Глава 10
Шанс я наблюдаваше как се приближава. Беше го страх да помръдне, защото и най-лекото му движение можеше да я накара да спре. Тя спря, когато беше на крачка от него, протегна ръце и ги плъзна зад врата му, а след това го дръпна надолу към нея.
Шанс скъси разстоянието между тях като я сграбчи и, най-накрая, покри устата ѝ с неговата. Устните ѝ бяха меки и тя ги разтвори като му позволи да проникне с език в сладката дълбочина на устата ѝ.
Имаше опияняващ вкус на уиски и мед, Шанс вдиша дълбоко, за да поеме вълните на желание извиращи от нея. Сърцето ѝ препускаше срещу гърдите му, бушуващата кръв във вените ѝ сякаш пееше и Шанс изръмжа като я претисна по-близо. Нуждая се от теб, помисли си с толкова силен прилив на похот, че едва се въздържаше да не разкъса дрехите ѝ. Отдай ми се.
Шанс не се осмели да изрече думите на глас само отвори очи, за да погледне Иза. Сега силата на вампирският контрол на ума можеше да пресече непредвидими линии. Шанс беше толкова възбуден, че не можеше да контролира блясъка на очите си, а така това би отнело решението на Иза. Да, толкова много я желаеше, но не толкова, че да открадне това, което трябва да се отдаде доброволно.
Пръстите на Иза се вплетоха в косата на Шанс, когато тя наклони глава назад. Шанс последва движението ѝ като спусна устните си по врата ѝ. Пулсът ѝ биеше толкова силно срещу устата му сякаш го умоляваше да го ухапе. Вместо това Шанс го близна като завъртя езика си около връхната точка и чу как Иза изстена от желание.
Искаше отново да я чуе да стене, но този път по-силно и докато облизваше друга част от нея. Мисълта за заобикалящия го аромат, докато устата му се пълни с нейните сокове почти накара кръвта му да крещи да отиде на друго място. Шанс ѝ позволи, насочвайки потока, усещайки как се сгъстява и втърдява докато изпълваше члена му. Иза също трябва да беше усетила, защото се притисна към него с едно дълго и бавно движение, което почти го накара да изгуби напълно контрол.
Шанс я сграбчи за бедрата и се притисна към нея още преди друга мисъл да е минала през ума му. Иза издаде задавен звук и след това пъхна едната си ръка в ризата му, а другата прокара през косата му.
– Шанс – въздъхна тя – искам те.
– Не тук. Ела. – Гласът му беше накъсан от възторг.
Шанс вдигна Иза и бързо я отнесе в гостната стая без да знае или да се интересува дали Грета ще възрази. След като влязоха затвори вратата с крак и с едно рязко дръпване разкъса ризата на Иза. Панталоните ѝ и неговите дрехи последваха съдбата на ризата, докато най-накрая голата му кожа се притисна до нейната. Тя примигна при скоростта на действията му, но той не я остави да бъде свенлива. Падна на колене и повлече бельото ѝ заедно с него и зарови уста между краката ѝ.
Цялото ѝ тяло се разтресе. Щеше да падне ако Шанс не я държеше здрава докато дълго и бавно облизваше мокрите ѝ и горещи дълбини. Ноктите ѝ се забиваха в раменете му докато накъсани викове достигаха до ушите му, а артерията ѝ вкусно биеше толкова близо до устата му. Имаше солен и сладък вкус, почти като кръвта. Колкото по-дълбоко Шанс проникваше с езика си в нея, толкова повече Иза се тресеше срещу него, докато виковете ѝ не бяха изпълнени с екстаз. Шанс започна да я ближе по-грубо и по-бързо, потапяйки се в богатия аромат на нейната похот, а огнената ѝ влага се плъзгаше в устата му.
Тя престана да забива нокти в рамене му и вместо това го бутна.
– Сега, Шанс, сега. Чукай ме.
Нещо примитивно го връхлетя като чу Иза да изговаря за първи път тези думи. В отговор на това той я вдигна и я настани от едната страна на леглото като езикът му продължаваше да изучава дълбините ѝ.
От нея се разнесе стон, който се превърна в ръмжене.
– По дяволите, веднъж направи каквото кажа! – Тя дръпна главата му толкова силно, че да отскубне кичур коса.
Устата ѝ се изкриви в ужас когато видя тъмните кичури навити измежду пръстите ѝ. Шанс само се засмя, искрено доволен от нетърпението ѝ и воден от нуждата да бъде върте в нея. Бутна я да легне на леглото и се настани върху нея като намести бедрата си между краката ѝ.
Очите му срещнаха нейните в мига преди да нахлуе в нея. Устата ѝ беше отворена, дишането ѝ беше бързо и накъсано, а косата ѝ беше тъмна рамка, обграждаща подивелите ѝ очи с цвят на кедър. Шанс изръмжа като искаше да ѝ каже колко е хубава, или че никога няма да забрави как е изглеждала в този момент… но го превзе по-силна нужда от говоренето. Проникна по-дълбоко, макар че тя се извиваше към него, а след това не можеше да мисли повече. Нямаше нищо друго освен горещата сладка прегръдка на стените ѝ, неописуемия възторг от по-бързото и по-дълбоко потапяне в нея, потта ѝ полепнала по кожата му, ароматите им смесени в един и извиващите спазми на оргазма ѝ, които сякаш стискаха с хиляди малки ръце члена му.
Шанс знаеше, ще той също трябва да свърши. Ако можеше да мисли, щеше да си спомни, че Иза беше претърпяла доста тежък ден, беше простреляна, за Бога. Но той не мислеше. Знаеше единствено, че не иска да спира, затова не спря. Държеше я, целуваше я, смучеше гърдите ѝ или между краката ѝ, за да я докара до връхна точка на удоволствие, преди да проникне в нея отново и отново. След като осъзна, че Иза е близо до изтощението си позволи да свърши. Беше обляна в пот, а виковете ѝ бяха отчетливо дрезгави.
Шанс я стискаше толкова силно, колкото се осмели, докато освобождението минаваше през него. Усещаше сякаш кожата му се разлепя, толкова интензивно беше удоволствието. След това чувство на чисто удоволствие мина през него, карайки го да осъзнае, че не може да си спомни кога за последно се е чувствал така след оргазъм. Беше удивително, но и леко ужасяващо. Ами ако Иза не се чувстваше по същия начин? Ами ако се събуди утре сутрин и каже, ще всички това е било грешка?
Шанс отблъсна тези страхове. Иза не изглеждаше такъв тип – да скача необмислено в нещата, а и му се беше предложила, когато вече знаеше какво е. Нямаше гаранции в живота, или в не-смъртта, така че Шанс трябваше да приеме каквото му се предлагаше. Кога за последно беше толкова нервен/ въодушевен за бъдещето си? Не си ли струваше малкото страх?
Шанс ги завъртя, така че да легнат един до друг. Иза все още дишаше тежко, а пулсът ѝ беше постоянно стакато за ушите му. Взе ръката ѝ, целуна я, а пръстите ѝ погалиха бузата му.
– Знаеш ли какво ще е първото нещо, което ще направя утре сутрин? – Попита тя, когато успя да си поеме дъх.
– Мога ли да попитам? – Той усети как се усмихна.
– Ще се обадя на всеки мъж, с когото съм спала – каза тя като го удари леко – и ще поискам да ми се извини.
Шанс се засмя, макар че тръпка на ревност премина през него. Няма значение какво се е случвало преди, помисли си той. Сега тя е с теб.
– Благодаря, предполагам.
– Повярвай ми – отвърна тя като се приближи по-близо до него. – Аз ти благодаря.
***
Едва беше заспала, когато Шанс я разтърси, за да я събуди. Тя примига в тъмнината на стаята, едва виждайки как Шанс си е сложил пръста пред устните.
– Някой обикаля отзад – прошепна той.
Тя погледна часовника на нощното шкафче. Беше почти три часа сутринта. Определено не беше подходящо време за социална визита.
Шанс се изправи като бледо замъглено петно и безшумно излезе през прозореца още преди Иза да е успяла да реагира. За секунда се зарадва, че по това време всички спят, защото иначе щяха да се чудят защо гол мъж се промъква покрай къщата на баба ѝ, когато рязък вик я накара да скочи от леглото. Не си губи времето да търси дрехи, просто уви чаршафа около тялото си и хукна надолу. Пистолетът на баба ѝ все още беше в дневната, където го беше оставила по-рано. Разбира се, нямаше сребърни куршуми, но Робърт и тайфата му щяха да паднат и от добрите стари муниции.
Задната врата се отвори и се появи Шанс. Поне така предположи Иза, защото в тъмнината не можеше да различи лицето му. Но пък, колко ли други голи мъже може да влизат в къщата на баба ѝ по това време на денонощието? Особено такива, които носят на половина борещ се човек с тях.
– Стой мирно. – Гласът на Шанс изплющя, а погледът му проблесна в изумрудено. Изведнъж формата спря да се движи.
– Робърт ли е? – Попита Иза, обмисляйки дали ѝ трябва пистолет или не.
– Не – отвърна Шанс, като държеше за косата другия мъж. – Мисля, че е брат ти.
– Фрайзиър! – Възкликна Иза.
– Не светвай. – Предупреди Шанс, точно преди тя да натисне копчето, за да се убеди, че това е брат ѝ. – Първо дръпни всички пердета. Не знаеш кой може да наблюдава къщата.
Иза бързо обиколи и дръпна всички завеси на долния етаж, след това почти припадна от облекчение, когато при светването на лампите установи, че това наистина е брат ѝ. Фрайзиър беше тук, жив и здрав, освен празния поглед с който гледаше Шанс.
– Ъм… можеш ли да го освободиш от това? – Попита.
Баба ѝ се появи от стаята си точно когато Шанс пошушна нещо в ухото на Фрайзиър, което накара брат ѝ веднага да дойде на себе си и да отскочи назад.
– Фрайзиър, всичко е наред. – Каза изведнъж Иза като го хвана за ръка. – Той няма да те нарани… а ти къде беше?
Брат ѝ продължи да се отдръпва от Шанс.
– Иза, кой е този? И какво прави някакъв гол странник в къщата на Нана?
– Той е гол … ъм, магьосник и е новото ми гадже. – Иза заекна като се изчерви, когато Фрайзиър огледа рошавата ѝ коса и чаршафът, който все още влачеше подире си.
Баба ѝ само се засмя с бляскав и звънък глас.
– Фрайзиър, толкова се радвам, че си добре! Предполагам, че всички искаме да разберем къде беше през последните няколко седмици.
– Наистина не мога да кажа… – започна да увърта Фрайзиър.
– По дяволите, че не можеш! – Възкликна Иза като затегна хватката си около ръката му. – Бях принудена да се представям за годеница на Мини-Моб Бертини през последния месец, защото ти ми каза, че е въпрос на живот и смърт, така че сега е добре да обясниш защо по дяволите!
– Не мога. – Отряза я Фрайзиър като се опита да се отдръпне и се изненада, като не можа. – Дойдох тук единствено да се уверя, че си добре, защото чух, че по-рано е имало стрелба в Спагарели.
– Не и благодарение на теб. – Прекъсна го Шанс със заплашителен тон. – Ако сестра ти не играеше ролята си, Робърт нямаше да е покрай нея и мъжете, които се опитваха да го убият нямаше да прострелят нея.
– Била си простреляна? – Възкликна Фрайзиър. – Как? Чух, че ти не си била там.
– Беше простреляна – нежно ги прекъсна Грета, като погледна Шанс с разбиране. – Присъствието ѝ беше прикрито от местната полиция, за да я опазим в безопасност, тъй като стрелците можеха да се сетят, че цивилен може да ги разобличи.
Давай, бабо, помисли си възхитено Иза. На сто двадесет и шест години все още имаш бърз ум.
Но Фрайзиър вече клатеше глава.
– Не трябва да се притесняваш за стрелците, бабо. Мъртви са. Преди няколко часа братята Салучи и трима от най-добрите им подкрепления са намерени с полу откъснати глави пред един склад. В момента ФБР разпитва Бертини, но кучият му син има алиби…
– От къде знаеш това? – Рязко го прекъсна Шанс. – Не е информация, което можеш да разбереш от новините.
Иза беше пребледняла при описанието как бяха намерени братята Салучи и подкреплението им, но въпросът на Шанс я измъкна от това. От къде Фрайзиър знаеше всичко това?
– Нещо против да си обуеш някакви панталони, приятел? – Попита Фрайзиър като погледна бегло Шанс и после бързо отмести поглед. – Трябва да кажа, че е неприлично.
– Толкова си скромен – изцъка Грета. – И все пак, Шанс, Иза, той няма да ходи никъде, така че имате време да се облечете.
Иза не пропусна стоманената нотка в гласа на баба ѝ, когато обяви, че Фрайзиър няма да ходи никъде. Той също не я пропусна. Въздъхна.
– Нана…
– Скъпи, не искаш да ме ядосваш като спориш с мен. – Студенината на гласа ѝ накара Шанс да се ухили. – Сега, оставаш тук. Или ще накарам Иза да те държи на прицел, докато не ни кажеш всичко, което искаме да знаем
– Пробвай ме. – Каза Иза като се усмихна гадно на брат си.
– Хайде. Облечете се – въздъхна Фрайзиър. – Предполагам, че ще ви изчакам.
Назад към част 10 Напред към част 12
