майната му, това не е достатъчно. – Искате да кажете, че мислите, че сте пропуснали нещо.
– Да, шефе. – Той дори не се опитва да отрече, защото се занимава с това от четири дни и би трябвало да го открие още първия път, който беше първият ден от изчезването ѝ.
– Ще извикам Нейт. Изчакай отпред – инструктирам го, преди да взема стълбите две по две и да се втурна по коридора към офиса. Дори не рискувам да отворя вратата, а вместо това просто я блъскам и казвам: – Оправяй се, трябва да се изнасяме.

***

– Е? – Казва Кат, когато се връщаме през входната врата.
Минавам право покрай нея и се отправям към кухнята. Не искам да бъда груб, но съм ядосан.
– Безизходица – чувам Нейт да казва зад мен.
Не чувам повече, докато минавам през кухнята и си проправям път през простора на градината, докато не набия кода за сградата, която се намира на края на имота.
Превключвам ключа за осветлението, когато влизам, и се премествам, за да взема боксови ръкавици, като ги слагам, за да мога да избия нещо.
Дори не ми пука, че съм в проклет костюм, докато блъскам торбата пред себе си, и може да изглежда странно, че толкова се изнервям, но Зоуи е семейство за мен, точно както и Нейт, и ме убива, че нямаме следа.
Винаги имаме преднина. Винаги. Но не и този път.
Не знам колко време съм тук, преди да чуя, че вратата се отваря, и да пусна ръце и да изпъна врат, когато виждам Кат да влиза.
– Помислих си, че може да искаш да пийнеш – казва тя, докато протяга бутилка уиски. Смея се на жеста, защото само Кат би донесла алкохол, когато това, което вероятно трябва да пия, е вода. Взимам бутилката и отпивам. Уискито пари в гърлото ми и аз отпивам още една глътка. Буквално мога да изпия цялата тази шибана бутилка точно сега.
– Разбирам, че искаш да я намериш, Ронан, но ти и Нейт да се забиете в земята не е начинът да го направите – казва Кат, а аз спирам с бутилката до устните си.
– Така е и ние няма да спрем, докато не я намерим – казвам аз.
– Знам това, но точно сега и двамата сте твърде вглъбени, за да мислите ясно. Трябва да си вземете почивка и наистина да помислите за нещата – казва тя и ако не беше съпруга на Нейт, сигурно щях да ѝ кажа, че не знае нищо. Но тя знае. Знае как работи Нейт, а с това и аз.
– Не мога да си взема почивка, Кат, знаеш го.
– Тогава си безполезен. А точно същото съм казала и на Нейт, преди да си започнал да си въобразяваш, че си фаворит. – Сарказмът ѝ ме кара да поклатя глава и да се усмихна. Майната му, тези хора ми липсваха. Това беше един самотен стар път съвсем сам и аз ще мразя да ги виждам да си тръгват отново и отново. – Трябва да започнеш да мислиш малко извън рамките – продължава тя, а аз се мръщя.
Нестандартно. Извън рамките.
Секундите минават и се превръщат в минути, докато умът ми се надпреварва да търси отговор, и тогава, като светнала лампичка в главата ми, съзнанието ми се връща назад към не толкова отдавнашния момент, когато бях в къщата на Йейтс и Джакс и Кев ме намериха да ги чакам.
– „Това, което искам, е нещо, което ти никога няма да ми дадеш.“ Думите на Джакс. Нещо, което никога няма да дам – Зоуи е на много високо място в този списък.
– Майка му да еба… ти си гений – казвам аз.
– Кажи ми нещо, което не знам – отговаря тя със смях.
– Трябва да вървя. – И без да чакам повече, ѝ връщам бутилката с уиски и се запътвам към къщата.
Има само няколко места, които не сме претърсили – бара на Джей и къщите на мотористите, защото бях убеден, че няма да има нужда, но това е пропуск от моя страна и смятам да го поправя още сега, дяволски важно.

Назад към част 24                                                                   Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!