Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 6

Глава 5

Иза сънуваше, че е направила ресторанта си закусвалня. Франк бъркаше бекон, яйца, хаш браунс, различни омлети, докато кафето се приготвяше в различни кани. Ароматът на прясно приготвен хляб се носеше във въздуха, докато Иза бързаше от маса на маса, за да се увери, че клиентите имат всичко, от което се нуждаят като променяше реда на масите за обслужващия персонал и проверяваше доставките на храна. Междувременно беше толкова гладна. Всички гледки и миризми я дразнеха и караха стомаха ѝ да се превива от нужда. И все пак не спря. Отговорностите ѝ в ресторанта са винаги на първо място. Веднага след като се поуспокои сутрешната обстановката ще накара Франк да ѝ приготви огромна порция, но имаше работа до тогава.
– Изабела.
Тя се обърна да види кой я вика, но всички лица в ресторанта бяха размазани.
– Изабела, събуди се.
Отвори очи. Беше си в къщи. В леглото си, и нямаше закусвалня, нямаше гладна тълпа от хора, на които да обръща внимание, нито персонал, който да наглежда.
Тогава защо все още можеше да подуши бекон, хляб и кафе?
– Трябва ли да идвам и да те вдигам? – Попита глас, който тя най-накрая разпозна.
Иза се стъписа, ощипа се, за да се убеди, че не сънува. Не, определено го почувства и да, Шанс отново беше в дома ѝ.
Погледна прозореца. Пак ли беше влязъл от там? Или този път беше използвал входната врата, защото беше много добър с отключването на ключалки? И по-важното, защо тя не беше ядосана? Защо ставаше от леглото, приглаждаше разрошената от съня коса и се чудеше дали да не облече нещо по-привлекателно от дългата си нощница на звезди?
Тя чу тракане на тигани.
– Знам, че си будна. Закуската ти изстива.
– Пикочният мехур е на първо място. – Измърмори си тя и се изненада, когато го чу да се смее секунда по-късно. Не можеше да я е чул…нали?
Влезе в кухнята пет минути по-късно, прекалено горда, за да си смени нощницата, но все пак си позволи да си измие зъбите и да прокара влажна кърпа по лицето си. Що се отнасяше до косата ѝ, беше безнадеждно, както всяка друга сутрин.
Шанс беше в центъра на кухнята ѝ и изглеждаше доста по-добре от нещата в наредените на печката ѝ тигани. Беше облечен със светло синя риза, която подчертаваше светлата му кожа и тъмната му коса и в допълнение носеше тъмно сини широки дънки. Беш бос и Иза установи, че се възхищава на стъпалата му. Изглеждаха толкова мъжествени и в същото време …сладки. Тя спря да се взира в краката му, за да седне на един от столовете на плота си.
– Редовно ли влизаш с взлом? – Словоохотливо подхвана Иза.
– Пропусна да вечеряш снощи. – Отвърна Шанс като се намръщи. – Човек би си помислил, че след като притежаваш ресторант ще ядеш, но очевидно не.
Беше вярно, че пропусна да вечеря, но той от къде знаеше?
– Не се ли предполагаше, че шпионираш Робърт, а не мен? И, че трябва да проникнеш в неговия дом вместо в моя?
Сипа щедра порция яйца, бекон и хашбраунс в една чиния и я плъзна към нея.
– Робърт е за по-късно довечера. Сега ти си гладна. Следвам приоритетите си скъпа.
– Казах ти да не ме наричаш скъпа. – Това беше автоматичен отговор, в момента Иза нямаше против. Честно казано ѝ харесваше нежния начин по който той казваше “скъпа”.
А погледа му, когато го произнасяше беше дори по-добър.
И, по дяволите. Толкова беше загазила. Предната вечер, след като почти го беше целунала, беше се хокала с часове за глупостта да се забърка с някакъв псевдо магьосник, макар и опасно секси, когато все още трябваше да намери брат си и да се измъкне от брак с криминален кариерист. И все пак ето я сега да се възхищава на нежните крака на Шанс.
Край. Ще си вземе вибратор. Очевидно имаше нужда от сексуално лечение, а точно сега устройство на батерии щеше да представлява най-малко усложнение.
Таймерът на фурната звънна. Шанс грациозно се завъртя и извади от там тава с прекрасно миришещ хляб. Устата на Иза се напълни със слюнка, макар току що да беше отхапала хапка.
– Би бил страхотен шеф. – Започна, след като преглътна. – Някога замислял ли си се да напуснеш това обвързано с честта, разпитващи чрез хипноза престъпници общество, за да се пробваш?
Шанс ѝ отряза димящо парче хляб със странна усмивка.
– Не мога никога да напусна обществото, от което съм част, Изабела. Веднъж станеш ли член, оставаш завинаги.
– Тогава се надявам да имат дяволски добър осигурителен план за пенсия. – Заядливо отбеляза тя.
Това накара Шанс да се усмихне като едновременно подчерта тръпчинката на брадичката му.
– Уверявам те, че е най-добрия.
Зае стола до Иза, но не си взе чиния. Тя посочи с вилицата си всичката храна, струпана пред нея:
– Ще хапнеш ли нещо?
Устните му се разтвориха леко, така че Иза видя как той прокара език по ръба на зъбите си.
– По-късно.
Имаше нещо в измъркването на тази единствена дума, което накара Иза да загуби изведнъж апетит. По-точно, апетитът ѝ за храна изчезна. Друг апетит надигна дълго пренебрегваната си глава и запищя да бъде утолен.
Шанс се протегна и нежно отмести косата от бузата ѝ. Ръката му беше хладна като коприна превърната в плът. Иза си пое дъх, отбелязвайки с любопитна незаинтересованост, че е нечестно. Забавно, имаше чувството, че колкото повече се взираше в очите на Шанс толкова те придобиваха зелен блясък.
– Престани, Шанс. Нещата между нас трябва да останат професионални.
Накара се да го каже, макар да не беше верно, но имаше смисъл в това. Шанс беше напълно непознат, при това странен. И какво от това, ако си беше паднала по него така както никога преди? И какво от това, ако той я очароваше с необичайната си смесица от приветливост и пълно пренебрежение на закона? В момента връщането на Фрайзиър жив и здрав беше топ приоритет. Което означаваше да се преструва с местния мафиотски бос, който си мислеше, че тя ще се омъжи за него, а не да се забавлява с хипнотизатор, който не е от града, който може да бъде убит при следващото си действие.
Шанс се наклони по-близо, така че дъха от следващите му думи докосна устните ѝ:
– Не искаш.
Боже, беше прав. Да задържи нещата професионално? Трудно. Всичко, което Иза искаше да направи в момента беше да притисни устата си към неговата да пъхне езика си вътре и да не спре докато всичко, което усещаше не беше той.
Ноздрите на Шанс се разшириха. Затвори очи и пое дълбоко и бавно дъх.
Иза също затвори очи. Ако наклони глава съвсем леко в другата посока, то нейните устни щаха да се срещнат с неговите. Толкова близо беше Шанс. И все пак не можеше да го направи, а тя знаеше, че той чака точно това.
– Защо се бориш с това толкова? – Прошепна той.
Въпросът накара Иза да отвори очи и да се отдръпне като постави безопасно разстояние между тях. Прокара треперещата си ръка през същия кичур коса, който Шанс беше отдръпнал преди момент.
– Защото го искам толкова много.
Честността ѝ я изненада повече от колкото въпроса. Шанс пое отново дълбоко въздух с все още затворени очи и след това се отдръпна назад. Сега имаше няколко крачки разстояние между тях. Иза не можеше да спре да се чувства разочарована, макар че вината беше нейна.
Шанс отвори очи. Вече не изглеждаха зелени, а това по някакъв начин, накара Иза да осъзнае колко беше сериозен.
– След като се върна от разговора си с Робърт, ти и аз ще трябва да си поговорим. Живял съм прекалено дълго, за да не разпозная рядкото нещо, което се случва между нас, но има някои неща за мен, които трябва да знаеш преди да продължим нататък.
– Женен ли си? – Попита изведнъж Иза с присвит корем.
– Не. – Отвърна, придружено с кратко пръхтене.
– ЦРУ агент? Нелегален чужденец, в търсене на зелена карта? Издирван престъпник?
– Нищо подобно. Спри да се опитваш да познаеш няма да успееш и както ти казах, ще ти кажа по-късно. След като разбера какво се случва с брат ти.
Опасното положение на Фрайзиър беше на първо място. Не беше ли точно това причинататя да спре по-рано, когато изглеждаше, че той е на наносекунда от това да я целуне? Защо тогава сега се чувстваше…о, безнадеждна?
– Имам чувството, че няма да ми хареса това, което ще ми кажеш.
Шанс я изгледа толкова преценяващо, че тя се замисли, дали четенето на мисли не беше също част от уменията му. Изглеждаше сякаш той се вглежда в страховете ѝ и ги поставя на везна с това, което имаше да ѝ казва.
– Така или иначе ще го чуеш. Тогава ще решиш какво искаш да се случи между нас.
Ако беше по-разумна, щеше да настоява да го чуе сега. Но Иза не беше сигурна, че може да поеме несигурността за положението на Фрайзиър, страха, че баба ѝ ще бъде следващият човек, който Робърт ще използва срещу нея и каквато и пикантна новина да имаше Шанс да ѝ разкрие в един и същ момент. Нека поне едно от тези неща да е приключило, преди да трябва да се справя с лошата новина, която Шанс щеше да ѝ сервира, защото се съмняваше, че ще ѝ разкаже за нещо толкова банално като неплатени пътни глоби.
– Довечера ще ходиш у Робърт, нали? – Беше всичко, което каза.
– А след това – кимна Шанс – ще дойда при теб, за да ти кажа какво съм открил… и да поговорим.
Присвиването в стомаха ѝ се върна, но Иза се насили да го игнорира.
– Тогава, предполагам, е най-добре да се подготвиш. Ще имаш важен ден.
Той се смъкна от стола, движейки се по начин, който предполагаше, че няма кости, а вместо това тялото му се състои само от мускули.
– Ще се видим по-късно.
Иза се надяваше. Също така се надяваше Фрайзиър да е с него. Всъщност, не можеше да си спомни кога за последно се беше надявала за неща, за които не можеше тя сама да се погрижи. Да разчита на друг човек. Беше толкова нетипично за нея, но все пак точно това се случваше сега.
– Разчитам на това.

Назад към част 5                                                                     Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!