Глава 6
ЗОУИ
– Здравей, Грейси – казвам, когато лицето ѝ се появява на телефона.
– Лельо Зоуи – казва тя, докато пляска с ръце. – Ще се върнеш ли?
– Още не, скъпа – казвам ѝ.
– Ооо – казва тя като се надува и кръстосва ръце на гърдите си, което ме кара да се засмея. – Татко, леля Зоуи няма да се върне – крещи тя, преди да избяга и да ме остави да се взирам в кухненската стена. Секунди по-късно на екрана се появява големият ми брат, който изглежда сериозен и посърнал.
– Ти няма да се върнеш? – Пита той веднага.
Извръщам очи, преди да отговоря.
– Още не, не. Господи, минаха само два дни, Нейт, а Грейси пропусна частта „още не“ от отговора ми.
– О – казва той и раменете му моментално се отпускат. – И така, имаше ли някакви проблеми?
– Пак два дни – повтарям аз. – Сега ти не си главатар на престъпния свят, братко, така че се успокой малко.
– Винаги ще бъда господар на престъпността, но добре, разбрах какво искаш да кажеш, ще се успокоя.
Смея му се, защото Нейт не знае как да се успокои, когато става въпрос за мен, Кат или Грейси, но засега ще го накарам да се поуспокои.
– Ронан държи ли под око нещата? – Пита той, като е толкова невъзмутим, че чак е смешно.
– Добре знаеш, че Ронан следи всичко, включително и мен, но не ми е нужно някой да ме следи двайсет и четири часа в денонощието, много ти благодаря. – Забравих каква е тази част от живота ми. Охраната, която винаги остава наблизо, големите хора, готови да отведат някого при най-малкия намек за неприятност. Аз немислех, че има някой, който да ме последва до гроба в първия ден от завръщането ми, но оттогава забелязах кола, паркирана от другата страна на пътя, и знам, че Ронан има там едно от мчетата си. Това е предпазна мярка, разбирам го, но все пак мога да се грижа за себе си – стига да не се сблъскам с екипа на МС наведнъж. С един или двама мога да се справя, но с всички заедно не чак толкова добре. Предполагам, че отново ще трябва да проявявам творчество, за да давам понякога път на момчетата от охраната, защото не искам цялото ми пътуване да е под наблюдение. Това е досадно и напълно противоречи на свободата, която съм дошла да намеря тук.
– Просто искам да си в безопасност – казва той, сякаш ми казва нещо, което още не знам.
– Знам. – Усмихвам се и решавам да сменя темата. – И така, разкажи ми какво сте правили и как се справя моята бъдеща племенница или племенник.
Говорим още малко и той ме запознава с това, което съм пропуснала през последните няколко дни. Кат не е там, за да мога да говоря с нея, тя е на някаква училищна функция, защото се е присъединила към родителския комитет. Успех на останалите родители, защото Кат е сила, с която трябва да се съобразяват.
Разговорът приключва и аз казвам последно сбогом на Грейси, преди да ѝ обещая, че ще ѝ се обадя отново утре – и всеки следващ ден. Нейт също така ми напомня, че Ронан има шофьор, който е на разположение за мен по всяко време, и че трябва да им се обадя, ако тръгна нанякъде. Уверих го, че ще го направя – през повечето време – дори и да ми е неприятно да го правя. И с тази мисъл на ум действително се обаждам на Ронан и моля да ме закара до клуба тази вечер. Време е да посетя мястото, което някога подхранваше душата ми.
***
Влизайки обратно в „Чистота“, се чувствам сякаш съм се пренесла назад във времето. То изобщо не се е променило и това ми харесва. Това е нещо от моето минало, което – през повечето време – ми носеше радост от това, че виждах какво съм постигнала. Разбира се, имаше един път, когато Кат беше нападната тук от някакъв луд, който работеше за Лукас и Джесика, но обикновено неприятностите се избягваха – вероятно защото тук винаги съм имала най-добрата охрана и всеки, който познаваше Нейт, знаеше да не се прецаква.
Минавам по балкона, който се намира точно над дансинга, и се усмихвам, когато виждам, че Кайла е зад бара. Тя е тук, откакто отворих клуба, и познава мястото отвътре. Винаги съм ѝ се доверявала да се грижи за нещата, ако не съм тук, и изглежда, че все още е така.
Дългата ѝ руса коса закрива лицето ѝ, преди главата ѝ да се вдигне и да се обърне в моята посока. Усмихвам се и отивам до бара, докато тя се усмихва.
– Зоуи Ноулс, отдавна не сме си говорили, момиче – казва тя за поздрав, бързо налива питие и ми го подава, без дори да ме попита.
Присядам на един бар стол и вземам питието от нея.
– Липсвам ти?
– Като дупка в главата – казва тя и се усмихва, а аз се смея. Ние никога не сме се спрели на обичайното „Здравей, как си?“ или „Радвам се да те видя“. – И така, какво те върна? Къде, по дяволите, отиде? И дали това е нещо постоянно? – Пита тя, готова да се задълбочи в причините, поради които съм тук. – Може ли едно момиче да не се върне и да провери бизнеса си, без да не се разправя?
– Не, не, ако си Зоуи Ноулс, не можеш.
Въздъхвам, все още не съм готова да водя този разговор. Отдавна не съм се доверявала на никой друг освен на Кат и не съм сигурна, че съм готова да хвърля всичките си глупости в посока на Кайла. Искам да кажа, че мога, но не се чувствам комфортно да го направя. Може и да сме се разбирали, когато бях тук преди, но са минали пет години, откакто я видях, и ако трябва да съм честна, не ми е съвсем удобно някой да знае как се чувствам в момента.
– Виждам, че все още си нахална – промърморвам, докато отпивам от питието си.
Водка и сок от червена боровинка. Тя си спомни за избраната от мен напитка.
– И виждам, че все още умееш да отклоняваш вниманието – отвръща тя.
– Туше – казвам, докато поставям чашата си обратно.
– Разбирам, че мина много време от последния ни разговор, но просто знай, че винаги те подкрепям. Ако не беше така, нямаше да съм все още тук – отговаря тя, преди да ми намигне и да се обърне, отивайки на друго място в бара, когато започват да влизат нови клиенти.
Никога не съм се доверявала напълно на много жени, когато живеех тук, винаги съм съзнавала, че трябва да пазя някои неща заради това, което бяхме, и заради това, което направи брат ми, затова ми е трудно да се отварям. С Кат беше лесно, тъй като тя стана съпруга на брат ми. Тя автоматично получи доверието ми само с това едно нещо, но всеки друг трябваше да го заслужи, а много малко от тях дори се опитваха. Но предполагам, че сега, когато брат ми вече не е тук, нещата би трябвало да са малко по-лесни… може би. Може би мога да се доверя на Кайла извън работното си място, но ще ми трябва повече от едно питие с водка и червена боровинка, за да взема това решение.
Завъртам се на стола и се оглеждам. Хората танцуват, пият и като цяло се забавляват. Няма значение, че все още не е уикенд, защото винаги има хора, готови да се забавляват, независимо коя нощ от седмицата е.
Допивам питието си и решавам да отида в това, което някога беше моят офис. Докато си проправям път от главната стая и през фоайето, виждам, че Ронан е застанал до входните врати и разговаря с няколко момчета от охраната. Той кимва в моята посока, докато минавам, и аз се усмихвам. Аз не съм го виждала от деня, в който ме взе от летището, но сме си разменили няколко съобщения и съм му се обаждала, когато ми се е налагало да отида някъде – както ми беше заръчал Нейт. Той винаги е бил един от любимите ми хора и въпреки че ме няма от години, не го е направило странно, а и сякаш сме говорили едва вчера. Хубаво е, успокояващо, познато. Между нас никога не е имало нищо друго освен приятелство и той сякаш е одеяло за сигурност.
Минавам покрай ВИП секцията, където има удобни места за сядане, частен дансинг и сцена, на която елитът може да гледа ексклузивни изпълнения – от певци до танцови състави, и, разбира се, тук ще намерите мъжете, които обичат да гледат жени на сцената, да танцуват и да се въртят около пилон. Клише е, знам, но всичко е с много вкус и никое момиче не е тук, освен ако не иска да бъде. Плаща им се изключително добре и не бива да бъдат докосвани. Някои може да го нарекат мръснишко, но аз мисля, че грешат. Това е чувствено, хипнотизиращо и само ексклузивни гости могат да влязат там и да отпиват от уискито си, докато се наслаждават на забавлението.
В края на коридора той се отваря, за да предостави повече пространство, с три врати, обхващащи задната стена. Едната е за кабинета ми, другата е за стаята на персонала, а третата е за танцово студио, където се тренират съчетания с вътрешния хореограф, преди да бъдат усъвършенствани на ВИП сцената. Офисът ми е средната врата и аз въвеждам кода, който Ронан ми даде по-рано, за да я отключа. Кодовете се сменят често от съображения за сигурност. Когато чувам вратата да се отваря, натискам дръжката и съм заинтригувана да видя дали нещо се е променило тук, но преди да успея да включа светлината, съм натикана вътре, вратата бързо се затваря, докато ме притискат към стената, бузата ми е притисната към студената повърхност, а тялото ми е обгърнато от някой, който държи ръцете ми отстрани и стои зад мен. Очите ми се разширяват, докато се опитвам отчаяно да разбера нещо, но стаята е черна. Майната му.
Сърцето ми започва да бие учестено и страхът ме обзема, но трябва да си спомня, че съм живяла в свят, в който опасността дебне зад всеки ъгъл. Трябва да си спомня откъде идвам и коя съм. Вдишвам дълбоко, премерено, като се опитвам да излъчвам някакво спокойствие над тялото и ума си.
Аз съм Зоуи Ноулс. Сестра на Нейт, някогашен известен престъпен лорд по тези места. Имам това. Мога да се справя с това… каквото и да е „това“.
Повтарям си думите в съзнанието си като че ли цяла вечност, докато човекът зад мен просто ме държи на място. Не се извивам, не издавам звук и единственото, което се чува, е съвместното дишане на мен и хищника зад мен. Защото той не може да бъде нищо друго, притискайки ме към шибаната стена и искайки да ме накарат да се чувствам безпомощна.
Чувствам дъха му върху бузата си, устните му се движат по обвивката на ухото ми, преди да кажат:
– Мина много време, хубаво момиче.
И сърцето ми спира за миг.
Чувствата ми се изострят, възприемайки аромата, който носи, звука на грапавия му глас и начина, по който тялото му се оформя срещу моето.
Чувствам гъделичкането на наболата му брада по ухото си, когато той заговаря отново.
– Мислеше ли, че ще забравя?
Гласът му, думите му, те предизвикват вина и вълнение в едно и също време. Те ме карат да онемея, докато се мъча да съставя изречение – или дори една шибана дума.
И колкото и да не ми се иска, те карат нещо в мен да се раздвижи, което отдавна не работи. Нещо, което е умряло заедно с Джейсън… само за да се събуди отново от човек, който се пази и пази обида като никой друг.
Човек, който може би е искал кръвта ми, откакто си тръгнах.
Човек, който може да ме унищожи. Братът на Джейсън.
Затворен и хладнокръвния. Джакс Джоунс.
Назад към част 6 Напред към част 8
