Георги Александров – Т’хор Аоб ЧАСТ 1

Георги Александров – Т’хор Аоб (Началото)

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

Ако пишех за света на Земята, Южната земя щеше да отговаря по форма на Австралия и по обичаи и култура на Западна Полинезия В най-северната му част се намира Великото море, което се пада там, където при нас съответстват Тиморско и Арафурско. Южно от него се намира Южната земя/Австралия/. Там където е нос Йорк съм сложил Южните племена. Сред тях най-значимо е племето ‘Хара /описано в Черният шаман/ . На изток тези племена граничат с Морето на Сълзите/Коралово море/. Името му идва от хилядите роби загинали в него. Западно и южно от тези племена е Великата пустиня./Обединил съм Голямата пясъчна Пустиня и пустинята Гибсън в едно цяло/. Ако някой успее да я пресече, на запад ще стигне до Великото княжество/От земята Арнем до платото Кимбърли/ Земите, които в Австралия са от Пилбара до Девилс Леър съм приел че са Неизследваните земи, където щъкат разбойници и горяни. Ако Великата пустиня бъде пресечена на юг, човек ще стигне до Още по – южните племена. Сред техния конгломерат изпъква племето Ка’они където започва нашия разказ

П.С. авторова бележка – въпреки че съм използвал Австралия за континент, не познавах цялостно обичаите на австралийците, затова съм използвал културата на Западна Полинезия за Южната земя, тъй като за за Полинезия съм чел доста. / най-вече – островите Самоа и Фиджи/ . За островите Самоа съм се уповавал на Рут Бенедикт, а за за религиите на Полинезия, Самоа и Меланезия съм чел Токарев. Южняците на изток са две категории – южняци в североизточната част със цвят като спечена кал и южняци, живеещи по на юг със цвят на въглен.

Ще се радвам да изказвате коментари
От Автора!

КАРТА

Разказ първи за Южната земя

ПРОЛОГ

Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они/Синовете на вятъра/ гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу* или някой разлигавен Манайа**, ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове*** да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза. Колко просто започна всичко

* * *

Всеки младеж, който достигне определена възраст трябва да отиде на посвещенческо изпитание, за да заслужи новото си име. Накрая дойде време и на Шаол’Бах малкият син на Ндро’бах да заслужи своето име.
Бащата го изпрати давайки му напътствията си.
– готов ли си сине?
– По-готов няма да стана татко!
– Тогава слушай! Не изпадай в гордост. Остави Духовете да те водят.
– Непременно татко!
– Смири сърцето си. Бъди готов за скок, но не скачай преди да е дошъл момента. Великият Дух, Са’Тангароа ще бъде с Теб
Когато видя че момчето няма какво повече да каже го попита. – Накъде ще поемеш. Към Бурното море? Към Незнайните земи?
– Не, смятам да потърся себе си в Великата Пустиня.
Ндро’бах трепна. Великата Пустиня бе коварно място, здрави мъже бяха оставили костите си в нея. Но той нямаше право да се меси в решението на сина си, затова само го попита
– Сигурен ли си, сине? има и други пътища.
– Вече съм го решил – отвърна Шаол’бах и разговорът приключи.

* * *

Шаол’Бах се забави осем дни и Ндро’бах сериозно се притесни. Великата пустиня бе опасно място дори през дъждовният сезон, а сега сухият сезон бе в разгара си. Но ето, че момчето – не, всъщност младежа – поправи се Ндро’бах –се върна. То бе изменено – отслабнало, но в очите му се четеше решимост. Сякаш бе открило Пътя.
– Поздравявам те Шаол’бах – обръна се той към него. – Ти оцеля.
Младежа кимна, но очите му бяха вперени някъде към хоризонта. Вече не се се казвам Шаол’ Бах. Казвам се Т’хор Аоб.
Лицето на Ндро ‘ бах потъмня – “Уuротител на демони”. Не надскачаш ли боя си? Можеше да избереш по-земно име.
– Не съм избрал името си. То избра мен. – каза Т’хор Аоб и след кратко мълчание прибави – получих велика „лечителска магия”.
Баща му трепна. Наистина някои от младежите получаваха умение да контролират духове и ставаха известни шамани, но никой не бе успял от толкова млад. Обикновено „лечителска магията” се наследяваше от някой по-стар шаман, който ти е роднина, редки бяха изключенията, а Шаол’ Бах бе много млад. Още повече – за велика „лечителска магия”. Но Ндро’ бах реши да не оспорва името на сина си, времето най-добре щеше да покаже дали говори истината.
Фоното се събра да посрещне младежа и Ндро’бах се възползва от ситуацията.
– О’ Велик Фоно, именити говорещи вождове, велика матаи, о вие манайа и таупу – моят син отиде на дълго посвещаване във Великата пустиня и великият Са’ Тангароа го пощади. Великите духове бяха благосклонни и сега той се върна с ново име при нас – посрещнете Т’хор Аоб и неговата лечителска магия.
Поздравите още не бяха заглъхнали, когато се изправи Ра’найа. Тя бе много стара, най-старите мъже твърдяха, че тя е лекувала бащите им. Рядкост бе жена да бъде матаи

****

-Измама – викна тя – този пикльо който довчера си бършеше сополите не може да укроти никакъв Дух, който аз не познавам. Всички Духове са подчинени на Са’ Тангароа, а аз говоря с него и щях да знам ако той ти бе отстъпил такава власт.
Всички се смълчаха, но Т’хор Аоб остана спокоен.
-Ра’найа – каза той – ако имаш да казваш нещо на великия Оро кажи го сега, защото ще умреш до няколко минути.
Ра’найа побледня, отстъпи назад…и настъпи изскочил сякаш от нищото тайпан. Секунди по-късно тайпана впи зъби в босия й крак. Жрицата изпищя, но беше късно. Агонията й сякаш беше безкрайна.
-Тя беше фалшива пророчица и не заслушваше своите татуировки. – Обяви Т’хор Аоб. Ще хвърлим тялото и на чакалите, а няма да го запазим, както се полага на свята жена. Племето се съгласи единодушно. Т’хор Аоб вече бе извоювал не просто своето място в него – той бе извоювал своя тотем – тайпана. Но Ндро’бах, който единствен се наведе над старата жрица продължи да гледа след момчето завърна се от Великата пустиня. Една дума изречена посмъртно от жрицата го бе смутила. „Демон”. Никой друг не я чу, но Ндро’бах бе убеден, че матаи я произнесе по адрес на духа, призован от сина му

Вожда

 

 

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!