Глава 14
НАСТОЯЩИЯТ ДЕН
НЕЙТ
Събуждам се, за да усетя как Кат е приведена към мен, главата ѝ е на рамото ми, а ръката ѝ е върху гърдите ми. Тя диша леко, така че предполагам, че все още спи.
През последните двадесет и четири часа нещо между нас се е променило драматично. Настъпи промяна, почти като приемане на факта, че тя ме мрази, но ме иска. Или може би вече не ме мрази напълно?
Думите ѝ се връщат към мен… „Не е нужно да ме разбиваш, за да ме накараш да те обичам, Нейт, защото съм почти сигурна, че ще стигна дотам сама.“
В мига, в който тези думи излязоха от устата ѝ, сякаш нещо в мен се съживи, част от мен, която не е била активна, откакто се помня. Никоя жена не ме е карала да изпитвам това, което изпитвам към нея. Никоя жена не е успявала да направи пукнатина в обвивката на сърцето ми. Никога не съм си позволявал да се доближавам твърде много, но Кат е различна и аз знаех това още първия път, когато я погледнах. Знаех, че я искам, знаех, че трябва да я имам, знаех, че е различна, знаех, че ще бъде нещо повече. Толкова много повече.
Някои хора могат да влязат в една стая и да я запалят, без да правят нищо, и Кат е един от тях. Усмивката ѝ, очите ѝ, красотата ѝ и нахалството ѝ карат стаята да оживее и по този начин запалват и мен. Винаги съм бил твърдоглав задник, защото знам, че хората чакат да те прецакат при първия удобен случай. Искам да кажа, че доверието не идва лесно, а любовта е нещо, което рядко трябва да даваш, защото трябва да е само за най-привилегированите.
Бих могъл да обичам Кат.
И това ме плаши до смърт.
Никога досега не съм обичал никого, но усещам това вътрешно привличане, когато става дума за нея. Имам тази нужда да я накарам да се усмихне, да я пазя, да я ядосам и да я накарам да ми се разсърди, защото ако тя изпитва всички тези емоции заради мен, то със сигурност и тя изпитва нещо?
Тя се размърдва и аз наблюдавам как очите ѝ се отварят. Толкова са красиви.
– Добро утро – казвам, когато главата ѝ се накланя назад и очите ѝ срещат моите, а по бузите ѝ се появява лека руменина.
– Добро утро – отговаря тя, но гласът ѝ все още е сънен.
– Спя ли добре?
– Да. А ти?
– Никога не е било по-добре, – отговарям честно. Обикновено не съм от хората, които спят много, и винаги ставам, преди птиците да започнат да пеят, но снощи спах като пън и имам всички подозрения, че това е свързано с нея.
Очаквам да се опита да се отдалечи от мен, но тя не го прави. Вместо това плъзга ръката си нагоре по гърдите ми, а пръстите ѝ гъделичкат кожата ми, докато се придвижват към задната част на врата ми и спират на тила, където се заплитат в косата ми.
– Нейт, какво правим? – Пита ме тя и ебаси, че не изглежда напълно уязвима, докато задава този въпрос.
– Какво имаш предвид? – Трябва да съм сигурен, че сме на една и съща вълна и че няма да отида да ѝ покажа по-меката си страна, а после да се опаря.
– Какво е това? Какво се случва с нас? – Гласът ѝ е тих, сякаш се срамува да попита на първо място.
Премествам се така, че леко се полюшвам надолу по леглото, докато не се озова на нивото на очите ѝ. Вдигам крака ѝ нагоре и го премятам през бедрото си, слагайки го около себе си.
– Мисля, че така се учим да се харесваме един друг – казвам, като запазвам лекотата, защото не искам дълбоката дискусия да се превърне в нещо, което може да разруши това, което имаме в момента.
Приближавам се до нея, целувам я по устните и обхождам с пръсти външната страна на бедрото ѝ. Под докосването ми веднага се появяват тръпки и ми харесва как ѝ въздействам по този начин. Спали сме заедно само два пъти и двата пъти бяха феноменални, а тялото ѝ реагира на мен по начин, който ми подсказва, че наистина си принадлежим.
Премествам устните си от нейните и ги прокарвам по бузата ѝ, надолу по шията и до рамото ѝ, докато премествам пръстите си от вътрешната страна на бедрото ѝ, обикалям, дразня. Може да е само шест сутринта, но съм шибано гладен и трябва да ям сега. Продължавам да се спускам по тялото ѝ, устните ми се движат по гърдите ѝ, а езикът ми нежно обикаля зърното ѝ. Тя се задъхва, извива гръб, притискайки се към мен.
Тя иска това, а аз ще си го взема.
Спускам се още по-надолу и я бутам по гръб. Тя разширява краката си, докато аз се настанявам между тях, а езикът ми най-накрая вкусва сладката ѝ вагина. Тя вече е мокра за мен и това ме възбужда.
Започвам бавно, нежно я разгорещявам, като облизвам, смуча и въртя езика си около клитора ѝ. Вдигам едната си ръка нагоре, за да пощипна зърното ѝ, а другата хваща бедрото ѝ.
– Нейт, – чувам я да казва и чувам желанието в гласа ѝ, затова засилвам натиска. Притискам езика си по-силно, движа го по-бързо, а после премествам ръката си от бедрото ѝ, свалям я надолу и потапям два пръста в нея. Тя извиква, краката ѝ се повдигат леко нагоре, върху мен колкото е възможно повече.
Майната му, имам нужда от члена си заровен в нея.
Движа се по-бързо, като я насочвам към освобождаване, устните ми са притиснати около нея, езикът ми работи двойно, докато чувам как дишането ѝ се ускорява, и тогава тя го прави – силно – тялото ѝ трепери.
Бързо се придвижвам нагоре по тялото ѝ, докато не се озовавам над нея и членът ми не се забие в нея. Ръцете ѝ стискат раменете ми, докато я обладавам, като и двамата се събуждаме по великолепен начин.
Чувствам я невероятно и аз се наслаждавам на всяка секунда, докато тя стене, извива се и се стяга около мен. Чукам я яростно, безмилостно, докато и двамата се задъхваме, стенем и свободно падаме от комбинираните си оргазми.
– Господи, – казва тя на един дъх, когато се сгромолясвам върху нея, напълно удовлетворен и едновременно с това нуждаещ се от още. Сякаш не мога да ѝ се наситя, не и сега, когато ме е допуснала донякъде, и не възнамерявам никога да се откажа от нея.
Никога не съм искал да се боря за някого толкова, колкото за нея. Сякаш усещам някакво чувство на завършеност с нея до мен, под мен, в леглото ми и бавно си проправя път към сърцето ми.
– Трябва да пишкам, – казва тя, а аз се ухилвам в тила ѝ.
– Така разваляш момента – подканям я, докато се свличам и я оставям да стане от леглото.
– Не всичко е идеално, Нейт, би трябвало да го знаеш вече, – казва тя, докато се запътва с апетитното си дупе към банята.
Думите ѝ ме карат да се замисля.
Не всичко е перфектно, но тя е за мен и ме кара да искам да бъда мъжът, когото тя заслужава.
КАТ
Христе. Ако продължава така, до края на седмицата няма да мога да ходя.
Не знам какво да мисля, не знам какво се е променило между нас, но нещо се е променило и вече усещам как сърцето ми се отваря към съпруга ми.
Пускам чешмата и плискам студена вода върху лицето си, преди да погледна отражението си в огледалото – и имам предвид наистина да го погледна. Бузите ми са зачервени, косата ми е разбъркана, а очите ми блестят. Истински искрящи. Те вече не изглеждат мъртви, а пълни с живот, и това ме ужасява.
Как може човек, който е толкова мрачен и покварен, да накара сърцето ми да трепне?
Как може един мъж, който е толкова опасен, да бъде толкова различен с мен, когато трябва да бъде?
И как може мъж, който изпитва удоволствие да наранява другите, да ме накара да се подмокря за него?
Трябва да се съсредоточа върху омразата, която ме поглъща от месеци, а не върху начина, по който той кара вагината ми да тръпне, а сърцето ми да бие.
Не мога да бъда с човек, който се държи по начина, по който той… мога ли?
Вече съм омъжена за него; няма да отида никъде… освен ако не намеря този път за бягство.
Искам ли все още да намеря този изход?
Искам ли да бъда отделена от него и да живея живот, в който той е само далечен спомен?
Гах. Въпросите се въртят в съзнанието ми, а аз нямам абсолютно никаква представа за проклетите отговори.
– „Мисля, че така се учим да се харесваме един друг.“
Думите му отпреди малко.
Да се харесваме.
По дяволите.
Трябва да се придържам към първоначалния си план да се измъкна оттук.
Трябва да намеря покой.
Трябва да намеря щастливото си място.
Но какво, ако това е моето щастливо място?
Ами ако той е моят покой?
Поклащам глава пред себе си в огледалото.
Не. Не. Отказвам да повярвам, че мъж, който е отрязал чужди пръсти, без да се изпоти, е мъжът за мен.
Кларк беше мъжът за мен, докато не реши да ме остави да вися и да си тръгне, за да спаси собствения си задник. Преди това той беше мил, добър, грижовен до известна степен и никога не ме е карал да се съмнявам, че съм с него.
Наистина, Кат? Ще избереш този неудачник за човек, с когото искаш да бъдеш? Той избяга от теб, а сега имаш мъж, който буквално би убил за теб, който те кара да крещиш името му, докато те кара да свършиш, който те гледа с чист огън в очите, а ти искаш да се опиташ да оправдаеш Кларк като мъжа на мечтите си?
„Махай се“ – казвам на подсъзнанието си.
Съзнанието ми е шибана каша, а сега трябва да се върна там и да се държа така, сякаш Нейт не ме засяга.
Не искам той да ме засяга, но го прави.
Не искам да ме иска, но го правя.
Не искам да се влюбя в него, но се страхувам, че ще го направя.
Исусе.
– Хайде, Кат, събери се, – прошепвам си, докато се поглеждам за последен път в огледалото, поправям се с някаква стоманена решителност и грабвам халата от задната страна на вратата на банята, обличам го и го увивам плътно – като стените около сърцето ми.
С дълбоко вдишване отварям вратата и очите ми се забиват в чудовището в леглото ми, и дявол да го вземе, ако стоманената ми решителност не се разколебае.
Той е великолепен. Великолепен.
Гледа право в мен, а очите му пламтят.
По дяволите.
Тези очи са зелени басейни, в които мога да се изгубя и да забравя собственото си име. И това е проблемът. Той ме хвана в капан, накара ме да се омъжа за него, каза ми, че ще умра, ако не го направя, а сега ме кара да искам да се влюбя в него. Не мога. Няма да го направя. Аз…
– Нейт – чувам да вика жена и очите ми се разширяват от внезапното нахлуване… и от женския глас.
– О, по дяволите, – казва той, като отхвърля главата си на възглавницата с въздишка, преди да седне и да прокара ръце през косата си. Господи, определението за сексапилна глава в леглото със сигурност е измислено от него, защото, о, господи, устата ми току-що слюноотделяше все така леко.
Той става и навлича анцуга си от снощи. Сиви анцузи. Винаги съм си падала по мъже в сиви анцузи, а аз съм толкова прецакана, че е нереално.
Той се приближава до мен, с хищнически поглед, който кара вагината ми да се събуди и да се надява на рунд… три? Четвърти?
Спира пред мен и ми се налага да наклоня глава, за да го погледна. Той доближава ръката си до лицето ми, пръстите му обхващат брадичката ми и след това хващат бузите ми, докато ме притиска към стената.
– Може би ще искаш да се облечеш, защото явно имаме компания – изръмжава той, преди да доближи устата си до ухото и да прошепне: – Но не се заключвай в главата си, Кат, защото вече виждам как се въртят съмненията.
Отдръпва се назад, докато очите му се изравнят с моите.
– А ти си моя. Няма съмнение. Никакво съмнение.
Поставя лека целувка на края на носа ми, след което се отдалечава от мен, отива до вратата и я отваря, преди да спре и да ме погледне през рамо.
– И винаги получавам това, което искам – завършва той, преди да изчезне и да затвори вратата след себе си.
Изпускам дъха, който бях задържала, и се опитвам да успокоя бушуващото си сърце.
– Козел – изричам, докато прескачам стаята. Той наистина е толкова уверен в себе си и това отново подхранва проклетото раздразнение в мен. Добре. Имам нужда да се дразня от него, защото тогава си спомням какво е направил и кой е той.
Чудовище.
Престъпник.
А аз нямам място в сърцето си за толкова опасен човек.
Назад към част 13 Напред към част 15
