Глава 32
КАТ
Плажът е божествен, слънцето огрява лицето ми и аз обичам тишината тук.
Нейт ни заведе на остров, който е усамотен, но все пак има всичко, от което се нуждаем. Хотелът е луксозен, а ние разполагаме със собствена част от плажа, където можем да правим каквото си поискаме.
Вече три дни сме тук и дори Зоуи изглежда по-спокойна. Знам, че все още я боли, но може би това, че е толкова далеч от дома, ѝ помага. Може би е извън полезрението, извън съзнанието?
Отпивам от леденото кафе, което се намира до мен на малката дървена масичка, прикрепена към шезлонга, на който лежа в момента. Зоуи е приведена до мен, а Нейт е в морето, с дъска за сърф. Да, съпругът ми може да кара сърф и е адски добър в това. Гледам го как използва греблото, за да се движи, и изглежда толкова спокоен, че това ме кара да се усмихвам.
Откакто сме тук, той се е отпуснал. Това се отразява добре на всички ни.
Мога да си представя как изживяваме дните си тук, заобиколени от красотата на тропическия остров. Перфектна картина.
Продължавам да наблюдавам Нейт, докато се движи, равновесието му е непоклатимо, а коремните му мускули са на показ, за да слюноотделям.
– Върни си езика обратно в устата – казва Зоуи до мен, докато се смее.
Отвръщам поглед и я виждам с усмивка на лицето.
– Не мога да си помогна, ако съпругът ми е най-горещият мъж, който някога съм виждала, – казвам ѝ, знаейки, че това ще я разплаче.
-Не можем ли? Не ми се иска да слушам как брат ми те прави на шибана девойка и прочие, – казва тя с гримаса, а аз се смея гръмогласно.
– Ти го започна – казвам, докато отпивам от питието си.
– Да… ами… сега аз го прекратявам, – казва тя делово.
Между нас се простира удобно мълчание, преди Зоуи да заговори отново.
– Знаеш ли, мога да свикна с този начин на живот.
– Имаш предвид хубавата храна, спокойствието, тишината и факта, че няма драма? – Казвам.
– Точно това.
Не мога да не се съглася и смятам да се наслаждавам на всяка секунда, преди да се наложи да се върнем.
Гледам как Нейт се връща на брега, държи дъската за сърф под мишница и я пуска на пясъка на няколко метра от нас. Пръски вода ме удрят и аз изпищявам, когато студените капки се докосват до кожата ми.
– Искаш ли да се потопиш? – Нейт ме пита с наведена настрани глава и палавост в очите.
– Разбира се, – казвам аз, поставям кафето си и се изправям. – Но първо ще трябва да ме хванеш. – С това тръгвам да бягам, чувайки смеха му зад мен. Тръгвам наляво и влизам в дърветата, проправяйки си път през тях, а сърцето ми бие от вълнение. Обичам игривата страна на Нейт, а тя се проявява все повече през последните няколко дни.
Избягвам дърветата, навлизайки дълбоко в – нещо, което мога да опиша само като – тропическа гора. Заобикалят ме разноцветни цветя, а красотата на острова блести ярко, докато се промъквам през нея. Вдишвам дълбоко, когато чувам стъпките му зад мен.
Не съм се забавлявала толкова дори в тийнейджърските си години, за бога. Но сега компенсирам това.
Чудя се дали Нейт и Зоуи са правили това, когато са били деца? Просто се забавлявам. Просто съм себе си.
Надявам се да е така.
Поглеждам зад себе си, но мястото е празно. Отклонявам се надясно и се притискам към ствола на едно дърво, като отчаяно вкарвам въздух в дробовете си.
Държа ушите си наострени, но не чувам нищо, а и не мога да видя Зоуи от мястото, където съм, гледката е забулена от всички стволове на дърветата и сочната зеленина на листата на цветята, заедно с розовото, оранжевото и жълтото на венчелистчетата.
Оглеждам се около дървото, но все още не виждам нищо, преди да ме придърпа към твърдото си тяло, а устните му да са до ухото ми, докато казва: „Хванах те“. Завърта ме, така че да съм с лице към него, гърбът ми се удря в ствола на дървото, а устните му ме улавят.
Между краката ми се събира топлина, докато той ме целува яростно, сякаш има нужда да диша.
Придърпвам го към себе си, искам още. Винаги имам нужда от повече.
Премествам ръката си надолу, провирам се през късите му панталони и обхващам с ръка члена му. Той стене в устата ми, докато аз започвам да движа ръката си нагоре-надолу, обичайки усещането, че той става все по-твърд за мен.
Премествам другата си ръка в косата му, дърпайки я силно, предизвиквайки още един дълбок, див стон от негова страна.
Пръстите му намират вагината ми и като отмества долнището ми на една страна, той вкарва два пръста вътре в мен. Извивам гръб и повдигам крака си, като ги увивам около него. Той добавя трети пръст, разтягайки ме, докато премества устата си надолу към зърното ми, смучейки силно през плата на горнището на бикините ми. Крещя, движа ръката си по-бързо, стискайки го по-силно, докато палецът му се свързва с клитора ми, движейки се в кръгове, а пръстите му все още са в мен.
Опитвам се да се задържа, докато краката ми започват да треперят, а Нейт се премества върху другото ми зърно, като отделя същото внимание и на него.
Усещам прекума на главичката на члена му и прокарвам палец по него, изваждам ръката си от шортите му и доближавам палеца си до устните си, засмуквайки вкуса му от мен.
– Майната му, – казва той, докато ме вдига, гърбът ми се драска в кората, но не ми пука. Той сваля шортите си и издърпва долнището ми настрани, преди да се вкопчи в мен. – Толкова… шибано. Горещо, – изръмжава той, докато навлиза и излиза, а силата му е безмилостна.
Задържам погледа му, виждайки всичко, което изпитва към мен. Любов, похот, желание, нужда, закрила, всичко е там.
Очите ми искат да се затворят, когато той отново разтрива клитора ми, но се принуждавам да продължа да го гледам, за да мога да видя момента, в който ще го накарам да се отпусне.
Ръката му стига до тила ми и той прокарва пръсти през косата ми, държейки ме, докато притиска челото ми към своето.
– Всичко. Мамка. Му. Е. Мое, – прошепва той.
– Да. Цялата съм твоя, – казвам му, а той стене и се нахвърля още по-силно, тласкайки ме още по-бързо към освобождаването ми. Щипва клитора ми и аз свършвам. Свивам се около него, усещам как удря дълбоко в мен, как удължава оргазма ми, докато не затреперя толкова силно. И тогава той е там, устните му се удрят в моите, докато се освобождава вътре в мен.
По лицето ми се появява доволна усмивка.
Най-щастлива съм в живота си и осъзнавам, че независимо къде сме, докато съм с него, съм си у дома.
Назад към част 31 Напред към част 33
