Глава 31
КАТ
Затварям куфара си, събрала съм всичко необходимо и съм готова да се махна оттук. Всички се нуждаем от почивка, а Нейт не би могъл да избере по-добро време. Радвам се, че Зоуи идва с нас – меден месец или не – защото тя има нужда от нас точно сега.
Видях погледа ѝ, когато застреляха мотористите. Беше наранена и в тази история има нещо повече от това, че те просто ѝ дължат услуга. Няма да я притискам обаче; тя може да ми разкаже в когато е готова – надявам се.
Поглеждам се в огледалото и разкопчавам ризата, с която съм облечен – която е на Нейт, защото ми носи утеха. Притискайки плата от двете страни на тялото си, виждам синините, които са започнали да се образуват и ме бележат като шибана картина на ужаси.
Въздъхвам, сърцето ми натежава.
Нейт не е казал много днес, само ме целуна и прегърна и ми каза за плановете да заминем. Не е споменал Стефан и трябва да призная, че се притеснявам. Не е хубаво да пазиш нещата в себе си – би трябвало да знам. Може би ще се отвори, когато сме далеч? Все пак се надявам на това.
Връщам ризата си обратно и се отправям към стаята на Зоуи. Цял ден се е крила там и трябва да видя как е.
Почуквам тихо на вратата и чувам слабото „Влез“. Бутам вратата и я виждам приведена на леглото, с гръб към мен, тъй като лежи на една страна, обърната към стената. Тя не е опаковала нищо и знам, че Нейт е идвал тук по-рано, за да ѝ каже, че заминаваме.
– Зоуи – казвам, като се придвижвам до леглото и сядам на ръба му, поставяйки ръка на рамото ѝ. Чувствам как тялото ѝ се разтреперва от ридание.
– Добре съм, – задушава се тя.
– Само че не си, – отговарям аз, а сърцето ми се свива от болката, която тя изпитва.
Тя се преобръща по гръб и аз отдръпвам ръката си, когато виждам, че лицето ѝ е на петна, очите ѝ са подпухнали, а кожата ѝ е бледа. В очите ѝ няма блясък, няма светлина.
– Аз просто… не мога… – Тя прекъсва, докато сълзите се стичат по бузите ѝ. Хващам ръката ѝ и я стискам нежно. Въпреки случилото се, не я държа отговорна. Тя просто е направила това, което е смятала за правилно в онзи момент.
– Лукас ли е? – Питам, защото може да е това, предполагам, или може да е другото, което тепърва ще питам.
– Не. Не бих могла да си дам сметка за него. Той беше зъл и светът е по-добре без него тук.
Достатъчно справедливо. Не мисля, че някой би оспорил този факт с нея.
– Мотористите… те бяха нещо повече от услуга за теб, нали? – Питам тихо и въпреки че казах, че няма да я притискам, мисля, че тя има нужда от малко побутване.
Тя кимва с глава и започва да говори.
– Джейсън… той и аз… ние… имахме нещо. Това продължаваше от няколко седмици. Пазехме го в тайна, докато не разбрахме докъде ще доведе, но знам, че се влюбих в него и заради мен и глупавите ми действия той е мъртъв.
– О, Зоуи, – казвам, като стигам до нея и я издърпвам в седнало положение, прегръщайки я.
– Не искам повече да съм част от този свят, Кат, но знам, че няма спасение. Нейт е господар на престъпността от толкова дълго време, че знам, че не може просто да направи чиста почивка. Ще има твърде много хора, които искат да го свалят. Но… ние загубихме толкова много хора. Джейсън, Стефан, а преди това и още… Просто… не мисля, че мога да се справя повече.
Оставих я да се наплаче, просто я държах, оставяйки сълзите ѝ да овлажнят рамото на ризата ми.
Няма какво да кажа. Нищо не мога да направя, за да облекча болката ѝ, освен да бъда до нея.
Защото сега това е моето семейство.
Зоуи и Нейт.
Никога досега не съм имала семейство. Майка ми беше безполезна, а баща ми – още по-безполезен. Никога не съм знаела какво е чувството да си близък с някого, докато Ноулс не нахлу в живота ми.
Винаги съм искала да имам сестра и сега вече имам такава.
Винаги съм искала любовта на мъж, който да ме постави над себе си, и вече я имам.
И без значение какво ще се случи оттук нататък, знам, че винаги ще се грижим един за друг, защото това е, което прави едно семейство.
НЕЙТ
Не исках да се вслушвам, но докато вървях по коридора и чувах ридания, идващи от стаята на Зоуи, спрях и тогава Зоуи започна да говори.
– Заради мен и моите глупави действия той е мъртъв.
– Загубихме толкова много хора.
– Не мисля, че мога да правя това повече.
Нямах представа, че тя е имала нещо с едно от момчетата на МС.
Нямах представа, че тя иска да остави всичко това зад гърба си.
Нямах никаква шибана представа.
Никаква.
Но сега, когато я имам, трябва да направя избор.
И ако искам да постъпя добре със семейството си, трябва да се уверя, че всичко е свързано. Завършено. Приключено.
Назад към част 30 Напред към част 32
