Глава 35
Ава беше болна от вина, разбито сърце и съжаление. Сам го нямаше вече три часа. След първия час тя беше прегледала чантата, която той изпусна, когато влязоха. Не намери нито телефон, нито портфейл, така че поне тях си беше взел. И тъй като Дрю беше върнал чантата ѝ, тя беше стиснала телефона си здраво в юмрук, докато седеше до контакта и го зареждаше, така че когато Сам се обади – ако се обади – да не се притеснява, че изтощената батерия ще ѝ попречи.
Тя съжали за думите, които му беше казала, почти в момента, в който излязоха от устата ѝ. Никога не го беше обвинявала, че не е разпознал нещо, което тя толкова упорито се е опитвала да скрие. Дори в онази нощ, когато се бяха любили, тя не можеше да го обвини, че ѝ се е доверил. За това, че е приел това, което цял живот е било пред лицето му, и не го е поставял под въпрос.
Така че не, тя не го обвиняваше. Но сега виждаше, че има част от нея, която негодува срещу това лесно приемане. Вероятно същата част от нея, която се бе поддала на надеждата, че може би, само може би, ако Сам има възможност да види какво е да бъдеш с нея, той ще осъзнае, че и той иска повече. Че иска нея. Всичко.
Но независимо от това нямаше как да отрече една проста истина. Тя беше разрушила нещо, което ценеше повече от всичко останало. И беше наранила мъжа, когото обичаше повече от всеки друг.
Не беше сигурна дали Сам вече го признава, но за тях нямаше връщане назад. Колкото и виновна да се чувстваше, тя заслужаваше собствено семейство. Трябваше да обича някого, който да ѝ отвърне със същото. Искаше повече от това да бъде лепилото, което държи приятелите ѝ заедно. Искаше да я държат толкова силно, колкото тя се държеше.
Имаше само един начин да се надява това да се случи. Трябваше да остави Сам да си отиде. Дори ако тази жертва и костваше близостта, която споделяше с Форд и Маги.
***
В Сан Диего нямаше достатъчно тротоари, за да може Сам да се съвземе след случилото се с Ава.
Тя го обичаше.
И то не по онзи здравословен, приятелски начин, който той никога не трябваше да прокарва.
Макар че според Ава те са имали проблем от адски дълго време.
Тя го лъжеше от двайсет години и по нейно собствено признание беше станала адски добра в това.
Господи, той беше бесен.
Не можеше да мисли трезво. Не можеше да си даде сметка за продължителността на предателството и за това колко много го е засегнало.
Дали беше прецакало всичко?
Дали зад всеки смях се криеше някаква тъмна сянка? Някакъв скрит мотив зад всяка прегръдка? Дали дори един от милионите скъпоценни моменти, които пазеше на сигурно място в сърцето си, беше това, което си мислеше?
Чувството за загуба го заля.
Чувстваше се измамен.
Това, което имаше с Ава, беше най-важната част от живота му. Единственото място, където се чувстваше в безопасност.
Защото тя беше единственият човек, който никога не го беше лъгал. Единственият човек, който никога не го е разочаровал.
Само че в действителност тя не беше такава. Тя беше жена, способна на измама в голям мащаб. Жена, която беше рискувала това, което имаха, заради един лежерен мъж. Жена, която го беше погледнала в очите и му беше обещала, че ще се справят – че макар да трябва да си тръгне за известно време, ще се върне.
Но и това беше лъжа.
Следвайки тротоара до неговия край, Сам погледна към хотела, от който беше излязъл, докато слънцето все още беше изгряло.
Не биваше да се връща. Още не.
Не беше в по-добра форма от тази, в която беше, когато си тръгна, и знаеше, че не се държи съвсем рационално.
Да, тя го беше излъгала, но беше казала, че е, за да защити приятелството им.
По дяволите, но след това беше отишла и беше захвърлила това приятелство. Беше отишла зад гърба му и си беше намерила работа в другия край на страната.
Определено трябваше да продължи да върви, да намери друг хотел или може би дори да хване полет обратно към дома. Но вместо това се търкаляше из фоайето, даваше на екипа на рецепцията най-лесната си усмивка, докато се връщаше към асансьора и се качваше с асансьора до нейния етаж, като не спираше, докато не се озова пред вратата ѝ.
Все още можеше да се обърне.
Тя беше толкова разстроена, когато той си тръгна. Можеше да я остави да се успокои.
Само че тогава той беше този, който лъжеше себе си, защото не можеше да го направи. Никога не беше успял да остави това с Ава. Колкото и голям да беше взривът, той винаги се връщаше, за да го поправи, защото не можеше да понася раздора между тях. Дори и за една нощ.
Едно почукване и вратата се отвори.
Тя се беше преоблякла от спретнатата пола и блузата в делови стил, която носеше с онзи Дрю, и стоеше пред него в бадемов клин и тънка, прекалено голяма риза, която висеше на едното рамо. Косата ѝ беше вдигната на възел от лицето ѝ и макар сълзите ѝ да бяха изсъхнали, следите от тях бяха останали в червените рамки около очите ѝ и няколкото цветни петна, които все още бяха набраздили бледата ѝ кожа.
В него се бореха гняв и загриженост, като нуждата да я придърпа в прегръдките си и да я държи здраво се преплиташе с нуждата да разтърси раменете ѝ и да ревне.
Сърцето му се разтуптяваше, кръвта разкъсваше тялото му, така че всеки сантиметър от него беше наедрял и бръмчеше.
Изпълнена с угризения тя се взираше в него.
– Не знаех дали ще се върнеш.
– Вероятно не беше добра идея. – Не и когато все още беше толкова суров, толкова ядосан.
Не и когато гледаше жената, която беше най-добрата му приятелка, откакто се помнеше, и единственото, което искаше, беше да и отнеме нещо, както тя му беше отнела нещо.
Беше гадняр, че дори си го помисли. Но, по дяволите, болеше го.
Тя попита:
– Какво си мислиш? – Ръцете ѝ се сключиха на кръста.
– Че се чувствам измамен. – Отговорът беше там, без съзнателна мисъл или филтър. Защото той даде на Ава истината.
– Измамен? Сам, аз криех това от теб, защото не исках да те загубя. Но не съм лъгала за нищо друго.
– Ти ми каза, че ще се върнеш.
Тя облиза устните си, като несъзнателното движение привлече вниманието му.
– Мислех, че ще се върна. Кълна ти се.
Той се разсмя без чувство за хумор, макар дълбоко в себе си да знаеше, че тя казва истината.
– Онази нощ, Ава, когато правихме любов. Това означаваше нещо за мен. Чувствах се по-близък до теб, отколкото някога съм се чувствал до друга жена. Мислех, че това е най-искреният, чист момент в живота ми.
– Сам… – започна тя, но той не беше свършил.
– А сега това не означава нищо.
– Съжалявам – прошепна тя, а устните ѝ трепереха.
– Не искам да съжалявам, Ава. Искам нещо истинско.
Тя примигна към него, а тъгата в очите ѝ бе примесена с объркване и болка.
– За какво говориш? Всичко между нас е истинско. Имах тайна, да. Но това не променя това, през което сме преминали.
Само че промени.
– Ти криеше части от истината от мен. Дал съм ти всичко, което имам, Ава. А ти си подбирала кои емоции и кои истини да споделиш. И поне веднъж искам да видя всичко това. Искам цялата истина. Искам цялата ти същност.
– Цялата? – Попита тя, но очите ѝ вече бяха вперени в ръцете му, които разкопчаваха колана му.
Беше полудял, но не можеше да спре.
– Искам тази нощ, Ава. Само че този път искам да е шибано истинска.