Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.
Глава 4
Пръстите на Павел барабаняха нервно по кухненския плот.
–Как така ще ме напускаш? И къде ще отидеш? Ще се върнеш при родителите си? Как изобщо ще си плащаш наема с твоята мизерна заплата? – в очите на Павел имаше насмешка – И кой изобщо ще ти обърне внимание, а? Ти си… о, Боже! По-странен човек от теб не познавам!
–Това не е твой проблем, нали Пав… – Каси поклати леко глава – Защо изобщо те интересува какво ще правя аз? Събрах си нещата и утре си тръгвам!
–Не може просто да си тръгнеш така! Какво ти липсва при мен?
–Много неща… явно съм си затваряла очите за твоите странности!
–Глупаво е да ревнуваш!
–Не ревнувам. Чувствам се наранена. И предадена. А ти дори не можеш да разбереш защо. Как да ти обясня?
–В една връзка човек трябва да прави компромиси – в очите му имаше леко пренебрежение. Изглеждаше по-скоро ядосан – Аз приемам странностите ти… защо ти не искаш да приемеш моите?
–Аз те мислех за съвсем различен човек. А, ако те е грижа за някого, не изчезваш да се забавляваш с други хора при всеки удобен момент!
–За какво говориш?
–Нищо…
–Това не беше нищо, Каси? В какво ме обвиняваш?
–Няма смисъл, Пав… Отивам си!
Мъжът се доближи до нея и я стисна за раменете.
–Никъде няма да ходиш!
Каси потръпна. Не беше виждала такава реакция от винаги уравновесения Павел. Спокоен. Той винаги беше спокоен! А сега в очите му имаше нещо, граничещо с лудост.
–Малка глупачка! Мислиш ли, че ще те пусна просто така?! Ти си моя, докато реша, че те искам тук! Чу ли, Каси Делейни?
Пръстите му се впиха в бицепсите ѝ и той я разтърси, сякаш беше парцалена кукла.
–Сега ще ти покажа какво правя, когато съм… с нея! Ще видиш защо толкова ми харесва да съм в моята покорна жена-робот! И после… о, после ще забравиш, че си искала да си ходиш!
Каси се опита да се дръпне от хватката му, но това го разяри още повече. Наведе се към нея, почти допря чело в челото ѝ и се захили налудничаво. Пусна едната ѝ ръка, само за да хване косата ѝ и да дръпне главата ѝ назад. Каси изписка.
–Стига! – тя направи опит да се освободи косата си, но той я дръпна още веднъж по-силно.
Очите ѝ се насълзиха от болка. Тя изхлипа задавено. Беше глупава! Много, много глупава… Съжаляваше, че просто не си събра нещата и не изчезна. Веднага, веднага щом се бе прибрала трябваше да му напише една кратка бележка и да си обере крушите… Но, по дяволите! Винаги беше лоялна! Винаги се опитваше да постъпва правилно! А сега?! Стисна очи, за да преодолее усещането за слабост. Отпусна се, но продължи да наблюдава Павел през полу-затворените си клепачи. Устните му се впиха настървено с ключицата ѝ. Тя изчака няколко секунди, треперейки от погнуса, стегна се и изрита, с всичката си сила, с коляно слабините му. Той изохка и я изпусна. Каси не се поколеба, грабна само дамската си чанта от масата и изтича към коридора. Затръшна кухненската врата зад себе си, грабна обувките си в ръка, преметна единия си сак и затича боса през стълбищната площадка. Натисна копчето на асансьора, но не го изчака, а кривна към аварийното стълбище. Слизаше надолу, а обутите ѝ само с чорапи крака не вдигаха никакъв шум. Сърцето ѝ бумкаше като полудяло, скалпът я болеше от начина, по който Павел я беше дърпал, даже бе видяла кичур медна коса в дланта му. Не бе очаквала, че е способен на насилие, но и той явно не бе очаквал, че ще му се противопостави. Чу издрънчаването на асансьорната врата и как той слиза надолу. Някой се бе качил в него… Сигурно Павел. Каси спря и се опита да регулира дишането си. Какво можеше да направи? Аварийното стълбище излизаше при задния вход на блока, но оттам имаше видимост и към главния. Те бяха почти на една линия, така че, ако Павел вече беше долу, едва ли би могла да му се изплъзне. А тя беше сигурна, че той няма да се откаже…
Продължи да слиза предпазливо надолу. Чу мъжки глас във фоайето на приземния етаж. Открехна вратата на аварийното стълбище и видя Павел, но освен него там имаше и някакъв друг човек, с тъмен суичър с качулка. Това беше идеален момент!
Каси пусна обувките си, намъкна ги бързо и тръгна към задния изход.
–Спри! – гласът на Павел я стресна, но тя само трепна и продължи.
Той я стигна с няколко крачки и хвана дръжката на сака ѝ.
–Сигурен съм, че не искаш да си отидеш! – очите му пламтяха.
Даже чу как зъбите му скърцат.
–Напротив! Пусни ме!
–Не, няма! – той я дръпна рязко и хвана лакътя ѝ – Качваш се обратно с мен! Знаеш, че имаме недовършена работа!
Каси отстъпи една крачка към стената.
–Не ме докосвай!
–Оставете жената намира! – чу тя другият мъж да се намесва.
–Не се навирай между шамарите, мой човек! – процеди през зъби Павел.
–Пуснете я! – продължи другият мъж и излезе от сянката на стената.
Каси едва потисна вика си.
–Ти ли ще ми кажеш какво да правя? – изграчи дрезгаво Павел – Махни се и не се бъркай! Тя е моя и ще правя с нея, каквото си искам!
–Остави Каси и изчезвай! – каза другият мъж.
Павел се извъртя към него.
–Познаваш ли я? Кой си ти? Какъв си?
–Все тая! Остави я да си върви!
Павел избута Каси зад гърба си и се извърна бързо към другия мъж. Замахна още в движение към лицето му. Той обаче посрещна юмрука му и с бързо движение изви ръката му зад гърба. Допря го с лице към стената и натисна рязко ръката му към гърба. Павел извика и се загърчи, но другият не го изпускаше.
–Излизай, Каси! Бързо! – каза той задъхано.
Каси заобиколи мъжете и излезе в нощта. След малко чу как вратата се отваря и затръшва.
–Хайде! Ела! Колата ми е зад ъгъла!
–Какво правиш тук? – Каси отстъпи няколко крачки по тротоара – Следиш ли ме, Тони? Как разбра, че… той… Тони?
В очите ѝ имаше боязън.
–Ще ти обясня всичко, но не сега! Нямам време, а и не трябва да ни виждат заедно! А и той… надявам се да съм го уплашил достатъчно, а и да не е видял добре лицето ми под качулката.
–Защо, Тони? Какво става?
–Съжалявам, Каси… – прошепна той – Съжалявам…
Каси отстъпи още няколко крачки назад. Какво ставаше? Тоя свят се бе побъркал! Павел искаше да я изнасили… Тони се появяваше, като рицаря – спасител… Но как? Защо?
–Няма да дойда с теб! – каза тя твърдо.
Мъжът поклати глава и само вдигна ръце пред себе си с безсилие.
–Знам, че не изглежда добре, но моля те, Каси! Моля те! Ще ти обясня всичко! Сега ще ти извикам такси, а ти иди в апартамента, както се бяхме разбрали, става ли? Аз няма да дойда там, докато ти не ми разрешиш, чу ли? Не искам да те нараня, нито да ти навредя, но всичко е… много сложно! По-сложно, отколкото мога сега да ти обясня! Ще намеря начин да се свържа с теб! Ти не ме търси, защото е опасно!
Тони измъкна телефона от джоба си и позвъни за такси. След малко колата спря до тях. Каси го погледна. В очите му имаше молба и тъга. До този миг тя не му беше казала и дума.
–Добре, Тони – прошепна – Ще чакам да ми кажеш…какво става!
Качи се в таксито и стисна очи. Целият ѝ живот се сгромолясваше из основи.
Назад към част 3 Напред към част 5
