Глава 11
Нашата ескадра се вряза в центъра на бойното поле след ескадрите на „Валкирия“ и „Победа“, които имаха за задача да ни приближат достатъчно близо до оръжейния кораб, за да може Джорген да види свободен път към него. Той се нуждаеше от визуална представа за мястото, на което щеше да ни изпрати, за да е сигурен, че наистина ще пристигнем.
Вражеските кораби се разпръснаха ветрилообразно, прехващайки изтребителите ни, докато се движеха към артилерийския кораб. Трябваше да има начин да свалим това нещо, иначе силите на Върховенство нямаше да са толкова решени да го защитават. Не трябваше да го унищожаваме, а само да обезвредим орбиталните оръжия, преди да са имали възможност да унищожат Метален Рой.
Издигнах се с помощта на подемния пръстен в такт с музиката към идващите вражески кораби и ги обсипах с огън от деструктора. Веднага приковах няколко опашки, а Сейди и Кималин заеха позиция зад мен, готови да стрелят, след като сваля щитовете на враговете.
Обърнах ускорителите си, като ме забавиха. В атмосферата съпротивлението на въздуха вършеше тази работа вместо мен, но тук горе трябваше да го направя сама. Другите кораби бързо ме настигнаха и аз направих варелно превъртане, за да избегна огъня на деструкторите им, макар че част от него се плъзна по щита ми.
– По дяволите – каза Дърдорко, като се хвана за таблото. – Забравих колко дезориентиращо е това. – Все пак той се наведе над монитора за близост и го огледа бързо. – Завърти се надясно – каза той. – Към тях се е присъединил приятел. Ако минеш между двамата, ще можеш да уцелиш и тримата с ОМП.
– Готово – казах аз и се претърколих настрани, след което включих ускорителите си, за да изпратя кораба си назад през вражеския огън. Щитът ми се пропука още повече, но това нямаше значение. Натиснах своя ОМП, като свалих собствения си щит, както и щитовете на трите вражески кораба. Сейди и Кималин откриха огън, докато аз използвах серия от защитни маневри, за да избегна вражеския огън на деструкторите.
До мен Дърдорко стискаше очи.
– Да, не пропускай тази част – каза той.
– Сигурно е по-лошо, когато не е под твой контрол – казах аз.
– О, не – каза той. – Предпочитам ти да имаш контрол, а не аз.
– Ескадра – каза Джорген. – Приближете се се към бойния кораб. „Победа“ и „Валкирия“ са ни осигурили път.
Отново включих щита си и се подредихме в М-формация, докато си проправяхме път нагоре по бойното поле.
– Приближаваме се – каза Артуро и аз погледнах към мониторите за близост, за да видя пет кораба, които се приближават, за да пресекат пътя ни. Врагът не беше глупав. Знаеха, че се опитваме да се доближим до бойния кораб, за да го унищожим.
Макар че, ако изпратят всичките си подкрепления в боя, за да се бият с нас, няма да имат кой да защитава оръдията, след като ги достигнем. Разкъсахме формацията и започнахме да прави маневри за избягване.
– Амфи, Никога – каза Джорген, – отведете тези кораби далеч от останалата част от полета. Ти-Сал, Катнип, подкрепете ги.
– Работи – каза Дърдорко, оглеждайки мониторите. – Те не задържат нищо, за да защитят бойния кораб. Защо биха го направили, ако знаят, че имаме хипердвигател?
– Не знам – казах аз. – Може би защото те не използват хипердвигателите си по този начин. Можеш ли да си представиш какво би станало, ако те хиперскачат в спасителната машина и я детонират над базата Висина? И все пак те никога не го правят.
– Коб казва, че са внимателни с технологията – каза Дърдорко. – Не я поверяват на отделни изтребители, защото се страхуват да не загубят контрола над тайната на свръхсветлинното пътуване. Щом хората разберат как работи, по-малките планети ще могат да я използват и Върховенството началство ще изгуби контрол.
Ако това е така, контролът е на огромна цена. Трябваше да има начин да използваме това срещу тях.
Но първо трябваше да оцелеем.
Бойният кораб се очертаваше все по-голям в далечината и Джорген отвори частен канал с мен.
– Добре, Еф Ем – каза Джорген. – Вече виждам достатъчно добре района пред бойния кораб, така че мисля, че мога да насоча устройството. Готова ли си?
– Готови сме, колкото и до сега – казах аз.
– Не знам какво означава това – отговори Джорген.
– Готова съм, сър – казах аз. Правилен отговор, дори и да не беше съвсем верен. Нямаше никакво „готова“ за това.
– Добре – каза Джорген. – Съсредоточавам се върху устройството на вашия кораб.
Хепи изчезна от скута на Родж.
Мамка му
Джорген сбърка охлюва.
– Съжалявам! – Джорген изкрещя по радиото, точно когато един от корабите, които останалите бяха отвлекли, се обърна и изстреля деструкторите си към нас. Огнената дъга се приближи и Дърдорко стисна очи.
И тогава изведнъж един боен кораб се извиси точно пред мен, толкова близо, че трябваше да се извъртя настрани, за да не се забия право в него.
Корабът беше боклукчийски и явно не беше проектиран за летене в атмосфера. Двете масивни врати отпред се отдръпнаха настрани, разкривайки кръгло, стъклено оръдие вътре.
– Мисля, че това нещо е планетарното оръжие – казах на Родж. – Имаш ли идея откъде да започна да обстрелвам?
– Не в самото оръдие – каза Дърдорко. – То е създадено, за да поема огън. Деструкторите ти няма да са достатъчни, за да го унищожат. Органите за управление на оръдието ще са много по-уязвими, но те няма да са монтирани от външната страна на кораба, където лесно могат да бъдат обстрелвани. Опитай се да прелетиш отново около предната част, за да мога да я огледам по-добре.
– Еф Ем? – Джорген се обади по радиото. – Статус?
– Скокът е успешен, Досадник – казах аз. – Оценяваме целта. – Завъртях се и се насочих към предната част на кораба, като избягвах зоната непосредствено пред оръдието. Не знаех колко бързо може да стреля това нещо, а и не исках да разбера, като корабът ми бъде взривен на парчета от снаряд, предназначен да унищожи планета.
– Еф Ем? – Нед се обади по радиото. – Къде отидохте?
– Заета, Никога – казах аз.
– Еф Ем, имаш входящ сигнал – каза Джорген. – Група „Крел“ се обърна и лети право към вас. „Победа“ и „Валкирия“ са по петите им.
– Разрешение за преследване, сър? – Кималин попита.
– Разрешението е дадено. Дръжте колкото се може повече от тези кораби далеч от Еф Ем.
– Ето – каза Дърдорко, посочвайки нещо на монитора. – Под оръдието има щит, който отклонява входящия огън. Не знам дали е от управлението на оръдието – може да е подемният пръстен на кораба, ако имат такъв, или задвижващите системи.
– Нека да разберем – казах аз. Спуснах се под предната част на кораба, като се плъзнах по долната част, където Дърдорко беше посочил, че е видял щита. Предсказуемо, нямаше голям червен бутон с надпис „За да унищожите оръдието, натиснете тук“.
Но пък имаше люк с широчината на размаха на крилете ми, чийто капак беше плътно затворен, и аз го взривих с огън от деструкторите. Щитът издържа за миг, после се счупи, а вратата се откъсна и полетя в открития космос. Не успях да разгледам добре вътрешността на останките, преди още един унищожителен огън да връхлети от моята шестица, а аз приклещих кораба си под вратата и отново закръжих, като се поклащах, за да не бъда разкъсана на парчета от прииждащия враг.
– Е, намериха ни – казах аз. – Толкова за нашата преднина.
– Все още са в неизгодно положение – каза Дърдорко, оглеждайки мониторите ни. – Те се мъчат да защитят кораба, а ти току-що направи дупка в него. Можеш ли да надникнеш вътре?
Огънят от деструктори се разпръсна към мен, докато се провирах към предната част на кораба. Около оръдието се събираше зловеща синя енергия, така че я оставих настрана, докато отново летях под него.
И се сблъсках с незабавен обстрел от деструктори. Трябва да има нещо важно там долу, защото три вражески кораба обикаляха около повредата, защитавайки я, докато оръдието се зареждаше, за да стреля към планетата. Няколко изтребителя от ескадрите „Валкирия“ и „Победа“ долетяха и обкръжиха вражеските кораби, принуждавайки ги да се разпръснат или да разкъсат корпусите си на парчета.
– Еф Ем? – Джорген каза. – Вражеските сили се обръщат срещу вас. Правим каквото можем, за да ги държим далеч от вас, но сме по-многобройни. Уведомете ме, когато имате нужда да ви изтегля.
– Още не – казах аз. Присъединих се към другите изтребители, за да разпръснат вражеските кораби, докато Дърдорко посегна надолу и отключи кутията, изваждайки треперещия Чъбс, явно разтреперан от хиперскока. Взех Чъбс от него и го сложих на рамото си. Тогава осъзнах, че нямам представа къде е отишъл Хепи.
Звезди, дали охлювът се скиташе някъде из вакума? Някои неща можеха да оцелеят без атмосфера, но нямах представа дали тайниксът е едно от тях. Идеята за бедния Хепи, изгубен и сам в космоса, ме подтикваше да се разплача.
Което все още не си позволявах да направя точно сега.
Хоровото парче беше дълго, музиката все още се носеше от предавателя ми. Отново заобиколих към счупения люк, изстрелвах деструкторен огън, избягвах вражеските кораби. В отломките на взривената врата видях някакви машини, макар да нямах представа за какво служат.
– Устройство? – Попитах.
– Нямам представа – отвърна Дърдорко. – Казвам да го застреляме.
Отворих огън. Дъното на кораба светна, някои от взривовете се отбиха от корпуса и рикошираха в битката, а други пробиха техниката зад вратата на люка.
Огънят на деструкторите пропука щита ми и аз направих обратен завой, опитвайки се да се измъкна от преследвачите си. Три вражески кораба обаче ме имаха в полезрението си и ме последваха, докато се стрелках от дъното на кораба.
Беше само въпрос на време командването им да идентифицира кораба с хипердвигателя. Още два кораба се присъединиха към тях и аз започнах сложна серия от движения, които не им позволиха да изпържат напълно щита ми.
Това обаче беше всичко.
– Досадник – казах по радиото. – Трябва да се оттегля.
– Прието – каза Джорген.
Друг взрив унищожи щита ми. Още една и ни нямаше.
Стъклото на кокпита ми внезапно почерня.
Дърдорко се притесни.
– Мъртви ли сме?
Хиляди искри се взираха в мен. Не очи, а красиви бели звезди, далечни светове.
– Не сме мъртви – казах аз. Дъхът ми секна, включих отново щита си, а после сканирах монитора за близост. Може би сме твърде далеч, за да може Джорген да ни върне обратно, особено с изтощените ни охлюви. ЗДС щеше да ни потърси, ако горивото ни свършеше, но само ако имаше останал ЗСД след последната атака.
И моята ескадра. Какво щеше да стане с тях?
– Там – каза Дърдорко, като посочи монитора. Изстрелях ускорителите си, за да обърна кораба в неговата посока. Там. Бяхме достатъчно близо, за да видим битката, макар че сега се намирахме зад бойните кораби, по-далеч в пространството.
Светкавица в жълто и на таблото се появи тайникс. Хепи.
Беше се върнал, жив и невредим.
– Здравей, приятече – казах аз, посегнах към него и го почесах под шиповете. – Радвам се, че си добре.
Разговорите по радиото се възобновиха.
– Имам го!
– Ти-Сал, Катнип, помогнете на Сейди да си разкара опашката.
– Приемам.
– О звезди, има още такива!
– Някой чувал ли е Еф Ем? – попита Джорген.
– Ние сме тук – казах аз. – Приближаваме се към задния фланг на битката.
– Две минути – каза Дърдорко.
– Две минути.
– Толкова далеч? – Джорген попита. – Наредих на охлюва да ви изпрати към платформите, но предполагам, че не се е получило.
– Не – казах аз. – Изпрати ни в обратна посока. – Това беше обезпокоително, макар че предполагах, че би трябвало да го очакваме от същества, които реагират със страх.
– Радвам се, че сте добре – каза Джорген. – Ще се насочим към вас. Може да срещнете съпротива на този фланг. Ескадра, откъсни се и заобиколи лявата страна на бойното поле, за да го заобиколиш и да се срещнеш с Еф Ем. Еф Ем, дай ни данни.
Дърдорко прочете един по радиото, а останалите от полета потвърдиха, че идват в нашата посока.
– Ситуация? – Попитах Джорген.
– Не е добра – каза Джорген. – Битката се е разделила на две. Единият контингент от вражески кораби защитава бойните кораби, а другият пробива нашите сили и се насочва към Платформа Прайм. Другите ескадри не са успели да обезвредят оръдията и…
Той прекъсна, когато от оръжейния кораб изригна лъч от гореща бяла енергия и удари една от оръжейните платформи на Метален Рой. Отломки се разпръснаха из пояса от отломки, дестабилизирани от удара.
– Обстрелват планетата – каза Дърдорко. – Съществуващите ни защити не могат да спрат това.
– По дяволите – каза Джорген. – Коб призовава за отстъпление. Всички сили да се откажат от битката и да се върнат на платформата Прайм.
Щеше ли да има платформа Прайм, на която да се върне?
– Хм – каза Дърдорко, изучавайки монитора. – Изглежда, че пет кораба са се насочили към нас. Може би знаят, че сме направили хиперскок, за да стигнем дотук.
– Идваме за вас – каза Джорген. – Еф Ем, маневри за избягване, докато стигнем до тях. Няма да ви оставим.
– Разбрано – казах аз. След това към Родж: – Колко време ще мине, докато тези кораби стигнат до нас?
– Не след дълго – каза той. – Движат се бързо.
Обърнах ускорителите си, забавяйки скоростта си до скорост за борба с кучета.
Пет кораба. Не можех да ги изпреваря или надхитря, а и нямаше много терен за работа на това разстояние. При нормални обстоятелства можех да ускоря и да се надявам, че няма да сметнат, че си струва да ме преследват, но ако врагът знаеше, че съм направила хиперскок, щеше да приеме, че съм сайтоник, и да ме преследва безмилостно.
– Влизаме – каза Дърдорко. – По дяволите, това са пилотирани кораби, всички до един.
– Чакай – казах аз. Изпълних последователността на Барет, сложен набор от примки за избягване, които ме правеха почти невъзможна за прицелване. Дърдорко изстена и се хвана за таблото. Може би щях да се извиня, ако в момента не спасявах живота ни. За секунда си помислих, че може да повърне, и очевидно не бях единствената. Хепи се плъзна в скута му и се притисна към него, като тихо тръбеше.
Измъкнах се от Барет и веднага преминах в двойна ножица, докато всичките пет кораба на Креляните се втурнаха към мен, а пространството пред мен оживя от огъня на деструктори. Един от взривовете попадна в щита ми и го отслаби.
– Досадник, колко време ще мине, докато стигнеш дотук? – Попитах.
– Виждаме те на мониторите – каза Джорген. – Чакай.
Не можех да задействам своя ОМП, не и с толкова много топлина върху опашката си. Огънят на разрушителите валеше над нас от всички посоки. Врагът беше измислил формация, която правеше почти невъзможно избягването на огъня. По начина, по който летяха, разбрах, че не са толкова добри, колкото мен. Но те бяха повече. Много повече. Друг взрив удари щита ми, после още един. Преминах във варелно превъртане, но то нямаше да е достатъчно.
Нямаше да успеем да се измъкнем от това.
Изведнъж от лявата ми страна долетяха кораби – Нед и Артуро, които използваха своите ОМП, за да свалят щитовете на враговете. Един от вражеските кораби продължи да ме преследва, докато останалите се откъснаха, за да се справят с новата заплаха. Кималин с два чисти изстрела отстреля корабите със свалени щитове.
– Казах ви, че идваме – каза Нед по радиото. Ти-Сал и Катнип премахнаха последната ми опашка, след което се обърнаха и помогнаха на Джорген да преследва един от последните два кораба. Джорген се приближи към него, за да се доближи до обсега на ОМП…
И тогава корабът на Джорген внезапно се дръпна настрани.
Опитах се да отворя лична линия с него, но Джорген не вдигна.
– Досадник, добре ли си? – Попитах по общия канал.
Нищо.
Врагът се възползва от очевидното разсейване на Джорген, обърна се и нанесе директен удар. По начина, по който се пукаха щитовете му, те бяха опасно ниски. Но най-сетне той реагира, като започна да избягва и успя да изгуби противника си.
– Звездна ескадра, „отбрана“ – каза накрая Джорген. – Еф Ем, покрий ме, докато вклю щита си.
– Разбира се – казах аз и последвах крилото му, докато Джорген забавяше кораба си и заемаше отбранителна позиция. Останалата част от ескадрата преследваше последните два кораба, след което се прибра при нас, докато чакахме щитът на Джорген да се активира отново. Той все още се насочваше към планетата, когато заповедта ни беше да тръгнем в обратна посока. Нещо явно се беше объркало с него, а и той все още не отговаряше на личните ми повиквания.
– Какво става с него? – Попитах Дърдорко.
– Нямам представа – каза той.
Най-накрая щитът на Джорген се активира отново и гласът му се върна по общия канал. – Съжалявам – каза той, макар да не бях сигурна за какво се извинява. – Звездна ескадра, обърни посоката. Време е да се върнем на платформата Прайм.
Всички обърнахме посоката, като летяхме обратно с Джорген в центъра.
– Коб казва, че артилерийският кораб е пробил дупки в полето от отломки, достатъчно големи, за да достигнат повърхността – каза Джорген. – Още един удар може да унищожи апаратурата и да погребе пещерите. Всички полети трябва да се оттеглят под пояса на платформата – те ще включат планетарния щит. Не знам какво означава това. Дърдорко?
– Може и да не се получи – каза Дърдорко. – Но ако стане, платформите трябва да се придвижат на позиция, за да защитят повърхността на планетата от бомбардировка.
Погледнах назад към планетата. Сега в полето от отломки имаше още две големи дестабилизирани зони. Докато се бях разсеяла, бойните кораби бяха продължили да стрелят.
– Ами платформата Прайм? – Попитах. – Няма ли да е все още уязвима?
– Не знаем – каза Родж. – Но платформата Прайм контролира някои жизненоважни системи за планетарна защита. Коб каза, че няма да е добра тактическа стратегия да я инсталирана от външната страна на щита си.
– Независимо от това – каза Джорген, – те разчитат на оръжейните платформи да защитават Платформа Прайм, докато активират щита, а ние трябва да се приберем с пълна скорост.
Ускорих до Маг-9, а останалата част от ескадрата не изоставаше от мен. Бяхме в това заедно.
И наблюдавахме заедно как изведнъж в цялото поле от отломки платформите започнаха да се движат.
– Звезди, това ли се случва? – Кималин каза.
– Така изглежда – отвърна Артуро.
Колкото и далеч да бяхме, имахме перфектна гледка как платформите, започнаха да се пренареждат, а краищата им се разширяваха един към друг. Те се разпростряха по повърхността на полето от отломки като кораби с разперени във всички посоки крила, а над тях като тънък филм се образуваше пращящо синьо сияние.
– Какво е това? – попита Ти-Сал.
– Енергийно поле – каза Дърдорко. – Няма достатъчно платформи, които да покрият цялата атмосфера. Енергийното поле се простира между тях, като запълва празнините. То покрива и платформите, за да ги предпази от – това.
Докато говореше, бойният кораб отново запали оръдието си и бялата енергия удари новообразуващия се щит.
Тя отскочи, разпръсквайки се във всички посоки. Този път не отлетяха никакви отломки.
– Удържа! – възкликна Дърдорко. – О звезди, издържа.
– Хора – каза Нед. – Как ще минем през него?
По дяволите. Докато летяхме по-близо, сканирах планетата. Имаше райони, където платформите бяха явно повредени, нефункциониращи или липсващи. Това беше логично, като се има предвид количеството отломки, които бяха изпаднали от атмосферата и се бяха приземили на повърхността през годините. Но енергийните щитове се простираха над тези области, покривайки пропуските. Следващият взрив от бойния кораб се съсредоточи върху една от тези области, но не проби щита.
– Работи – казах аз.
– Повярвай ми – каза Дърдорко. – Никой не е по-изненадан от мен.
– Дърдирко, какво ще се случи, ако осъществим контакт с щита? – Джорген попита.
– Хм – каза Родж, – не бих препоръчал това. В най-добрия случай ще се намеси в работата на уредите ви, може би ще доведе до неизправност в управлението. В най-лошия случай енергията може да ви изпържи.
– Добре – каза Джорген. – И как да влезем вътре?
– Хм – каза Дърдорко – може би с изтощените ни хипердвигатели?
– Хора? – Нед каза. – Какво ще правим с големите сили от вражески кораби, които все още се мотаят точно там, където сме се насочили?
Виждах ги на мониторите за близост, все още се опитваха да обстрелват планетата, преследвайки малкото кораби, които бяха останали извън щита.
– Току-що се чух с Коб – каза Джорген. – Ще бягаме и ще се крием.
Предполагах, че това е единствената възможност, която ни остава.
Назад към част 10 Напред към част 12
