Глава 34
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
НЕЙТ
– Татко, – чува се от дъщеря ми Грейси, която тича към мен и се хвърля в чакащите ми ръце.
– Здравей, скъпа, – казвам, докато я прегръщам до себе си, като никога не приемам тези моменти за даденост. Тя вече е на три – почти на четири – и времето минава твърде бързо. Преди пет минути тя беше бебе, а понякога ми се струва, че съм мигнал и съм пропуснал последните няколко години.
– Мама е ядосана – прошепва Грейси в ухото ми.
– А? Защо? – Прошепвам в отговор, защото изглежда, че откакто Грейси се е появила в нашия свят, съм се превърнал в най-сополивото животно. Играя с нея на игри, прекарвам колкото се може повече време с нея, а това, че станах баща, беше най-великият ми момент.
Никога няма да забравя начина, по който мъничкото ѝ тяло се почувства в ръцете ми, когато я държах за първи път, и първия път, когато хвана пръста ми в ръката си, държейки го здраво, сякаш никога нямаше да го пусне. Хладнокръвният Нейт е в миналото и е заменен от мъж, който е напълно под чехъл. Мили Боже, кой би си помислил някога това?
– Защото отново си оставил мокрите кърпи на пода – казва Грейси с кикот, а очите ѝ блестят. Тя наистина е малка версия на майка си, но с моите очи с цвят на морскозелено.
– О, ша… – Спирам се да довърша тази дума и я заменям с: – Скъпа.
– Тя наистина е ядосана, татко.
– Не се притеснявам много, мога да поговоря с майка ти, – казвам ѝ, при което чувам прочистване на гърлото зад гърба си и се ухилвам. Грейси ми се смее, а аз се усмихвам и ѝ намигвам, преди да се обърна, за да погледна жената, която всеки ден спира дъха ми, по дяволите.
– Сладко ме заговори, а? – Казва Кат, като се опитва да скрие усмивката, която иска да се освободи.
– Защо не отидеш да си облечеш банския костюм, скъпа, и после можем да влезем в басейна? – Казвам на Грейси, преди да я спусна на пода.
– Ура – изпищява тя, докато тича в къщата и изчезва, за да си намери бански.
Връщам поглед към Кат, а огънят, който имахме от първия ден, все още е там. Все още гори ярко и, дявол да го вземе, все още не мога да ѝ се наситя.
– И така, как ще ме заговориш, съпруже? – Казва тя, скръстила ръце на гърдите си, а очите ѝ се стрелкат нагоре-надолу по тялото ми.
– Мисля, че знаеш как, съпруго, – казвам ѝ, докато се приближавам към нея.
– Хммм, мисля, че забравих, – казва тя, а после я хващам и я притискам към стената под звуците на нейния свободен, щастлив смях.
– Имаш нужда да ти напомня за кого си се омъжила? – Прошепвам в ухото ѝ, преди да захапя ушната ѝ мида.
– Ебаси да, – казва тя на един дъх.
Усмихвам се срещу кожата ѝ, докато оставям целувки по бузата ѝ, докато очите ми не задържат нейните.
– Устата – напомням ѝ, но проблемът ми с това отдавна е отшумял. След всичко, което се случи с Джесика, Стефан и брат ми, се отказах да се опитвам да спра езика ѝ… но не се отказах от заплахата, защото тя, по дяволите, я обичаше – и все още го прави.
– Тръгвам си, татко – чувам да крещи Грейси и отпуснах глава на рамото на Кат.
– Предполагам, че просто ще трябва да ме научиш на този урок по-късно, – казва Кат с кикот, преди да се плъзне и да заплува с финото си дупе към ръба на басейна, като сваля дрехите си и разкрива еднокомпонентното долнище с изрязани кръгове отстрани.
– О, това е, – казвам ѝ, преди Грейси да излезе навън и да скочи в басейна, като плиска Кат.
Смея се, когато Кат също скача и гони Грейси, която пищи от такова вълнение, че сърцето ми се свива в добрия смисъл на думата.
Мога да изчакам да дам този урок на Кат, но това ще се случи и ще се наслаждавам на всяка секунда, в която жена ми е под мен, членът ми е в нея, устата ми е навсякъде около нея, а ноктите ѝ се впиват в кожата ми.
Но засега съм щастлив и доволен да бъда просто „татко“.
Нейт Ноулс.
Семейният човек.
Съпруг.
И напълно спокоен.
КРАЙ
