Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 27

Глава 26

Омъжена.
По дяволите, Сам не можеше да го проумее. Но той беше там. Гледаше как се случва всичко: от малкия гарвановокос тиранин, облечен в миниатюрна версия на роклята на Маги, който се задаваше към олтара, на няколко крачки пред лъчезарния си колега Чарли, облечен в смокинг; през ухиления поглед на Тайлър, който се страхуваше и се чудеше, когато Маги го посрещна пред олтара, и размяната на клетвите, които сами бяха написали; до целувката, която подпечата сделката и едва не подпали заведението, но някак си завърши с това, че двамата се държаха един за друг и се смееха.
Да, това беше най-хубавата част.
Начинът, по който се смееха, без да се пускат.
Те щяха да се справят. От всички двойки той вярваше най-много в това, че тези двамата ще се справят с целия този бизнес „винаги и за винаги“. И двамата бяха преминали през ада в предишните си връзки, който той не би пожелал и на най-големия си враг. Лоши неща. Такива, които белязват и променят хората завинаги. Но някак си Маги и Тайлър се бяха върнали по-силни. По-мъдри. Бяха се намерили един друг и заедно се бяха научили да вярват в любовта отново.
И сега бяха женени. За добро или за лошо. Той просто се надяваше да е по-добре. Те го заслужаваха.
Сам закачи една бира за врата и даде бакшиш на бармана, преди да погледне назад към вратата, където Маги и Тайлър се движеха по линията на приема, поздравявайки гостите, които пристигаха за коктейлите, предшестващи самия прием. Следващите в редицата бяха хората на Маги, а после тези на Тайлър. Горди родители, всички те. Самите те все още са женени. Той прецени, че това, че и двамата са израснали с достойни примери за подражание в брака, трябва да има някакво значение за шансовете за успех на новосъздадения Уелс. На опашката вървеше по-малкият брат на Тайлър, Мич, а след това Ава, която изглеждаше съвсем не студена в ледено-синята си прилепнала рокля на шаферка.
Мич се наведе, за да прошепне нещо в ухото ѝ, като докосна лакътя ѝ. Човекът беше достатъчно приличен, но начинът, по който разговаряше с Ава, докато чакаха следващите гости да се спуснат по пътеката? Той имаше идеи, но и всеки друг човек в заведението. Включително и Сам.
Ето защо няколко минути пространство нямаше да са най-лошото нещо.
Преди да изчистят линията за приемане на гости, а разстоянието, което се намираше между него и Ава, да изчезне и той да се върне към това да си напомня всяка секунда да не я докосва. Прехапваше езика си всеки път, когато започваше да се навежда, за да прошепне къде точно би искал да я оближе.
Още един поглед назад към Ава в тази рокля и той преглътна тежко. Обърна се и потърси в стаята приемливо място, където да се приземи. Може би една блондинка. Или червенокоса? Само че тренировката, която беше правил през половината си живот, нямаше да проработи тази вечер. Идеята да се разсейва с някое друго момиче, когато все още практически усещаше Ава около себе си – да, не, благодаря. Тя заслужаваше нещо по-добро от това, дори и да беше тази, която бе сложила край на сексапила. Освен това беше сигурен, че самата Ан Хатауей можеше да се изправи до него и това пак нямаше да е достатъчно разсейване, за да го накара да забрави вкуса на най-добрата си приятелка върху езика си.
Не и за още няколко дни, така или иначе.
По дяволите.
Може би още няколко седмици, както и да е.
С кого се е шегувал? От самото начало Ан беше неговият беден заместник на Ава.
– Девет часа, червена рокля, чашка C – каза Тони под носа си, приближавайки се до Сам в облак от спрей за тяло, който вероятно надвишаваше шест пъти препоръчителната дневна доза на Aхe. – Имам добро усещане за нея. Мисля си, че това може да е щастливата дама, която ще се вози на „Тони Експрес“ тази вечер.
Сам поклати глава.
Тони Експрес? Братовчед му се люлееше на петите си, езикът му стърчеше от устата, в стил „готов за рок“.
Мислеше си да издърпа момчето настрани за опреснителен курс за птичките и пчеличките, придружен от обяснение защо сравняването на секса с него и с експрес може би не е най-подходящият начин…
Едва тогава го чу. Над звънтящите чаши, музиката, празничните разговори… смехът на Ава.
– Уау, малкият брат на Тайлър натиска цялото игрище върху твоето момиче и стига до някъде? – Тони изсвири през зъби. – Никога не съм мислил, че ще видя този ден.
Главата на Сам се завъртя към линията за приемане, която изглежда се беше запушила в горната част. И наистина, там беше Мич, който се навеждаше в пространството на Ава, сложил ръка на сърцето си, а лицето му се изкривяваше, докато разказваше някаква оживена история, която го приближаваше с всяка дума.
Над тълпата се разнесе още един смях – не някаква учтива имитация, а истински. Този, който тя му подари. Този, който беше за най-близките ѝ приятели. И по някаква причина, за която Сам знаеше, че трябва да е неуместна и пълна глупост, именно Мич беше спечелил този смях, който го подлуди до смърт.
Ава се облегна назад, а очите ѝ блестяха от хумор, докато прикриваше устата си.
Нямаше значение.
– Той не стига доникъде. Просто се смее.
– Пич. – Този път беше Тони, който поклати глава. – Слушай я. Този смях е за реклама на електрическата ограда, която е свалена. Като „Добре дошъл на борда, приятелю“. Тя го пуска да влезе. Всъщност Мич там може да влезе чак тази вечер, ако разбираш какво имам предвид.
– Не говори така за нея.
– Да, да. Съжалявам. Но тя е на двайсет и осем, а не на шестнайсет вече, нали?
Точно така. Но това не променяше факта, че Мич не стигаше доникъде тази вечер. Поне не и с Ава.
Момчето се наведе отново, опирайки пръсти в разреза на талията на Ава. Сам затегна хватката на бирата си.
Дали тя искаше това? Толкова скоро, след като бяха сложили край на това, което бяха правили? Дали затова го беше прекратила – защото изведнъж беше готова за нещо повече от пакета „приятел с облаги“, който беше всичко, което Сам можеше да ѝ предложи? Беше ли готова най-накрая да спре да отхвърля всички момчета, които имаха потенциала да ѝ дадат бъдещето, което заслужаваше, и да се отвори за възможностите?
Господи, това е, което той искаше за нея.
Беше.
Тя заслужаваше това, което имаха Маги и Тайлър… но в този момент го побъркваше мисълта какво всъщност би означавало тя да го получи.

Назад към част 26                                                    Напред към част 28

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!