Глава 39
Сам се подпря с ръка на стената с плочки, оставяйки душовете да струят горещо и силно върху главата, раменете и гърба му. Но нямаше никакво облекчение от блокираните от напрежение мускули или от празното чувство в гърдите му, което бе започнало да нараства, откакто тя го бе казала.
Сбогом.
Тази една-единствена шибана дума се блъскаше в съзнанието му вече осемнайсет часа. Откакто се бе вгледал в очите на Ава, търсейки някакъв знак за нерешителност или конфликт, за да открие спокойствие и мир, които го оставиха изкормен.
Беше я загубил.
Беше ли я загубил?
По дяволите, може би фактът, че двайсет години е бил в неведение за чувствата ѝ, означаваше, че всъщност никога не я е имал. Не знаеше нищо, освен че това беше най-лошото чувство, което някога е изпитвал в живота си. А в живот като неговия това говореше нещо.
Майната му.
Телефонът му звънна отново. Беше започнал да припада преди около пет минути. Най-напред се обаждаше със съобщение, после звънеше до гласова поща, след което се появяваше друг текст и се повтаряше. Което означаваше, че Ава е започнала да се обажда, за да каже на приятелите и семейството си, че няма да се прибере.
Не искаше да се изправя пред тях – по дяволите, не искаше да се сблъсква със собственото си отражение, но Маги нямаше да спре и колкото по-бързо Сам се справи с последиците, толкова по-скоро щеше да разбере как, по дяволите, трябваше да продължи напред.
Той изключи душа и взе кърпа. Някой блъскаше по вратата му, а с тази група знаеше, че е по-добре да не предполага, че ще му намекнат и ще се отдръпнат. Затова пъхна краката си в дънките и се подготви за сцената, която знаеше, че ще му изтръгне сърцето.
Те щяха да бъдат съсипани и объркани, а той нямаше да може да им каже нищо повече за това, което е довело до решението на Ава, отколкото тя самата им беше казала. Нямаше да може да признае факта, че той е причината тя да си тръгне. И макар че Ава беше амбициозна и отдадена на кариерата си, нямаше как някой от хората, които я познаваха най-добре, да повярва, че тя ще постави работата си пред тях.
Чуваше гласа на Маги над повтарящото се чукане и знаеше, че чакането няма да го доведе до нищо.
Отваряйки вратата, той се сблъска с бързите въпроси на Маги, съчувствения поглед на Тайлър, който стоеше с една ръка върху рамото на съпругата си, и Форд – свята работа, настръхнал от ярост, която Сам не беше срещал от гимназията.
Преминавайки покрай останалата част от хаоса, той погледна Сам право в очите.
– Ти просто не можеше да я оставиш на мира.
Обвинението се стовари като таран в корема му. След като Ава беше категорична, че не иска никой друг да знае, той не можеше да повярва, че тя се е разкрила и, което беше по-важно, че не го е предупредила първа.
– Тя ти е казала?
– Не, задник – изръмжа Форд, а юмрукът му се сви, готов да се хвърли. – Ти го направи.
Крайно време. Главата на Сам се отдръпна назад.
***
Така че, да, беше се вдигнал шум. Маги изкрещя, Тайлър се намеси в битката с протегнати ръце, за да държи Форд и Сам един от друг, макар че Сам в никакъв случай нямаше да отвърне на удара. Форд изглеждаше така, сякаш единственият му силен удар беше откъснал ръката. Но тогава се появи Тони – който имаше невероятен усет за това как да открие действието – и притисна с ръце устата си, сякаш говореше на микрофон, правейки цялата процедура „Да се приготвим за сбиване“. Маги се обаждаше на Ава, включвайки се гласова поща, докато Тайлър проверяваше съобщенията на телефона си от ъгъла.
В кухнята Сам опаковаше за окото си торбичка със замразен грах, докато Форд се подпираше на отсрещния плот със скръстени ръце върху гърдите, които изглеждаха малко по-широки от обикновено, и го гледаше с вбесен поглед, който изискваше обяснение.
– Съжалявам, човече.
– Да, и аз. – Форд изпусна тежък дъх. – За Ава и окото.
Сам поклати глава. Беше си го наумил. Повече от това.
– Опитах се да я разубедя да си тръгне, Форд. Казах и, че ще си отида. Да се преместя в другия край на града. Започвам да подрязвам бизнеса си в Уикър Парк и да се развивам в други квартали. Но тя отказа. – Това нямаше да е достатъчно. Ако бяха в един и същи град, тя щеше да го търси зад всеки ъгъл и нямаше да може да продължи напред по начина, по който трябваше.
Бяха се скарали още малко, защото той не можеше да понесе идеята тя да пожертва приятелите и семейството си само за да се махне от него. Но тя беше взела решение. Работата беше там, беше добра и тя вече се беше съгласила да се премести.
Но това беше Ава. Сам срещна очите на Форд.
– Мога да се преместя.
Би трябвало. Без Ава там, това така или иначе нямаше да е истинският му дом. Без Ава нямаше дом.
Форд повдигна вежди.
– Трябва ли отново да те ударя? Какво, по дяволите, правиш. Вече губя сестра си заради това. Мислиш ли, че искам да загубя и брат си?
Гърлото на Сам се сви, опитвайки се да задържи емоциите в него. Накрая той изтръгна думите.
– Аз съм причината тя да прави това. Не знаех какво изпитва към мен, когато започнахме…
Намръщената физиономия на Форд се задълбочи.
– …когато започнахме. И след като разбрах, се опитах да го поправя. Но единственото нещо, което не можех да ѝ предложа, беше единственото, което тя наистина искаше, и в крайна сметка я отблъснах.
– Сам, хората се провалят. Това не променя факта, че сме семейство. И с риск да разбера нещо, което наистина не искам да знам за сестра си, ще ти кажа, че се съмнявам, че си я прогонил нанякъде. Тя винаги е имала нещо общо с теб. Мисля ли, че си идиот, че не си го видял? Да. Обвинявам ли те, че не изпитваш същите чувства като нея? Не. Как бих могъл?
– Чакай. Ти знаеше?
– Шегуваш ли се с мен, човече? Тя е моя сестра. – След това, оттласквайки се от плота, Форд се пресегна към Сам, надникна под торбичката с грах и изсумтя, преди отново да срещне здравото му око. – А аз те обичам като брат, затова трябва да те попитам: сигурен ли си, че няма нещо там, нещо, което може би просто не си искал да видиш?
Тони зави зад ъгъла на кухнята и се вряза между тях, докато се насочваше към хладилника.
– Магс и Тайлър избягаха. Какво, какво, човече? Шесторка? – изсумтя той, като държеше вратата отворена, докато се навеждаше. – Как, по дяволите, ще имаме епично братско сдобряване без повече бира от тази?
Форд вдигна ръце и започна да се измъква от кухнята.
– Изключете ме. Имам да уреждам някои неща с Ава.
Сам кимна.
– Добре, човече. Ще се видим по-късно.
Когато входната врата на апартамента се затвори, Тони отвори две от бирите и обърна един от кухненските столове, за да седне.
– Говоря сериозно, човече. Имаме нужда от още бира.
Защо не – душът със сигурност не беше подействал.
***
Шауни и Рейф седяха в далечния край на конферентната маса, и двамата задълбочени в надлежната проверка, която не беше достатъчна, за да отвлече вниманието на Ава от технологичното чудовище, вибриращо на всеки трийсет секунди в чантата ѝ.
Шауни повдигна съчувствено вежди.
– Звучи, сякаш някой наистина иска да говори с теб. Вече е след седем, ако искаш да си починеш. – След това, пребледня, сякаш току-що се беше хванала да извършва светотатство, тя поправи: – Или, знаеш ли, да си вземеш почивка за вечеря, може би…
Не съвсем.
Тя не искаше почивка. Не искаше да мисли за нищо друго, освен за милиардите документи, които продаващата страна беше предоставила…
Друга вибрация… но това нямаше да се случи. Поне не и докато не се изправи срещу проблема.
– Добре, вечерята звучи добре. – Тя събра чантата си и се отправи към вратата, като забеляза облекчението по лицата на екипа си.
Слизайки с асансьора до „Едно“, тя излезе на вечерния въздух. Беше около 72 градуса и духаше вятър. Красиво, но по начин, който все още се усещаше като неподходящ.
Това нямаше значение.
Предната част на сградата беше празна, затова Ава седна на ниската бетонна стена, където тя се допираше до сградата. Беше сенчесто и тихо място, което беше най-подходящо за това, което трябваше да направи след това.
Да признае лъжите си.
Ава беше прочела първия текст няколко часа по-рано.
Маги:…Ти и Сам??!
И оттогава насам беше избягвала.
Но не повече.
Извика видеочата и зачака лицето на Маги да се появи на екрана. И когато това се случи, сърцето ѝ се преобърна в гърдите.
– Значи Сам ти е казал? – Попита тя, като се чудеше дали някое от съобщенията е от него. Дали се е опитал да я предупреди, или просто е бил прекалено ядосан.
Маги поклати глава.
Ава затвори очи и се облегна назад на сградата.
– И какво го издаде?
– Ами това, че брат ти удари с юмрук окото на Сам, всъщност беше първата улика.
Това привлече вниманието ѝ.
– Добре ли е той?
– Форд? Ами, ръката му е малко подута, нали знаеш, Сам има толкова твърда глава и всичко останало. Но… о, имаш предвид Сам. Да, той е добре. Доста е натъртен, но ще оцелее.
Тя не можеше да повярва, че Форд го е направил. Знаеше, че е звучал смешно, когато се обади по телефона, а някои от нещата, които беше казал, бяха достатъчно водещи, за да я накарат да се запита дали по някакъв начин не е знаел. Е, отговорът на този въпрос беше „да“. Да, той знаеше.
Господи.
Маги допълни още няколко подробности за братската връзка, които беше разбрала от Форд. А когато Ава поиска да разбере как изглежда Сам, тя ѝ каза да се прибере у дома и да разбере сама.
Така че това нямаше да е лесен разговор.
Особено след като Маги изпрати Тайлър да ѝ донесе сладолед и чипс „Кетъл Чипс“ с халапеньо.
Лицето на Маги изпълни екрана.
– Добре, така че мисля, че всички усетихме, че има нещо, което надхвърля просто приятелството през годините. Но ти беше толкова категорична в отричането си, че просто реших, че каквото и да има между вас, вие сте го разрешили и не е моя работа да натискам. Освен това цялата тази романтична дейност не беше моето нещо, така че вероятно само заради това бях по-лесно продаваема. Но тъй като усещам, че това не беше точно истината, цялата истина и нищо друго освен истината… какво ще кажеш да ми разкажеш цялата история тук и да ми позволиш да бъда приятелят, от когото мисля, че може би наистина имаш нужда точно сега?
Ава кимна. И ѝ отне миг да намери гласа си, но когато думите започнаха да идват, сякаш от гърдите и се вдигна тежест, която дори не осъзнаваше, че носи.
***
Този ден се превръщаше в адски гаден. Сам беше объркал графика, като беше изпратил Роули на работа в Лейквю, когато той трябваше да работи в Норт Хойн с Дуейн. И още по-лошо, благодарение на късия предпазител, който Сам имаше, момчето се страхуваше да попита за това. Сега Сам беше загубил няколко часа от него заради объркването. Като прибавим и доставката, която беше пропуснал да запише, Сам беше на път да си нарита собствения задник. Но това, което наистина отличаваше този ден, беше, когато само час преди да се срещне със собствениците на жилища, Джим – на когото Сам беше казал да не влиза, ако не се чувства по-добре – се приближи до него, намръщи се, а след това захвърли всичко отпред на ризата и панталона на Сам. Така че сега Сам, по дяволите, се прибираше вкъщи по бельо, а повърнатите му дрехи бяха вързани в торба на седалката до него.
Това не беше начинът, по който правеше бизнес.
Не така си беше създал репутация.
Той ръководеше строг отбор и макар че понякога се случваха гадости, Сам не харесваше лавината от тях, която сякаш се бе стоварила върху тях тази седмица. Особено защото отговорността за по-голямата част от провалите падаше изцяло върху него.
Беше… разсеян. Мислите му се отклоняваха от релсите, сякаш някой с рамка с размерите на птица и нагласа с размерите на слон беше взел чук за релсите и ги беше демонтирал напълно. Не можеше да спре да мисли за Ава. За това, какво би било, ако.
Какво щеше да стане, ако тя беше казала „да“?
Ами ако това, което е дал, е било достатъчно? Ами ако Ава се омъжи за него и той я задържи завинаги?
Знаеше колко много обича да живее до Форд – може би щеше да купи сградата от него и да я превърне в една голяма къща с входна врата, която се отваряше към голям, топъл хол, където щяха да прекарват вечерите си заедно. А стълбите, които водеха към втория етаж, щяха да са за това, че една част от пространството им щеше да прелива в друга, вместо да служи за разделяне на неговото от нейното.
Той щеше да го направи красиво за нея.
Разшири главното легло и банята, така че да са достатъчно големи, за да поберат всяка шибана гореща фантазия, която прекрасният ѝ ум можеше да сътвори. Щеше да я накара да стене. Щеше да я накара да се моли и да я накара да свърши толкова силно, че тя никога нямаше да иска друг. Той щеше да бъде неин приятел и любовник. И въпреки че се страхуваше до смърт, щеше да и даде толкова деца, колкото тя иска, и щеше да бъде най-добрият баща, който те можеха да си пожелаят.
Някога сънуваше кошмари, че ще бъде баща. За това, че ако някога стане баща, неговият парцалив ДНК донор ще се появи с грозната си глава в Сам. Но тази седмица виждаше нещата по различен начин.
Когато Ава му каза, че иска да има деца, той я погледна и видя сто различни етапа наведнъж. Беше я видял закръглена и пълна с бебето си, как кърми детето им, как целува синини и прегръща. Беше видял любовта, която щеше да изпитва към тяхното момче или, Бог да му помогне, момиче, и това беше всичко, което би желал за собствената си младост.
И вместо всички тези видения на щастие да бъдат омърсени от Сам, който пресъздаваше всички пиянски гафове на баща си, той беше там, показваше на малкото си момиченце как да построи сандъче за мама и учеше момчето си как да направи скрин с чекмеджета. На масата за вечеря щеше да се смее и да разказва истории и – Господи, той искаше това. Искаше го с Ава.
Защото, както във всичко, тя беше единственият човек, на когото би се доверил за нещо толкова чудотворно. И искаше да бъде мъжът, с когото тя да го сподели, защото знаеше колко високо е поставена летвата за нейното семейство. И той знаеше как да бъде баща – защото бащата на Ава, нейният герой, беше човекът, който му показа как.
Само че нищо от това не се случваше.
Тя не беше с него. Тя не беше казала „да“. А някакъв друг мъж щеше да сбъдне всички мечти на Ава.
Но дори и да знаеше това, той не можеше да спре да си мисли какво ли не. Така че, да, беше се разсеял. И това се беше пренесло на единственото място, където трябваше да се държи здраво.
Сам паркира на алеята и пое по обратния път към сградата с бягане. Вътре натисна кранчето и скочи под душа, преди водата да се е нагряла, а ледената струя вода го удари в лицето.
Изми се, като за пореден път му се искаше да има някой от онези ароматизирани сапуни за мъже, за да прикрие миризмата, която можеше да му липсва, и отправи безмълвна молитва, че се е справил с всичко. Нямаше време да се бави. Беше успял да отложи срещата, но само с трийсет минути.
Изкъпа се, облече се и вече беше излязъл от вратата, когато я чу. Приглушеният звук на нещо, което се удари в пода на горния етаж.
Всичко спря със скърцане.
Защото този звук там, където толкова дълго време беше царяла тишина, означаваше само едно нещо. Ава се беше върнала.
Сега той поемаше по стълбите, две по две. Нямаше значение, че тя не го беше уведомила, че се прибира, нито че не беше отговорила на съобщенията или обажданията му. Защото тя беше тук и – Господи, сърцето му се разтуптя – щеше да я види. Щеше да говори с нея.
Имаше нужда да говори с нея.
Апартаментът беше отключен и откъм задния вход се чуха гласове.
Да.
Той отвори вратата и замръзна – примигна и се опита да осмисли това, което виждаше.
Кутии. Навсякъде. Подът в коридора беше разделен от синя бояджийска лента и от едната страна имаше шепа вещи – закачалка с дрехи, няколко тоалетни принадлежности, бижутата на Ава, нейният JAMBOX и телевизорът ѝ. От другата страна, Господи, изглеждаше като всичко останало.
Маги излезе от кухнята с Форд до себе си. Той държеше кутия с надпис „Съдове – съхранение“.
– Виж, тя каза, че не иска и кафемашината, но мисля, че ще изпратим…
Гласът ѝ секна, когато очите ѝ се спряха върху него.
– Какво, по дяволите, е това? – Попита Сам, отвратен, защото вече знаеше.
Форд постави кутията отстрани при всичко останало и се приближи, стискайки ръка за рамото му.
– Съжалявам, човече. Не исках да се налага да виждаш това.
Като се ръкува с него, Сам се вмъкна по-навътре в апартамента.
– Тя тук ли е?
Маги каза „да“, точно както Форд каза „не“, и Сам започна да си мисли, че ударът, който бе пропуснал да хвърли предишната седмица, все пак може да види своя ден под слънцето.
Но след това Форд пояснява.
– Тя дойде в града снощи, за да приключи с работата си. Но тя дори не остана тук. Тя е в центъра на града в някакъв хотел и след това ще дойде за няколко часа, преди да си тръгне утре следобед. Маги и аз опаковахме нещата за нея тази седмица, докато ти беше на работа. Премествачите ще дойдат в неделя.
Дъхът на Сам се обработи в бавен, неравномерен поток.
– Тя дори не се е връщала тук?
Очите на Маги бяха съчувствени.
– Трудно и е да се справи с това. И… казва, че просто не може да се изправи пред теб. Съжалявам, Сам.
Той кимна. Форд се оправда, че трябва да провери нещо вкъщи, а Маги заяви, че трябва да се обади в галерията. А после те си тръгнаха и той остана сам в апартамента на Ава, заобиколен от всички парчета от живота, който бяха споделили – разглобени и опаковани за съхранение.
Исусе Христе. Той погледна какво е взела: само най-необходимото. Където и да се премести, новият ѝ апартамент нямаше да е дом повече от онази проклета хотелска стая в Сан Диего.
И останалата част от него. Всичко, което правеше това пространство нейно – ебаси, тяхно, защото го бяха запълнили заедно. Всичките подаръци, които и беше дал през годините. Всички албуми със снимки, албуми за изрезки и рамки за снимки. Всички дрънкулки, които бяха събирали заедно – всичко това тя беше сложила в кутии за съхранение. Поправка: помоли Маги и Форд да ги опаковат, защото не искаше да ги вижда дори за последен път.
Не искаше нито едно напомняне за него в този нов живот.
Той не можеше да диша. Не можеше да гледа какво беше направила с живота им, с мястото, което обичаше, но не можеше да се накара да си тръгне. Не можеше да направи това, което тя правеше, и просто да си тръгне.
Отиде до кутията, която Форд беше поставил, отвори капаците и погледна чиниите, в които бяха изяли хиляди ястия. Бяха ги избрали в големия магазин „Крейт енд Барел“ в центъра на града – спориха цяла вечност дали да изберат обикновените бели или шарените. В крайна сметка Сам ѝ беше казал, че харесва шарката, защото му напомня за нея. Беше красив, но някак едновременно деликатен и смел. Тя бе притиснала към гърдите си купата за зърнени храни от комплекта и се усмихна така, сякаш глупакът, в когото бе влюбена, току-що я бе сравнил с чиния.
По дяволите. Как не беше разбрал?
Защо не беше видял?
Защото не беше искал. Защото за него всичко е било перфектно. Имаше Ава, при която се прибираше всяка вечер. За да се смее, да говори и да споделя всички части от живота си, които не беше доверил на никого другиго. Планираха ястия и ваканции заедно. Пазаруваха и чистеха кухнята заедно. Той беше мъжът, с когото тя споделяше проблемите си. Човекът, който поправи канализацията в два часа през нощта и я държеше в прегръдките си три дни, след като полицаят дойде на вратата ѝ с новината за странния инцидент, отнел живота на двамата ѝ родители в една нощ.
Господи, не е чудно, че той толкова бързо ѝ беше предложил да се омъжи за него. В главата му Ава вече беше негова съпруга. Просто такава, каквато никога не му се е налагало да рискува, за да се опита да спечели. Беше имал всички предимства на брака – без секса, който доскоро беше престанал да прави – но никога не му се беше налагало да поема този пълен ангажимент.
Никога не му се беше налагало да оголи сърцето си и да я помоли за цялата нея… защото вече я беше получил.
Беше толкова глупав. Толкова сляп и егоистичен.
И сега плащаше за това. Погледна още веднъж синята лента, която разделяше залата, и осъзна, че макар да не е имал истинска сватба, това приличаше адски много на развод.
Тя му беше дала къщата и приятелите.
Той ѝ даде почивката…
Майната му! Искаше му се да повърне, толкова го болеше.
По-лошо дори от това, че майка му му каза довиждане, докато тази шибана ужасна празнота се отваряше мястото в сърцето му, което имаше за нея. По-лошо от онзи жесток момент, когато научи истината за нея. И по-лошо от момента толкова скоро след това, когато загуби жената, която го беше обичала така, както собствената му майка никога не го беше обичала.
През всичките тези години той бе изграждал живота си така, че да се предпази от болка като тази.
Всички тези шибани стени. Каква полза от тях? Никаква.
В крайна сметка беше загубил всичко, което имаше значение.
Усети първата пукнатина дълбоко в гърдите си. После втората. Третата. И той знаеше какво се случва. Светът му се сриваше, защото жената, която беше основата му, го беше напуснала.
Назад към част 39 Напред към част 41