Линдзи Пауел – Разбиваща топка Част 13

Глава 13

ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ ТОВА

НЕЙТ

– Хайде, Нейт, успокой се, приятелче, – казва личният ми треньор, докато удрям с юмруци боксовия чувал. Удрям, удрям, удрям, удрям, отново и отново, докато кокалчетата ми не се напукат и ръцете ми не се наранят от силата на всеки удар.
Прецакан съм и се опитвам да отработя част от проклетото разочарование, което изпитвам към жената, която живее в къщата ми, разхожда си хубавия задник из жилището ден след ден, а аз не мога да я ударя.
Честно казано, тази сутрин тя просто влезе в кухнята, облечена само в една от моите ризи. Да, една от моите ризи. Тя дори не спи в леглото ми, но изглежда смята, че е нормално да носи една от моите ризи наоколо и честно казано, никога не е изглеждала по-секси. И така, ето ме тук, удрям боксовата круша с капеща от мен пот, за да отработя част от напрежението в тялото си, когато си представям устните си върху нейните, езика си, който чертае линии по тялото ѝ, и члена си в путката ѝ… Арх.
Тя не дава признаци да се откаже от омразата си към мен, макар да виждам, че я интригувам. Тя иска да знае повече, но упоритият ѝ задник я спира да задава въпроси, на които с удоволствие бих дал отговори.
Четири месеца е с мен, а се бори с мен на всяка крачка. Добре, че обичам добрите предизвикателства.
Спирам да удрям чувала, грабвам бутилката с вода и я изпивам наведнъж.
– Какво ти е станало, човече? – Броуди ме пита. – Отдавна съм ти личен треньор и никога не съм те виждал да удряш чувала толкова силно.
– Нищо, – казвам, докато регулирам дишането си и избърсвам потта от челото си.
– Ама нали, – казва той. – Значи това няма нищо общо с жената, която се мотаеше около къщата ти през последните няколко месеца? – Поглеждам го и виждам, че се усмихва. Ебаси.
– Не ти плащам, за да ми бъдеш леля по мъките, Броуди, така че нека просто се върнем към шибания бокс, а? – Казвам, като се обръщам обратно към чувала и отново хвърлям юмруци към нея.

КАТ

Ебаси човека.
Направих всичко възможно, за да се опитам да го вбеся колкото се може повече, а той не издава нито звук по този въпрос. Тази сутрин влязох в кухнята с една от ризите му. Не съм искала да я нося, просто я взех от стаята му и я облякох. Честно казано, беше адски мека и миришеше на съблазнителния му аромат, така че не беше никаква трудност, но все пак исках да получа реакция от него. Всичко, което да ми покаже, че има човечност, всичко, което да ми покаже, че в него има някаква емоция. Просто ми трябва нещо.
Превръщам се в хленчеща глупачка, а това не ми харесва.
Все още съм с неговата риза, съчетана с някакви черни панталони. Не знам защо съм държала това проклето нещо на себе си. Толкова съм ядосана на себе си, че играя тези нелепи игри с него. Трябва да се овладея и да намеря отново себе си, защото единственото, което правя, е да губя това, което съм около него.
– Преобличай се, излизаме – изръмжава той зад гърба ми и ме кара да подскоча. Очите ми се впиват в голия му гръб, докато той тръгва по стълбите и изчезва от погледа ми.
– Къде отиваме? – Крещя, докато си проправях път нагоре по стълбите.
– Навън, – вика той в отговор.
Извръщам очи от неясния му отговор и влизам в спалнята си. Не искам да ходя никъде, но предполагам, че е по-добре от това да седя тук за пореден ден и да не правя нищо. Бързо грабвам тесни дънки и кремав топ с V-образно деколте, като ги съчетавам с убийствените си ботуши. Оставям косата си разпусната, висяща на свободни вълни, и се гримирам малко по-драматично от обикновено, като правя сенките за очи по-тъмни, а устните си – наситено червени.
Оглеждам се веднъж в огледалото в цял ръст и дори аз виждам, че изглеждам шибано секси. С усмивка излизам от спалнята си и се сблъсквам с Нейт в коридора. Буквално се удрям в гърдите му.
По дяволите. Облизвам си устните, докато го гледам и виждам, че носи черния си панталон, сивата риза и черната си вратовръзка, която по случайност е любимият ми негов костюм.
– Гледай къде вървиш – казва той, преди да тръгне по коридора, оставяйки ме с отворена уста, а раздразнението ми се покачва още повече.
Следвам го навън и отивам до колата, като се качвам от страната на пътника, докато той се качва на шофьорското място.
– Дълго ли ще сме навън? – Питам, когато той започва да потегля от алеята.
– Не съм сигурен.
– Ще излезем ли на обяд или нещо друго?
– Не.
– Да пазаруваме?
– Не.
Господи, той няма да издаде нищо, нали?
– Хайде, Нейт, просто ми кажи къде отиваме, – казвам, опитвайки се още веднъж.
Той се обръща към мен с усмивка.
– Предстои ти да се запознаеш с моя свят. – И с това той се обръща обратно към пътя и кара с висока скорост.
Е, добре тогава.

***

Спираме до една порутена сграда и аз веднага забелязвам трите джипа, паркирани отвън, а отстрани на всеки от тях са застанали по двама мъже.
Нейт спира до колите и излиза, заобикаля от моята страна на колата и отваря вратата.
Протяга ръка, за да я взема.
– Боже, такъв джентълмен, – казвам саркастично, докато се подчинявам и излизам, като се стабилизирам, след като се изправя.
– Сега не е моментът за бързите ти остроумия, любов моя, – казва той, преди да затвори вратата на колата и да се обърне към мен. – Предстои да видиш какъв мъж мога да бъда в действителност.
Нямам възможност да кажа нищо, тъй като той ме хваща за ръка и ме повежда към другите коли и точно в този момент забелязвам, че Стефан е един от чакащите мъже.
– Стефан, – поздравява Нейт, преди да кимне към другите момчета.
– Нейт. Кат – казва Стефан, обръща се към мен и се усмихва. Отвръщам му с усмивка и се възхищавам на факта, че е симпатичен. Подстригана светлокафява коса, дълбоки зелени очи, набита фигура и козя брадичка, която е оформена перфектно. Той не може да се похвали с външния вид на Нейт, но спокойно може да се каже, че повечето от тези мъже са доста приятни за гледане. Сигурна съм, че би имало опашка от жени, които само чакат да заемат мястото ми и да разтворят крака за някой от тези мъже…
– Кат – казва Нейт и леко стиска ръката ми, с което привлича вниманието ми.
– Да? – Отговарям, обръщайки се към него.
– Влизаме. Ти ще останеш със Стефан като зрител. Не трябва да казваш или да правиш нищо. Просто ще видиш мъжа, за когото ще се омъжваш, в действие.
– Надлежно отбелязано, – отговарям сухо и чувам как едно от момчетата се ухилва, преди бързо да се успокои.
– Добре – казва Нейт, преди да насочи вниманието си към мъжете. – Ако нещо се обърка и някой се опита да се доближи до Кат, трябва да се уверите, че ще свалите този, който е. Не ми пука някой да си мисли, че може да докосне или да се доближи до годеницата ми, ясно ли е? – Казва на момчетата си и всички кимват с глава и казват: „Да, шефе.“ Това явно не е първото им родео.
Задъхвам се, докато вървим към сградата с изпочупена боя и напръскани на няколко места графити. Изглежда безлюдна, не се вижда никой, но когато наближаваме една врата, чувам звуци от гласове.
Нейт се обръща към мен и слага пръст на устните си, за да ме предупреди да пазя тишина. Кимвам с глава и тогава той отваря вратата, влиза, сякаш е собственик на мястото, а гласовете затихват, когато всички се обръщат да го погледнат един по един.
– Добър вечер – казва Нейт, като пуска ръката ми, и усещам как Стефан пада до мен, а ръката му се приближава пред мен, за да ме спре. Това явно е най-дълбокото място в сградата, до което стигам. Нейт продължава да върви в средата на стаята и аз преброявам петима мъже. Петима на нашите шестима, така че поне сме с един напред спрямо тях.
– Обърнах внимание, че отново закъсняваш с уговорката за плащането ни – продължава Нейт, като погледът му се спира върху един мъж, седнал вляво от него. – Така че, искаш ли да ме подсетиш за това, Юджийн? – Казва той, а ръцете му се разтварят широко от двете му страни.
– Натъкнахме се на малък проблем, – казва този човек, който предполагам, че е Юджийн. – Не можем да ти преведем парите преди следващата седмица.
– Ах – казва Нейт, като поклаща глава нагоре-надолу. – Следващата седмица. Защо не казахте? – Той се смее, но аз знам, че не е искрено. Чувам скритата заплаха в тона му, но явно този Юджийн е твърде шибан глупак, за да види същото като мен.
Юджийн поглежда към другите си момчета и всички се присъединяват към смеха, раменете им моментално се отпускат, което е глупав ход, ако някога съм виждал такъв.
– Знаех си, че ще си готин – казва Юджийн, става от мястото си и отива към Нейт, като го потупва по рамото. Наблюдавам как главата на Нейт се обръща настрани и очите му попадат върху пръстите на Юджийн.
И тогава лицето му се променя.
Очите му потъмняват, челюстта му се напряга и преди да разбера какво се случва, Нейт е разперил ръката на Юджийн върху масата вдясно от него и вади нож от джоба си. Юджийн започва да крещи, както и хората му – или които и да са те. Нейт не обръща внимание на всичко това, докато сваля ножа и го държи над един от пръстите на Юджийн.
– Не ми харесва да ме лъжеш, Юджийн, така че просто си плати и ще си вървя, – изсумтява Нейт и виждам, че ножът е на косъм от кожата на Юджийн.
– Не лъжа, Нейт, моля те, имам нужда от повече време… – Думите му са прекъснати, когато търпението на Нейт се изчерпва и той отрязва пръста на Юджийн, отрязвайки го така, сякаш това не е било никакво усилие. Всички хора на Юджийн се изправят, някои от тях преобръщат столовете си, докато гледат с ужас пръста, който е отделен от ръката на Юджийн. Юджийн е посивял, докато гледа към ръката си в шок.
– Вече проявих достатъчно търпение към теб и нямам какво повече да ти дам. Така че просто ми предай парите и всичко приключва – казва Нейт, хладен като лед. Просто още един ден в офиса, явно.
– Вземете парите – успява да каже Юджийн, докато едно от момчетата отива до някакъв шкаф, който е скрит зад мръсно одеяло. Изважда пачка пари и започва да върви към Нейт, но Стефан подканя едно от другите момчета на Нейт и той взема парите от него, като ги преброява, за да се увери, че всичко е платено.
– Един месец тук, шефе – съобщава той на Нейт, а Нейт изпуска фалшив смях.
– Недостатъчно – казва Нейт, като взема още един от пръстите на Юджийн и го отрязва докрай. Юджийн изпищява, а аз не мога да откъсна очи от това, което се случва пред мен.
Това е мъжът, за когото ще се омъжа.
Този човек ще бъде мой съпруг и аз трябва да съм съгласна с това?
– Искам пълната сума – казва му Нейт и паниката на Юджийн се покачва с още няколко степени.
– Нямам толкова пари… – Още един пръст е отрязан и Юджийн изревава толкова силно, че ме заболяват ушите. Едно от момчетата на Юджийн изглежда така, сякаш ще се превърне в шибан герой, докато се приближава към Нейт, но тогава хората на Нейт изваждат пистолетите си, като по команда до един към всяко момче. Стефан е единственият, който не го прави, и предполагам, че това е така, защото той ме пази като детегледачка.
– Остават ти само два на тази ръка, Юджийн, и нямам проблем да ги отрежа от другата ръка, преди да премина към пръстите на краката ти, защото няма да си тръгна оттук, докато не си получа парите. – Заплахата на Нейт отеква в стаята и аз започвам да се чудя защо, по дяволите, ме е довел тук. Не съм сигурна какво се очаква да постигне с това.
– Моля те, Нейт – моли се Юджийн, но единственото, което Нейт прави, е да хване още един пръст и да го отреже направо. Кръвта покрива масата и аз изведнъж пожелавам да съм някъде другаде, но не и тук.
– Остана само един, Юджийн, – подиграва му се Нейт и виждам, че Юджийн се мъчи да остане прав. Ако трябва да съм честна, сигурно досега щях да съм припаднала от шибаната болка след всичко това.
– Последен шанс, преди да загубиш и последния на тази ръка – казва Нейт.
– Донеси му парите – измъква Юджийн между вдишванията, а по лицето му се стича пот.
Нейт се обръща към мъжете зад Юджийн и казва:
– Е, чухте го, вървете да ми донесете шибаните пари.
Човекът, който грабна първата пачка пари, изчезва в друга стая и след минути се връща с торба, която пуска на пода. Едно от момчетата на Нейт отива да я вземе, разкопчава я и аз зървам сумата пари вътре. Имам чувството, че очите ми излизат от главата от гледката на всичко това. Нямам представа колко е сумата, но тактиката на Нейт със сигурност е проработила.
– Това не беше толкова трудно, нали? – Нейт пуска ръката на Юджийн и той се сгромолясва на пода, а от масата започва да капе кръв.
– Не искам никога повече да виждам лицата ви – казва Нейт, като насочва ножа към всеки от тях поотделно. Никой от тях не проговаря, просто стоят там, изумени и треперещи, докато Нейт бързо се приближава към мен, хваща ме за ръка и ме извежда от сградата. Трябва да вървя бързо, за да го следвам, и никога през живота си не съм била толкова благодарна, че съм излязла от сградата. Стигнах до колата и забих дупето си в седалката, а шокът завладя тялото ми и започнах да треперя от това, на което току-що станах свидетел.
Нейт се качва в колата и закопчава колана, преди да се обърне към мен.
– Добре ли си? – Пита той и аз се обръщам към него, шибано смаяна.
– Добре ли съм? Добре ли съм? – Казвам му, а гласът ми е висок. – Какво, по дяволите, беше това? Това трябваше да ме уплаши?
– Съвсем не. Просто си помислих, че трябва да видиш част от това, което правя, и повярвай ми, когато ти казвам, че това беше кротко. Обикновено не бих се занимавал с подобни глупости, но не исках да те хвърлям в дълбокото, – казва той, толкова благ към всичко това. Протяга ръка и взема ръцете ми в своите, преди да продължи да говори. – Никога не трябва да се страхуваш от мен, Кат, но всички останали се страхуват. Никога не бих те наранил; просто трябва да го знаеш.
– Точно така… – Гласът ми прекъсва, защото наистина не знам какво да кажа.
– Просто… ти казах, че имам мрак в себе си и ако някога ще ме приемеш, трябва да приемеш всяка част от мен.
Думите му ме удариха дълбоко и когато той пусна ръцете ми, обърна се напред и започна да кара, през мен преминаха милион емоции, но тази, която се открояваше над всички останали, беше колко бях възбудена от силата, която той излъчваше там. Това не е ли прецакано? От всичко избирам това, че Нейт изглеждаше горещ като огън, докато командваше мястото и отрязваше пръстите на някакъв човек.
Майната му. Мисля, че ще бъда в дълбока дупка, докато свърши с мен, защото той вече променя начина ми на мислене, а аз нямам представа как да се справя с това.

Назад към част 12                                                                  Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!