Линдзи Пауел – Разбиваща топка Част 22

Глава 22

KАТ

Не съм казала нито дума, откакто се върнахме в къщата.
Това, което видях… това, на което станах свидетел… нямам представа какво да правя с него, защото емоциите ми са навсякъде.
Чувствам се странно.
От една страна, начинът, по който се справи с Дерек, беше толкова брутален. Шокиращо. Противоречи на всичко, което знам. Никога не съм била насилник и фактът, че съм омъжена за човек, който може да отреже нечии ръце, без да се изпоти, е малко плашещ.
Но от друга страна… той направи това за мен. В онова мазе той даде ясно да се разбере, че съм недосегаема. И фактът, че би убил за мен, е просто… шибано умопомрачителен.
Никога не съм срещала човек, който би искал да ме защити по този начин.
Кларк беше шибано безполезен и никога не ме защити. Аз обаче винаги умеех да отстоявам собствената си позиция, така че никога не съм го възприемала като проблем.
Но Нейт, тази вечер, го изведе на съвсем ново ниво и не мога да отрека, че колкото и шокиращо да беше да го видя, такъв това шибано ме възбуди.
Това отвращава ли ме?
Дали това ме прави безсърдечна?
Просто още една ебавка с мозъка ми, която да добавя към списъка, когато става дума за него.
– Ще пиеш ли? – Нейт ме попита, докато минаваше покрай мен и отиваше в кухнята, и нещо в начина, по който така небрежно си тръгваше, ме изкара от шока ми. Тръгвам по коридора след него и влизам в кухнята, за да го видя как вади бутилка уиски от шкафа.
– Какво беше това, бе? – Казвам, когато той спира движението си. Мълчанието между нас се простира и ме вбесява, че не ми е отговорил. – Казах, какво беше това, Нейт?
– Така се справям с нещата, – казва той, но все още е с гръб към мен.
– Как се справяш с нещата? – Гласът ми е малко по-висок, отколкото ми се иска, но простете ми, че съм малко извън себе си. – Исусе Христе, Нейт, ти му отряза шибаните ръце.
– И той го заслужаваше.
– Ще ме погледнеш ли? – Казвам, че разочарованието ми надделява.
Той се обръща бавно, очите му веднага се свързват с моите и, дявол да го вземе, виждам цял свят от огън в тях. И, по дяволите, искам да се чукаме.
Това прави ли ме побъркана?
Означава ли това, че имам по-малко състрадание, отколкото си мислех, че имам?
– Какво става, Кат? Не можеш ли да се справиш с това да ме видиш в най-лошия ми вид? – Пита той, а тонът му е нисък и смъртоносен.
Някак си не мисля, че това е той в най-лошото си състояние. Мисля, че този мъж има много по-дълбоки корени, и по някаква причина ми се иска да разбера всичко това.
– Няма да стоя тук, да те лъжа и да ти кажа, че това не ме е шокирало, защото абсолютно ме е шокирало.
– Гледай – той прави една крачка по-близо до мен – Твоят – и още една – Език. – И с три бързи крачки той е точно пред мен, карайки сърцето ми да бие учестено, а вагината ми да се свива.
– Защо? Ще ми отрежеш ръцете, ако не го направя? – Дразня се, като веднага се намразвам за това, че съм предположила, че той ще ме нарани.
Той физически се отдръпва от думите ми.
– Наистина ли мислиш, че ще те нараня?
Изразът на истинска болка, който се появява на лицето му, кара вината да се надигне в мен толкова бързо, че потушава притеснението ми за случилото се в мазето.
– Не, – отговарям честно.
– Страхуваш ли се от мен, Кат?
– Да, – казвам, докато усещам как сълзите напират в задната част на очите ми. – Но не по начина, по който си мислиш.
– Тогава ме просветли, – казва той, като поставя двете си ръце от двете страни на главата ми и опира длани на стената зад мен, като ме затваря в капан.
Усещам как в гърлото ми се надига буца и я преглъщам, защото това трябва да бъде казано. Това, че връзката ни започна по гаден начин, не означава, че трябва да е така и сега. И ако смятам да се отдам на този мъж изцяло, тогава трябва да се разберем. Такова, в което да можем да общуваме и да си казваме всичко.
– Страхувам се от това – казвам, като премествам ръката си между нас и я поставям върху сърцето си, потупвайки леко. – Мразех те… като че ли наистина, наистина те мразех, когато ми постави ултиматума. Животът ми или да се омъжа за теб. Не мисля, че някога съм презирала някого толкова много през целия си живот. Ти ми отне правото на избор – нещо, което никога не ми се беше случвало.
– Но после, някъде по пътя, разбрах, че животът ми преди теб беше просто съществуване, протакане, мислене, че имам всичко, което мога да искам… а всъщност нямах нищо. Бях с мъж, който не ме уважаваше, имах бизнес, който никога не трябваше да започвам, защото Кларк беше безполезен задник, който не мислеше за никого, освен за себе си, и нямах близки приятели, роднини… бях само аз, сама.
– И тогава се появи ти. И въпреки омразата, която ме накара да изпитвам, Нейт, изпитах всички възможни емоции, откакто съм с теб, а напоследък тези чувства на омраза започнаха да избледняват, вече ги няма… – Оставям гласа си да се отдалечи, докато той ме гледа с нещо подобно на надежда.
– А сега? – Казва тихо, а дъхът му се разнася по лицето ми.
– И сега се страхувам да навляза по-дълбоко, защото може би не съм достатъчно силна, за да оцелея в този твой свят. И когато дойде моментът, в който ще трябва да си тръгна – защото и двамата осъзнаваме, че не се вписвам в него – се страхувам, че това ще ме пречупи…
– Замълчи – казва той твърдо, а челюстта му е стисната.
– Не, Нейт, ти ме помоли да говоря, така че аз ще говоря.
– И аз чух достатъчно от тези глупости.
– Не са глупости, така се чувствам, – казвам, гласът ми се повишава, когато гневът започва да ме залива. – Не го отхвърляй, Нейт, защото цял живот съм пренебрегвала нещата, които чувствам, за да се уверя, че другите са щастливи вместо мен.
Думите ми увисват във въздуха между нас и настъпва мълчание.
– Свърши ли? – Пита той и аз кимам, защото изглежда, че нямам какво повече да кажа. Казах това, което трябваше, казах му своята истина, така че сега просто трябва да изчакам думите му.
– Добре. Мой ред е, – казва той и задържа погледа ми. – Първо, не пренебрегвам чувствата ти, Кат, но всъщност ме боли, когато чувам, че говориш за напускане, че мислиш, че не ти е мястото тук, – казва той с насмешка. – Боли ме… аз съм човек, който разкъсва другите и изпраща парчета на близките им, защото никой шибаняк не се ебава с мен.
Очите ми се разширяват малко. „Изпращам парчета на близките им…“ Господи.
– Не съм ангел, вършил съм лоши неща и ще продължавам да бъда гадняр на тези, които ми правят зло. Не се извинявам за начина, по който правя нещата; притежавам го и живея с него, защото съм прекарал цял живот на този свят. Знам как работи, познавам сделките и знам как да се справям със себе си.
– Но тогава се появи ти. И знаеш ли какво, Кат? Ти ме плашиш до смърт.
– Аз? – Казвам изненадано.
– Да, ти. Защото колкото и да съм твърд гадняр за всички останали, знам, че ти ме правиш по-добър човек. Ти също ме караш да се чувствам така, Кат. Караш ме да искам да постъпвам правилно с теб. Първата ми мисъл всяка сутрин е за теб. Последната ми мисъл вечер е за теб. И всяка друга шибана мисъл между тях е за теб.
– Не ми позволяваш да се разхождам по теб, подтикваш ме, предизвикваш ме и ме докарваш до шибана лудост, но не осъзнавах, че имам нужда от това, докато ти не започна да го правиш.
– Знам, че това не е животът, който си си представяла, но знай едно… Ако някога се опиташ да си тръгнеш, ще те спра. Ако успееш да избягаш, ще те намеря. А ако ме отблъснеш, ще ти отвърна със същата сила.
– Така че, каквито и шибани мисли да се въртят в главата ти в момента и да те карат да мислиш, че не ти е мястото до мен, трябва да се справиш с тях. Ти принадлежиш. Ти си у дома, Кат. Винаги.
Устата ми пресъхна, думите ми бяха отнети. Какво да кажеш на човек, който току-що е оголил душата си пред теб, когато всичко, което е правил преди това, е да се крие?
Винаги ли ни е било писано да се намерим един друг?
Нима съдбата ни е водила дотук и двамата?
Един към друг?
Към един различен щастлив живот, отколкото съм си представяла?
– Нейт – прошепвам, като премествам ръцете си на гърдите му, поставяйки ги върху гръдните му мускули и усещайки как сърцето му бие под повърхността. Точно както моето. Блъскам се, надявам се, искам всичко да е истина.
Той премества ръката си откъм мен и също поставя своята върху сърцето ми, усещайки същия пулс, който аз усещам под кожата му.
– Това там, – започва той, кимайки с глава към гърдите ми. – Това е, което ни прави различни. Това е начинът, по който знаем, че ни е писано да бъдем. Този тласък, този адреналин, този огън, с който живеем и дишаме, когато сме заедно. Това сме ние, бейби.
О, Боже мой.
Чувствам се така, сякаш целият ми свят току-що се взриви в масив от цветове. Сякаш години наред съм имала тунелно зрение и сега се събудих за това, което е около мен.
– Ти си мой и аз съм твоя.
Аз съм негова.
Той е мой.
Майната му.
Дали да си позволя да се наслаждавам на надеждата, която се ражда в гърдите ми? Надеждата, че мога да направя това, да бъда човекът, който той заслужава, да бъда неговата втора половина.
Дали се оставям да падна дотолкова, че да не мога да дишам без него?
– Но какво ще стане, ако всичко това стане твърде много? Ами ако не мога да се справя с него? – Питам, защото това е натрапчива мисъл, която знам, че няма да изчезне тихомълком.
– Тогава говориш с мен и заедно се справяме с това. Това е партньорството, а ти си единственият човек, с когото бих си помислил да правя това.
– Никога не е имало друга? – Питам тихо, като малко ми се иска да не бях изричала този въпрос на глас.
– Никога, – отговаря той, без да изпуска нито един момент, като при това ме засипва с екстаз. Премества ръцете си и хваща двете страни на лицето ми, като внимава да не натисне прекалено силно наранената ми буза. – И така, приключихме ли с разговорите? Наясно ли сме какво се случва тук?
Поглеждам дълбоко в очите му и усещам как падам толкова шибано. Никога не съм мислила, че това ще се случи, че точно тук ще се окажем. Винаги съм си мислела, че накрая ще избягам и ще живея живота си без Нейт. Но някъде по пътя осъзнах, че не искам да правя това, и оставането с него се превърна в съвсем реална необходимост.
– Да.
– Добре, защото бих искал да те чукам, преди да се наложи да отида и да набия някой задник.
И докато той ме носи към спалнята, усещам как сърцето ми трепти, стомахът ми се преобръща, а умът ми започва да се успокоява.
Той ме иска тук.
И аз трябва да спра да се страхувам, защото той е изложил всичко за мен и аз трябва да направя същото за него.
Майната му на начина, по който се срещнахме за първи път. Това вече няма значение. Не мога да продължавам да се занимавам с това, а и не искам да го правя.
Просто искам да съм щастлива, доволна, обичана.
Мисля, че мога да бъда такава с Нейт, но предполагам, че само времето ще покаже.
Но засега ще се наслаждавам на това, че той яде вагината ми, и ще забравя за всичко останало.

Назад към част 21                                                                  Напред към част 23

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!