Глава 24
КАТ
– ОЩЕ. Имам нужда от повече, Кат, – крещи ми той, а аз се стъписвам от гласа.
– Не можем ли просто да си вземем почивка? – Казвам, изтощена от престоя тук през последния час.
– Не, докато не съм доволен, – казва той, а аз го поглеждам със смъртоносният си поглед. Той се ухилва, което с нищо не намалява раздразнението ми. – Можеш да ме гледаш така, колкото си искаш, но аз просто си върша работата.
– Ебати садиста, – казвам, като удрям с юмрук в подложката, която той държи пред себе си.
– Добре, добре, по-силно.
Изпускам вик на ярост, докато удрям отново с юмрук, после с другия, като дори не спирам, когато виждам Нейт да върви зад човека, който се опитва да ме убие – или поне така ми се струва.
– Как върви? – Нейт ме пита, когато се приближава до ръба на боксовия ринг със самодоволна усмивка на лицето.
– О, знаеш ли, направо шибано, – отговарям, вдигам крака си и ритам Марлоу – треньора – в подбедрицата.
Кракът му се подгъва и той пада на пода.
– Мога ли сега да си взема почивка? – Казвам с една повдигната вежда. Марлоу само ми се намръщва, но аз се усмихвам и отивам до ръба на ринга, скачам надолу и вземам бутилката с вода, която Нейт ми протяга. Всъщност грабвам проклетото нещо, защото съм ядосана. Тренирах през последните три дни, а цялото ми тяло ме боли.
Изпивам половината бутилка вода и протягам врат настрани. Имам нужда от дълга шибана вана и добра книга, която да ми прави компания.
– Значи върви добре? – Казва Нейт, че стои там и изглежда шибано готин в панталона и ризата си, с навити до лактите маншети и ръце в джобовете. Господи. Дори тялото и умът ми да са психически изтощени от всичко, което научих през последните няколко дни, все още се възбуждам само от външния му вид.
Да го проклинат, че е толкова секси.
– Нейт, знам защо трябва да го направя, но не съм спирала да тренирам от три дни наред. Бях тук по четири пъти на ден, без да броим сеансите ми с теб вечер. Имам нужда от една шибана минута, – казвам му, докато той ме гледа с онзи поглед, който познавам и обичам. Онзи, в който ще се държи така, сякаш ме наказва за ругатните, но всъщност просто ми доставя силно удоволствие. Напълно на борда.
– Кат – казва той, докато се приближава и аз сядам на ръба на ринга, краката му се движат между моите, а ръцете му обгръщат лицето ми. – Знам, че е трудно, но трябва да си подготвена, а три дни са нищо… Ако нещо ти се случи…
– Нищо няма да ми се случи, – уверявам го аз. Знам, че е притеснен, нещо, което не съм предполагала, че Нейт може да бъде, но дори и да се случи нещо, няма да се предам без бой.
– Ти не знаеш това, – казва той, челюстта му е стисната. – Само още половин час… за мен, моля?
Фактът, че ме пита, ме шокира.
– Даваш ми избор? – Казвам, но по-скоро подигравателно, отколкото вбесено.
– Само този път, – казва той и аз се смея.
– Добре, – казвам с въздишка и присвивам очи. Той се спуска надолу и ме целува по устните, което задейства всички шибани нервни окончания в тялото ми, преди да се отдръпне. Подавам му бутилката си с вода и се качвам обратно на ринга, въпреки че крайниците ми протестират срещу това движение.
– Хайде тогава, Марлоу, да приключим с това, – казвам, докато заемам позицията, която той ми внушаваше. Единият ми крак е напред, другият – малко назад, тялото ми е леко обърнато на една страна, а ръцете са вдигнати пред лицето ми.
– Пак ли ще ме ритнеш в подбедрицата? – Пита ме Марлоу, изглеждайки объркан, че съм се изправила срещу него.
– Винаги бъди готов. Не е ли това първото ти правило? – Казвам му с усмивка и чувам Нейт да се смее зад гърба ми. Виждам как устните на Марлоу потрепват, преди да започне да ми крещи заповеди. Вляво. Надясно. Нагоре. Надолу. Направи шибаната конга, докато си в нея. Честно казано, на петдесет години Марлоу все още е в състояние да се справи и всичко това се дължи на годините на усилени тренировки и отдаденост.
Предполагам, че упоритият труд наистина се отплаща, а аз трябва да докажа, че мога да се справя с всичко, което ни предстои, защото тук не става въпрос само за мен или за Нейт сам, а за нас, заедно, за екип, за партньорство. И няма начин някой да ми отнеме съпруга или да му отнемат съпругата. Не и сега. Никога.
***
– По-добре? – Нейт ме пита, когато влиза в банята, докато аз се отпускам във ваната, която напълно съм препълнила с мехурчета, но не ми пука. Имам нужда от това и се чувствам адски добре.
– Мускулите ми са като в рая – казвам му, докато затварям очи и доволно въздишам.
Тази вана е невероятна с това колко е голяма – заедно с вградените седалки, които се наклоняват леко, така че да имаш постепенен наклон, и кожените възглавнички отстрани за пълен комфорт.
Когато отварям очи, виждам Нейт, приседнал отстрани на ваната, с ръце, опрени на ръба, и не мога да не забележа, че изглежда уморен.
– Има ли вече новини за Стефан? – Питам, но вече знам отговора от изражението на лицето му.
– Не.
– Ще го намериш, – казвам, опитвайки се да го успокоя.
– Иска ми се само да знам откъде да започна. – Нейт явно не е свикнал да няма отговори. Той е човек с голяма власт, така че да бъде заслепен по този начин трябва да го измъчва.
Когато видях тези пръсти на пода, след като бяха пуснати през пощенската кутия, бях уплашена, притеснена и се чувствах далеч от себе си. И знам, че тези чувства трябва да са погребани в мен, защото Нейт не трябва да се тревожи за мен, докато се опитва да намери човека, който е най-добрият му приятел и дясната му ръка.
– Джесика със сигурност си е написала домашното – казва той, а аз не мога да помогна на омразата, която изпитвам към жена, която никога не съм срещала.
В продължение на няколко минути цари мълчание, а аз се опитвам да измисля някакъв начин, по който мога да помогна. Мисълта почти ме разсмива, защото не толкова отдавна търсех начин да се измъкна оттук, но сега… сега съм се вкопчила толкова дълбоко и никога не искам да си тръгна.
– Искало ли ти се е някога да имаш друг живот? – Питам тихо, а очите му се втренчват в моите.
– Понякога, – признава той, като ме шокира малко. Очаквах да каже „не“, защото той е такъв. Господар на престъпленията. Безмилостен. Безпощаден. Но аз видях човека, който се криеше под тези стоманени стени, и не мога да не почувствам лек трепет, че аз съм тази, която го вижда.
– Страхуваш ли се някога?
– Не и пред теб, – казва ми той, и да съм шибана глупачка, ако не се влюбя в него още повече. – Никога не съм имал причина да се притеснявам преди теб. Всеки, който влиза в моето лоно, знае за сделката, за рисковете, за съвсем реалната възможност да умре. Но ти… аз те доведох тук и никога няма да се извиня за това, защото сега, когато те имам, всичко останало бледнее в сравнение с теб… и единственото нещо, което ме плаши, е мисълта да те загубя.
Исусе.
Този човек.
– Присъедини се към мен – казвам, като му правя жест да се качи. Гледам как той се изправя и сваля дрехите си, за да ми даде възможност да видя тялото му, което е невероятно навсякъде. Коремна преса, бедра, мускулести ръце и стоманени гърди. И всичко това е мое.
Придвижвам се напред, докато той влиза, за да може да седне зад мен. Той го прави и аз потъвам назад към него, а ръцете му ме обгръщат, държат ме близо до себе си.
– Знаеш ли, Нейт, ако някой ме беше казал преди няколко седмици, че мога да бъда толкова щастлива с теб, щях да му кажа, че лъже. Но сега не мога да си представя живота си без теб. Виждам доброто в теб дълбоко в себе си, знам, че нещата, които правиш, имат причина, и макар някои от тях да не ми харесват, мога да ги приема, защото са част от теб.
Обръщам се, така че да съм с лице към него, обгръщайки го с краката си.
– Откакто дойдох тук, изпитах всички възможни емоции. Мразех те, презирах те, исках да избягам от теб и никога повече да не те видя. – Усещам как тялото му се напряга под мен, но все още не съм приключила. – Но вече не чувствам нито едно от тези неща. – И си поемам дълбоко дъх, защото съм на път да му дам и последната частица от себе си.
– Сърцето ми е твое, Нейт. И аз ти вярвам, че няма да го разбиеш.
– Майната му, – казва той, преди да постави устните си върху моите и да ме целуне толкова шибано сладко, че вагината ми вече е мокра за него. Той се откъсва и премества ръката си отзад на тила ми, като ме държи на място. – Обичам те, Кат. Толкова съм влюбен в теб.
Сърцето ми се ускорява и аз премествам ръката си към пениса му, поставяйки го на отвора си, докато бавно се плъзгам надолу по дължината му. Движа бедрата си, не бързам, наслаждавам се на факта, че този мъж ме обича.
Той наистина ме обича.
Чувствам се толкова щастлива в момента, че мога да се пръсна.
Поставям устните си върху неговите, езикът ми се движи в устата му, а бедрата ми бавно се въртят.
Преглъщам стоновете му, а той преглъща моите.
И когато усещам, че се засилвам, и усещам как краката му се напрягат, отдалечавам устните си от неговите и му казвам:
– Обичам те, Нейт.
– Майната му, – казва той, а аз продължавам да се движа равномерно, без да искам този момент да свърши твърде бързо. – Кажи го още веднъж.
– Обичам те.
– Отново. – Той задържа погледа ми, а ръката му стиска тила ми, но не ме боли. Чувствам се толкова добре.
– Аз. Те. Обичам. – И тогава и двамата падаме през ръба, а комбинираното ни освобождаване ни изтласква към нови висоти. Интензивността на този момент не може да се сравни с нищо, което някога съм си представял.
Обичам го.
Той ме обича.
И всичко на света е наред – поне засега.
Всичко останало може да дойде по-късно.
Но това сме само аз и той, които отваряме и последните части от себе си един за друг.
И докато той ме притиска към себе си, а членът му все още е в мен, знам, че ще бъде дълга нощ, в която ще повторим това, което току-що направихме.
И нямам търпение.
Назад към част 23 Напред към част 25
