Глава 7
КАТ
ЕДНА СУТРИН
Стоя тук от часове, мятам се и се обръщам, повтаряйки думите на Нейт отново и отново в главата си като на повтореение.
– „Добре, защото, за да ме обичаш, първо трябва да ме намразиш.“
Какво, по дяволите, означава това?
Защо го каза?
И защо съм обсебена от това?
– Ах – казвам на глас, докато се обръщам по гръб, заравям лице във възглавницата и искам умът ми просто да спре. Но това не се случва и скоро ставам от леглото и плискам студена вода върху лицето си в банята.
– Ебаси човека – казвам на огледалото, като ми се иска да мога да излея разочарованието си някъде, където и да е, каквото и да е, за да се опитам да облекча болката в мен да знам отговорите на въпросите си.
Последните шест месеца бяха толкова неясни, въпреки че той дойде и преобърна света ми с главата надолу. Аз се преместих, играех ролята, когато беше необходимо, но освен това нищо, нищо, а на мен ми е толкова писнало да не получавам нищо.
Подсушавам лицето си, а в мен се заражда нова решителност.
Той не може да ме остави така на сухо.
Трябват ми отговори и то сега.
НЕЙТ
Стоя на прозореца на спалнята си, загледан в терена, и просто гледам как звездите трептят в небето.
Тази шибана жена ме побърква.
Знам, че вероятно съм несправедлив, но аз съм Нейт Ноулс и никой не ме кара да се чувствам зле… до нея.
Прокарвам ръце през косата си в знак на неудовлетвореност. Начинът, по който тялото ѝ се чувстваше срещу моето преди, не приличаше на нищо друго, и то с дрехите и с това, че тя мразеше самото ми съществуване. Представете си, че тя ме обичаше. Представете си шибания огън, който щеше да пламне между нас тогава.
Мислите ми са прекъснати от вратата на спалнята ми, която се блъска в стената. Обръщам се и тя е там, приличаща на красива богиня, макар и вбесена богиня, но все пак богиня. Господи, очите ѝ пламтят и си представям как се натискаме в леглото, на пода, до стената, където и да е…
– Какво беше това? – Казва тя, докато върви към мен в малките си къси панталонки и тесен потник. По дяволите, тя никога не е изглеждала толкова дяволски добре. Без грим и напълно естествена, тя излъчва силата на жена и аз абсолютно желая тя да се откаже от преструвката, че не ме иска, защото заедно бихме били шибан динамит.
Изчаквам, докато застане пред мен, с изпънати напред гърди, с ръце на извитите си бедра, с единия крак, който потропва, докато чака отговора ми.
– Внимавай с проклетата си уста – скандализирам я и се наслаждавам на начина, по който очите ѝ се свиват към мен. Шибано обичам да я ядосвам, защото се кефя на пламъка в очите ѝ, когато го правя.
– Отговори на проклетия въпрос, Нейт, – казва тя, а тонът ѝ е доста вбесен.
– Не съм сигурен какво се опитваш да ме попиташ.
– Какво се случи по-рано в коридора? Какво точно беше това? – Казва тя и аз виждам как решителността преминава през нея.
Ебаси да, бейби, дай ми всичко, което имаш.
– Това беше просто дискусия между съпруг и съпруга, – отговарям аз, лицето ми е безизразно.
– Не, не го прави, – казва тя, като сочи с пръст лицето ми. – Не стой там и не се прави, че нищо не е станало.
– Е, ако си толкова сигурна, че е било нещо повече, защо не ме просветиш?
Тя изпъшка, вдигайки ръце нагоре.
– Ах, ти си толкова шибан и досаден.
– УСТАТА, – казвам ѝ, като повишавам глас.
– Защо имаш такъв проблем с това, че псувам?
– Вече ти казах, – казвам с тих глас.
– Да, да, защото съпругата ти трябва да се уважава, бла, бла, бла.
Ебаси, тя наистина умее да ми влиза под кожата. Ще трябва да намеря начин да държа устата ѝ под контрол… може би поставянето на пениса ми в нея ще помогне?
– Това не е достатъчно добра причина и аз наричам глупости всички тези проклети правила, които, изглежда, хвърляш, когато ти се прииска – продължава тя и аз мълча, докато тя се труди в някаква лудост. – Аз съм човек. Въпреки това, което казваш, ти не ме притежаваш и аз мога да казвам и правя каквото си поискам по дяволите.
– Нямаш право да бъдеш задник, а после да ми покажеш миг обич, както направи по-рано на сватбеното ни тържество, нямаш право да ме вкарваш в капана на този живот, без да ми дадеш обяснение…
– Освен че мога, и съм го направил, – прекъсвам я и ебаси, ако огънят в очите ѝ не пламна още малко.
– И това не е правилно. Нищо от това не е правилно – избухва тя. – Не искам да бъда някаква малка съпруга, която си държи устата затворена и пада на колене, когато ти е удобно. Това не съм аз, Нейт. Не знам как да го направя… – Гласът ѝ прекъсва и тя сякаш застива в собствените си терзания. Виждам разочарованието и объркването по лицето ѝ. Тя не знае какво да чувства и като неин съпруг може би трябва да оправя това? Или е твърде рано? Нямам шибана представа, но знам, че все още не притежавам душата ѝ, а това е нещо, от което се нуждая, защото съм шибан маниак на тема контрол, а когато обичам, обичам силно, така че да ѝ дам сърцето си ще изисква повече от това, което тя ми дава.
– Аз не мога да бъда този човек. Имам чувството, че губя проклетия си разум и не знам как да го спра, – продължава да говори тя, а очите ѝ са съсредоточени върху стената зад мен. – Шест месеца съм тук и нито веднъж не си ми показвал обич, както днес, а аз не знам какво да правя с това. – Главата ѝ пада и усещам как нещо неприятно се раздвижва в мен. Господи, какво е това? Състрадание? Вина? Не, не може да е…
– Не искам да се чувствам така, сякаш съм тук само за твое забавление. Не искам да се отнасяш с мен като с някое добро домашно животинче, което може да получи странно потупване по гърба за това, че се държи добре. Не мога да го правя и не искам да го правя.
– Това не е начинът, по който трябваше да протече сватбената ми нощ. Трябваше да е вълшебна, една нощ, в която съпругът ми да ми покаже колко много ме обича и обратното. Не трябваше да спя сама в една стая, докато съпругът ми е в друга.
Казах, че искам да я пречупя, и мисля, че започвам да ставам свидетел на това. По-рано, отколкото очаквах, но нещо я накара да се разпадне тази вечер. Аз я накарах да рухне тази вечер. За нея отнех мечтите ѝ и ги замених с кошмар, в който ще живее до края на дните си. Защото тя никога няма да ме напусне и аз ще се погрижа за това. Единственото нещо е дали съм готов да сложа край на нейния кошмар и да бъда мъжът, когото тя заслужава?
Тялото ми взема решението вместо мен, когато се приближавам към нея, вземам лицето ѝ в ръцете си и накланям главата ѝ, за да ме погледне.
– Недей, – казва тя, докато се опитва да се измъкне от ръцете ми, но това само ме кара да я държа още по-силно.
– Кат…
– Не – казва тя и този път се откъсва от мен, отстъпвайки няколко крачки назад. – Не можеш да ми направиш това, Нейт.
– Така каза, но аз не правя нищо.
– Правиш, – казва тя и по лицето ѝ започват да се стичат още сълзи. – Но ти си твърде упорит, за да го видиш.
Това е последното нещо, което ми казва, преди да се обърне и да излезе от вратата на спалнята, затваряйки я тихо след себе си.
Назад към част 6 Напред към част 8
