Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.
Глава 6
Така и не успя да отвори профила на Cassandra, защото пристигнаха няколко от колегите ѝ и трябваше да се захваща с работата си – дълъг списък за въвеждане, с безброй данни в него, който трябваше да нанесе внимателно. Пропъди мислите си за Тони и се съсредоточи.
Дори не усети как е станало време за обяд. Погледна, че наближава дванадесет, защото другите хора в залата се размърдаха. Регистрира последния запис и излезе от системата. Грабна чантичката си, а сърцето ѝ затупа забързано. Всичките мисли, които бе потиснала нахлуха в главата ѝ, като порой. За какво ли я търсеше този адвокат?
Както беше обещал, пред входа на офис-сградата я очакваше кола. Едър, почти двуметров мъж, управляваше автомобила. Той ѝ отвори задната врата и я подкани да се качи. Колата бе огромна и вероятно много скъпа. Каси се настани на широката седалка и се огледа. Вътре миришеше на фин ароматизатор и истинска кожа. Кой използваше истинска кожа за тапицерия? Много отдавна синтетиката бе превзела целия свят. Изкуствените влакна властваха във всички видове текстилна промишленост от няколко века. Каси беше се докосвала до различни естествени материали благодарение на работата си и затова сега този мирис ѝ се видя така екзотичен. Сякаш беше от някое друго, отдавна отминало време. Електрическият автомобил почти не издаваше звук при придвижването си, а шофьорът се вля плавно в движението, независимо, че то не много интензивно в този част от деня. Мъжът управляваше уверено и само обясни на Каси къде отиват. Кантората на адвоката бе в самото сърце на мегаполиса. Това беше мястото на най-богатите, най-влиятелните в този, концентрирал се в огромните градове, свят. Каси опъна обикновената си работна рокля и се почувства като Пепеляшка от онази пра-стара, детска приказка. Беше бедна и незначителна, облечена с евтини дрехи и обувки. Сигурно щеше да прилича на някоя дрипла, попаднала по грешка в свръх-модерната кантора. Стисна устни. Нямаше да позволи на подобни незначителни неща да я обезкуражат. Беше решила, че ще се довери за момента на Тони, а това определено беше неговият свят.
Пристигнаха, а шофьорът галантно ѝ помогна да излезе от колата и я поведе навътре в безумно лъскава и огромна сграда. Всичко в нея крещеше за богатството на собствениците и наемателите ѝ.
–Госпожице Делейни? Безкрайно се радвам да се запозная с вас! – мъжът, който я приветства така топло бе около шейсетте, висок и строен, с напълно бяла, вълниста коса, която контрастираше с тъмните му, като маслини очи.
–Господине? – Каси кимна леко и пое подадената ѝ за ръкостискане ръка на мъжа.
–Аз съм Иван Зелински, адвокатът на Антъни.
Тя се огледа леко притеснено и срещна отново очите му.
–Не се притеснявайте. Тук е напълно дискретно и може да разговаряме спокойно. Първо ще помоля да се настаните на масата – поръчал съм обяд, защото ще се наложи да отнема цялата Ви обедна почивка.
Каси се огледа. Въпросната маса бе отрупана с храна, сякаш там щяха да се хранят не двама, а поне пет души.
–Моля, изберете си, каквото обичате, а аз ще Ви обясня за какво Ви помолих да дойдете – мъжът изчака Каси да седне, настани се срещу нея, дръпна към себе си чиния със салата, сипа си и повдигна очи към Каси – Трябва да Ви кажа, че обичам Тони като свой син! Като сина, който така и не ми се роди по редица лични причини, а едната от тях е, че цял живот съм влюбен в омъжена жена!
Каси преглътна притеснено.
–Не се учудвайте, че говоря така свободно пред Вас, дори бих Ви помолил да преминем към неформални обръщения. Може ли, Каси?
–Да, разбира се, Господине!
–Моля те, Каси, наричай ме Иван!
Тя кимна леко и продължи да наблюдава мъжа с интерес.
–Първо искам да те уверя в напълно честните намерения на Антъни към теб. Зная, че едва ли моята дума означава нещо за теб, но в момента той е на място, на което не му се ще да бъде. И няма как да се види с теб! Зная, че ще ти пише и ще ти обясни всичко подробно, а при добро стечение на обстоятелствата ще дойде лично при теб. Аз съм упълномощен да ти дам този нотариален акт, с който апартамента, в който живееш се прехвърля на твое име – изготвен е договор за дарение, чрез който го получаваш.
Каси едва не се задави с хапката, която току-що бе поднесла до устата си.
–Не! – успя да каже тя, преглъщайки с усилие – Не, това е някаква шега, нали?
–Скъпа Каси, няма шега и никой не ти се подиграва с този акт. Това е желанието на Антъни, а аз просто го изпълнявам. Какви са мотивите му не мога да ти кажа, защото не ме е упълномощил, макар че ги предполагам. Самият той в момента се занимава с нещо, което е доста опасно за него, само това ще ти кажа! Казвам го, знаейки, че Антъни доста ще ми се разсърди! Ти знаеш за пробойната в системата на Корпорацията на баща му, но тя не е просто един малък пропуск на софтуера! Тя е път, който може да бъде извървян по различни начини, а Антъни е решил да намери пътя към личната си свобода и щастие.
Каси поклати глава невярващо. Какво ѝ говореше този мъж? Тя бе усещала, че Тони премълчава нещо, но те реално бяха едни случайни… познати и нямаше как да знае всичко за него и отношенията му с баща му. Голяма каша! А сега и тези думи, които се загнездиха в ума ѝ и я накараха да потръпне от ужас, без да знае точно защо.
–Ето, вземи документа за собственост!
Каси протегна ръка, взе чип-картата и я сканира на телефона си. На екрана се визуализира текст от няколко страници, в който най-общо казано някаква фондация преотстъпваше правата си на ползване и собственост на Каси Делейни. Да, точно така! Самият Антъни ѝ бе казал, че апартаментът е закупен фиктивно на чуждо име!
–Добре… – каза тя, а гласът ѝ бе толкова глух, че сама не можа да го познае – И какво се очаква от мен в тази ситуация? Не се получава просто така един апартамент, без за това да дължа нещо, нали?
–Антъни ме уведоми, че просто желае да си обезпечена, защото не знае как ще приключат нещата за него и иска да бъде сигурен, че живееш на сигурно място и си добре!
–Само това?
–Аз зная само това, Каси.
–Изглежда невероятно!
–Аз не коментирам решенията на клиентите си, а Антъни няма да пострада по никакъв начин от това свое решение. Авоарите му са многократно по-мащабни.
–Да… – Каси преглътна – Естествено, че са!
–Не си прави изводи, без да знаеш причините, мила моя! – каза мъжът.
–Не, няма. Наистина си прав! – каза тя – Но някак неизвестните и странни неща станаха твърде много!
–Пострадала ли си по някакъв начин заради Тони?
–Всъщност напротив! – каза тя.
–Зная за снощи… – отвърна мъжът – И трябва да решим и този проблем!
Каси го изгледа, без да разбира за какво ѝ говори.
–Доста от нещата ти са останали в старото жилище, нали? При Павел Лонсъм?
Каси стисна устни.
–Да, така е! Но няма начин да се върна там и да си ги търся! Не желая да се срещам с него! Просто ще забравя за онези свои вещи, макар че… – тя помръкна.
Знаеше, че Павел ще изхвърли всичко, дори и така ценните и редки хартиени книги, които тя колекционираше. Тях щеше да изхвърли с най-голямо удоволствие!
–Има официален ред, за да си получиш нещата – каза адвокатът – Ако желаеш ще му изпратя електронно писмо от твое име, за да предостави достъп до апартамента, за да вземеш багажа си. А когато се наложи да отидеш там ще изпратя хора от моя офис да те придружат. Мисля, че видя шофьора ми, нали? Той има доста респектиращ вид!
Каси се усмихна.
–Наистина е така – съгласи се – Бих желала да си взема вещите. Има неща, които са ми много скъпи, защото са със сантиментална стойност.
–Не е нужно да има причина. Те просто са твои, мило момиче!
Каси усети, че се бе отпуснала и вече не се притесняваше от компанията на мъжа. В крайна сметка, независимо то всичко, той ѝ предлагаше приемливо решение на проблема с достъпа до старото ѝ жилище, а Тони я приютил без условия в своето. Защо трябваше да се измъчва в момента?
–Добре, благодаря много за съдействието! И кога ще мога да си прибера нещата?
–Какво ще кажеш за довечера? Кога приключваш работа?
–В шест.
–Чудесно! Шофьорът ми, Даниел, заедно с още някой от служителите ми ще те очакват и ще отидете там. Аз ще се свържа с Павел Лонсъм и ще го уведомя лично, а и на електронен адрес. Не се безпокой за формалностите!
–Благодаря много! – каза Каси – А какво ще дължа за тази услуга?
–Не се безпокой за такива дребни неща, мила моя – засмя се мъжът – Антъни е платил всички настоящи и бъдещи сметки!
Каси наведе глава. Антъни!
–Прочети това, което ти е написал, знаеш къде… – каза тихо адвокатът – Там ще намериш някои отговори. И недей да вярваш на евтините сензации на пресата. Тони е един прекрасен, млад мъж и мисля, че наистина държи на теб! Сигурен съм, че си много ценна за него…
Каси благодари още веднъж на Иван и му се извини, че трябва да тръгва. Обедната ѝ почивка приключваше след петнайсет минути.
Електромобилът мъркаше като доволно коте, а Каси побърза да влезе в профила на Cassandra. Изгаряше от любопитство да разбере какво ѝ е написал Тони там. Влизайки в профила видя, че ѝ е оставил лично съобщение. Потръпвайки го отвори.
„Малка вълшебнице – гласеше то – Щом четеш това, значи ми даваш шанс да ти обясня какво се случва. Благодаря ти! Благодаря ти! Моля те, последвай линка по-долу. Той е безопасен и вече ще си пишем само чрез него. Реагира единствено на твоя профил, а междувременно системата отчита, че имаш друга активност, копирайки стари моменти, в които си влизала тук, на случаен принцип. Просто едни малки трикове, които биха заблудили случаен наблюдател. Ако сърфираш в платформата ще установиш, че Sage вече го няма. Профилът е изтрит за всички, освен за теб! Трябва да бъда предпазлив и нищо да не ме свързва с теб. Може да пишеш съобщения на телефонния номер, от който аз ти писах. Ако някой направи разпечатка на телефонната ти сметка, всяко от тези съобщения ще изглежда, че е изпратено на някой от контактите в адресната ти книга… А естествено – ще идва при мен! Последваш ли линка по-долу даже и това съобщение ще изчезне. Всички следи от Sage са заличени, малка вълшебнице! Сякаш никога не е съществувал. За него знаем само ти и аз. И още двама души, които ми помагат. С единият вече се срещна, а другият – е при мен и ми помага… Хайде! Последваш ли линка, трябва да знаеш, че връщане назад няма. Но, ако успея, ще те заведа на едно наистина прекрасно място!“
Назад към част 5 Напред към част 7
