Краят на рая – Se7en sinners #2 Част 22

Глава 21

– Вярваш ли ми?
Ел вдига предпазливо вежди, докато оглежда превръзката, която виси на пръста ми.
– Това въпрос с уловка ли е?
Слагам ръка на облеченото си в дантела бедро, завъртам очи и отвръщам:
– О, хайде. След онзи малък номер, който направи преди вечеря, ми се полага малко забавление. Няма да те нараня. Обещавам.
– А ако откажа?
– Тогава това – казвам, като бавно прокарвам ръка от върха на гърдите си надолу към средата на голото си бедро – всичко ще отиде на вятъра. Какво ще бъде, голям човеко?
Наблюдавам го как обмисля предложението ми, докато погледът му обхожда оскъдно облеченото ми тяло. Начинът, по който ме гледа – като гладен човек на шведска маса – по дяволите, може би ще пропусна превръзката на очите и ще му позволя да ме вземе, както си иска.
Ел се обляга на леглото, а лактите му поддържат тежестта му. На устните му се появява зловеща усмивка.
– Направи ми най-лошото, нестинарко.
Стомахът ми се свива от нерви, аз пристъпвам напред и подпирам коляно на ръба на леглото, точно между краката му. Пълзя по тялото му, като внимавам да не се поддам на непреодолимото желание да се кача върху него.
– Наклони се напред – нареждам, а гласът ми вече е дрезгав от възбуда.
Той прави каквото му е казано, карайки гърдите си да се допрат до връхчетата на зърната ми в акт на изкусително неподчинение. Потискам тръпката, която обзема гръбнака ми, и вместо това го избутвам по гръб и работя върху копчетата на ризата му, като внимавам да удължа задачата за мъчение и на двама ни. Прехапвам устните си, за да не се наведа напред и да не опитам всяко парченце от откритите му гърди. Искам да плъзна езика си по хребета на коремните му мускули и да проследя буквата V, която се стеснява в панталоните му. Кожата му изстива под пръстите ми, като след това става все по-гореща, колкото по-надолу отива докосването ми. Когато стигам до катарамата на колана му, ми се струва, че мога да се запаля.
– Нещо не е наред? – подиграва се той.
Поглеждам нагоре, за да видя лукавата му усмивка.
– Знам какво се опитваш да направиш. И няма да се получи.
– Нямам представа какво имаш предвид. Но ако смяташ, че не можеш да се справиш с това, ще се радвам да поема оттук нататък.
Предупредително дръпвам бързо колана му, разкопчавайки горното копче на панталона му.
– Страхуваш ли се?
– От теб? – Той преглъща, а аз наблюдавам с чувствено очарование как изразената му адамова ябълка се движи по оголеното му гърло. – Ужасен съм направо.
Отдадените му думи, съчетани с опияняващия му тон, засилват глада ми за него и аз разкъсвам панталоните му и ги хвърлям през стаята. Плановете ми да не бързам с прилепналите му черни боксерки се провалят с един поглед към апетитната ерекция, напрягаща се срещу стегнатата материя. Спускам ги надолу по бедрата му, освобождавайки дебелия му, апетитно дълъг член от затвора на плата. Той изстенва, когато хладният въздух попадна върху нагорещената му плът, но не помръдва. Докосвам с върха на пръстите си набъбналата главичка, с най-лекото докосване на което съм способна.
Бавно, казвам си. Забави се. Но е толкова трудно да се съпротивлявам на тялото му, когато то на практика моли за докосването и езика ми. Приближавам устни до върха му и го смуча, като нежно прокарвам пръсти нагоре-надолу по изпъкналите вени. Легион ми се отблагодарява с още един гърлен стон, така че засмуквам малко по-силно, прокарвайки език по дебелата му глава. Размазвам малките капчици от сладката му соленост по устните си, преди да изпия всяка капка.
– Вкусът ти е – въздъхвам между жадните облизвания – вкусен.
– Тогава трябва да изпиеш още малко – изсумтява той и извива бедрата си, за да посрещне още от езика ми.
Отдавам му цялата си уста, като поглъщам всеки дебел сантиметър, който мога да издържа. Той замира, наслаждавайки се на усещането от всяко гладно изтегляне, и изрича удоволствието си, докато го смуча с трескава ревност, преди да го освободя със звучно изпукване.
– Недей. Не спирай – нарежда той. Ръцете му стискат чаршафите от неудовлетворение.
– Не се мърдай.
Подновявам атаката си върху тялото му, като целувам пътя си нагоре по бедрата му и по твърдите хребети на коремната му преса. Спирам да облизвам и дразня зърната му, като особено внимателно проследявам с език следата на татуйровката на Седемте, която покрива лявата му гърда. Той потръпва, когато езикът ми гали нежните пера, татуирани върху кожата му, и се извива, за да срещне ключицата му. След като целунах татуса до ключицата му, насочих едната му ръка към натежалата ми гърда през прозрачната дантела на корсажа. Рефлексно той прокарва длан по набъбналото ми зърно, преди да го притисне леко между пръстите си.
– Искаш ли да го опиташ? – Прошепвам в ухото му, а дъхът ми излиза трудно.
Дори не успявам да задам целия въпрос, преди той да изръмжи решително:
– Да, по дяволите.
Спускам горната част на корсета си и се навеждам, за да докосна нежно зърното си до чакащите му устни. Той се нахвърля гладно в момента, в който ме усеща, засмуква гърдата ми в устата си и гука от удоволствие. Давам му само няколко секунди, преди да се отдръпна и да го отблъсна.
– Засега това е достатъчно – казвам, събирайки целия си самоконтрол, докато нахлузвам презрамките обратно на раменете си. – Бъди добър и може да ти дам още.
Отзад в гърлото му се чува шум и той се отпуска на леглото. Награждавам го с целувка по устните, като плъзгам езика си срещу неговия в бавен, ритмичен танц. Вдишвам дъха му, подхранвайки живота му с моя в продължение на часове. Той опипва дупето ми, плъзгайки пръсти под ивицата дантела, която едва покрива податливата ми плът.
– Какво си мислиш, че правиш? – Питам срещу устните му.
– Това, което искаш да правя. – Той ме придърпва по-близо, премествайки тялото ми, така че да съм разкрачена върху него.
– Не съм казала, че можеш да ме докосваш.
Ел притиска бедрата си към моите, а покритата ми с дантела сърцевина се допира до твърдия му член. Той пулсира диво между бедрата ми.
– Тогава ми кажи да не го правя. – Той размята дупето ми, като ме кара да се люлея срещу него от корена до върха. – Кажи ми да спра, Идън.
Задъхана съм, безчувствена. Не бих могла да принудя устните си да се раздвижат, за да му кажа да спре, дори и да искам.
Той доближава ръката си, за да дразни зърното ми, докато другата леко притиска дупето ми. По дяволите. В съчетание с триенето срещу мократа ми, набъбнала свръхчувствителна точка, можех да свърша точно сега. – Кажи ми, че това не е приятно. Излъжи ме и кажи, че не искаш члена ми точно сега. Давай.
Думите му са като електрическа еротика, която изпраща спазми на удоволствие до всяка ерогенна зона. Не просто го усещам между краката си. Той е на гърба на коленете ми, облизвайки ме с пурпурни пламъци. Той е в основата на гръбначния ми стълб, наказвайки ме с пареща топлина. Той е шепот по корема ми, вдъхващ всичките ми най-дълбоки, най-тъмни фантазии.
Усещам го в кръвта си – в костите си. В този миг, с моето тяло, оформено до неговото, той е самият живот. И всяка секунда, в която той не е в мен, оцветявайки утробата ми с отмъщение и похот, аз се потапям още по-дълбоко в смъртта.
– Откъсни го – успявам да изстена. – Разкъсай го, по дяволите.
Красивото бельо се превръща в деликатни късчета дантелени панделки за три секунди. Ел ме обръща по гръб, вдига краката ми на раменете си и се вкопчва в мен с такава страст, че извиквам в смесица от всепоглъщащо удоволствие и разтърсваща болка. Ударите му са дълбоки и отчаяни, сякаш трябва да докосне всяка част от мен отвътре. Сякаш самото му съществуване зависи от това да ме бележи по най-интимния начин. Той хваща бедрата ми, като ме придърпва към всеки опустошителен удар. Неговите хрипове и стенания са военен вик, който се смесва с моите стенания и ридания. Създаваме най-еротичната, опияняваща мелодия. Две трагични души, които умират, за да се преродят една в друга.
Това не е секс. Това не е правене на любов. Това е чукане. Той чуква омразата в мен. Чука болката. И по толкова много начини – по толкова много сърцераздирателно красиви начини – Легион чука любовта в мен.
През страста, която замъглява сетивата ми, го поглеждам, забелязвайки набръчканите му вежди, докато посвещава всяка своя мисъл на тялото ми. Изучавам ъглите на челюстта му, стисната от усилието да забави, просто да забави – бебе – не идвай – още. Вглеждам се с удивление в клепачите на сивите му очи, оцветени в екстаз, докато обикалят голото ми, треперещо тяло.
Иска ми се това да е завинаги. Иска ми се да мога да изживея всеки миг от този ден, сякаш е нов, само за да мога винаги да се чувствам толкова обожавана, толкова ценена, толкова красива. Може и да нямаме вечност, но точно сега, когато той пулсира диво в мен, когато първият признак на оргазъм разкъсва и двама ни, аз съм безсмъртна.
Хватката му за бедрата ми става отчаяна, почти груба, докато той се влива в мен, изпразвайки всяка капка от опустошената си душа. Извисявам се напълно от леглото, докато изтръгвам собственото си бурно освобождаване, толкова високо, че имам чувството, че се издигам през вихрени лилави галактики, изпъстрени с блестящи звезди.
Когато най-накрая се сгромолясвам от адския му рай, съм сгушена на сигурно място в ръцете на Ел. Дори не си спомням как ме носи до таблата на леглото и ме увива в завивката. Той целува челото ми и усещам как се усмихва върху кожата ми.
– Какво? – Питам, а гласът ми е дрезгав.
– Нищо. Просто… щастлив – отговаря той, отразявайки думите, които му казах по-рано. Но начинът, по който ги казва, сякаш е въпрос… сякаш мисълта за щастие е просто мит, фантазия, за някой като него. Ангел, изгонен от Рая, само за да прекара вечността като онова, което презира. Легион, събирачът на изгубени души, а сега и пазителят на моето опустошено сърце.
– Знаеш ли, ако продължаваш да говориш така, може да започнеш да се превръщаш в човек – пошегувах се, преди да оставя нежна целувка на гърдите му.
– И това би ли било толкова лошо?
Повдигам глава, за да изуча изражението му.
– Шегуваш се, нали?
– Не знам. Може би.
– Защо? Защо някой – особено ти, падналият ангел – би искал да бъде човек? Ти си толкова могъщ, толкова безстрашен. Защо да се откриваш за уязвимост, болести… сърдечни болки?
Гледа ме с тези звездни очи с тежки клепачи, които не издават нищо. С неохота полагам главата си обратно на гърдите му с надеждата, че ще успеем да си върнем лекотата отпреди няколко минути. Смъртността му не е моя грижа. Дори официално не съм негова приятелка. Била съм негова затворничка, негова подопечна, негова любовница. По-рано той ми каза, че съм неговия рай. Какво изобщо означава това? И защо тази отговорност ми се струва толкова невероятно ужасяваща?
– Безсмъртието не те освобождава от мъката.
Неговите хрипливи думи се плъзнаха право към сърцето ми. Затаих дъх в очакване да продължи.
– Ако не друго, то само те поглъща, докато болката от загубата стане толкова голяма, че се превърнеш в черупка на това, което си бил. Празна, отчаяна, търсеща нещо – каквото и да било, за да отвлече вниманието ти от постоянната агония. Дори и да знаеш, че алтернативата само ще разкъса душата ти на две, оставяйки след себе си петното на греха и беззаконието. Но въпреки това го правиш, защото гневът е по-лесен от това да изпитваш болка.
– Ти се влюби в нея. – Адриел. Трябваше да знам. Тя винаги е тук. В това легло, между тези чаршафи, в главата ми… в сърцето му. Моят собствен полтъргайст.
– Не, Идън. – Топлите му пръсти се спускат по челюстта ми и докосват бузата ми, като накланят главата ми, за да го погледна. – Не съм паднал от рая заради Адриел. Но щях да падна… заради теб. Ако трябваше да направя всичко отново, щях да падна заради теб, Идън.
С очи, блеснали от емоция, която дори не разбирам, разтварям треперещите си устни и му давам малко зрънце плаха истина, молейки се да не се пропука и разцепи в дланта му.
– Мисля, че вече съм паднала.

Назад към част 21                                                                     Напред към част 23

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!