Линет
– Линет, обожавам изненадите… – Неферет се поколеба, преди да продължи, вдигайки един тънък пръст: – Ако изненадата е приятна. Ако не е, тогава изненадата не е нищо повече от дразнещо прекъсване. Аз мразя прекъсванията почти толкова, колкото мразя да бъда раздразнена.
Погледът ѝ се отклони от този на Линет и тя погледна към това, което изглеждаше като голите ѝ крака.
– Говорейки за дразнене – защо се разхождаш безцелно наоколо? Аз съм в пълна безопасност, а вие всички сте напълно сити. Идете да се забавлявате другаде и престанете да ме дърпате. Хайде сега, махайте се! – Неферет трепна пренебрежително с пръсти, преди да насочи вниманието си към Линет.
Линет не видя змийските същества, но усети студената четка на нещо, което се плъзна покрай нея. Тя потисна потръпването си от отвращение.
– Скъпа Линет, къде бяхме? А, да, спомням си. Ти обяви, че си планирала малка изненада за мен. Моля те, продължи да се обясняваш.
Линет срещна погледа на богинята, без да помръдва. Паниката, която се беше събрала някъде под гръдната ѝ кост, се разтрепери и се размърда, но тя затегна умствените юзди, с които я беше привързала, и позволи на съзнанието ѝ да се изпълни единствено с радостта от планирането на едно грандиозно събитие. Усмивката на Линет беше изпълнена с увереност, както и гласът ѝ.
– Богиньо, аз съм много добра в работата си. Въпреки че работих при необичайни обстоятелства и с ограничени средства, вярвам, че изненадата ми ще ви се стори приятна.
– Ограничени средства – това звучи толкова безвкусно, толкова евтино. – Намръщи се Неферет. – Разбира се, никога не съм искала да се чувстваш така, сякаш твоята богиня е скъперница.
– О, изобщо не се чувствам така! – Увери я Линет, като се надяваше, че не е задействала лудия спусък на Неферет. – Поставих се под ограничение във времето и средствата, защото исках да докажа стойността си пред теб. Но, разбира се, това е само малка извадка от събитията, които бих могла да планирам за теб ежедневно – ако имах повече време и пари, с които да работя.
Неферет сбърчи вежди.
– Ти си мъдра жена, Линет. Покажи ми какво си измислила за мен. Ако ми хареса, можеш да бъдеш сигурна, че ще ти бъде позволено да продължиш напред с неограничени средства, макар че не мога да обещая, че търпеливо ще ти отделя твърде много време. Аз чаках твърде дълго, за да започна управлението си. Неспокоен съм за поклонението на моите поклонници.
– Това е много разбираемо, богиньо – каза Линет. – Никога не съм била толкова загрижена за времето, колкото за парите, когато става въпрос за планиране на събития.
Неферет я изучи.
Линет се съсредоточи върху бизнеса. Тя беше отличничка в бизнеса. Беше уверена в бизнеса. Бизнесът не я плашеше и не я отблъскваше.
Неферет се усмихна.
– Ти си абсолютно честна. Бизнесът и придобиването на пари отдавна са твоя основна грижа. Продължавай, моя поданице! Разкрий изненадата ми.
Линет направи реверанс и поведе Неферет от пентхаус апартамента към асансьора, като го спря на мецанина.
– Моля те, изчакай малко, богиньо.
Неферет се усмихна и направи жест на съгласие. Линет натисна бутона за задържане на асансьора, а след това докосна почти невидимата слушалка, говорейки бързо и тихо. – Кайли, изчакай десет секунди и след това дай знак на квартета да започне.
– Да, Линет – прозвуча роботизираният отговор на Кайли.
Линет погледна надясно и направи жест „ела тук“. Джъдсън, красивият камериер, излезе от сенките. Беше облечен безупречно в прясно изгладена униформа и носеше блестяща сребърна чиния, върху която лежеше една перфектна кристална флейта, пълна с бълбукащо розово шампанско. Той се поклони перфектно, механично, на Неферет и каза:
– Мога ли да ви предложа шампанско, богиньо?
– Защо, не. Благодаря ти, Джъдсън.
Музиката започна в мига, в който Неферет вдигна флейтата от подноса. Линет с удоволствие видя как усмивката повдига ъгълчетата на устните на богинята.
– Синият Дунав на Щраус – един от любимите ми валсове. Ах, Виена – в миналото е била толкова прекрасна и декадентска.
– Моля, последвайте ме, Богиньо – каза официално Линет и поведе Неферет по мецанина към мястото, на което беше преместила временния си трон – точно над площадката, от която само преди три часа се беше обърнала към новите си „поклонници“ и където сега нервно, но красиво свиреше струнният квартет от снощната сватба.
Неферет седеше грациозно и гледаше надолу към квартета.
– Свирят добре, макар че бих предпочела пълен оркестър.
– Време и средства – каза Линет с крива усмивка.
Устните на богинята потрепнаха.
– Взимам си бележка за това.
Линет поклони глава на Неферет и тайно почука отново по слушалката си.
– Изпрати ги в началото на следващото шесткратно броене. – След това затаи дъх и се надяваше, че дванайсетте изпълнители ще успеят да се държат заедно.
Тежките кадифени завеси, които ограждаха балната зала долу, се разтвориха и от противоположните страни на помещението шест двойки се придвижиха бързо към центъра на мраморния под. Всички жени бяха облечени в рокли, които се доближаваха до един и същ ален нюанс, какъвто Линет успя да открие. Мъжете бяха в смокинги, които тя беше успяла да сглоби от всичко, което беше останало от сватбата, беше достатъчно чисто и можеше да се пригоди. Да пасне! Това беше само част от проблемите на това злощастно събитие. Беше ужасна работа да се намерят шестима мъже и шест жени от това, което Линет вече тихомълком беше нарекла „поклонници“, които да са сравнително привлекателни, сравнително грациозни и сравнително способни да научат и изпълнят простите стъпки на основния валс. Да, тя можеше да използва всички членове на персонала, които бяха заразени със змии – те със сигурност щяха да се подчинят на всичко, което им кажеше да направят, стига да не се опитваха да избягат от Майо. Но инстинктът на Линет ѝ подсказваше, че хора, които вече са под неин контрол, преминавайки през изпълнение наизуст, няма да впечатлят Неферет. Не, Линет вярваше, че Неферет иска, има нужда от илюзията, че е почитана. Затова заплашваше, насилваше и подтикваше дванадесет прилично изглеждащи хора да работят за нея.
Линет виждаше, че са нервни – две от жените трепереха толкова силно, че можеше да види как ръцете им треперят, но точно както беше наредила, двойките се разположиха в голям кръг и успяха да бъдат на място в края на първото шесткратно броене. В началото на втората серия ноти всички дванадесет души погледнаха към Неферет, направиха кратка пауза и после като един мъжете се поклониха, а всяка жена направи реверанс към богинята.
Линет видя грешките им. Видя, че жената на име Синди едва не падна и само бързата ръка на партньора ѝ под лакътя ѝ я спаси. Камен, високото момче, което беше шафер на сватбата снощи – и имаше лошия късмет, че беше с прекалено голям махмурлук, за да успее да излети на разсъмване, когато булката и младоженецът бяха хванали полета до Далас – задържа поклона си твърде дълго. Линет стисна зъби. Ако това разглезено момче от братството обърка това, той щеше да бъде по-тъжен от нея.
Линет погледна към Неферет. Очевидно доволна, богинята се усмихна и кимна царствено с глава в отговор на изпълнителите.
А сега просто танцувайте и не изглеждайте прекалено неловко! помисли си Линет.
Те танцуваха. Всъщност всичките дванадесет започнаха с една и съща нота и се движеха из стаята почти в кръг. Бяха далеч от съвършенството, но музиката беше прекрасна и ако някои от танцьорите се колебаеха, „Синият Дунав“ оставаше верен. Когато последната нота свърши, шестте двойки направиха реверанс и отново се поклониха на Неферет, като този път удържаха позите си в застинало положение, което дори Линет трябваше да признае, че всъщност е доста красиво.
Неферет се изправи и, за огромно облекчение на Линет, аплодира и се засмя.
– Браво, на всички вас! Това беше доста хубаво. Джъдсън, отвори свежи бутилки шампанско за тези прекрасни поклонници.
– Богиньо, те чакат да им позволиш да се изправят – прошепна Линет на Неферет.
– Разбира се, че да, и благодаря, че ми напомни, скъпа Линет. Можешете да се изправите! – Обърна се към тях Неферет. – Насладете се на шампанското си и на благодарността на вашата богиня за поклонението ви.
Линет почука по слушалката си.
– Кайли, кажи на квартета да започне следващото парче. – Само след няколко мига музиката отново изпълни балната зала.
– Валс на цветята от „Лешникотрошачката“. Две прекрасни пиеси и отличен избор – каза Неферет.
– Значи изненадата ми е била приятна?
– Беше. Свещникът, цветята, смокингите и червените рокли – всички те бяха внимателно подбрани. Линет, ти постави много добро начало като организатор на моите събития. Одобрявам темата ти – изискана музика, красиво обзаведено пространство и почтителна почит към мен.
– Тогава мога ли да предположа, че желаете да планирате повече такива събития?
– Да, би било така, но следващия път изберете да поставите събитието в темата на любимата ми епоха – 20-те години на миналия век. Това е десетилетие, което си струва да се преживее. Можеш ли, Линет, да се възползваш от Чарлстън?
– Имам ли достъп до интернет?
– Да, имаш, както и много щедра сметка за събитието – каза Неферет и се усмихна многозначително на Линет.
– Тогава аз мога да участвам в Чарлстон, както и вашите поклонници.
– Ще ни трябват още музиканти – каза Неферет.
– Да, богиньо. Ще направя така, че да стане – каза Линет и вече набиваше бележки в смартфона си.
– И костюми. Ще ни трябват много повече костюми.
– Разбира се, богиньо – съгласи се Линет.
– И се нуждая от нещо повече от танци, макар че и това е хубаво начало.
Линет погледна от бележките си към Неферет. Богинята не я поглеждаше. Тя галеше кристалната флейта за шампанско и гледаше надолу към балната зала и шестте двойки, които се бяха струпали в малка групичка, нервно приемайки шампанското, което Джъдсън им предлагаше. Линет проследи погледа ѝ. Разглезеното момче от братството изпиваше, както изглежда, втората си чаша шампанско. Неферет го поглъщаше с очи.
– Радва ме, че поклонници ми са толкова привлекателни – каза тя.
Саркастичното подсмърчане на Линет беше автоматично, но когато погледът на богинята се насочи към нея, тя моментално съжали, че е позволила да изгуби самообладание.
Неферет повдигна кестенява вежда.
– А, разбирам. Внимателно си избрала дванайсетте, защото не всички мои поклонници са толкова привлекателни – и това е истината, нали.
Тя не формулира думите като въпрос, но Линет се почувства принудена да отговори.
– Да, това е истината. – Тя премести неспокойно раменете си. – Съжалявам, богиньо. Просто исках да съм сигурна, че си доволна от това първо, малко събитие.
– Това е много разбираемо, скъпа Линет. Всъщност оценявам усилията ти и макар да ценя всички мои поданици, ценя и нещата – и хората – които са приятни за сетивата ми. – Неферет се наведе напред в трона си и заговори на Линет с глас на заговорник. – Можеш да добавиш това към задълженията си като организатор на събитията.
– Готова съм да ти служа по всякакъв начин, богиньо. – Линет се опита да разбере смисъла ѝ. – Но какви задължения имаш предвид под „това“?
– Да се уверя, че поклонници ми винаги изглеждат възможно най-привлекателни, разбира се. Да, съвсем сигурна съм, че ще имаш талант за преобразявания.
– Преобразявания. – Повтори думата Линет и се почувства напълно смазана, когато в паметта ѝ се появиха снимки на някои от не особено привлекателните поклоннички на Неферет. Жената на петдесет и няколко години, която трябваше да свали петдесет и няколко килограма… мършавият червенокос тийнейджър, чието лице вече беше изпъстрено с пъпки… бизнесменът, който беше оплешивял, имаше издути черва и тройна брадичка, която приличаше на гуша…
Подигравателният смях на Неферет сложи край на слайд шоуто в съзнанието ѝ.
– Престани да се тревожиш, скъпа Линет. Ние двете ще се справим със стадото. В края на краищата аз мога да контролирам всичко, което ядат, всичко, което правят. Не си ли съгласна, че диетата и упражненията са много важни?
Линет почувства, че кима с глава, и се опита да се съсредоточи изцяло върху изумрудения поглед на Неферет.
– Така че, освен че поставяш някои от тях на диета и се грижиш да прекарват времето си в гимнастическия салон на моя храм, съм сигурна, че можеш да даваш съвети за прическата, грима и облеклото. Вярно ли е?
– Да, богиньо – каза тя автоматично.
– Отлично. Радвам се, че ми обърнахте внимание на това. Важно е моите молители винаги да изглеждат по най-добрия начин. Те са някакво малко отражение на мен самата. – Сякаш с това темата беше решена, погледът на Неферет се върна към групата под тях и се спря хищно върху Камен.
– Направила си отличен избор в този случай, Линет. Той е висок, млад и рус. Така предпочитам мъжете си – каза Неферет. – Името му?
– Камен – каза Линет. – Той беше шафер на сватбата, която ме доведе в „Майо“.
– Шафер? Наистина? – Изумрудените очи на Неферет блестяха с опасен интензитет и Линет беше благодарна, че този интензитет не беше насочен към нея. – Може би ще подложа тази титла на изпитание и ще видя дали Камен наистина е най-добрият мъж тук.
Линет потисна тръпката си от страх.
– Искаш ли да изпратя за него?
– Не, скъпа Линет. Мога да извикам най-добрия мъж Камен с лекота. Може би той би искал да посети балкона на моя пентхаус. – Скъпоценният ѝ поглед се обърна към Линет и дивият блясък в него се втвърди. – Служителите ми са се отървали от тези грозни останки, нали?
По дяволите! Бях прекалено заета да изнеса това представление, за да се притеснявам да съм сигурна, че всички парчета от хора са изхвърлени от балкона. Умът на Линет се забърка и тя изпусна облекчена въздишка, когато намери отговора.
– Богиньо, мисля, че Кайли отговаряше за това да се погрижи за вашия балкон.
– Това момиче – промърмори Неферет, отпивайки от шампанското си. – Тя е добра в някои неща, но се нуждае от толкова много надзор. Можеш ли да използваш полезната си малка машина за уши, за да ѝ напомниш за заповедта ми?
– Разбира се, богиньо – каза Линет.
– И докато вие надзиравате Кайли, аз вярвам, че ще се смеся с моите обожатели, привлекателни поклонници. Представяш ли си колко почетен ще бъде шаферът Камен, ако му позволя да ме покани на танц?
За щастие въпросът на Неферет беше риторичен и вместо да се съсредоточи върху Линет за отговор, богинята ѝ обърна гръб и отпивайки от шампанското, тръгна към голямото двойно стълбище, което водеше надолу към балната зала.
Линет забеляза, че Неферет не се плъзга. Това е, защото е изпратила змийските същества да си играят, помисли си Линет. По някакъв начин те трябва да я носят – или да канализират силата, за да я повдигнат – или нещо също толкова налудничаво.
Тя поклати глава, сякаш изчистваше паяжините. Не можеше да си позволи да размишлява. Не можеше да си позволи нищо друго, освен да оцелее.
Линет почука по слушалката си.
– Кайли, Неферет ще провери балкона си. Скоро. Тя ще те държи отговорна за това, да е чист.
– Разбирам и се подчинявам – прозвуча роботизираният отговор на Кайли.
Линет въздъхна тежко. Тя направи няколко препъващи се крачки назад и се облегна на една от мраморните колони, като само за миг не правеше нищо друго, освен да диша.
Беше се справила с първия тест на Неферет. Все още беше жива и все още не беше обладана от нещо, което се плъзга. Но ако искаше да остане такава, не можеше да си позволи да се отпусне. Щеше да има време за почивка, след като премине през това. И Линет щеше да се справи – тя винаги се справяше с всякакви глупости, които животът и подхвърляше.
Като начало Линет трябваше да направи списък.
Трябваше да провери всеки един човек в сградата. Трябваше да ги категоризира като привлекателни и приемливи или като нуждаещи се от работа. В категорията „нуждаещи се от работа“ тя щеше да ги категоризира като дебели, с модни недостатъци или просто грозни. Първите две можеха да бъдат поправени – може би. Третото, ами, просто грозните, ще трябва да усвоят някои умения, които да ги държат зад кулисите.
– Надявам се да могат да готвят или шият…
Линет си мърмореше, докато потупваше списъка със записки на смартфона си, когато чу писък, идващ от балната зала. Какво сега? Какво още можеше да прави Неферет? Умът ѝ натежа от страх и изтощение, но тя накара краката си да я понесат към парапета на мецанина.
Неферет стоеше до Камен. Той се взираше в дълбокото деколте на късата кадифена рокля на богинята. Останалите единайсет души се взираха в плъзгащите се змии, които се увиваха около голите глезени на Неферет.
– О, млъкни – изръмжа Неферет на момичето, което беше изкрещяло. – Трябва да свикнеш с децата ми. Те никога не са далеч от мен, както и вие, моите верни поклонници, никога не сте далеч от мен.
– Съжалявам, богиньо. Те приличат на змии. Страхувам се от змии – заеква момичето.
– Те не са змии. Те са много по-опасни. И аз не те моля да преодолееш страха си от тях. Заповядвам ти да не го изразяваш. – Неферет премести поглед надолу към змиевидните същества, които се извиваха с нещо, което изглеждаше като вълнение, около краката ѝ. – Какво е това, скъпи мои?
– Богиньо, детективът се върна – обади се Джъдсън от предната част на фоайето. – Довел е още хора със себе си.
– Това не означава нищо. Той може да доведе със себе си цял арсенал на Националната гвардия на Оклахома. Те не могат да проникнат през защитната ми завеса.
– Той не е довел армия, Богиньо. Той е довел вампир, който кара въздуха около себе си да свети, докато наблизо крачи едър мъж, който изглежда има крила, скрити под палтото му.
– Защо чакаш досега да ми кажеш? – Изпищя Неферет. – Деца! Елате с мен! – Повдигната от напълно видимото гнездо на плъзгащи се гадини, богинята се плъзна към входните врати.
Тялото на Линет изстина. Тя се измъкна от шикозните си токчета, за да може да спринтира тихо около мецанина, насочвайки се към големите прозорци с картини, които гледаха към предната част на сградата, като се опитваше изобщо да не мисли, но най-вече да не се надява.
Назад към част 15 Напред към част 17