Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 46

Глава 45
ПАКТЪТ
335 СЗ

Пристигнаха в Хралупата от всички краища на Теса и Красия, кралски каруци се изредиха по пътя към двореца на Лийша, докато оставяха подопечните си.
Първи пристигнаха анжиерианците. Херцогиня Арейн, придружавана от Мелни и невръстния си внук, Райнбек Четвърти.
– Момчето плаче денонощно – измърмори Арейн, но Лийша разбра, че това е само фасада. Арейн изглеждаше по-добре, отколкото от месеци насам, а Анжие бавно се възстановяваше под стабилната ѝ ръка. Паул придружаваше херцогинята, както винаги, и Лийша не можеше да не почувства лек дискомфорт, спомняйки си думите на момчето под контрола на демоните.
След това дойдоха лактънците – Исан, придружен от най-могъщите си докери и капитаните Делия и Керан.
– Добре дошъл, херцог Исан.
– Дамаджи Исан – поправи я Исан. – Поне докато не бъде подписан новият пакт.
Херцог Рейджън и херцогиня Елиса пристигнаха няколко дни по-късно. Лийша знаеше какво да очаква, но я болеше, когато виждаше тромавите стъпки на Елиса, дори върху стабилната ръка на Рейджън.
– Мога да поръчам да донесат стол с колелца – каза Лийша на ухото ѝ, докато се прегръщаха.
– Не, благодаря – каза Елиса. – Тези дни прекарвам достатъчно време в седене.
– Ако позволите, бих искала да ви прегледам след церемонията – каза Лийша. – Може би има нещо, което мога да направя и което вашите Билкари не са могли да направят.
Елиса стисна ръцете ѝ.
– Може би. Но аз се убедих, че има някои болки, които дори магията не може да излекува.
Абан пристигна преди господаря си, за да се подготви за пристигането на Джардир. Дебелият кхафит вече ходеше с две камилски патерици, но се усмихваше.
– Брадата на Еверам, радвам се да те видя, дъщеря на Ърни!
Лийша прехапа угризения заради цялата болка, която ѝ беше причинил, но съветите на Абан към нея винаги бяха честни и той плати висока цена за пропуските си.
– Радвам се, че си се възстановил, сине на Чабин – каза тя на красиански.
Абан се поклони, доколкото му позволяваха патериците.
– Не мога да не се учудя колко бързо си усвоил езика ни.
Лийша му намигна.
– Много съм се упражнявала.
– Трябва да ви предупредя – каза Абан – че дамаджата ще пристигне с моя господар.
– Разбира се. – Лийша очакваше точно това. – Не би било редно Шар’Дама Ка да посети без своя Дживах Ка, която да го придружи.
Абан отново се поклони.
– Виждам, че сте разбрали нашите порядки, както и езика ни.
Останалите красианци пристигнаха скоро след това, а почетната им гвардия от дал’Шарум бе посрещната от Гаред и същия брой кухи войници. Лийша посрещна делегацията им в приемната си зала, но слезе от трона, за да ги поздрави приятелски. Уонда и Стела я заобиколиха, с бдителни очи.
С тях беше и Брайър, който изглеждаше почти неузнаваем в шарумските черни дрехи, изкъпан и обгрижен. Той носеше малко дете на рамото си, придружен от шарум’тинг в бял тюрбан.
– Коя е тя? – Попита Стела.
Лийша не отговори, стягайки гърлото си срещу образувалата се буца, когато Аманвах се появи, носейки невръстно момиченце. С нея беше и Кендъл, която носеше момченцето.
Накрая бяха представени Иневера и Ахман. Очите на дамаджата бяха студени, но кимването ѝ беше почтително. Джардир, който изглеждаше красив и царствен, се излъчи и я прегърна под зоркия поглед на Иневера.
– Предназначено.
– Ще спреш ли някога да ме наричаш така? – Попита Лийша, но се усмихна.
– Разбира се. – Ахман се поклони. – Веднага щом се съгласиш с предложението ми.
– Може би ще чакаш дълго за това – каза Лийша. – Вие сте тук, за да подпишете нещо по-голямо от брачен договор.

***

Джардир усети как Иневера се натърти при тези думи.
– Само ако се споразумеем за окончателния…
– Мир, дживах – каза Джардир. – Няма да има повече преговори. Моят дар да благословим този ден.
– Раздаваш твърде много – изсъска Иневера, твърде ниско, за да я чуят дупничаните.
– Трябва да се съглася с дамаджата – каза Абан.
– Дадох обещание на Пар’чина – каза Джардир на висок глас. – Нека го изпълним, и то незабавно.
Церемонията беше кратка. Министърът на Лийша представи пет копия от новосъздадения Пакт на свободните градове, с който официално се слага край на Войната на дневна светлина. Подписалите го страни признаваха суверенитета на другата страна, включително на новото независимо херцогство Хралупата и възстановеното херцогство Лактън. Страната на Еверам е отстъпена като красийски земи, но с нови закони, регулиращи търговията и третирането на чина.
Имаше обещания за единство срещу демоните, но сега това изглеждаше далечно. Малцината останали демони бяха без водачи, изтласквани все по-далеч от териториите си от растящите велики сили.
Когато всички екземпляри бяха подписани и заверени, генерал Катър се приближи и потупа Джардир по гърба по онзи твърде познат на гренландците начин. Бодигардовете на Джардир се стъписаха, но той не им даде знак да се намесят.
– Всички мъже отиват в салона за по питие и лула – каза Гаред – ти и Абан, ако искате може да се присъедините.
Очите на Джардир се стрелнаха към Иневера.
– Върви, съпруже. – Прошепнатите думи се носеха само до ушната му мида, но той успя да види трептящата усмивка зад полупрозрачния ѝ воал. – Няма да убия дъщерята на Ърни преди завръщането ти.
Абан, който наблюдаваше размяната, долови едва доловимото кимване на Джардир и се обърна към Гаред, за да го улесни.
– Разбира се, сине на Стийв. За нас ще бъде чест. Моля те, покажи пътя.
Северняците бяха непринудени, мъже с различни длъжности се смесваха сред мъглата от дим на лула в салона. Но дори сред брадичката се открояваха истински кралски особи. Херцозите Рейджън и Исан представляваха остров сред тълпата.
Исан се отдръпна крачка назад при приближаването им, но Рейджън отвърна на жеста, когато Джардир протегна ръка, за да стисне китките си по северняшки.
– За мен е чест, херцог Рейджън – каза Джардир. – Пар’чин ми е говорил за теб много пъти. Ако носиш поне частица от честта, която той ти оказва, мястото ти в Рая е гарантирано.“
– Честта е моя. – Аурата на Рейджън беше предпазлива, но споменаването на Пар’чин му помогна да се успокои.
Гаред даде знак и бе донесен поднос с бира.
– Мислех, че ще вдигнем тост за господин Бейлс.
Джардир вдигна ръка.
– Прости ми, сине на Стийв, но Еверам забранява…
– Черното сърце на Ний, Ахман! – Извика Абан, изненадвайки всички – най-вече Джардир. Абан никога не бе дръзвал да му говори така пред другите.
– Ти си Шар’Дама Ка. – Тонът на Абан беше такъв, какъвто е запазен за дете. – Можеш да редактираш Евджах само с една дума. Ако частица от честта, която възхваляваш на Пар’чин, е истина, то този път можеш да почетеш обичаите на народа му и да вдигнеш тост от негово име.
Джардир примигна, онемял, когато Абан посегна към жилетката си, изваждайки малка глинена бутилка и шепа малки порцеланови чашки.
– А аз съм донесъл точно това.
Очите на Рейджън заблестяха.
– Не мога да си спомня кога за последен път съм пил кузи.
– Ужасно нещо. – Въпреки това Гаред изглеждаше нетърпелив.
Абан раздаде чашите и ги напълни от малката бутилка.
– Пар’чинът често посещаваше павилиона ми и пиехме по три пъти, преди да започнем работа.
Джардир не каза нищо, докато Абан пълнеше чашата му. Последният път, когато бе пил кузи, не бе минал добре за него. Това, повече от закона на Еверам, го беше задържало през всичките тези години.
Абан вдигна чашата си.
– За сина на Джеф, твърд преговарящ, който нито веднъж не се опита да ме измами.
Всички се засмяха на това, докоснаха чашите и отпиха с едно плавно движение. Джардир се намръщи, когато течността изгори езика и гърлото му като вряла вода. Около кръга другите мъже направиха същото.
Абан отново напълни чашите, а Рейджън вдигна своята.
– За Арлен Бейлс, който ми беше син, както и всеки друг от кръвта ми.
Отново докоснаха чашите и ги хвърлиха обратно. Този път нямаше парене, устата на Джардир все още беше изтръпнала от първата. Той се отпусна и разбра, че приятелят му е бил прав. Пактът не беше единственото нещо, което дължеше на Пар’чина.
Абан напълни чашите за трети път и този път Джардир пръв вдигна своята.
– За Избавителя, който седи с чест на небесната трапеза.
Джардир не се поколеба, докато другите мъже зяпаха, щракна най-близката чаша и подхвърли обратно третата си чаша кузи.
Този път вкусът ѝ беше на канела.

***

Сигурно настанена в женското крило, Лийша нетърпеливо посегна към детето. Олив вече рядко сучеше, ядеше твърда храна толкова жадно, колкото и майчиното мляко. Сега тя беше на малко повече от година, а Дарин – едва на десет месеца, но вече двамата с малкия Каджи се гонеха из стаята.
Но синът на Роджър – Арик, който още не беше навършил шест месеца, все още беше гладен за биберона. Лийша се просълзи, когато той се притисна към нея, гледайки лицето на приятелката си в съвършена миниатюра. Кожата на Арик беше по-тъмна от тази на баща му, но шокът от червена коса на върха на главата му беше безпогрешен. Очите му се затваряха доволно, докато смучеше.
Аманвах предаде дъщеря си Ройва на Иневера и извади шише със сълзи, като внимателно изстърга влагата от бузата на Лийша.
– Почиташ съпруга ми с млякото си, госпожо.
Лийша поклати глава.
– Честта е моя.
– Сиквах щеше да се гордее да види този момент – каза Аманвах. – Може би от небето ще може да го направи.
– Сигурно е било трудно да кърмиш двама – каза Лийша.
– Отначало – съгласи се Аманвах – но Ашия помогна.
– Това беше най-малкото, което можех да направя за детето на моята сестра по копие – каза Ашия.
Лийша се наведе, за да целуне върха на главата на Арик.
– Ти ще пораснеш силен, отгледан от Дамаджи’тинг и Шарум’тинг Ка.
– Да не говорим за херцогинята на Хралупата – каза Илона, като люлееше малката Селен, която тъкмо се беше унесла в сън.
Иневера наблюдаваше останалите с ястребово око, но после Арейн ѝ прошепна нещо и смехът на дамаджата беше дълбок и искрен.
– Хубаво е да видиш децата заедно…! – Рена остави изречението недовършено, като за миг прекоси стаята, за да хване една ваза, която децата свалиха от страничната масичка. – Ей, вие, мошеници! Успокойте се!
– Извинявай, леля Рен! – Олив се обади, но тогава Дарин бръкна в Каджи и той изпищя, като накара и тримата да се разбягат отново.
– Кълна се в Създателя – промълви Рена, докато се връщаше към диваните – това момче е по-вероятно да ми докара инфаркт, отколкото баща му.
– Разбира се, нищо от тази дивотия не идва от майка му – отбеляза Лийша.
Рена ѝ намигна.
– Разбира се, че не.
– Каджи не е невинен – каза Ашия. – Сега нито едно креватче не може да го побере. Момчето лази като Страж, промъква се посред нощ, за да намери Брайър.
– Сега Олив просто чупи ламелите – каза Лийша. – Няма петнайсет месеца, а е силна като муле.
– Ако е като баща си, е два пъти по-упорита – каза Иневера, а Лийша се засмя. Тя и Дживах Ка на Ахман може би никога нямаше да станат приятелки, но вече не бяха врагове, а това беше начало.
– Дарин дори не си прави труда да чупи ламарини – каза Рена. – Момчето и без това се провира през тях през нощта. Уплашен до смърт, ще се пързаля чак до пустинята или до Ядрото, за да търси дома си.
– Той може да се разсейва?! – Лийша се опита да скрие тревогата си. Рена имаше право да се тревожи. Тя погледна към Олив, като се молеше дъщеря ѝ никога да не е усвоявала това умение.
– Само малко по малко – каза Рена – като мишка, която се измъква през пукнатина. Все още не е стигнала до дим, но е въпрос на време.
– Нощи – каза Елиса. – А аз си мислех, че Арлен е сръчен.
Всички се засмяха на това и сред звуците на бебешки плач и детски закачки Лийша откри надежда за траен мир.

За Сирена Лилит, която вече променя живота ми по безброй начини.

ЗАЩИТИ

Защитите използват магия, за да образуват бариера (забрана), през която демоните не могат да преминат. Защитите са най-силни, когато се използват срещу конкретния вид демон, за който са предназначени, и най-често се използват заедно с други защити в кръгове на защита. Когато кръгът се активира, цялата демонична плът се прогонва принудително от неговата линия. Смесена група от демони се нарича носител.

Описание: Наричани жабешки демони или жаби, тези демони изглеждат като обикновени жаби-мухи, но са достатъчно големи, за да погълнат цял човек. Те се крият в плитки води и се появяват само когато плячката се приближи. С един скок те излизат на сушата и се хвърлят с дълги и мощни езици, като хващат жертвите около средата или крайниците и ги завличат в широките си усти. След това демони се връщат във водата, за да удавят борещата се жертва. Група от банкови демони се нарича армия.

Описание: Пещерните демони, известни още като демони-паяци, имат осем сегментирани крака и могат да бягат с голяма скорост. Пещерните демони отделят лепкава коприна, която е магически невидима за наблюдателите и неподатлива на защитни средства. Те подготвят капани и дебнат непредпазливите. Тези демони рядко се издигат на повърхността, освен ако не са призовани от разум, по-често се срещат в дълбоките пещери и тунелите на демонски кошер. Те са пазители на кладата. Група от пещерни демони се нарича глутница.

Описание: Глинените демони са родом от твърдите глинени равнини в покрайнините на Красийската пустиня. Те са големи колкото средно голямо куче, с компактни мускули и дебели, припокриващи се брони. Късите им, твърди нокти им позволяват да се придържат към почти всяка скала, дори да висят с главата надолу. Оранжевокафявата им броня може да се слее незабележимо със стена от кирпич или глинено легло. Тъпата глава на глинения демон може да пробие почти всичко, да разбие камък и да нарани стомана. Група от глинени демони е известна като „разбиване“.

Описание: Изящни и ниско над земята, с дълги, мощни крайници и прибиращи се нокти, полевите демони са най-бързите четириноги, когато имат свободен терен за ускоряване. Твърдите люспи по крайниците и гърба им могат да отклонят повечето оръжия, но долната част на тялото им – ако е открита – е по-уязвима. Група полски демони се нарича жътва.

Описание: Огнените демони имат очи, ноздри и усти, които светят с опушена оранжева светлина. Те са най-малките демони, с размери от заек до голяма котка. Както всички демони, те имат дълги, закачени с куки нокти и редици остри като бръснач зъби. Бронята им се състои от малки, припокриващи се люспи, остри и твърди. Пламенните демони могат да плюят огън на кратки изблици. Лепкавата им огнена струя гори интензивно при контакт с въздуха и може да подпали почти всяко вещество, дори метал и камък. Група огнени демони се нарича пламък.

Описание: Въпреки че светкавичните демони са почти неразличими от своите братовчеди въздушните демони, плюнката им е заредена с електричество, което може да парализира жертвата. Те плюят, докато се гмуркат, и грабват безпомощните си жертви, за да ги погълнат живи. Група светкавични демони е известна като гръмотевичен облак.

Описание: Мимиците са елитните телохранители на демоните на разума. По-слабо уязвими от светлината от своите господари и по-интелигентни от по-малките породи, мимиците служат като лейтенанти и могат да призовават и упражняват волята си върху дронове. Естествената им форма е неизвестна, но те са способни да приемат формата на почти всичко, което срещнат – от неодушевени предмети до същества, дрехи и оборудване. Един от любимите им трикове е да научат имената на жертвите си и да приемат формата на приятел, като се преструват на притеснени и викат жертвите си, за да ги убедят да напуснат безопасността на подопечните им. Събирането на демони имитатори е известно като трупа.

Описание: Известни още като принцове на същността, демоните на разума са генералите на демоничния род. Единствената мъжка полова каста сред демоните, съзнателните демони са физически слаби и не притежават почти никаква естествена защита като останалите ядрони, но имат огромни умствени и магически сили. Те могат да четат и контролират мисли, да общуват телепатично и да имплантират постоянни внушения. Могат да рисуват защити във въздуха и да ги захранват със собствената си вродена магия. Ядроните търтеи изпълняват всяка тяхна мисловна заповед без колебание и са готови да дадат живота си, за да ги защитят. Чувствителни дори към лунната светлина, умствените демони се издигат само през трите нощи на новолунния цикъл, в часовете, когато нощта е най-тъмна. Събирането на демони на разума е известно като съд.

Описание: Най-големите от породите на ядроните, скалните демони могат да бъдат високи от шест до двадесет фута. Огромни маси от сухожилия и остри ръбове, те имат дебели брони, изпъстрени с костни издатини, а шиповете на опашките им могат да разбиват камък. Стоят прегърбени на два ноктести крака, с дълги, изкривени ръце, завършващи с нокти с размерите на месарски ножове и множество редици черни зъби. Никаква известна физическа сила не може да навреди на каменен демон. Група каменни демони се нарича трус.

Описание: Братовчеди на каменните демони, пясъчните демони са по-малки и по-гъвкави, но все пак са сред най-силните и най-добре бронирани от породите на ядроните. Имат малки, остри люспи с мръсножълт цвят, който почти не се различава от пясъка. Движат се на четири крака, но в битка могат да се изправят на два крака. Късите им муцуни имат редици от остри зъби, а ноздрите им са разположени точно под големите очи без клепачи. Дебелите рога се извиват нагоре и назад, като прорязват люспите. Веждите им непрекъснато потрепват, докато изместват постоянно разнасящия се пустинен пясък. Пясъчните демони ловуват на стада, известни като бури.

Описание: Подобно на огнените демони, снежните демони са родом от замръзналия северен климат и високите планини. Люспите им са толкова чисто бели, че ако попаднат на светлина, те преливат в цвят. Снежните демони са почти невидими в снега и изплюват толкова студена течност, че моментално замразява всичко, до което се докосне. Стоманата, ударена със студена слюнка, може да стане достатъчно крехка, за да се счупи. Група снежни демони се нарича снежна буря.

Описание: Каменните демони, по-малките братовчеди на скалните демони, които се формират чрез лица от чиста скала, имат броня с петнист вид на конгломератна скала. Обикновено са кльощави и бавни, но са едни от най-силните и неразрушими демони. Изисквайки по-малко специализирана среда за издигане, каменните демони са по-често срещани от скалните. Група от каменни демони се нарича конгломерат.

Описание: Отделение „Сукор“ е общо отделение за защита на децата. Не толкова мощни, колкото тези, предназначени за отделни породи, те създават общо поле на дискомфорт, което е достатъчно, за да отблъсне повечето съплеменници, освен ако не се вижда плячка. Много големи или мощни защити могат да образуват забрана. Закрилата се използва в тесанианската игра със зарове „Сукор“, както и в нейната красийска разновидност „Шарак“.

Описание: Блатните демони са родом от блатата и мочурливите местности и са амфибийна форма на дървесния демон, който се чувства добре както във водата, така и сред дърветата. Блатните демони са изпъстрени със зелени и кафяви петна, които се сливат с околната среда, и често се крият по дърветата, в калта или в плитките води, за да се натъкнат на плячка. Те плюят гъста, лепкава слуз, която разлага всеки органичен материал, с който влезе в контакт. Група от блатни демони се нарича кал.

Описание: Водните демони се срещат рядко. Те се срещат в различни форми и размери. Някои от тях са с човешки ръст, гладки и люспести, с паяжини на ръцете и краката, на върха на които има остри нокти. Други са достатъчно големи, за да издърпат тримачтови кораби под повърхността с дебелите си рогати пипала. Други са още по-големи – левиатани, които могат да скачат над водата и да се плискат надолу, за да създават огромни вълни. Водните демони могат да дишат само под вода, макар че могат да изплуват за кратко на повърхността. Група водни демони се нарича вълна.

Описание: Въздушните демони могат да достигнат височина до шест фута до раменете, но имат перки на главата, които се издигат много по-високо – до осем или девет фута. Големите им остри човки крият редици зъби. Кожата им е здрава, гъвкава броня, която може да огъне почти всяко копие или стрела. Тя се простира от страните им и по долната страна на ръцете им, за да образува здравата мембрана на крилата им, които могат да се разпростират три пъти над височината им. Тромави и бавни на земята, въздушните демони имат огромна сила в небето. Тънките кости на крилата са съединени със зли куковидни нокти. Предпочитаната от тях атака е безшумно гмуркане, след което те разтварят крилата си със силен трясък точно преди удара и отрязват главата на жертвата. Хващат тялото в задните си нокти и отлитат. Група от ветровити демони се нарича полет.

Описание: Дървесните демони са родом от горите. След каменните демони те са най-големите и най-мощните демони, високи средно от пет до десет фута, когато са изправени на задните си крака. Имат къси, мощни задни крайници и дълги, сухожилни ръце, идеални за катерене по дърветата и скачане от клон на клон. Ноктите им са къси и твърди, предназначени за захващане през кората на дърветата. Бронята на дървесните демони е с цвят и текстура, подобни на кората на дърво, и имат големи черни очи. Дървесните демони не могат да бъдат увредени от нормален огън, но лесно изгарят, ако са в контакт с по-горещ огън, като например огнена пръст или течен демонски огън. Дървесните демони убиват огнените демони, щом ги видят, и често ловуват на групи, наречени копелета.

НАПАДАТЕЛНИ (БОЙНИ) ЗАЩИТИ
Бойните защити използват магията за различни ефекти. Някои от тях черпят енергия директно от демона, когото поразяват, а други се захранват от друг източник, като например демонична кост, известна още като хора.

Описание: Студените защити намаляват топлинната енергия, като бързо понижават температурата в целевата област до под нулата. Мощните студени защити могат да разбият стоманена или дори каменна демонична броня.

Описание: Режещите защити, когато са гравирани по дължината на острието, могат да увеличат остротата му, позволявайки на оръжието да реже чисто дори през здрави брони и плът. По време на удара режещите защити изсмукват енергия от демона, като отслабват бронята, укрепват острието и го изострят почти до молекулярно ниво.

Описание: Тези защитни средства се използват за защита срещу огнени демони, като превръщат огнената им струя в хладен бриз. Когато са изтеглени в обратна посока, те превръщат студената струя на снежен демон в топъл вятър.

Описание: Когато се гравират върху стъкло и се заредят с магия, тези защити предизвикват постоянна промяна, като правят стъклото по-твърдо от диамант и по-здраво от стомана, без да променят теглото или външния му вид. Стъклото с такива покрития се използва широко за създаване на почти неразрушими прозорци, флакони, оръжия и брони.

Описание: Топлинните защити увеличават топлинната енергия, като превръщат магията директно в топлина. Предметите, боядисани с топлинни защити, се изхабяват, когато защитите се активират, освен ако не са силно устойчиви на екстремни температури.

Описание: Тези защити превръщат магията в съкрушителна сила. Могат да се използват самостоятелно или да увеличат силата на удара на тъпо оръжие. Когато се използват за поразяване на демон, те изсмукват магията като режещи защити, като отслабват бронята, дори когато умножават силата. Колкото по-силен е първоначалният удар, толкова повече сила се генерира.

Описание: Тези защити превръщат магията директно в електричество, което може да бъде насочено към предмет или същество. Те могат да се свързват и във вериги.

Описание: Магнитните защити зареждат целевата област, привличайки желязото като мощен магнит. Понякога се използват за повишаване на точността на железните оръдейни топки.

Описание: Влагозащитните руни привличат влага от въздуха или от близките водни басейни. Те могат да се използват, за да се гарантира, че растенията получават необходимата вода без човешка грижа, да се напълни малък резервоар или да се потуши огъня на огнен демон. Мощните влагозащитни средства могат да удавят, ако се обърнат, или да дехидратират жертвата.

Описание: Пронизващи защити. Черпят от точката на удара върху тялото на демона, като отслабват бронята на ядрона, дори когато фокусират магията в точката на оръжието за максимална пробивна сила.

Описание: Натискът упражнява съкрушителна сила, която се разраства и става толкова по-интензивна, колкото по-дълго остава в контакт с демон. Човекът с предпазната защита има по една на всяка длан и е известен с това, че стиска главата на демон с тях, докато тя не се пръсне.

ЗАЩИТИ ЗА ВЪЗПРИЯТИЕ
Защитите на възприятието създават магически ефекти, които могат да променят сетивата на демоните, а понякога и на хората.

Описание: Смесващите се защити извличат от заобикалящата ги среда, за да маскират целевата си зона. За разлика от невидимите защити, които действат само върху демони, смесващите защити могат да скрият неща и от човешките сетива. Внезапното или бързо движение може да унищожи силата ѝ.

Описание: Защитата за объркване излъчва поле на дезориентация, което може да накара съществата да се замаят и да загубят ориентация. Освен ако не виждат плячка, засегнатите търтеи често забравят какво правят и се разбягват безпощадно.

Описание: Светлинните защити превръщат магията в чиста бяла светлина. В зависимост от източника на енергия светлината може да бъде от меко сияние до ослепителен блясък.

Описание: Издълбани в алагай хора на дама’тинга, пророческите знаци разчитат магическите течения, за да правят прогнози за бъдещето. Магията им изкарва демонските костни зарове от естествените им траектории, за да отговорят на въпросите, изречени в молитва към Еверам. Процесите, използвани както за изработването на заровете, така и за разчитането им, са строго пазени тайни на красианските жрици, смърт е да се споделят с външни лица.

Описание: Преоткрити от Лийша Пейпър, защитните средства за невидимост могат да направят предметите невидими за демоните, при условие че тези предмети са относително неподвижни. Стотици, дори хиляди от тях се използват за направата на невидими плащове, които защитават хората в ноща.

Описание: Когато се носят около очите и са заредени, тези защити могат да позволят на повърхностните същества да виждат в магическия спектър. В резултат на това съществата могат да виждат в пълен мрак толкова лесно, колкото и в ясен ден, да наблюдават потока на околната магия, да преценяват относителната сила на защитите и да виждат аурите, излъчвани от всички живи същества. Опитният практикуващ може да „разчете“ тези аури, за да разбере какво чувстват или мислят другите, а понякога и да придобие представа за тяхното минало или дори бъдеще.

Назад към част 45

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3 Всички публикации от LiglatA