Глава 5
Вземането на лошо решение – наричано още най-добрата идея – беше факт. Поне Ава беше почти сигурна, че това е посланието, което получи, когато сграбчи вратовръзката на Сам и го придърпа за целувка, с която изминаха половината път до вкъщи, преди шофьорът, за когото все забравяше, че е там, да прочисти гърлото си. Гръмко.
Тогава Ава и Сам си поеха въздух, изправиха се на седалката си и започнаха да броят блоковете, докато стигнат до дома си.
Оставаха десет блока, а пръстите на Сам си играеха с подгъва на полата ѝ. Повдигайки я все по-високо, той позволи на ръката му да се разшири, докато не докосна вътрешната част на бедрата ѝ, а тя се задъхваше, разкъсвана между това да го отблъсне и да го придърпа по-близо.
Пет блока и устните му се върнаха до ухото ѝ. Дъхът му беше топъл и влажен към ухото, докато шепнеше за предстоящата трагична съдба на бикините ѝ. Една достойна жертва, ако изобщо имаше такава.
Две пресечки и смелостта, която беше толкова голяма част от грима ѝ, се завърна, подтиквайки дланта ѝ да се изкачва по тежкия мускул на бедрото на Сам, като се стремеше все по-високо към целта си, докато китката ѝ не бе хваната в желязната му хватка, а напредъкът ѝ не бе спрян.
Сам срещна очите ѝ.
– Когато това такси спре, по-добре влез в този апартамент, преди да съм те хванал в ръцете си, защото съм почти на изчерпване на възможностите за сдържане, Ава.
И фактът, че Сам смяташе действията си през тази нощ за спокойни – за сдържани.
Един блок и демонът в нея поиска да се качи върху Сам, така че да седне на бедрата му и да е готова да се хвърли.
Половин блок и Сам стенеше зад нея, а ръцете му бяха от двете страни на дупето ѝ, докато тя се клатушкаше над собствената си Шангри-Ла. И свято, тя не можа да се стърпи, защото усещането за тази твърда дължина, притисната към дупето ѝ, си правеше луди шеги с ума ѝ. Изкриви и малкото останали частици от преценката ѝ. Накара я да си помисли, че ако се съпоставят с ползите от това, че най-накрая е вкарала Сам в себе си, последиците от това да бъде хвърлена в затвора за публична развратност не изглеждат толкова тежки.
За щастие, преди съзнанието ѝ да се разпилее напълно, таксито спря пред сивия блок, който наричаха свой дом, откакто брат ѝ купи сградата преди шест години. Сам почти хвърляше банкнотите на шофьора, когато Ава се запъти към входната врата. Измъкна ключовете и отвори вратата, преди Сам да я настигне. Ръцете му я обгръщаха от двете страни, а тялото му се притискаше откъм гърба, докато се смееше и я вдигаше от краката ѝ, за да я внесе вътре.
И слава Богу, защото противно на това, което предполагаше поведението ѝ тази вечер, публичните прояви не бяха нейната стихия. А идеята брат ѝ или приятелите ѝ да се приберат вкъщи и да видят как Сам я побутва на стълбището – е, до утре сигурно щеше да ѝ пука малко повече, отколкото в момента.
Едва бяха навлезли в сградата, преди Сам да я завърти и да я притисне към вратата, а устата му да се стовари върху нея с такъв алчен глад, който надминаваше всяка нейна фантазия. Защото това беше истинско. Това беше Сам, който събираше плата на полата ѝ, поклащаше се между краката ѝ и за една скъпоценна нощ я искаше почти толкова силно, колкото и тя него.
Още една силна целувка и дълбок, грабващ удар на езика му и Ава изстена, затърси страните на роклята си и я размаха над главата си.
Сам се отдръпна за секунда, очите му се спуснаха по тялото ѝ, след което поклати глава с толкова объркано изражение, че щеше да е очарователно, ако не беше толкова безмилостно горещо, преди да се гмурне отново за още. Ръцете им бяха навсякъде. Нейните, дърпащи вратовръзката му, докато не успя да се добере до копчетата на врата му. Неговите, широко разположени срещу задната част на бедрата ѝ, мачкаха извивката на дупето ѝ, а след това се плъзнаха нагоре, така че я обгръщаха отзад, докато той отново се вкопчваше в нея отпред.
Тя се задъхваше, кръвта ѝ се разпалваше във вените ѝ, събуждайки всеки сантиметър от нея.
– Толкова е влажна – изрече той над ухото ѝ, докато пръстите му се притискаха към набъбналата и болезнена за него плът. – Бикините, Ава. Те трябва да изчезнат.
Точно там, в коридора? Срещу единствената врата, която стоеше между тях и останалия свят?
Да.
– Направи го – изпъшка тя, преди устата му отново да се спусне, а дълбокият удар на езика му накара корема ѝ да се свие от нужда.
Тя усети как бързо захапва дантелата отстрани, как деликатната дреха пада, а след това хлъзгавият панел между краката ѝ е заменен от грубите работнически ръце на Сам. Те не бяха нежни. Не бяха меки, а когато ги използваше върху нея, всяка една невероятна точка на контакт на практика експлодираше от усещане.
Беше мечтала за това.
Мечтаеше какво ще е усещането на тези загрубели пръсти върху кожата ѝ, как ще си играят с гърдите ѝ, с езика ѝ. Но реалността – това беше като някакъв вид осезателен наркотик, който я тласкаше бързо към онова място на освобождаване, което почти никога не достигаше.
– Сам – извика тя отчаяно.
Той се вмъкна в нея.
***
Господи, Ава се въртеше около него.
Един-единствен пръст.
Едва наполовина в нея.
И, Господи, не беше сигурен, че ще успее да издържи до края на разбитите ѝ викове, които се сипеха върху него, без да я последва отвъд ръба.
Няма как. Време е да се овладееш, копеле.
Това не беше първото му родео и нямаше причина на Божията зелена земя забиването на късите нокти на Ава на врата му и пръстите ѝ, които дърпаха косата му, да го изпратят през ръба.
За бога, той на практика беше златен медалист в Олимпийските игри по издръжливост – или поне беше такъв, докато не усети твърдото, ритмично стискане на оргазма на Ава, който се прекъсваше точно за него.
Той плъзна пръста си навътре и навън, като с всяко преминаване се задълбочаваше. След това, приемайки тези меки, отчаяни звуци с целувката си, добави втори пръст, разтягайки стегнатото ѝ малко тяло около тласъците си, докато пълнеше сочната ѝ, влажна уста с него, с езика си.
Господи, превключвателят му се беше преобърнал, но добре. Защото това беше Ава. И нищо в неговото признато обширно и разнообразно минало не се беше доближавало до това да го възпламени така, както тя.
Как, по дяволите, изобщо беше възможно да са така заедно и все пак да са успели да изкарат двадесет години, без да се предадат веднъж или два пъти преди това?
Едно тъмно кътче от едва функциониращия му рационален мозък знаеше.
Защото това беше Ава.
Защото никога не беше готов да рискува най-важния човек в живота си заради някакъв случаен секс.
Но не това се случваше тук.
Те не рискуваха нищо. Това беше просто кулминацията на поредица от събития, които никога повече нямаше да се случат. Преследвача Стивън се нуждаеше от тъпа намеса. Химическа реакция, която никой от тях не бе очаквал, когато влязоха в контакт. Въпрос без отговор между двама приятели – двама възрастни – които знаеха точно в какво се забъркват и бяха достатъчно солидни в отношенията си, за да може една-единствена нощ между тях да бъде точно това. Една-единствена нощ, предоставяща дълбочина на интимност, каквато не е имало преди. Такава, която ще ги направи по-силни.
Още един задъхан вик и Ава захапа долната му устна, засмука я в устата си, докато яздеше ръката му.
В шибания коридор. В шибаната жилищна сграда, която притежаваше брат ѝ. Защото той не можеше да спре.
Форд щеше да си изгуби ума от това. Това беше, ако човекът наистина го забележеше.
Преди около петнайсет години беше имало момент, в който той определено щеше да забележи това и може би щеше да даде на Сам повод за размисъл. Но тези дни отдавна бяха отминали.
А Форд никога не се е отбивал тук просто така. Почти никога.
По дяволите.
Отдръпвайки се от целувката, нежната хватка на зъбите на Ава и онази изгаряща, нуждаеща се топлина в очите ѝ, той поклати глава.
– Ава, кой апартамент?
Очите ѝ се плъзнаха към вратата му и той се зачуди дали не се замисля за това колко жени са виждали другата страна. Защото сега вече беше. И по някаква причина не искаше Ава да е една от масите. Това можеше да е нещо за една нощ – което беше неговият почерк с жените. Дори когато е бил с една и съща жена няколко пъти, това почти винаги е било поредица от единични нощи, разделени от други единични нощи с други жени, но въпреки сходството във времевата рамка, това не беше същото.
Дори не беше близо.
Той на практика живееше в апартамента на Ава. Там приготвяха храната си заедно, прекарваха свободните часове от сутрините и вечерите си заедно. По дяволите, той ѝ беше помогнал да избере почти всички мебели в жилището. Това беше тяхното пространство – по-удобно от всяко друго, в което някога е бил – и той се чудеше дали да внесе в него нещо, което да надхвърля „приятелското“, на което беше изградено, няма да е грешка. Дали нямаше да опетни по някакъв начин пространството, което означаваше за него почти толкова, колкото и жената, с която по принцип го споделяше.
Едва тогава Ава го погледна, а усмивката ѝ изгаряше мислите за каквото и да било друго, освен за това да прекара толкова часове, в които тази уста да бъде негова, колкото тя му даде.
– Леглото ми сериозно не се използва достатъчно. На горния етаж?
Той преглътна буцата, която се образува в гърлото му при това признание.
Тази неуместна реакция, при която гърдите му се повдигаха, когато знаеше, че отива там, където мнозина не са били преди… не биваше да се измъчва от това. Това го караше да се чувства като куче, но беше твърде далеч, за да спре. Единственото, което можеше да направи, беше да хване устата ѝ със своята и да се спусне надолу, докато не хвана бедрата ѝ и не я вдигна нагоре. С крака, притиснати около бедрата му, Ава се засмя, впи се във врата му зад яката на ризата му и прокара зъби по челюстта му, докато той вземаше стълбите две по две.
Той спря с неохота.
– Роклята ти и…
– По-късно. – Краката ѝ се стегнаха около него. – Имам нужда от теб.
– Ще ме убиеш – промълви той, като мислено си повтаряше, че не, не може да я постави обратно на стълбите и да я вземе точно там. Няма как да стане.
Триейки се срещу него, тя въздъхна:
– Дали това ще е толкова лош начин да си отида?
Лесен отговор.
– По дяволите, не.
На вратата той я постави, остави я да се облегне на стената, докато държеше китките ѝ над главата и притискаше бедро между краката ѝ, целувайки я, докато използваше ключа си, за да ги пусне вътре. Когато вратата се отвори, тя влезе, водейки го за вратовръзката покрай преливащите вградени рафтове, които беше инсталирал, и за първи път в живота си му даде усещането, че аксесоарът все пак не е безполезен. Тя го дръпна покрай масата в трапезарията, която бяха довършили заедно, и той си помисли дали да не я сложи върху нея. Но сякаш усетила посоката на мислите му, тя поклати глава и го поведе по останалата част от пътя.
След като стигнаха до стаята ѝ, място, което беше посещавал стотици пъти преди – място, което не беше достатъчно оживено – докосването на Ава стана хипнотично, а плавните движения на меките ѝ ръце го накараха да не бърза. Да го накара да продължи. Тя измъкна вратовръзката от врата му. Разкопча копчетата на ризата му и я преметна през раменете, а след това и по ръцете му.
Събра тениската му отстрани и я изхлузи през главата му. След това, втренчила очи в неговите, внимателно разкопча колана му и плъзна отворената си длан по предната част на панталона му.
Пръстите ѝ се извиха около него и той видя как зениците ѝ се разшириха, дъхът ѝ секна, а розовият връх на злия ѝ език намокри подутата ѝ долна устна.
Сам се пречупи.
Хвана Ава за коленете, хвърли я обратно на леглото и я последва със силна, грабителска целувка, с тежестта на тялото си и движението на бедрата си. Искаше тя да го усети там. Искаше телата им да се движат заедно, да се люлеят във времето, отново и отново.
Още минута и щеше да е гол. Но изражението на лицето ѝ, когато го бе взела в ръце…
Никога не беше виждал нещо подобно.
А сега, когато тя беше под него, коленете ѝ се плъзгаха по ребрата му, а едната ѝ пета се забиваше в задника му…
Той си изгуби ума, отдръпна се, на косъм от това да изгуби контрол. От това да се забие в нея. От това да изпадне в безсъзнание. Място, където никога не е ходил. Място, на което не се доверяваше.
Дори с Ава. Особено не с Ава.
Тя го погледна, косата ѝ беше тъмен разлив от блясък и сияние около лице, което той познаваше по-добре от своето. Ръката ѝ се плъзна по бузата му, нагоре по косата, която сякаш обичаше да дърпа, а след това надолу по гърдите и корема му, докато не закачи пръстите си във все още сигурната горна част на панталоните му. Едно движение и тя го разкопча.
– Знаеш къде са презервативите – промърмори тя и едва кимна към нощното шкафче, което той сам беше приготвил. – Побързай.
Назад към част 5 Напред към част 7