Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 12

Глава 10

В апартамента единствената слаба светлина в кухнята се процеждаше в коридора, хвърляйки в пространството около тях меки сенки. Брин затвори вратата зад тях и се обърна, за да сложи веригата. Предстоеше и забавление с три презерватива или не, но тя живееше сама твърде дълго, за да остави сигурността да се изплъзне. Разбира се, Форд беше голям и силен, но човекът имаше по-добри неща за вършене през нощта, отколкото да се бори с някаква дрогирана наркоманка.
Като например да изгори три презерватива.
Точно това си мислеше, докато бъркаше веригата за сигурност веднъж, два пъти, преди да извади късмет при третия опит. И едва тогава, защото Форд се притисна към нея, тялото му беше горещо и твърдо, и като взе ръката ѝ в своята, насочи копчето на мястото му.
– Изнервена ли си? – Попита той срещу ухото ѝ, прокарвайки ръце по нея в бавна ласка.
– Да. – Беше минало толкова много време и макар да си представяше, че цялото това занимание със сексапилни хубави моменти прилича много на карането на колело, по начало нямаше толкова много практика. Форд беше първият ѝ и го бяха правили общо пет пъти, преди да замине. Имаше и други… но да се каже, че са били малко на брой, би било силно подценяване. Десет години по-късно тя нямаше да има извинението, че е девствена, за да оправдае липсата си на сексуален опит, а Форд – Боже, той беше толкова уверен и сигурен. И начинът, по който изглеждаше. Начинът, по който ходеше, говореше, мислеше и се смееше. Начинът, по който жените го гледаха.
Форд не страдаше от липса на опит. В това тя беше сигурна.
– Кажи ми какво мислиш – помоли той.
Че няма да се справи с нея? Че той ще се разочарова? Че се страхува от дузина различни неща, които могат да се случат или не, за да намалят нещо, което тя отчаяно искаше да бъде добро?
Няма как.
– Че изобщо не искам да мисля. – Поглеждайки през рамо, тя попита: – Можеш ли да го направиш? Можеш ли да направиш така, че за сега, тази вечер, да чувствам само теб?
Утре и вдругиден щеше да има достатъчно време да мисли.
Форд се наведе по-близо, голямото му тяло я притисна към вратата, устата му срещна опасното място в основата на шията ѝ и бавно, леко я докосна.
– Усещаш ли това? – Попита той, продължавайки да дразни чувствителната кожа там.
– Да. – Беше лудост колко добре се чувстваше, как този най-малък контакт предизвикваше усещане, топло и плътно, да се разлива в най-дълбоката част на тялото ѝ. Как, когато той отвори уста, добавяйки и най-малкото засмукване, тя усети притеглянето му в гърдите си и между краката си.
– Усещаш ли колко силно те искам, Брин?
Кимване. Защото да, тя усещаше как той се притиска силно към нея. Но дори и да не беше горещо стоманеното доказателство върху малкия и гръб, тя щеше да го усети в стягането на ръката му около нея и в притежателното огъване на пръстите му върху бедрото и. Да го чуе в задълбочаването на гласа му. Да го усети от начина, по който всеки дъх сякаш ги приближаваше невъзможно.
– Кажи ми – настоя той на ухото ѝ и я развълнува при мисълта, че думите ѝ ще означават нещо за него. – Кажи го.
– Чувствам, че ме желаеш – прошепна тя на пресекулки.
– Да, но усещаш ли колко? – Ръката на бедрото ѝ започна бавно да се движи, обикаляйки от първоначалната точка, като я удряше с юмрук и се огъваше, преминавайки през ребрата ѝ, през корема ѝ и надолу към бедрото ѝ – сякаш искаше да докосне всяка част от нея едновременно.
Сякаш нито една точка не беше достатъчна.
Или може би просто така се чувстваше. Сякаш можеше да има целия този мъж и пак нямаше да е достатъчно за това колко силно го искаше.
Не и за една нощ.
Ръцете му вече бяха от двете ѝ страни, движеха се нагоре-надолу по талията ѝ, опираха се в дупето ѝ, а после се издигаха нагоре, за да поемат тежестта на гърдите ѝ в дланите си.
– Тялото ти е толкова красиво – изръмжа той на ухото ѝ. – Винаги е било, но сега, ебаси, Брин, начинът, по който се извиваш… съвършена си.
Думите трябваше да я накарат да се напрегне – не защото не харесваше тялото си, а защото години наред се беше старала да не му обръща внимание. Само че сега това беше просто Форд и вместо да иска да омаловажи женските си форми, тя се наслаждаваше на тях.
Хващайки долния ръб на еластичната ѝ рокля, той издърпа плата нагоре, оставяйки по два пръста от всяка ръка да се влачат след него.
Така можеше да усети голата кожа, която разкриваше.
Прокарваше ръка покрай ръба на бикините ѝ – обикновените черни памучни бикини, които бяха най-сексапилното нещо, което притежаваше – и се олюляваше, когато разчистваше тясното място на бедрото ѝ. А след това четирите му пръста преминаха по издигането на ребрата ѝ, оставяйки след себе си пътека от гъши тръпки. Не от хладния въздух, за който рационално знаеше, че целува кожата, която в момента изгаряше под допира му, а от удоволствие и очакване.
– От първата нощ насам мислех само за това какво би било да се докосна до теб. – Той издърпа роклята ѝ по-високо, покрай набъбналите ѝ гърди. Още по-високо.
Дъхът ѝ секна, но тя беше толкова увлечена от съблазняването на Форд, че без да иска вдигна ръце, когато той разкопча роклята напълно.
– Искам да опитам всичките ти върхове. – Издърпа чашките на сутиена ѝ настрани, обхвана гърдите ѝ и се отдаде на още един от онези дълбоки, ръмжащи стонове, когато втвърдените ѝ зърна се притиснаха в дланите му. – И долините ти.
Беше го правил веднъж. Целуваше я между краката ѝ, докато тя не извика името му и не се развърза толкова много, че си помисли, че никога повече няма да се събере. Дори сега усещаше, че се разпада само при тази мисъл. Усещаше как я залива топла вълна от желание, как я боли между краката. Набъбването на най-чувствителните и тъкани.
– Форд – изпъшка тя, когато той я завъртя и притисна раменете ѝ във вратата зад нея. Защото, Боже, начинът, по който я гледаше. Горещината в очите му, които обхождаха почти голото ѝ тяло.
Тя се стегна в очакване и се зачуди дали е възможно да свърши само от начина, по който я гледаше.
Звук, който беше нещо средно между удоволствие и болка, се разнесе дълбоко в гърдите му, а после той падна на колене пред нея.
– Нямам търпение, Брин. – Пръстите му се вкопчиха в краищата на бикините ѝ и той ги свали бавно, почти благоговейно, надолу по бедрата ѝ, докато мокрият плат, прилепнал към влагата ѝ, се освободи. Погледът на Форд се спря върху сърцевината ѝ и мускулите на челюстта му се напрегнаха. – Бейби, свали си сутиена заради мен. Трябва да те видя.
Тя отметна предната закопчалка на твърде практичния си сутиен, освободи презрамките от раменете си и го захвърли заедно с бикините, които Форд ѝ помогна да свали. И тогава тя беше гола пред него. Мъжът на мечтите ѝ, буквално на колене, гледащ я така, сякаш е на един дъх разстояние от…
О, о, о, ооооооо.
Едно облизване. Едно бавно, дълго, сладко облизване и коленете на Брин се подкосиха, а ръцете ѝ се разпериха в търсене на нещо, което да я задържи. Нещо, за което да се хване. Всичко, за което да се увери, че няма да падне на пода, преди той да е имал възможност да го направи отново. Но Форд я държеше за бедрата и тя не отиваше никъде. Освен направо в рая, защото, о, Боже. О, Боже, о, Боже, о, Боже, о, Боже.
– Вкусът ти е толкова сладък. Отвори се за мен, бейби. Позволи ми да те изям още малко.
Брин разшири краката си. Но това не беше това, което искаше, защото той я погледна, носейки още една нахална усмивка, докато клатеше глава. А след това бе взел ръката ѝ в своята и я бе поставил на рамото си, докато другата бе плъзнал зад коляното ѝ, за да я закачи за лакътя си.
– Ето така, бейби.
Част от нея искаше да протестира. Тя беше момиче, което стои на два крака на земята и търси стабилност във всяка част от живота си. Но с Форд, където физическото и емоционалното се бяха преплели безвъзвратно, тя винаги беше малко извън равновесие.
Знаеше какво е да паднеш, колко боли, но…
Още една дълбока целувка на мястото, където тя се бе разтворила от нужда и желание за него, и главата ѝ падна назад към вратата.
Сладкото галене на езика му беше толкова хубаво. Толкова декадентски. Толкова безумно интензивно, когато и подаде върха, обикаляйки го и след това го използва, за да навлезе вътре. Той правеше любов с нея с устата си. Караше всичко в нея да се навива и стяга с всеки влажен кадифен удар. Затаяваше дъх с целувката си, докато тя не се вкопчи в косата му, не се вкопчи в устата му и…
– Ебати изстрела. Фъдж – искам да кажа, фъдж – о, ебаси. Форд! – Извика тя, цялото ѝ тяло се свиваше в един дълбок, ритмичен импулс след друг. – Не мога… не мога…
Само че каквото и да искаше да каже, то се изгуби, тъй като той вкара твърдия си език в нея отново и отново и отново. Нямаше нищо друго освен завладяващото усещане за безпомощно блаженство и диво освобождаване. Нуждата да рухне и да повлече Форд със себе си.
Той отново засмукваше срещу нея, като вече възстановяваше нуждата ѝ.
Искаше устата му да е там завинаги, но дори и да беше свършила два пъти – и двата пъти поотделно по-силно, отколкото си спомняше да е свършила общо през последните десет години – това все още не беше достатъчно.
– Още – изпъшка тя и безсмислено се придърпа към него, докато той не я освободи със стон и едно последно вяло облизване. След това се свлече по тялото му, впивайки пръсти в косата му, за да може да хване главата му и да получи целувката, за която беше жадна.
– В мен, Форд – помоли тя, трепереща от шокиращо секси вкуса на устните и езика му. – Моля те, трябва да те почувствам вътре в мен. Сега.

Назад към част 11                                                Напред към част 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!