ДЖОЛИ
Да спя до Свере ме прави щастлива. Събуждам се с чувство на свежест. Все още ме боли и се чуствам суха, колкото и да ми е мъчно, но се очакваше.
Сверр се събужда преди мен. Когато се преобръщам, той се усмихва и ме придърпва още по-близо с едната си ръка. Навежда се и се целуваме.
„Добро утро – казвам аз, без да ми пука, че той все още не ме разбира.
Ставаме заедно и се обличаме. Калиста наистина е най-добрата приятелка, която едно момиче може да си пожелае. Тя подготви тази стая за нас предварително, знаейки, че ще искам да остана насаме с него. Независимо от всичко останало, аз обичам начина, по който ме кара да се чувствам.
Сверр казва нещо и аз поклащам глава. Приближава се до мен и докосва устните ми, а след това и гърлото ми. След това прави движение към себе си и повтаря жеста.
– Не разбирам – казвам аз.
Той се намръщва и опитва отново, но аз не мога да разбера какво се опитва да ми каже. Той се отказва и отива към вратата, така че аз го следвам. Той се движи из сградата с увереност. Очевидно е, че познава сградата. Не е голям работа да се сетя, че е бил тук и преди, и бих предположила, че е било често с увереността, която проявява. Посоката, в която ни води, ще ни отведе до лабораториите, които с Калиста използваме, за да изучаваме растителния свят и да експериментираме, за да накараме запасите ни от земни семена да растат в тази почва.
Преди да стигнем до там, той се оклонава към стаята със стъклени кабини. Тази стая Калиста откри, когато Ладон я доведе за първи път в града. Тя казва, че там е научила езика на Ладон, но оттогава никой не е успял да го разбере. Сверр се приближава до една от кабините и започва да натиска по входното устройство. Работи няколко минути и екранът пред него мига с различни цветове и символи. Машината мига в жълто и той съска.
Той се обръща, очевидно ядосан, затова аз се отдръпвам и го оставям да работи. Той преминава от терминал на терминал, като повтаря едни и същи действия, доколкото мога да преценя. Когато стига до последния, отново съска, после отваря чантата си и я претърсва. Изважда дървената кутия, разпознавам я от дома му. Не бях разбрала, че я е взел със себе си. Държи я в двете си ръце и я гледа с нещо, което изглежда като благоговение или може би отвращение. По лицето му играят, много странна смесица от емоции.
Той отваря кутията и се вглежда в значката вътре. Поклащайки глава, той я изважда от кутията, поставя я в дланта си и я притиска към входното табло. Екранът мига в жълто, после в синьо, после в зелено и по него се появяват символи. Той казва нещо, което завършва с дълго съскане. Поглежда към мен и ме подканва да се приближа. Приближавайки се, сърдечният ми ритъм се увеличава, знаейки, че нещо ще се случи.
Внимателно ме хваща за раменете и ме поставя пред машината. Отдръпва се настрани, след което протяга дългата си ръка и докосва входното устройство. В очите ми проблясва бяла светлина и всичко се завърта. Разкъсвам се на милион парчета, разпръснати из цялата вселена. Мигвам и стоя в бяло поле, което се простира докъдето ми стигат очите. То се влива в мен. Когато се събирам и се връщам към самосъзнанието, знам. Сякаш съм го знаела през целия си живот, нещо, което съм научила като дете.
Препъвам се назад, мигам бързо и бялото поле изчезва. Цветовете танцуват пред очите ми, но се избистрят, докато продължавам да мигам. Дъхът ми идва на накъсани пристъпи, гаденето преминава през мен на вълна, която ме кара да се прегъна на две. Сверр ме държи на крака, така че се подпирам на него.
– Благодаря ти – казвам аз.
– Няма за какво – казва той и аз го разбирам.
Целият свят спира, когато поглеждам в очите му. Разбрах го и той ме разбра. Изправяйки се, той държи ръката си увита около мен, докато не се успокоя.
– Сверр – казвам аз и името му се изтъркулва по-лесно по езика ми. Не ми се налага да се съсредоточавам върху него както преди, за да съм сигурна, че звуците са правилни. Той се усмихва. – Сверр!
Вземам ръцете му в моите и през мен преминава вълна от еуфория. Можем да говорим! Сърцето ми се разширява и гърдите ми сякаш се изпълват с повече въздух, отколкото мога да побера. Мога да се понеса нанякъде, толкова съм възхитена. Не мога да се сетя за нито една дума, която да кажа, затова обвивам ръце около него.
– Ето ви и двамата – казва Калиста зад мен. Когато се обръщам, в очите ми има сълзи и тя спира, докато се опитвам да ги избърша. – Добре ли си?
– Тя е добре – отговаря Сверр, преди мен. – Поправих машината. Сега би трябвало да работи за всеки.
Гърлото ми се задавя от твърде силни емоции, за да бъдат овладени. Кимвам и избърсвам сълзите, докато буцата в гърлото ми най-сетне се разчисти достатъчно, за да мога да говоря.
– Това е страхотно! – Калиста казва. – Ще доведа останалите тук, можеш ли да ми покажеш как да го управлявам?
Забелязвам, че Свере държи значката в ръката си, но не казвам нищо.
– Да – казва той, обръща се с гръб към мен и Калиста и посяга към раницата си. Когато се обръща, кутията и значката вече ги няма. Ще трябва да го попитам за това по-късно, но е повече от очевидно, че не иска да се обръща внимание на това точно сега. Сверр показва на Калиста и на мен как да работим с машината. Лесно е, след като той я отключи.
В следващия час намираме приятелите си и всички се съгласяват да научат езика. Розалинд, Амара, Инга, Лана и Мей използват машината. Когато Мей приключва, Розалинд оглежда групата.
– Трябва да попитаме Гершом дали не би искал – казва тя.
– Защо? Той е копеле – казва Амара, изричайки мисълта, която се върти в главите на всички ни.
– Мир – казва Розалинд. – Не можем да си позволим вътрешни разпри. Твърде малко сме и твърде много зависим един от друг. Той е част от Съвета.
– Да, но той е кретен – продължава да упорства Амара. – Искам да кажа като супер-кретен от епично ниво. Той е нещо като Краля на кретените.
Изпръхтявам.
– Права е- съгласява се Калиста.
– Както и да е – казва Розалинд, позовавайки се на високия пост. – Той има място в Съвета. Предложението трябва да бъде отправено. Това може да помогне и за намаляване на междувидовото напрежение.
– Съмнявам се в това, веднъж показал се глупак, винаги си остава глупак, но както и да е – казва Амара.
– Ще отида да го намеря – казва Мей и побягва.
Заговаряме се и всеки иска да привлече вниманието на Сверр, след като вече може да говори свободно с него. Не след дълго Мей се връща с Гершом, а с него са още трима мъже.
Никой от тях не изглежда щастлив.
– Гершом – поздравява го Розалинд. – Машината работи. Можеш да научиш езика на Змей, което ще ни помогне да работим заедно за общото ни оцеляване.
– Нашето общо оцеляване? – Гершом пита, като ни оглежда, сякаш сме насекоми.
Тримата мъже с него стоят със скръстени ръце и се споглеждат.
– Да – казва просто Розалинд.
– Нашето общо оцеляване не е моя грижа, лейди генерал – казва Гершом. – Оцеляването на нашата раса е. Аз няма да науча езика им. Те не са ни нужни за нашето оцеляване. Трябва да поддържаме собствената си раса.
– Добре – казва Розалинд невъзмутимо. – Съветът се свиква сега.
Тя минава покрай Гершом, който почти е достатъчно смел, за да застане на пътя ѝ, и се премества едва в последния възможен момент. Следваме Розалинд нагоре и тя ни отвежда в стая с двойни врати. От другата страна на вратата има голяма маса със столове. Тя заема мястото в началото, а Гершом сяда до нея. Останалите си избираме места и Сверр сяда до мен, държим се за ръце под масата.
– Къде е Ладон? – пита Розалинд.
– Мисля, че е идва насам – казва Калиста.
– Добре, ще изчакаме – казва Розалинд.
– Не, трябва да започнем сега. – Намесва се Гершом. – Мисля си, че трябва да изпратим патрули, за да видим дали и други части от колониалния кораб не са кацнали с оцелели.
– Гершом – казва Розалинд и гласът ѝ е тих. – Казах, че ще изчакаме.
– И аз казах, че ще започнем, все пак ние сме съпредседатели на този съвет.
Двамата се поглеждат един друг, но въпросът става безпредметен, когато вратата се отваря и влиза Ладон. Той се взира в Сверр за един дълъг миг, от който космите по тила ми настръхват. Откъсвайки поглед, той се приближава и заема мястото си до Калиста.
– Съветът е свикан – казва Розалинд, повтаряйки и на двата езика, и забелязвам, че Гершом присвива очи.
– Добре дошъл на нашия гост – казва Розалинд и кимва на Сверр. – Той има какво да ни докладва.
Сверр се изправя, като поставя двете си ръце на масата пред себе си. Той прочиства гърлото си, преди да заговори.
– Поздрави – казва той. – Благодаря на могъщия воин Ладон, че ми позволи да вляза в неговата територия.
Розалинд превежда за Гершом, никой друг не се интересува достатъчно, за да разбере.
Ладон кимва в отговор и вдига ръце над масата с длани, обърнати към тавана. Сверр поставя ръцете си пред себе си с длани надолу. И двамата мъже слагат ръцете си надолу.
– Има заплаха, за която може би не знаеш – казва Сверр, а очите му са насочени към Ладон.- З’зло са кацнали на планетата.
– НЕ! – Ладон скача на крака, а гневът му се разнася на вълни.
Всички се изправят на крака. Ладон се тресе от гняв, а Сверр стои неподвижно и гледа Ладон.
– Чакайте! – Извиках, за да се чуе над какофонията от всички, които говорят едновременно.
Всички ме поглеждат. Ладон сяда и се взира в Сверр.
– Грешиш – казва Ладон.
– Какво, по дяволите, се случва? – пита Гершом. Розалинд не успява да се справи с бързата размяна на реплики.
– Ако беше научил езика, Гершом, щеше да си в течение – отсича тя.
Гершом я погледна, но не казва нищо.
– Ладон, няма да те лъжа – казва Сверр.
– Кои или какви са З’зло? – пита Розалинд.
– Заробители. Те са ни ловували в историята ни от поколения насам. Те са сила, с която трябва да се съобразяваме.
– И те са тук? Защо? Планетата е опустошена, защо са тук сега? – Розалинд пита и поглежда към Калиста, която неохотно превежда за Гершом.
– Що се отнася до това, не знам – отговаря Сверр.
– Защото са зли – казва Ладон. – Трябва да сме готови да се борим с тях. Трябва да приведем в действие защитата на града.
– В това нямам никакъв късмет – отговаря Амара.
– Разбирам всичко това – казва Розалинд. – Как изглеждат те? Какви са възможностите им?
Сверр се протяга пред себе си и потупва с пръст по масата. Един панел се плъзва настрани, след което в отговор светва конзола. Всички ние поглеждаме от нея към него. Пръстите му тракат по клавишите, след което в средата на масата се появява холограма. Космически пират. Точно като онези, които нападнаха нашия колониален кораб и ни накараха да се разбием.
– Кучи син – промълви Амара.
– Някой друг да е забелязал, че приличат на кръстоска между Хищник и Рийвъри? – пита Мей.
Поглеждам към нея, към холограмата, после избухвам в смях.
– Човече, прав си!
Калиста също се усмихва, но никой друг сякаш не оценява шегата, така че се принуждавам да спра да се смея.
– Съжалявам.
– Тези приличат на онези, които нападнаха нашия кораб – казва Инга.
– Същите са – казва Калиста.
– Хей, виж Гершом, това е чичо ти – казва Амара.
Лицето на Гершом става пурпурно и той се развиква.
– Стига – казва Розалинд.
Амара се усмихва невъзмутимо, но не казва нищо повече.
– Къде? – Ладон пита.
– На ден и половина на изток – отговаря Сверр. – Корабът им е непокътнат. Рано или късно ще ни намерят, ако търсят. Не знам защо иначе биха били тук.
– Ами тези, които се разбиха, когато ние се разбихме? – пита Инга. – Калиста спомена, че се е натъкнала на един, когато тя и Ладон дойдоха да ни помогнат.
– Възможно е да е така – казва Сверр. – В такъв случай те могат да си тръгнат, без да ни тормозят. Не сме много и се съмнявам, че ще им е изгодно да съберат онези от нас, които все още са тук.
– Все пак трябва да се подготвим – казва Ладон.
– Съгласен съм, но трябва да разгледаме всичко, пред което сме изправени, и да го подредим по важност – казва Сверр.
– Съгласна съм – казва Розалинд.
Двамата със Сверр се гледат един друг със задълбочаващо се уважение.
– Разбирам, че току-що пристигнах, така че не знам какво е направено. Знам, че Джоли се нуждае от епис – казва той това най-вече на Ладон.
– Направихме няколко ферми за отглеждане, но запасите ни се изчерпаха – казва Ладон.
– Успяли сте да се справите сами? Впечатляващо – казва Сверр.
– Рано е да се каже – казва Ладон и отминава комплимента.
– Джоли все пак ще има нужда от него, което е приоритет – казва Сверр.
– Защитата е приоритет – казва Розалинд.
Сверр се обръща с лице към нея. Той не казва нито дума. Двамата се вглеждат един в друг и на масата настъпва тишина. Пеперуди танцуват в стомаха ми, докато го гледам как се изправя срещу Розалинд, лейди генерал, заради мен. Минава минута, а те продължават да се гледат един друг. И накрая Розалинд кимва в знак на съгласие.
– Благодаря – казва Сверр и й се покланя.
– Трябва да задействаме тези щитове – казва Розалинд. – Амара, можеш ли да докладваш за напредъка си?
– В задънена улица съм – казва тя. – Доколкото мога да преценя, те трябва да работят.
– Вярвам, че мога да помогна в това, след като набавим епис за Джоли – казва Сверр. – Когато се върнем, ще го разгледам.
– Нямаме време за това! – Гершом извиква, когато Калиста превежда, и скача на крака. – Щитът е приоритет над всичко.
– Колкото и да ми е неприятно, трябва да се съглася с Гершом – казва Розалинд. -Ти току-що ни предупреди за нова заплаха. Такава, за която сме ужасно неподготвени. Имаме нужда от тези щитове.
Сверр се взира в масата пред себе си, а ръцете му са свити в юмруци. Челюстта му се стяга. Поставям ръка върху юмрука му. – Моля те, помогни ни да вдигнем щита – умолявам аз.
– Добре – казва той. – Ще направя каквото мога, за да задвижим щита. Щом това стане, организираме експедиция за епис без повече отлагане.
– Съгласна – казва Розалинд и потропва по масата, с което дава знак за прекратяване на заседанието на съвета.
Назад към част 16 Напред към част 18