Глава 15
Сам държеше една червена роза, трийсет и шест гуми и достатъчно напитки, за да изкара двама здрави възрастни на секс-маратон с олимпийски размери. И дори да имаше вероятност Форд да повярва, че всичко това е за някоя друга, все още неопределена жена, с която Сам планираше да се свърже по-късно, пакетът с любимите бисквити на Ава, купени в магазина, направо го прати по дяволите.
Форд се взираше в него. Веждите му се изтеглиха, а изражението му потъмня, докато разглеждаше запасите на Сам.
– Господи, не си го направил.
Чуваше се как на петнайсет години се среща с очите на момчето, което му беше станало брат, и се кълнеше да не докосва момичето, което никога нямаше да помисли за сестра. Можеше да види как Форд го гледа в гръб, сякаш не е сигурен дали да повярва на това обещание, и как накрая все пак взема решението да го направи. Усмихва се и хвърля бърз удар в рамото му, за да покаже, че са добре. И той усещаше тежестта на това доверие, гордостта му, че го има, и ангажимента му да не го нарушава.
По дяволите.
Това може да е лошо.
Форд се облегна назад, тялото му се изкриви, докато дясната му ръка се свиваше. Сам кимна, подготвяйки се за силен удар, защото въпреки обичайното хладнокръвно поведение на Форд, човекът го имаше в себе си. И каквото и да се случи на Сам, той щеше да го приеме. Никой брат не биваше да се сблъсква с такъв разврат, който изгаря електролитите, с какъвто се беше захванала малката му сестричка.
Така че Сам щеше да се извини за това, че не е свършил по-добра работа, за да запази нещо, което е между него и Ава, в тайна, но не и за нещо друго.
Беше спазил обещанието си. Държеше се под контрол, когато Ава все още беше в училище. Беше я защитил толкова добре, колкото и Форд, а няколко пъти, за които не му беше приятно да мисли, я беше защитил дори по-добре.
Но Ава вече не беше дете.
И със спомена за тези меки кафяви очи, които го гледаха, докато шепнеше колко много се нуждае от това, което правеха, пресен в главата му, той нямаше да се чувства виновен. И нямаше да обещае да спре.
Само че замахът, който си мислеше, че вече е в ход, не дойде. Ръката на Форд се заби в рамката на вратата, докато той хукваше обратно към апартамента.
– Това е провал. Профилактичната полиция е на място. Презервативите са на масата, така че безопасно Сам може да провери срока ви на годност. Той е заключен и зареден, готов да попълни всички съмнителни запаси. И очевидно предлага бисквити и сок за… – но след това просто сви рамене, поклати глава с една от онези снизходителни усмивки, които адски много напомняха на Сам за господин Майерс, – ебаси, ако знам, но се чукай. – Аз отивам при мъжа за „Монополи“. Връщам се след малко.
Сам кимна, сви рамене и прокара тялото си през серия от още няколко непринудени движения, за да компенсира факта, че не можеше да изтръгне нито една дума през застиналото си гърло.
Тогава от стълбите Форд се обади:
– Какво става с розата?
Стомахът се вкисна и Сам изкашля първото нещо, което му дойде наум.
– Попаднах на една приятелка в Walgreens и тя ми я даде.
Отново поклати глава.
– Мъжката курва.
– Знаеш го.
Добре, а начинът, по който тази откровена лъжа се приземи в стомаха му, наполовина му се искаше Форд наистина да го беше издърпал и да му беше нанесъл удар.
В апартамента Сам осъзна, че ще трябва да направи няколко промени в плановете си за вечерта. Ава седеше с кръстосани крака на дивана, облечена в чифт розова карирана пижама, огромна риза за сън и фланелен халат. С огромни чорапи.
А до нея Маги беше облякла същия ансамбъл.
Което можеше да означава само едно.
Момичетата бяха останали да спят. А още по-хубаво… беше вечер на игрите.
Той беше толкова прецакан.
В момента Ава напляскваше Тайлър и Маги в „Скрабъл“, а Тони ѝ даваше акъл. Форд получаваше „Монополи“. А онази ерекция, която Сам цял ден бе залъгвал с обещания за още малко? Не се случи.
Ава го погледна леко отстрани, нищо показателно, нищо провокативно, нищо повече от обичайното признаване на „ей-тук“ – което беше значително по-гладко от онова, което беше направил при пристигането си, носейки цветя и презервативи.
Ава погледна обратно към плочките си, изпусна един писък, докато ги слагаше една след друга върху дъската, и след това започна да подскача на дивана.
– Изсмучи го, Тони!
Обикновено братовчед му седеше там и нетърпеливо наблюдаваше всеки подскок, но този път човекът клатеше глава, сочейки към дъската.
– Това? Това е глупост, Ава. Няма го в речника.
– Както е със гъбенко? Позволих ти да го запазиш.
Сам се засмя и се насочи към дивана, където отвори кутията с гуми и, потискайки въздишка, започна да ги раздава. Тайлър и Маги му махнаха с ръка, което го накара да се зачуди дали вече не са започнали да работят за бебето, което знаеше, че искат. Човече, това би било страхотно. От тях щяха да станат страхотни родители. Но тогава може би те просто бяха покрили собствената си защита, а Сам беше магарето, което предлагаше повече.
Тони взе три, после махна с ръка и каза:
– Продължавайте – докато не пъхна в джоба си лентата, за която Сам сериозно се съмняваше, че човекът ще успее да мине през следващата година.
Форд беше в съседство и като отговорен човек сам се грижеше за запасите си. Оставаше Ава. Която вдигна вежди към него, докато той държеше един пакет.
– Нямам представа какъв е срокът на годност на последната кутия, която ми натрапи.
Сам кимна. Знаеше, че последната опаковка от три пакета, която все още беше запечатана, когато той стигна до нея, е умряла добре.
Скочи от дивана и се насочи към коридора.
– Ще проверя.
***
В спалнята на Ава Сам започна да складира гумички на всички места, на които можеше да си представи, че някога ще му се наложи да се добере до тях в краен случай. Нощното шкафче. В горното чекмедже на скрина. Горният рафт на гардероба. Стаята изобилстваше от потенциал, а фантазиите се трупаха една върху друга, докато той разглеждаше пространството около себе си. Всяка годна за използване част от стената, огледалото, таблата, рамката на вратата, пръчката на гардероба, плота на тоалетката, ъгъла и килима. Господи, щеше да му трябват още презервативи.
Едва тогава се сети за начина, по който Ава го погледна, когато влезе. Сякаш не изгаряше отвътре. Сякаш беше всяка друга вечер и той беше просто поредното момче.
Може би нямаше да има нужда от нищо.
Или може би трябваше да престане да бъде такъв слабак, защото откъде, по дяволите, се беше взела цялата тази злобна глупост?
И така, плановете му за епична секскампания не се бяха осъществили. И какво от това? Беше една нощ. Ава се държеше спокойно, защото беше спокойна.
Какво значение имаше, ако трябваше да изчакат още един ден? Седмица. Или, по дяволите, ако тя реши, че изобщо не се интересува от нищо повече.
Само че нещо го караше да мисли, че това няма да се случи, че няма да остане да държи в ръцете си някаква гърчеща се торба с несбъднати фантазии, които чакат своя ден под слънцето.
Мислите му се насочиха към начина, по който Ава седеше на дивана. Как се беше почесала по коляното и вниманието му се спря на малката връвчица, която държеше пижамата ѝ. В съзнанието му започна да се развива сценарий, в който той ги развързва със зъби. Той щеше да плъзне ръката си надолу по предната част, да влезе в бикините ѝ и да я накара да каже името му няколкостотин пъти, преди да ѝ позволи да свърши.
Ебаси, той я искаше. Сам. Тази вечер. Тук. Сега.
Измъкна телефона си от джоба и написа един текст.
***
Ава погледна телефона си, като си помисли, че е нещо от работата. Сутринта си беше взела отпуск за срещата с Маги и когато се обади, за да се свърже със старшия партньор, на когото помагаше по един случай, той ѝ каза да си вземе отпуск до края на деня, като обеща асистентката му да я информира за развитието на ситуацията.
Прелиствайки съобщението, тя видя, че това е Сам, и стаята около нея се разми във фонов шум. Защото той беше в спалнята ѝ. С шепа презервативи, за които знаеше със сигурност, че е донесъл за нея.
Преглъщайки тежко, тя наклони екрана встрани от Маги, която се бе заела с обичайните си стогодишни хейтвания над плочките си. След това Ава прочете, доколкото можеше, небрежно.
Сам:…Банков депозит: Ти в тези карирани панталони. Аз плъзгам пръстите си дълбоко в теб. По-малко от пет минути, Ава. Колко тиха можеш да бъдеш?
***
Е, според хленча, който се изплъзна от устните ѝ, преди да успее да го овладее, вероятно не много.
– Всичко наред ли е, Ава? – Попита Тайлър, разтърсвайки плочките към годеницата си.
Ава се усмихна и извърна очи.
– Работа. Те, хм, търсят нещо, за което са смятали, че може да почака, но сега трябва да се погрижат. Дай ми няколко минути – каза тя, като се избута нестабилно на крака.
Тайлър се разсмя грубо.
– Сигурен съм, че разполагаш с каквото време ти трябва. Ние ще бъдем тук. Чакаме Маги и нейната перфектна дума.
Маги изръмжа ласкаво, но главата ѝ така и не се вдигна. Ава просто се надяваше адски много да ѝ отнеме толкова време, колкото обикновено ѝ отнемаше да направи крачка. Тогава Тайлър. После Тони. А ако трябваше да я изчакат само за малко… докато тя се измъкваше в спалнята си за пет минути в рая със Сам?
Беше лепкаво. Наистина лепкаво.
Съмнително. Напълно съмнително.
И тя се срамуваше. Но не достатъчно, за да попречи на краката ѝ да се движат един след друг, докато не застана на прага на спалнята си, а тази почти електрическа връзка оживя в момента, в който Сам я хвана около кръста с една ръка и я придърпа вътре. Избута вратата с крак и я блъсна в стената с цялото си тяло.
Още един предателски стон се изплъзна от устните ѝ, но тогава устата на Сам беше там и го пое с целувката си. Прокара ръце по гърдите ѝ, обгърна лицето ѝ, плъзна се в косата ѝ и под халата ѝ. По-ниско.
Пръстите ѝ се вкопчиха в ризата му. Тя се отвори по-широко за него, разтваряйки краката си, за да приюти коляното на Сам между тях.
Още един стон от това здраво бедро на Сам се откъсна от целувката. Устата му се премести към ухото ѝ.
– Колко тиха можеш да бъдеш?
Дори в дълбините на фланеленият ѝ халат и с невероятната топлина на Сам, която я изгаряше, по кожата и преминаха тръпки.
– Не знам – призна тя честно. Не че никога не се е опитвала да бъде тиха. Само че никога не и се е налагало да опитва.
Тя не беше девствена. И не беше така, сякаш никой никога не я беше карал да свършва. Но извън опита ѝ със Сам, се беше наложило да се потруди, за да стигне дотам, и дори да стигне до кулминацията, беше мълчала, защото нямаше за какво да крещи.
Но пък Сам не изглеждаше твърде загрижен за подробностите.
Нито пък за последствията, защото той вече отново я беше взел в устата си. Работеше с ръка покрай колана и, дразнеше я под бикините и нежно я разделяше с пръсти и, о, Боже, напъхваше се вътре.
Дълбоко.
По-дълбоко.
Тя не смееше да диша. Защото усещаше как викът на удоволствие напира в гърлото ѝ.
Още един пръст се присъедини към първия и тя започна да се тресе.
Устата на Сам напусна нейната и…
На вратата до главата ѝ се чуха три тихи почуквания.