Глава 15
НЕЙТ
– Големи братко – казва Зоуи, когато стигам до дъното на стълбите и я виждам да ме чака.
– Зоуи, – казвам аз с кимване на глава, минавам покрай нея и отивам в кухнята, като включвам кафемашината, защото чувствам, че днес ще имам нужда от няколко дози кофеин. – На какво дължа това удоволствие?
– Ами, – започва тя, като хвърля чантата си на кухненския остров и сяда на един от столовете. – Като видях, че си избягал от собствената си сватба толкова бързо и като видях, че си блокирал поканата ми за вечеря онази вечер, помислих, че просто ще се отбия при теб, за да не би брат ми наистина да ме види и да прекара повече от пет минути в моята компания – завършва тя, като най-накрая си поема дъх.
– Не съм блокирал поканата ти, защото не съм те поканил. Ти сама се покани, – казвам, докато свеждам очи към нея.
– Точно така – възкликва тя и ме гледа, сякаш съм си изгубил ума. – Дори не си помислил да поканиш мен, твоята сестра, твоята плът и кръв, на вечеря с теб и новата ти съпруга, която – между другото – едва ли познавам, защото не си ми дал възможност да ѝ кажа повече от две думи. – Чудесно, тя е в една от своите тиради. Чудесно. Точно от това се нуждая като част от сутрешното си опиянение след секс… не.
Въздъхвам и се обръщам към кафемашината, като се заемам да ни направя по една чаша от силното кафе. Вдишвам миризмата на кафе на зърна, докато Зоуи продължава да говори зад мен.
Разбирам, че иска да участва, но не исках да се сближава с Кат, докато Кат не се почувства комфортно, докато не започне да ме харесва или дори да ме обича… но предполагам, че този план е изхвърлен от шибания прозорец сега, когато Зоуи се е появила тук, за да изхвърли играчките си от количката.
Вдигам чашите и се обръщам, за да видя как жената на проклетите ми мечти влиза в кухнята. Тя държи главата си високо, брадичката ѝ е леко повдигната, а очите ѝ ме стрелкат. За миг се намръщвам, защото защо, по дяволите, ме гледа така? После ми става ясно, когато очите ѝ се насочват към гърба на Зоуи. Тя не е разбрала, че това е сестра ми, защото вижда само гърба ѝ, а едва ли я познава. Мисълта, че Кат може би малко ревнува, ме кара да се усмихна в отговор.
Кат извърта очи и се отправя към острова, докато аз поставям моята и тази на Зоуи чаши. Тя минава покрай Зоуи и сяда откъм страната ѝ. Едва тогава си позволява да погледне Зоуи и виждам как на лицето ѝ се отразява, че това е сестра ми, а не някоя друга жена, както си е мислела.
– О – казва Кат и очите ѝ малко се смекчават.
Очите на Зоуи светват и аз знам, че сега няма да има как да се отървем от нея. Не че искам да се отърва от нея, тя е малката ми сестра и бих направил всичко за нея, но някак си се надявах да разруша още повече стените на Кат, но предполагам, че засега това ще трябва да почака.
– Кат – казва развълнувано Зоуи, докато взема кафето, което ѝ предлагам, и на практика подскача на окървавената си седалка. – Толкова е хубаво да те видя отново.
Гледам как Зоуи гледа с възхищение жената, за която съм омъжен – вероятно защото тази жена се е омъжила за мен. Сестра ми е с шест години по-млада от мен, а на трийсет и една години винаги съм се грижел за нея – нещо, което тя е обичала и мразела в миналото. Обикновено сме близки, но с това, че я отрязах да знае каквото и да било за Кат, докато поканата за сватбата не се появи на прага ѝ – два дни преди сватбата, за да мога да избегна всички въпроси – вероятно малко я е наранило. Мисълта, че наранявам малката си сестра, ме кара да се чувствам гадно, но Кат е моя работа и на никого другиго… или беше.
– И така, как е да си женен за големия лош вълк на престъпния свят? – Зоуи вдига чашата си и отпива от кафето си, като крие усмивката си зад ръба на чашата.
Извръщам очи и се връщам до кафемашината, за да направя кафе на Кат.
– О, знаеш ли, всъщност е… доста скучно, – казва Кат и аз се обръщам с лице към нея. Тя се усмихва, а Зоуи не прави нищо, за да скрие шибания кикот, който излиза от устата ѝ.
– Скучно? – Питам аз.
– Да, – отговаря Кат и свива рамене.
– Как скучно?
– Държиш ме затворена в това огромно имение, нямам какво да правя по цял ден, а ти идваш и си отиваш, както си искаш, докато аз съм затворена тук и скучая, – казва тя и усещам как цялото ми тяло се напряга.
– Защо я държиш затворена тук? – Зоуи ме пита и живота ми отива по дяволите, ето че се получи. Ще ми трябва дяволски добра причина, за да не ми се нахвърли сестра ми върху проклетия случай, че държа Кат тук без никаква причина… само че аз имам добра причина, която Кат явно е забравила.
– Защото има някой, който я следи – казвам на Зоуи, преди да се върна към кафемашината, за да довърша приготвянето на кафето за Кат.
– По дяволите – чувам да казва Зоуи. Да, наистина гадно. И не смятам да разкривам всички останали причини, поради които държа жена си тук, защото Зоуи щеше да получи шибан пристъп, ако знаеше как съм натоварил новата си булка, а аз нямам никакво желание да се занимавам с подобна семейна драма. Тя може и да е част от този свят, но Зоуи все още има сърце, разкаяние и усеща всяка емоция, така че за днес ще се въздържа да предизвиквам гнева ѝ, много благодаря.
Понасям чашата на Кат към нея, заставам до нея и я поставям пред нея, ръката ми за кратко почива върху нейната на масата, преди тя да си поеме дъх и да я отдръпне от мен, обвивайки двете си ръце около чашата с кафе.
– Знаеш ли вече кой? – Зоуи ме пита, а аз поклащам глава с гримаса, докато сядам до Кат, като се уверявам, че бедрото ми се допира до нейното. Не пропускам да забележа, че тя стиска краката си един до друг, и това ме кара да имам някаква шибана надежда, че наистина ѝ въздействам така, както тя въздейства на мен.
– Е, бих искал да те опозная по-добре, Кат, така че какво ще кажеш да дойдеш и да ми помагаш в клуба няколко вечери в седмицата? – Казва Зоуи, а аз поглеждам сестра си.
– Абсолютно не, – отговарям, преди Кат да успее да изрече и дума.
– А защо не? – Пита Зоуи.
– Защото казах не.
– Пфф, мислиш, че тази глупост ще ми подейства? Помисли пак, братче, – казва тя с насмешка и с ъгълчето на окото си виждам как Кат се усмихва.
Дай ми шибана сила.
– Тя няма да напусне къщата ни, – казвам, докато стискам челюстта си.
– И какво точно мислиш, че ще се случи, хм? – Зоуи продължава, без да се отказва – както знаех, че няма да го направи. – Има бог знае колко охрана, вътре в заведението винаги дебнат поне шестима от твоите хора, а аз съм там, по дяволите, или си забравил, че си ме научил как да прережа нечие гърло?
Хах. Добре. Ебаси. Може би съм объркал сестричката си с разкаянието и всички тези глупости. Не съм я виждал много през последните шест месеца, заради цялата работа с Кат. Предполагам, че съм пропуснал нещо, защото сега, когато я гледам както трябва, в очите ѝ има нов блясък, решителност и още нещо, което не мога да разбера точно…
– Искаш да си починеш една нощ от този задник, нали, Кат? – Казва Зоуи с усмивка на лицето си. Ако не беше моята проклета сестра, кълна се, че досега щях да съм я изхвърлил оттук и тя, по дяволите, добре го знае.
– По дяволите, да – отговаря Кат, което кара сестра ми да избухне в смях.
– Вече те вбесява, нали? – Пита Зоуи.
– Нямаш представа.
– По дяволите, аз съм седнал тук, знаете ли? – Прекъсвам ги, на което и двете в един глас отговарят:
– Знаем.
О, Боже мой, те ще бъдат като две грахови зърна в проклетата шушулка. Обикновено това би ме развълнувало, но тъй като Кат все още не е напълно на моя страна, нямам представа как ще се развие ситуацията. Не би трябвало да ми пука, а и на никой друг не би му пукало, но когато става дума за сестра ми, ми пука. Не искам мнението на сестра ми за мен да бъде накърнено. Тя приема този свят, този живот, това, което правя, но го отделя от брата, когото вижда пред себе си. Знае, че аз имам роля тук, която поех след смъртта на баща ни, така че тя я разбира и ме обича независимо от това. Но дали щеше да ме обича, ако знаеше, че съм заплашил Кат с живота ѝ, за да се омъжи за мен? Не съм готов да поема този риск.
– И така, какво ще кажеш за тази вечер? – Зоуи се обръща към Кат и аз наблюдавам как очите на Кат блестят.
– Не – казвам, преди Кат да успее да отговори.
– Престани, Нейт, аз мога да говоря за себе си, – казва Кат, обръща се и свежда поглед към мен.
– Няма да отидеш, – казвам тихо, смъртоносно, за да знае тя, че е на опасна почва.
– Може и да си ми съпруг, но не си ми шибан пазач, – изръмжава тя и, по дяволите, ако това не накара члена ми да трепне.
– Внимавай, – предупреждавам я, но тя само се усмихва. – Добре, – казвам, като се обръщам от нея и отново насочвам поглед към Зоуи.
– Чудесно, ще те взема в шест, – казва Зоуи развълнувано.
– Няма нужда. Аз ще шофирам, – казвам и на двете с усмивка.
– Нейт, не, – казва Зоуи, но аз я игнорирам.
– Или аз отивам, или никой от нас не отива, – отговарям, чувствайки се все така самодоволен.
– Господи, защо си толкова труден? – Стене Зоуи, но не ми се иска да отговарям. Труден съм, защото мога да бъда, и докато не се уверя, че Кат не е в сериозна опасност от този, който я наблюдава, ще ходя там, където тя отива, и обратно – а може би дори и след това, защото не съм нищо друго, освен притежателно копеле, когато искам да бъда.
– Всичко е наред – казва Кат с махване на ръка и поражение в гласа си. – Той няма да промени решението си. Но беше хубава мисъл, Зоуи, благодаря ти. – Кат се изправя от стола си и се отправя към кухнята. – Приятно ми беше да те видя, Зоуи, – казва тя, преди да изчезне от погледа ми – и предполагам, че отива в друга стая, вместо да се мотае в коридора.
О, Боже мой, какво е това? Бучка в гърлото ми? Стягане в гърдите? Майната му. Не. Не може да бъде. Не се чувствам виновен… нали?
– Браво, Нейт – скастри ме Зоуи, преди да стане и да отнесе чашата си до мивката, като я хвърли там с повече отношение, отколкото е необходимо.
– Какво? – Казвам, докато се обръщам на стола си с лице към нея.
– Знаеш дяволски добре какво, голям мой братко. – Тя се обляга на плота и сгъва ръцете си. – Тя е твоя съпруга, Нейт, а не шибаният ти заложник.
Ако само знаеше.
– Ние сме всичко, което ни е останало, и фактът, че сега имаш някого, когото си обещал да обичаш и да пазиш, би трябвало да означава, че и на нея ѝ е позволено да ме опознае. Ние сме семейство, Нейт, както и тя, – казва Зоуи и ако не ме накара да се почувствам още по-зле, майната му. – Знам, че имаш проблеми с контрола, и знам, че защитаваш тези, които обичаш, но, Господи, тя все още е самостоятелен човек. А аз бих искала да опозная снаха си, без да ни дишаш във врата.
– Защо настояваш толкова много за това? – Питам я, защото съм истински любопитен.
– Защото… нямам много приятели, Нейт, и Кат може да е единствената жена, с която мога да прекарвам време, без да се притеснявам какво ще кажа или да се притеснявам, че ще изпусна нещо. И колкото и да ме вбесяваш, аз те обичам, братко, и искам да предам тази любов и на жена ти.
Боже мой, тя ме убива с думите си.
– Винаги си се старала, докато не ме накараш да се пропукам – промълвявам аз и виждам как Зоуи се усмихва.
– И така, тя ще дойде тази вечер?
– Да.
Зоуи изпищява и се хвърля към мен, като ме прегръща.
– Благодаря ти, Нейт.
– Все пак ще дойда с нея, но можеш да бъдеш сигурна, че ще седя в тъмен ъгъл, далеч от вас двете, без да се намесвам ни най-малко.
– Заради опашката?
– Да. – И не, но аз не изказвам тази част.
– Добре, предполагам, че мога да се справя с това, но в някакъв момент трябва да ни оставиш просто да бъдем, Нейт. Невинаги искаме мъже наоколо, знаеш ли?
– Да, да, – казвам с махване на ръка, докато ставам от стола и се отправям в посоката, в която Кат го направи преди около десет минути. – Виж се, – казвам, без да поглеждам назад.
– Обичам те, братче.
Чувам щастието в гласа ѝ и ми е болно, че е имала живот, в който приятелите са малко и далеч. В природата ни не е заложено да се доверяваме лесно, а и винаги са ни учили да се пазим и да не допускаме никого до себе си, освен ако не си абсолютно сигурен, че би поел куршум за теб.
Уроците, които научихме, бяха трудни, но необходими.
А сега трябва да се уверя, че Кат ще запази тайната ни и няма да опетни живота на Зоуи повече, отколкото вече е.
Назад към част 14 Напред към част 16
