Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.
Глава 5
–Какво се е случило, Тони?
Мъжът отиде до каната, оставена на градинската маса, сипа в шепите си вода и прокара длани през косата си. Малки капчици се плъзнаха по слепоочията му и се спуснаха до брадичката му, губейки се в няколкодневната му брада. Тръсна ръце, а от тях литнаха още малки, прозрачни пръски и накацаха по тревичките в краката му.
–Защо мислиш, че има нещо, мамо? – отвърна той на въпроса с въпрос.
Очите му избягваха тези на жената.
–Има нещо. Отдавна го усещам. Нещо се бори в теб. Какво е? Иначе не би дошъл просто така тук…
–Намерих го. Казва се Павел – каза съвсем тихо Антъни.
–Господи! Казах ти, че е опасно да се занимаваш с това, Тони! Защо… защо си го търсил?
–А ти защо ми каза, че той съществува, мамо, ако не си искала да го търся? Според мен точно това искаше – да го намеря, за да се убедиш, че наистина съществува и ти не си луда, както са се опитвали да те убедят, нали? Нали, мамо?
Жената уви ръце около себе си сякаш изведнъж ѝ бе станало безкрайно студено. Мълчеше. Антъни се обърна рязко към нея и потърси очите ѝ.
–Сигурно си прав, Тони – каза тя и отново наведе глава – Какъв е той?
–Работи в нашата компания. На средно управленско ниво. Доста е умен. И агресивен. Обаче не само в работата си.
–Какво ми казваш, Тони?
–В него има някаква лудост, мамо. Но не това е най-лошото…
–Защо? – жената изстреля тази кратка дума с видимо напрежение.
–Защото не той е важен в случая – Тони се засмя криво – Живееше с една жена. До снощи. Една чудесна, нежна, прекрасна жена… И мисля, че съм влюбен в нея!
–Тони?!
–Мина много време, мамо… Когато разбрах, че наистина съществува ми костваше много усилия да го издиря, а после започнах да го наблюдавам. Това ровичкане в чуждия живот не е редно, а да не говорим, че не е законно, но с много пари всичко става възможно. И все пак рискувах във всеки един миг татко да ме усети… Или някоя от неговите безбройни хрътки!
–Ти си му син… Защо мислиш, че… – дори не успя да намери правилната дума, за да довърши, това което искаше да каже.
–Мамо, баща ми е безкомпромисен човек! Самата ти си наясно с това и си го изпитала върху себе си. Сигурен съм, че ако разбере какво съм направил и продължавам да правя, то ще си изпатя подобаващо… Знам, че ще го приеме като предателство. За него е важно Корпорацията да просперира. Всички ние сме малки пионки в неговата глобална игра! И трябва да се подчиняваме сляпо на правилата. И аз го правех до скоро. Не го усещах, като нещо правилно, но го правех… А сега, повече не искам! Не искам да се оженя за милиардите на Росариа и да я получа заедно с любовника ѝ! Казах ли ти, че ме кани с нея на екстремно пътешествие, но ме предупреди, че няма намерение да бъде интимна с мен? Супер, а? Обаче всичко това е прието и нормално, само интересът да върви напред!
–А това, другото момиче, какво е?
–Няма значение. Важното е, че я обичам. И тя вече не е с Павел! Може би никога няма да бъде моя. Няма да бъде, ако се проваля.
–Откажи се, Тони! Моля те! Ти си единственото ценно нещо в живота ми! Не мога да те загубя! – гласът на жената трепереше.
–Няма начин да се откажа сега, мамо! Искам да бъда с нея, искам да живея по различен начин и изобщо не ме интересува, че е опасно, за да го осъществя. Дойдох да ти кажа да знаеш за Павел, за да не си в неведение и да си подготвена, когато нещата загрубеят! Защото и аз съм Феърбътън, но явно не съм единственият, който може да се меси в съдбите на хората. Нали, мамо? Нейтън си мисли, че е кралят, но аз съм по-млад от него и съм в тила му, действам подмолно и честно казано вече имам царица, за която да се боря. Партията съвсем не е приключила!
Антъни дръпна суитчъра си от облегалката на стола, метна само качулката на главата си и се обърна отново с лице към майка си.
–Искаш ли да се срещнеш с него, мамо?
Амелия Феърбътън се разтресе като лист. Устните ѝ се изопнаха в черта. Изведнъж, тази красива и запазена за годините си жена, се превърна в повехнала старица. Бръчиците около очите ѝ се врязаха дълбоко, погледът ѝ помръкна, а кожата ѝ посивя.
–Мамо? Добре ли си?
–Да, Тони, да… Всичко е наред! Бих искала да го видя, но той? Той дали ще иска да ни види?
–Мамо, той дори не подозира за нас, но повярвай, милиардите вършат чудеса!
–Господи, Тони, от кога стана толкова циничен?
–Ех, мамо… закърмен съм с цинизъм! Обучен съм в такава среда. Защо изобщо се учудваш?
–Защото ти приличаш на мен, Антъни! А аз…, аз съм романтичка. И цял живот съм нещастна затова… А ти, синко, ти? Мисля, че и ти носиш романтична душа.
–Мамо, не се безпокой за мен. Когато се налага може да съм твърд, като камък. Скоро едва ли ще се видим, но и аз повече няма да ти кажа, за да не бъдеш уязвима. И аз да не стана уязвим чрез теб. Когато му дойде времето ще се срещнеш с Павел. Едва ли ще имаш избор, всъщност. Ако колелото се завърти и тръгне по нанадолнището няма да имам сила да го спра.
–А това момиче, Тони?
–Не ме питай! Нищо няма да ти кажа за нея…
–А как знаеш, че я обичаш? Нали каза, че е живяла с Павел!
–Познавам я.
–Не прави глупости, Антъни!
–Напротив, мамо, точно това съм намислил да правя… Хайде, тръгвам!
Антъни се наведе бързо към Амелия, целуна я по бузата и изчезна през малката вратичка в градината, която се ползваше от помощния персонал на имението.
******
Каси обикаляше из стаите на апартамента, за да опознае обстановката. Всичко беше толкова странно, необяснимо и нелогично. Държанието на Павел, появата на Тони…
Павел беше готов да я нарани. Видя го в очите му. А Антъни знаеше всичко за нея. Изглеждаше доста плашещо, а сега тя сама беше влязла в капана, идвайки в неговия апартамент. Може би и той беше някой луд?! Не го чувстваше така. С него…беше толкова приятно и спокойно. Но тя знаеше, че смесва впечатленията си от Sage и истинския Тони, което беше неизбежно. Двамата бяха един човек. Още не можеше да намести образа правилно – все нещо ѝ убягваше.
Влезе накрая в спалнята и видя на възглавницата почти увехнала кремава роза. Под нея имаше бележка. Колко странно! Почти никой вече не използваше хартия, за да пише върху нея. Имаше безброй електронни устройства, които се използваха за тази цел – да си водиш бележки, да си нагласяваш напомняния, да говориш с хората… Взе я и я разтвори с интерес. Почеркът бе рязък и почти нечетлив.
„Скъпа, Каси – пишеше там – Моля те, от сърце, да ми повярваш. Зная, че всичко, което ще последва ще ти се струва много странно, плашещо и вероятно ще те нарани. Не вярвай на другите, Каси! Вярвай само на Sage!”
Каси прочете написаното няколко пъти, а после сгъна бележката и я прибра под облеклото на смартфона си. Да вярва на Sage. Той беше една виртуална, измислена фигура. Беше ясно, че бележката е оставена от Антъни. Звучеше твърде неясно и страховете ѝ отново се върнаха. Взе розата, сипа малко вода в една вазичка и я постави на нощното шкафче. Поне цветето не трябваше да страда, макар че скоро щеше да загине. Тя не обичаше откъснати цветя, а и без това бяха безкрайно скъпи.
Беше видяла, че хладилникът е зареден с храна за няколко дни – явно Тони се бе погрижил да ѝ е удобно. Но как беше разбрал, че има проблем с Павел? Изобщо…защо беше дошъл? Трябваше да признае, че беше добре, че го бе сторил, защото иначе можеше още да се крие по стълбищата или да попадне в ръцете на Павел и… Той щеше да я насили. Тя знаеше. Защо беше решил, че няма да я пусне да си тръгне? Никой няма право да причинява това на друг човек.
А Тони? Той имаше ли право да проучва живота ѝ? Приличаше на някой маниак, който я преследва. Но сърцето ѝ казваше, че не е така. Поне за момента трябваше да му се довери. Но да има едно наум.
Свали панталона и якето си и легна в леглото. Неусетно умората я надви и тя заспа непробудно.
Алармата зазвъня секунди след като се бе събудила. Каси протегна ръка и я изключи. Случилото се предните няколко дни нахлу в мислите ѝ и тя скочи от леглото, като натегната пружина. Изкъпа се набързо и измъкна дрехите от малкия сак, който беше успяла да вземе, бягайки от Павел. Имаше подходяща рокля, с която можеше да отиде на работа. Облече се бързо и погледна към екрана на телефона си, който изписука за получено съобщение. Съобщението беше от непознат номер и представляваше насоки как да стигне до станцията на метрото. Беше подписано: „С обич: Sage”. Явно се грижеше за нея.
Върза косата си на опашка и грабна якето си. Сградата, в която беше апартаментът на Тони, бе чиста и нова. В жилището се влизаше със специално програмиран чип. На входа на сградата имаше видео камера. Всичко бе организирано подобаващо, както навсякъде из града. Контрол, наблюдение, ниска, даже почти никаква престъпност. Градът бе многомилионен, но сигурен. За спокойствие нямаше как да се говори при това огромно гъмжило от хора.
Каси се огледа. Градът се събуждаше. Беше свежо утро. Тя закрачи отривисто в посоката към метрото. Вля се в потока от пътници, приличащ на постоянно уголемяваща се река. Качи се на пристигналата мотриса, намери свободно място и седна. Други сутрини винаги четеше, докато пътуваше към работа, но днес просто нямаше начин да се съсредоточи. Даже беше учудващо, че бе спала така непробудно. Мислите ѝ се рееха хаотично, ту в някаква безумна еуфория от спомена за времето, прекарано с Тони на брега на океана, ту я изпълваха безброй опасения. Не знаеше какво да очаква от Павел. Някак чувстваше, че между тях ще има още сблъсъци. А Тони? Той беше още по-голяма мистерия… Телефонът ѝ изписука за втори път тази сутрин. Каси погледна екрана. Отново непознат номер. Друг. Погледна съобщението. Беше от някакъв адвокат, който искаше да се срещне с нея на обяд, ако ѝ е удобно. Накрая на съобщението се мъдреше вездесъщата думичка… „Sage”! Срещата била по негова молба. Сети се, че предната вечер изобщо не бе погледнала профила на Cassandra в платформата, в която се бе запознала с Господин Sage. Това беше наистина странно, защото в последно време постоянно проверяваше дали няма нещо ново от него. Винаги изпитваше странно вълнение какво ѝ е написал той. Обикновено беше някое мило съобщение или интересни размисли, на които тя отвръщаше. Често си разменяха остроумни закачки, трябваше да си признае, че бяха като флирт или на границата на флирта… Господи! Беше харесвала Sage! А сега харесваше Тони още повече. Надяваше се да не съжалява горчиво за решението си да му повярва така на сляпо.
Написа съобщение на адвоката, че ще се срещне с него, а той ѝ отговори, че точно в 12.00 на обяд ще я чака кола пред офиса ѝ. Дори не попита къде работи. Но защо да пита, като Г-н Вездесъщий знаеше всичко за нея.
Пристигна рано на работното си място, настани се и се запозна с приведената ѝ програма за деня. Очакваше до половин час да пристигне нова пратка за описване и изследване. Имаше време да порови малко в глобалната мрежа, за да види какво се случва със Sage! Ох, извинете, с г-н Антъни Феърбътън, баснословно богатият наследник, в чието легло се бе настанила инцидентно една никому неизвестна червенокоска. Каси поклати глава в несъгласие със собствените си мисли. Ровеше почти несъзнателно в линковете, когато подскочи като ужилена. Съвсем прясна новина от предната вечер се мъдреше на първа страница на новинарски сайт! Същият г-н Антъни Феърбътън бе обявил официално годежа си с Г-ца Росариа де Уитън! Каси хлъцна задавено. Сълзи запариха в очите ѝ. Премигна няколко пъти, за да не ги пусне да потекат. Продължи да чете новината надолу. Освен за годежа, пишеше, че двамата скоро ще заминат на пътешествие в атрактивна дестинация, включена в новите разработки на VWC, която ще изпробват първи!
От снимката на екрана я гледаше Антъни, облечен изцяло в черно, с елегантен костюм и чаша скоч в ръката. До него, виснало на лакътя му, се кипреше съвсем младо, високо и красиво, като манекенка момиче. Росариа бе облечена със сребриста, полу-прозрачна рокля, стигаща едва до средата на бедрата ѝ. Матовата ѝ кожа и тъмна, вълниста коса издаваха испанските ѝ гени. Каси стисна очи.
Звук от телефона ѝ разкъса тишината. Омръзна ѝ от тези глупави съобщения! Грабна го и впи поглед в екрана.
„Вярвай на Sage, Cassandra! Моля те, влез в профила си и виж какво съм ти написал… Прочети внимателно, мила моя! Важно е! Не се поддавай на чувства. Не вярвай на онези глупаци от пресата… Знам, че си видяла какво са пуснали като новина от снощи!”
Каси потрепери. Антъни или четеше мисли, или наистина беше магьосник!
Назад към част 4 Напред към част 6
