Глава 9
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-РАНО
НЕЙТ
– Сега не забравяй да се усмихваш, не искаме хората да си мислят, че не искаш да си тук – казвам ѝ, като ми се иска тя да оправи лицето си, за да не изглежда толкова шибано нещастна.
– Но аз не искам, – изсумтява тя и това ме изправя на крака.
– Вече два месеца си тук, така че би трябвало да свикваш с нещата, – казвам, а в тона ми се долавя раздразнение.
– Точно така, защото да ме държиш като шибано животно в клетка е начинът, – казва тя саркастично с присвиване на шибано красивите си очи. Някой ден ще накарам тези очи да се търкулнат в задната част на главата ѝ… когато ѝ ям вагината.
– Не драматизирай толкова и внимавай с езика си – скастрих я аз. Това е единственото, което ми се налага да правя, защото тя просто не може да държи под контрол проклетата си уста. – Ти също едва ли си животно в клетка. Имаш свободата да правиш това, което ти харесва…
– Освен да те напусна – прекъсва тя.
– Да, Кат, освен да ме напуснеш, така че защо просто не го приемеш и не продължиш напред? – Измъквам се.
Тя ме приковава с очи, докато стоя до нея.
– Никога.
Усмихвам се, защото тя няма представа колко силно ще ме моли… накрая. Винаги получавам това, което искам, а аз все още я искам, сега повече, отколкото преди. Нейната шибана наглост кара пениса ми да се втвърдява по няколко пъти на ден.
Протягам ръката си към нея, за да сложи своята през нея. Тя ме гледа за момент, преди да извърне очи и да признае поражението си. Трябва да изглеждаме добре и усещам как тялото ѝ се напряга, когато влиза в контакт с мен. Предполагам, че това е нещо добро. Тя се бори с това какво иска тялото ѝ и какво ѝ казва умът. Виждам го, усещам го и смятам да смажа тези шибани съмнения.
– Знаеш, че един ден ще погледнеш назад и ще осъзнаеш колко глупаво е било да се бориш срещу мен – казвам тихо, докато я водя в имението пред нас. Тук сме за събитие на една от благотворителните организации, които подкрепям, близка до сърцето ми, и която вероятно ще шокира Кат, защото въпреки това, в което тя вярва, аз не съм пълно чудовище.
– Пф. Толкова си сигурен в себе си, – коментира тя, вперила очи право пред нас.
– Разбира се, защото ако не можеш да подкрепиш себе си, тогава какъв е шибаният смисъл?
Тя извърта глава, за да ме погледне, като я накланя леко настрани, сякаш е дълбоко замислена.
– Хм. Никога не съм мислила по този начин.
– Е, сега е моментът да започнем. Винаги подкрепяй себе си и никога не позволявай на никого да ти казва, че не можеш, – казвам, очите ми се свързват с нейните, а през мен – и през нея, ако дълбоките ѝ вдишвания са нещо, което може да се каже.
– С изключение на теб, отново, – казва тя, което означава, че не може да ми откаже за дълга си към мен.
– Точно така, – казвам с намигване и виждам на устните ѝ намек за усмивка, която тя се опитва да скрие.
Тя обича предизвикателствата, а аз съм повече от готов за битката.
КАТ
Влизаме в грандиозното имение пред нас, което е толкова луксозно, колкото можете да си представите, че е едно имение. Голям терен, дълъг широк път, озеленени градини, камериери, които чакат пред вратите… а когато се приближаваме към вътрешността, виждам, че декорът е изискан. Предимно злато навсякъде, подове от твърда дървесина и големи полилеи – имам чувството, че съм влязла в нещо като от приказка, само че не съм с принца, а с големия лош вълк.
Нямам представа за какво става дума тази вечер, защото не съм питала. Не искам да участвам в живота му, просто съм тук, за да си разчистя сметките, и се надявам, че ще ме пусне по-рано – освен ако сама не намеря начин да избягам, но след като си блъсках главата през последните два месеца, нищо не ми хрумна.
– Добър вечер, господин Ноулс – поздравява един от камериерите, докато ни посреща вътре.
– Добър вечер, – отвръща Нейт и вече усещам в тона му, че включва чара за вечерта, която предстои да се развихри.
– Мога ли да взема сакото ви? – Казва камериерът, но Нейт му маха с ръка.
– Не е необходимо.
– Много добре, сър. Приятна вечер – каза той с поклон и след това Нейт ни преведе през обширната приемна и по голям коридор.
Когато завиваме надясно, виждам, че се намираме в нелепо голяма стая, отвън са наредени маси, пълни с храна и напитки, в средата се разхождат хора, а във въздуха около нас се носят леки разговори.
Няколко погледа се насочват към нас, докато навлизаме по-навътре в помещението, както и оценяващите погледи на жените, докато погледът им не пада върху мен. Израженията им бързо се превръщат в гримаси, а аз се въздържам да не извърна очи. Ако само знаеха, че съм заложник тук тази вечер, тогава може би нямаше да изглеждат толкова ядосани, че не са в моето положение.
Мога да оценя, че Нейт е симпатичен – дори красив – но това не компенсира досадния му характер и упоритост. Той си мисли, че някой ден ще ми хареса това в него, а аз му казвам, че се надява на шибано чудо.
– Нейт, моето момче – казва някакъв старец, когато се появява през тълпата от хора. Бих казала, че е на около шейсет, с коремче и едни от онези глупави мустаци, които щръкват в края от двете страни. Трябва му само една шибана шапка и ще си имаме собствен детективски сериал. Задушавам смеха, който иска да се изтръгне от гърлото ми при тази мисъл.
– Сидни – поздравява Нейт и протяга ръката си от ръката, на която не вися, за да я стисне. – Радвам се да те видя тук.
– Благодаря за поканата, – казва той, докато стиска ръката му, и обръща внимание на мен. – И коя е тази красива жена? – Той хвърля погледи към мен с признателност и по тялото ми преминава тръпка. Уф.
– Това е Кат, моята годеница – съобщава му Нейт.
– О. – Сидни явно не може да скрие изненадата на лицето си. – Приятно ми е да се запозная с теб – казва той, като сега протяга ръка към мен. Не искам да взема ръката му, но ми се струва, че трябва, затова го правя, а той поднася ръката ми към устните си и я целува по гърба. Сдържам се да не издърпам ръката си, въпреки че ми се иска да я изтръгна от ръцете му. Чувствам как Нейт се стяга до мен и се чудя дали не ми е ядосан? Искам да кажа, че не ми пука, ако е така, но не виждам защо трябва да е, след като аз играя шибаната роля и всичко останало.
– Е, за това със сигурност ще се говори цяла вечер, – казва той, когато най-накрая ме пуска, а аз връщам ръката си настрани. Бих искала да отида и да измия микробите от себе си, но това би изглеждало грубо, а за капак съм толкова шибано британска в маниерите си, че е смешно. Нали знаете, там, където се чувстваш така, сякаш трябва да се извиниш, дори и да не знаеш за какво се извиняваш, или където правенето на чаша шибан чай ще оправи всичко.
– Не виждам защо да е така – казва Нейт, маха ръката ми от своята и ме обгръща с ръка отзад – ръката му минава около талията ми, а ръката му се намества на бедрото ми и ме придърпва към себе си. Заставам неподготвена от това действие и ръката ми се повдига нагоре, за да се озове на гърдите му, усещайки твърдия мускул под тях. Майната му. Не, не, не. Мразя го, мразя го, мразя го. Но можеш да искаш да чукаш някого и да го мразиш в същото време, нали? Да мразиш секса. Звучи шибано горещо.
– Смисълът на тази вечер е да съберем пари за благотворителност и нищо повече. Надявам се, че си направил значително дарение, Сидни – продължава Нейт, а от него лъха сила. Това момче изглежда така, сякаш се е изсрал малко, докато казва на Нейт, че е направил солидно дарение, а после се извинява и си тръгва, обратно в тълпата и далеч от нас.
Нейт доближава устните си до ухото ми и прошепва:
– Никога не си позволявай да останеш насаме с този човек, а ако някога установиш, че си, бъди сигурна, че ако някога те докосне, ще му откъсна шибания член и ще го накарам да го изяде.
Поглеждам към него, като леко накланям глава.
Защо сърцето ми бие така?
Защо в корема ми има бурна дейност?
По дяволите.
– Добре, – е всичко, което казвам, когато той ми се усмихва наполовина.
– Добре. Сега сме тук, за да съберем пари за благотворителна организация за борба с домашното насилие, която помага за приютяването на жени и деца, които се нуждаят от закрила.
– О.
Уау. Не очаквах това и не знам какво да кажа, защото си мислех, че сме тук за негови собствени облаги и нищо повече. Явно съм грешала.
– Готова ли си да ми помогнеш да спечеля сериозни пари? – Пита той с блясък в очите.
– За тази благотворителна организация? Ебаси да, – казвам без колебание.
Той ме доближава до себе си, гърдите му са срещу моите, докато шепне в ухото ми:
– Устата. – Изпраща апетитна тръпка по гръбнака ми и трябва да напомня на вагината си, че няма да пуснем пениса му вътре.
Той се отдръпва и ме целува по челото, преди да ме хване за ръка и да ме поведе през хората, за да намерим първата ни цел.
Хм. Изглежда, че ще трябва да се потрудя повече, за да намразя това копеле.
Назад към част 8 Напред към част 10
