Глава 10
СЕМЕЙНИ ВЪПРОСИ
334 СЗ
– Пази се, сестро – казаха пръстите на Джарва. – Никога не съм виждала Дамаджата толкова разгневен.
Ашия намери своя център в успокояващата тежест на спящия в прашката си Каджи, когато Дамаджата нахлу в стаята. При закрити прозорци тя засия и се пропука в светлината на Еверам.
– Той има моето семейство – изръмжа Дамаджата.
Ашия наклони глава. Нейното семейство? Ашия и сестрите ѝ копия все пак бяха племеннички на Иневера. Избавителят беше изгубен, Джаян беше мъртъв, а Асъм седеше на трона. За кого говореше тя?
– Извинявай, Дамая, но не разбирам.
Очите на Иневера намериха нейните. Погледът на дамаджата беше изнервящ при всички положения, но сега гореше с такава сила, че на Ашия ѝ се искаше да може да отвърне поглед.
– Майка ми и баща ми, Манвах и Касаад, все още са живи – каза Дамая. – Доскоро те оставаха анонимни на базара. Дори самият Избавител не беше научил за тях допреди падането си.
Ашия примигна. Тя и сестрите ѝ с копия следваха Дамаджа навсякъде, но изглежда, дори те едва ли я познаваха.
– Асъм ги откри и станаха негови заложници – каза Ашия.
– Бодигардът на Дама Баден Кашив знаеше за тях. – Миха подскочи, когато дамаджата се изплю. – Трябваше отдавна да го убия.
Дамаджата поклати глава.
– Това не може да се търпи. Веднага щом слънцето залезе, заведи сестрите си копиеноски в крилото на двореца на сина ми и ги намери.
Ашия постави защитена ръка върху Каджи на гърдите.
– Не мога да заведа сина си в крилото на Асъм. Миха и Джарва…
Очите на дамаджата пламнаха, а аурата ѝ засия, докато стана трудно да я погледнеш. Ашия вдигна ръка, за да не я заслепи.
– Те. Имат. Моите. Родители. – Дамаджата откъсваше думите, всяка от тях беше като удар. – Достатъчно дълго търпях нахалството ти, Шарум’тинг Ка. Няма да изпратиш малките си сестри сами в опасност. Ще направиш каквото ти заповядам. Каджи ще бъде в безопасност при баба си в хранилището.
Ашия се плъзна на колене, като сложи ръце на пода. Тя се поклони, като докосна челото си между тях.
– Да, Дамая.
– Асъм даде основание да се смята, че са в кралския апартамент – каза дамаджата. – Несъмнено той иска да опознае по-добре баба си и дядо си. Започнете търсенето си там и заложете камък хора в покоите му, за да ми дадете ухо там.
Ашия кимна.
– Разбира се, Дамая.
– Когато узнаеш местонахождението им, донеси ми го и аз сама ще ги издиря.
Ашия вдигна поглед към това, ужасена. Иневера все още пламтеше ярко от силата и тя затвори очи срещу нея.
– Дамаджа! Не можеш да се излагаш така.
– Това е Иневера – каза Дамаджахът.
***
Ашия си проправи път през поредица от скрити проходи надолу към поддвореца на Дамаджа, съвсем наскоро врязан в недрата на хълма под двореца на зеления херцог.
Гладките скални стени блестяха от светлината на брада, а символите по тях бяха доказателство за защита от нахлуване на демони и смъртни. Тук дамаджата правеше най-дълбоките си магии и съхраняваше най-ценните си съкровища.
– Черното сърце на Ний! – Думите отекнаха в залата. – Има ли сред вас поне половин ум? Ябълков сок, казах!
– Едно от настроенията ѝ? – Пръстите на Ашия попитаха евнуха, който пазеше вратата.
– Тя има само едно – отвърнаха пръстите на евнуха.
Ашия въздъхна, намирайки своя център, преди да бутне вратата. Кабинетите на Каджива бяха големи и разкошни, със слуги, които обслужваха всяка нейна нужда. В момента всички те бяха на колене, а аурите им блестяха от страх.
– Света Богородица – каза един от слугите. – Зелените плодове не са в сезон. Няма такива в цялата Еверамска земя.
Каджива си пое дъх, за да изкрещи нещо, което несъмнено щеше да е ужасен отговор, но съзря Ашия на вратата и яростта ѝ се разсея с издишването. Тя се приближи с протегнати ръце.
– Дай ми го.
Челюстта на Ашия се стегна под воала ѝ, но тя разкопча връзките и хвана спящия Каджи в прегръдката на ръката си достатъчно дълго, за да може Каджива да го вземе.
Цялото поведение на жената се промени в мига, в който го държеше, и Ашия знаеше, че каквото и да се случи, Каджива никога няма да навреди на правнука ѝ – ще застане между него и всички демони на бездната.
– Ще го вземеш ли за през нощта? – Попита тя. Това щеше да бъде първата нощ, в която Ашия щеше да бъде отделена от сина си след Нощта на Хора, когато двамата заедно преминаха по ръба на бездната.
– Разбира се, разбира се. – Каджива не откъсваше очи от детето.
– Благодаря ти, Тика – каза Ашия.
Сега жената вдигна поглед.
– Не ме наричай така. Никога повече.
Ашия преглътна. Някога тя беше любимка на многото внучки на Каджива. Именно настояването на самата Каджива изпрати Ашия и сестрите ѝ с копия в двореца Дама’тинг, като ги постави на пътя към Шарум’тинг. Сега те бяха нищо за нея.
Тя сведе очи и се поклони.
– Както желаеш, Света майко.
Обърна се на пета, отдалечавайки се бързо от Каджи, за да не изгуби решимостта си и да се втурне обратно към него.
Дори и през нощта проникването в крилото на Асъм в двореца беше трудно. Новият Шар’Дама Ка беше открил и запечатал тайните проходи, които Шарум’тинг използваше, за да се придвижва незабелязано из двореца. Стражи и въоръжени дами патрулираха из залите, а очите им бяха защитени, за да виждат без светлината на Еверам. Гоблените, килимите и плочките бяха защитени от алагаи, но Ашия също можеше да вижда – защити, подобни на тези, които използваха дама’тингите. Символи, които предизвикваха тревога, ако дори човек ги пресече, и запечатваха тази част на двореца от любопитни очи. Камъните хора, които дамаджата се надяваше да използва, за да подслушва, нямаше да са от полза, магията им беше блокирана.
Но Ашия, Миша и Джарва бяха облечени в своите кай’шарум’тингски одежди, бродирани с електрумови нишки с предпазители от невидимост. Независимо дали бяха в полезрението на хората, или на светлината на Еверам, те се сливаха със заобикалящата ги среда толкова лесно, колкото пясъчен демон в дюните. Само когато се движеха бързо, можеха да бъдат забелязани.
Бижутата им бяха също така омагьосани, пръстените и гривните на ръцете и краката им позволяваха да се придържат към стените и таваните като паяци. Бавно те се плъзгаха все по-навътре и по-навътре в светилището на съпруга ѝ.
– Провери долните нива – каза Ашия на Джарва, когато преминаха бариерите. Асъм ще има свой собствен подпалат. Намерете го и проникнете в него, ако можете.
– Да, Шарум’тинг Ка.
Джарва изчезна, докато Ашия и Миха си проправяха път към жилищните етажи. Дворецът имаше седем нива, по едно за всеки стълб в Небето, но външното стълбище стигаше само до шест, а вратите на площадката се охраняваха от бдителен кай’Шарум, ярък в светлината на Еверам.
Шестият етаж беше запазен за кралското семейство, място, което Ашия познаваше добре. И тя, и Кажива имаха стаи там. Технически те бяха покоите на Асъм, но съпругът ѝ бе видял възглавниците там само веднъж.
Дамая вярваше, че благословената ѝ майка също ще бъде настанена на шестото място.
До най-горния етаж, личното ниво на Асъм, можеше да се стигне само по вътрешно стълбище, несъмнено също охранявано.
Младите жени се спряха, придържайки се към тавана, когато пазачът на вратата се показа ясно. Дори с бялото му нощно покривало Ашия разпозна братовчед си Иравен, първородния син на Избавителя Маджа. Лишен от ранг от Дамаджи Алеверак, сега той беше прехвърлен на служба като пазач на по-големия си брат.
Миша откъсна едната си ръка от тавана и направи знак за сънотворната отвара, която носеха. Нанесена върху кърпа и наложена върху устата и носа, тя можеше да доведе до безсъзнание дори голям човек за известно време, който се събуждаше само с неясни спомени за последните си мигове. Най-малкият ѝ пръст се сви, показвайки въпрос.
Ашия поклати глава.
– Твърде бавно – казаха пръстите ѝ. – Прецизен удар.
Прецизният удар, школата за шарушак на техния учител Енкидо, се насочваше към естествените сходимости в тялото. Местата, където се срещат мускулите, вените и нервите. Мишените бяха малки и винаги в движение, всяка уникална като своя собственик, но един остър, точен удар можеше временно да осакати противника или да го нокаутира мигновено.
Бавно се изкачиха на позиция, придържайки се към тавана точно над братовчед си. Миха щеше да го задържи, а Ашия щеше да нанесе удар. Но преди Ашия да даде знак за падане, по стъпалата се изкачиха двойка ние’дама, които носеха подноси с храна. По езика на тялото тя разбра, че Иравен ги е разпознал и ще ги остави да минат безпрепятствено.
Миша не се нуждаеше от заповеди, когато те отвориха вратите и веднага последваха Ашия, която се втурна след тях. Те се приземиха в еднакви преобръщания от противоположните страни на залата, а гривните им поглъщаха звука. За миг дрехите им се размазаха, но когато момчетата минаха през вратата, те отново станаха невидими.
Подът беше ограден с пъзел от стъпала, които щяха да алармират при неправилно преминаване. Ашия запомни пътя, по който поеха момчетата, но двамата с Миша вървяха покрай стените, като се сливаха идеално с боята. Стигнаха до вътрешно стълбище, охранявано от двойка клирици с оградени тояги, и ние’дама се разделиха, като единият продължи по коридора, а другият се изкачи на седмия етаж.
– Следвайте. – Ашия използва пръст, за да посочи първото момче. Мисията ѝ беше да открие родителите на дамаджата, но толкова близо до нея Ашия не можеше да се въздържи да не погледне към коварния си съпруг. Тя последва второто момче нагоре по стълбите, като се плъзгаше по тавана по-бързо, отколкото то можеше да се изкачи. Тя беше сянката му, докато той минаваше покрай пазачи и врати, като накрая стигна до преддверието, където момчето сложи подноса на една маса, почука на далечната врата и после бързо се измъкна, затваряйки вратата на коридора след себе си.
Ашия беше готова да скочи, когато вратата се отвори, но когато видя Асъм, дъхът ѝ секна и едва не пропусна възможността си. През целия им брак виждала ли е някога съпруга си да отваря врата? Това беше задача на жените и слугите.
Тогава Асъм направи немислимото. Шар’Дама Ка, върховният водач на цяла Красия, се наведе и сам вдигна подноса. Ашия се вмъкна, докато той беше обърнат с гръб, а мислите ѝ се въртяха. Дали Асъм се беше превърнал в отшелник, откакто Асукаджи умря? Призрачна черупка на човек? Част от нея се надяваше да е така. Предвкусваше съда, който щеше да намери в рая.
– Вечерята, моето слънце – обади се Асъм и Ашия примижа. Жена му и любовникът му са убити, а той вече си е намерил друга? Гневът заплашваше центъра ѝ, но тя го отхвърли настрана, скимтейки по тавана, за да последва съпруга си в стаята с възглавниците. Кого щеше да намери? Дама Джамер? Кашив? Някой от полубратята на Асъм?
Последният човек, когото очакваше, беше брат ѝ Асукаджи, на когото беше счупила врата.
***
– Не съм гладнен. – Гласът на Асукаджи беше суров шепот. – Махни го.
Асъм постави подноса до леглото. Асукаджи лежеше по гръб, тялото му не помръдваше, аурата му беше равна. Не беше мъртъв, но не беше и истински жив.
Това се промени в областта на шията му. Аурата около главата на брат ѝ беше гореща и сурова, очите му бяха съсредоточени, а лицето му – изпълнено с емоции.
Парализиран – с ужас осъзна Ашия. За един воин това беше съдба, по-лоша от смъртта. Дори и сега, след като той се бе опитал да я удуши, тя не желаеше това на брат си. Бяха близки, когато бяха млади, и част от нея все още го обичаше.
– Трябва да ядеш, любов моя – каза Асъм. – Не усещаш глада си, но той е там. Без храна ще издъхнеш.
– А какво ще стане, ако го направя? – Попита Асукаджи. – По-добре да ям и да лежа безпомощен, докато се изсира на леглото след час? Можех да умра с чест. Вместо това ме принуждаваш да остана затворник в тази безполезна черупка.
Асъм седна на ръба на леглото и взе една от безжизнените ръце на Асукаджи.
– Не мога да направя това без теб. Половината от плановете и хитростите ми са твои.
– Не това си мислеше, когато чукаше онази хазайка. – Главата на Асукаджи се залюля от силата на ръмженето му.
Асъм побърза да го успокои, като целуна челото му.
– Тя е твоята сестра, за която ти сам настояваше да стане моя дживах ка.
Бузата на Ашия трепна. Тя се вглъби в дъха си, мълчалива като камък.
– Аз съм твоят Дживах Ка! – Викът на Асукаджи беше дрезгав. – Тя беше утроба, която да износи сина, който аз не можех да износя.
Асъм вдигна капака на подноса, а от купата с рядка каша, която вероятно беше всичко, което брат ѝ можеше да преглътне, се издигаше пара. Асъм духна с лъжица като майка, която се готви да нахрани бебе.
– Нуждаехме се от нейното доверие, братовчеде. За да повярва, че съм лоялен към нея и смирен пред майка ми. А ако бях създал още един син за нас, толкова по-добре.
Асукаджи изплю лъжицата, щом я доближи, но тя излезе като капка на брадичката му.
– Аз не съм глупак, Асъм. Синовете и заговорите не са били в ума ти, когато си я огъвал.
– Какво значение има това? – Асъм взе копринена салфетка и избърса устата на Асукаджи. – Тя никога няма да може да те замени в сърцето ми. Никой не може. Тя можеше да бъде ценна Дживах Сен, но заради твоята ревност. Ти настояваше да я убиеш.
Той взе челюстта на Асукаджи в ръката си, стисна я, докато зъбите му се отвориха достатъчно, за да допуснат лъжицата.
– Но ти не беше неин партньор, нали, сладки Асукаджи? – Асъм натъпка кашата в устата му. – Нито пък Мелан и Асави заедно са подходящи за майка ми. Сега те са на самотния път, ти лежиш замръзнал, а майка ми е заложник на половината трон. – Асъм масажира гърлото на Асукаджи, докато той преглътне.
– Скоро Аманвах ще се върне, за да контролира Каджи дама’тинг, водейки със себе си Дживах Сен, без съмнение също толкова смъртоносен като сестра ти, и съпруг, благословен от Еверам.
– Брадичка и кафенце – изръмжа Асукаджи. – Аманвах трябваше да е моя, както Ашия беше твоя. Такава беше сделката ни.
– Кхафит или не, властта му над алагаите е неоспорима – каза Асъм. – Какво можех да кажа, когато баща ми му я даде? Силата на майка му ще нарасне, когато се върнат. Трябва да уравновесим везните сега, докато все още има време.
Асукаджи престана да се съпротивлява и се хранеше мълчаливо. Асъм беше нежен и внимателен, масажираше всяка глътка, докато купата не се изпразни.
– Съжалявам, братовчеде. – Асукаджи погледна жалостиво, докато Асъм изтриваше последното петно от устните му. – Аз те подведох. Еверам ме съди и ме намери за недостоен.
– Ти все още живееш – каза Асъм. – Ще намерим начин да те излекуваме. Дама вече е постигнала големи успехи с магията хора. Скоро ще разкрием всички тайни на дама’тингите. Ти ще бъдеш възстановен и ще получиш нов шанс за слава.
– Дамаджата може да ме излекува още сега – изръмжа Асукаджи. – Имаме нейните родители. Тя няма да посмее да откаже.
– Не бива да подценяваме това, което ще посмее майка ми – предупреди Асъм. – Кой знае какво наистина струват за нея този дал’тинг и един кхафит?
– Със сигурност не са толкова много… – Лицето на Асукаджи почервеня от усилието да говори: – …като Тика или Каджи, иначе щеше да ги имаш при подпалвача.
Асъм поклати глава.
– Не им се доверявам долу сред експериментите на дама. Експлозия в лабораторията на дама Шевали уби един от неговите ние’дама и коства окото на друг.
– Дано да струват нещо – просъска Асукаджи. – Ти размени черния ми тюрбан за заложниците. Ако те не могат да откупят сина ни, нека това да са моите крайници.
– Не можем да разкрием такава слабост пред майка ми – каза Асъм. – Тя ще намери начин да го обърне срещу нас. Турбанът ще ти бъде върнат, когато оздравееш. Баден смята, че я държи за Каджи. Той знае, че не може да я задържи завинаги.
– Не подценявай Баден – прошепна Асукаджи. – Знам как заобикаляш Кашив. Той те прави на глупак.
– Мога да се справя с Кашив – каза Асъм.
– Това е, което ме притеснява.
– Какво значение има това? – Изръмжа Асъм. – Откакто сме в шарадж, ходим на партитата на Баден с масло на коланите. Ти си лягал с Кашив толкова пъти, колкото и аз.
– Има значение, защото тогава бих могъл да те задоволя – каза Асукаджи. – Защото бях твоят Дживах Ка, първата обвивка за копието ти.
– Все още си – каза Асъм.
– Тогава ме вземи.
– А? – Лицето на Асъм се отпусна.
– Сега, преди тази проклета каша да е преминала през мен – помоли Асукаджи. – Обърни ме по корем и ме вземи.
– Асукаджи… – каза Асъм.
– Не! – В очите на брат ѝ се появиха сълзи. – Не мога да ти попреча да лежиш с другите, но се кълна в Еверам, че никога повече няма да глътна лъжица, ако престанеш да лежиш с мен.
Асъм си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Асъм не можа да издържи да гледа как той взема масло и започва да се труди за деянието. Тя избяга от стаята, докато брат ѝ и съпругът ѝ бяха твърде заети, за да го забележат.
Миша я чакаше, когато Ашия се върна на стълбите, добре дошъл да я разсее от мислите ѝ.
– Докладвай – заповядаха пръстите на Ашия.
– Намерих ги – отвърна Миша. – Има стражи, но заедно можем да…
Ашия направи знак за Ний.
– Наш дълг е да докладваме на дамаджата.
Джарва се присъедини към тях, докато слизаха.
– Поддворният дворец на Асъм е защитен от магията на Хора. Не можах да проникна в нея.
– Без значение – каза й Ашия. – Имаме разузнавателни данни, от които Дамая се нуждае. – Тримата шарум’тинг се промъкнаха покрай стражите и излязоха от крилото на Асъм.
Назад към част 1о Напред към част 12
