Глава 25
ДЖАКС
Отпивам от студената бира и се взирам в тъмното небе.
Оставих я под душа, след като се чукахме, на пода и съвсем сама. Аз съм копеле.
Трябва да спра тази шибана въртележка, на която сякаш се въртим.
Това не е от полза за никой от нас.
Толкова много история. Толкова много гадости. Уморен съм от всичко това.
Искам я. Искам да кажа, че наистина я искам, повече, отколкото някога съм искал някого преди.
Начинът, по който си говорим, начинът, по който се чукаме – сякаш е създадена за мен.
Ако само си бях признал, че я искам още тогава, тогава нямаше да се случи цялата тази бъркотия, защото тя щеше да е моя и щеше да ми се обади в онзи ден, когато се опита сама да превземе света. Нямаше да се обади на Джейсън и щях да се уверя, че не е влязла с всички оръжия, защото щеше да е моя, за да я защитя. Да обичам. За да се покланям.
Не съм от хората, които се влюбват, но в нея… ебаси… вече се влюбвам. Знам, че се влюбвам, и се мразя за това.
Чувам я, преди да я видя, краката ѝ се движат по терасата зад мен.
– Ето – казва тя, когато пред мен се появява бутилка бира. – Помислих, че ще ти потрябва още една, след като си тук от известно време.
Допивам бутилката, която вече държа в ръката си, и я поставям на пода до мен, като вземам новата бутилка от нея.
– Благодаря.
Тя заема мястото до мен и виждам, че и тя има собствена бира.
Защо изобщо иска да е близо до мен в този момент? Откакто се е върнала, не съм правил нищо друго, освен да се гавря с нея.
– Хубава вечер – коментира тя, докато гледа към задния двор. Забелязвам, че е облечена с една от моите ризи, чифт боксерки и нищо друго, защото тук няма други дрехи за нея, а тези, които носеше тук, са на простора на верандата, където очевидно ги е простряла по-рано.
– Хубави дрехи – отбелязвам аз с нотка на забавление.
Тя се засмива леко и звукът кара нещо в мен да се пропука.
– Джакс, знам, че се бориш, откакто се върнах, и дойдох тук, за да се примиря със случилото се, но явно това не работи… така че когато си готов да ми позволиш да си тръгна, отново ще отида далеч. И не защото бягам, а защото знам, че присъствието ми тук те наранява и трябва това да спре – казва тя тихо, шокирайки ме адски много. – Не мога да бъда причина повече за твоята болка и съм съгласна да не лекувам своята, защото не заслужавам прошка за това, което направих. Сега разбирам това. Бях наивна да мисля, че някога може да ми бъде дадена. И наистина съжалявам за цялата болка, която съм донесла в живота ти. Никога не съм искала да те нараня, Джакс – казва тя, държи главата си изправена, очите ѝ са вперени напред, докато аз се взирам в страничния ѝ профил.
Гледам носа ѝ, устните ѝ, косата, която пада по гърба ѝ, клепачите ѝ, които мигат малко по-бързо, отколкото когато седна за първи път.
Дали нейното напускане ще ми помогне?
Ще смаже ли шибаното отчаяние, което изпитвам?
– Знаеш ли, мисля си колко различни можеха да бъдат нещата – как трябваше да бъда по-малко егоистична и по-предпазлива. Наистина си мислех, че съм измислила целия този план, и се гордеех със себе си, ти знаеше ли? Гордеех се, че ще спася брат си от нещо, което щеше да убие част от него. Гордеех се, че съм направила това, че съм имала своя момент, в който съм показала на всички, че мога да се погрижа за нещата сама. И да, спасих брат си от това да причини болка на жена – нещо, което той никога преди не беше правил. Но спасявайки брат си, аз отнех твоя. – Тя прави пауза, когато най-накрая обръща глава, за да ме погледне.
– И знам, че ако беше обратното, ако брат ми беше мъртъв заради теб… Разбирам. Разбирам защо ме мразиш, но ми се иска да не е така.
Чувствам как в гърлото ми се образува буца – какво, по дяволите, е това? Не се разчувствам така, но думите ѝ, скръбта ѝ, която е ясна като бял ден на лицето ѝ… болезнено е да станеш свидетел.
Тя ме гледа с безнадеждност, защото си мисли, че я презирам… но не е така.
Не го правя, по дяволите.
И това е моментът, в който решавам или да владея живота си, или да държа главата си заровена в пясъка.
Дали да предам брат си? Дали той ще приеме това като предателство?
За това няма шибан наръчник. Няма правила. Ние сме на собственото си поле за изява и се опитваме да разберем всичко, докато вървим.
Думите засядат в гърлото ми, когато отварям уста да говоря, а очите ѝ се затварят, докато тя леко кима с глава.
– Разбирам – прошепва тя, а после се изправя и започва да се отдалечава.
Майната му.
Чувствам нещо подобно на паника, докато гледам как тя се връща към къщата, и едва когато ръката ѝ опира в дръжката на вратата, най-накрая намирам гласа си.
– Грешиш – казвам силно, а тя замръзва, но остава с гръб към мен. – Ти си толкова далеч от истината за това, което се случва тук.
Мълчание.
Предполагам, че тя е казала своята част и сега аз трябва да кажа своята.
– Вложих толкова много енергия, за да те намразя през годините. Това отнемаше толкова много от пространството в главата ми…
– Разбирам – казва тя тихо, но аз я чувам. Не мога да ѝ говоря така, когато тя дори не е с лице към мен.
– Погледни ме – казвам ѝ, докато правя няколко крачки напред. Тя поклаща глава, затова опитвам отново. – Зоуи, погледни ме.
Въздухът е неподвижен, не се чува никакъв шум, освен тихата въздишка, която тя издава, преди да се обърне, с наведена глава.
– Виж. Гледай мен – повтарям по-твърдо.
Главата ѝ бавно се вдига и насълзените ѝ очи се свързват с моите. Отделям миг.
Позволявам си да оценя истински факта, че е застанала пред мен. Може и да изглежда победена, но тя е боец. Тя е моят боец. Моя.
– Не те мразя, хубаво момиче. – Правя още една крачка към нея.
– Не казвай неща, които не мислиш, Джакс.
Продължавам да се движа напред, напредвайки към жертвата си.
– Ти от всички хора би трябвало да знаеш, че аз не го правя. – Спирам пред нея, а ръцете ми я обгръщат, докато казвам: – Не би трябвало да те искам, но те искам. Искам те толкова силно, че… – И тогава устните ми нежно докосват нейните. Това не е прибързано, не е забързано. Аз съм човек на действията, а не на думите, и въпреки че напоследък действията ми може би са навсякъде, надявам се това действие да предаде, че чувствам нещо. Нещо повече от това просто да искам тази жена.
Преплитам езика си с нейния.
Усещам сълзите ѝ по бузите си и ѝ давам всичко, на което съм способен в този момент.
Давам ѝ себе си.
Назад към част 25 Напред към част 27
