Зоуи
– Не, наистина, няма нужда да ходя в твоята болница – повтори Калона за като милионния път на Маркс. – Както вече казах, донеси ми вода – или, още по-добре, вино. Аз ще отида на покрива на тази сграда и ще се излекувам.
Бяхме заобиколили задната част на сградата на ONEOK и влязохме през задния вход, за да се присъединим към оперативната група на Тулса на третия етаж. Можех да разбера защо Маркс се стресираше заради Калона – той беше в кървава каша. Всички в стаята се взираха в него, докато се опитваха да не го гледат. Сериозно, ако не беше безсмъртен, щеше да е в чувал за трупове.
Маркс си пое дъх и прокара пръсти през косата си.
– Добре де, разбрах го, разбрах го. Ти си добре. Картър! – изкрещя той на униформеното ченге, което мигновено спря да се преструва, че изучава екрана на компютъра си, и отдели цялото си внимание на детектива. – Намерете заседателната зала на изпълнителния директор. Там ще има алкохол. – Маркс погледна назад към Калона. – Уискито ще стане ли? Тези корпоративни типове изглежда го предпочитат.
– Ще свърши работа – каза Калона.
– Заеми се с това – каза Маркс на Картър. – Добре, докато Калона се възстановява на покрива, нека да направим контрол на щетите. Палука, дай ми този телефон и се махай оттук.
– Не можеш просто да ми вземеш телефона! Това е незаконно!
– Това е доказателство в текущо разследване на множество убийства. Няма да го взема. Конфискувам го – каза Маркс.
– Моля, момент, детектив – каза баба.
– Госпожо? – Каза Маркс и всички погледнаха баба с недоумение.
Бабата се усмихна спокойно.
– Адам, поправи ме, ако греша, но смятам, че далеч не си единственият новинар, който е станал свидетел на това, което току-що се случи навън.
– Не грешиш – каза Адам.
– А, както и си мислех. Което означава, че сигурно е имало няколко снимачни екипа, които са снимали иззад полицейската барикада, да не говорим за случайните записи с мобилни телефони, подобно на този, който направихте вие.
Чух как Маркс въздъхна, когато Адам каза:
– Отново правилно, госпожо.
Бабата и Танатос си размениха погледи, а после върховната жрица пое натам, накъдето бабата я беше завела.
– Господин Палука, как ви се струва бихте ли желали да вземете ексклузивно интервю от мен и Калона?
Очите на Адам блеснаха от вълнение, но иначе той остана напълно професионален.
– Много бих искал, върховна жрице.
– Тогава ще го получите. – Танатос погледна Маркс. – Понякога е по-лесно да се откажеш от контрола и да оставиш съдбата да се справи с всичко, което следва.
– Поне първо изчисти малко от кръвта му – промърмори Маркс. – И ми донеси шепа Тиленол.
Зоуи
Калона наистина се опита да почисти кръвта, която се процеждаше от дългите, подобни на камшик рани, и по-малките, по-дълбоки, с размер на хапка прорези, които кръстосваха и осейваха тялото му. Помислих си, че все още изглеждаше доста пребит и все още кървеше малко, но се държеше напълно нормално – силен, мълчалив, заплашителен. Танатос наистина го накара да облече дългото палто. Каза, че крилата му се появяват достатъчно силно в клипа от битката, който Адам щеше да покаже по време на интервюто. Мълчаливо се съгласих с нея, но също така смятах, че палтото е добро прикритие за ранената бъркотия под него. За пръв път успях да си замълча и да оставя другите да се справят с последиците от Неферет, докато аз трябваше да седя извън светлината на прожекторите. Това беше малък момент на релаксация за мен, когато се свих до Старк, докато баба, Деймиън, Шейлин, Шоуни и аз гледахме това, което не можех дори да си представя преди няколко месеца – Калона даваше интервю по телевизията в Тулса.
Адам беше извикал екип осветители и оператор. Мислех, че се справят много добре, за да не зяпат Калона прекалено дълго. Адам обясни на всички, че ще качи и пусне клип от битката, а след това ще започне интервюто. Също така обясни, че то ще се излъчва на живо като извънредна новина.
– Човече, радвам се, че не сме ние там – прошепнах аз.
– Адам върши отлична работа. – Говореше тихо Деймиън, а очите му се усмихваха на новинаря.
– Харесвам го – казах аз.
Деймиън срещна погледа ми.
– Мислиш ли, че Джак ще го хареса?
Протегнах ръка покрай Старк и стиснах ръката на Деймиън. – Знам, че би.
Деймиън кимна и примижа от сълзи.
– По някакъв начин това го прави по-лесно, само малко по-лесно, но съм благодарен и за това малко.
След това вниманието ни беше насочено към Адам, когато мигащата червена светлина на камерата стана плътна и наблюдавахме как на преносимия суфльор се възпроизвеждат кадрите от битката в Калона.
– Това е Адам Палука, на живо, с вампира и воина, които току-що видяхме на онези невероятни кадри, заснети преди няколко минути пред хотел „Майо“, в центъра на Тълса, когато върховната жрица, известна като Неферет, нападна няколко невинни граждани, включително и мен. – Адам направи пауза, след което се усмихна топло на Калона. – Не съм ти благодарил за това, че спаси живота ми. Благодаря ти!
Калона изглеждаше изненадан, почти срамежлив. Той кимна веднъж и каза:
– Няма за какво.
– Калона изпълняваше дълга си. Той е моят Воин, обвързан с клетва. Неферет, която вече не е призната от никоя вампирска власт като жрица на Никс, нападна мен и тези с мен. Задължение на Калона беше да ни защити – каза Танатос.
– Танатос, хубаво е, че отново разговарям с теб. Много от нашите зрители ще те разпознаят като новата върховна жрица на Дома на нощта в Тулса. Бихте ли обяснили какво правихте пред Майо?
Върховната жрица си пое дълбоко дъх и след това заговори бавно и ясно, сякаш искаше да е сигурна, че всички я разбират.
– Вече ще знаете това, което досега само подозирахме, че Неферет е напълно луда и е излязла на бунт. Тя е признала, че е започнала да убива. Убила е кмета на Тулса. Убила е двама мъже в парка Удуърд. Оттам убийствата ѝ се разпространиха върху невинните в църквата на Бостън авеню в неделя сутринта, а след това и в хотел „Майо“, където се е барикадирала. Смъртните случаи, които е причинила в „Майо“, са ѝ позволили да създаде защитен щит над сградата. Бях привлечена там заради дадения ми от богинята афинитет, който се състои в това да помагам на душите при преминаването им от този в онзи свят.
– Тези светещи светлини! Те бяха души?
Танатос кимна.
– Наистина бяха. Бяха попаднали в капана на това царство поради насилствения начин на смъртта им. Аз просто им помогнах да се освободят от капана.
– Уау, това е невероятно!
Усмивката на Танатос беше красива.
– Кръговратът на живота наистина е невероятен.
– Да, наистина е… Почакай, Танатос. Това означава, че това са били човешки души, на които си помогнал да преминат.
– Да – каза тя спокойно.
– Но ти си вампир.
Усмивката на върховната жрица се разшири.
– Мислех, че вече сме установили това.
– Да. – Адам прокара ръка през съвършената си коса. – Но един от твоя собствен вид те е нападнал, защото си помагала на човешки души.
– Адам, живея повече от петстотин години и за това време научих, че човечеството се определя от избора, а не от генетиката. Просто хората и вампирите повече си приличат, отколкото се различават.
– Очевидно Неферет не мисли като теб – каза Адам.
– Неферет е луда. Нейните мисли са хаотични и опасни.
– Какви бяха тези неща, които тя изпрати срещу нас? – Попита Адам.
– Зло, което е приело осезаема форма. Те следват заповедите на Неферет – стига тя да ги храни с жертви, за да и останат верни. – Танатос обърна поглед директно към камерата. – Не мога да подчертая твърде много, че е наложително, независимо от това с какво заплашва Неферет, никой от хората да не се доближава до Майо. Неферет получава сила от смъртта. Стойте далеч от Мейо и източникът и на енергия в крайна сметка ще свърши.
Адам направи пауза, изглеждаше шокиран, а после погледна извън камерата.
– Детектив Маркс, съгласен ли сте с искането на Танатос по отношение на Майо?
Операторът се обърна към раздразнено изглеждащия детектив Маркс. Неудържим, той отговори без колебание:
– Съгласен съм. Полицията е поставила блокади на пътищата около „Майо“. Никой, дори полицаи или военни, няма право да се доближава до сградата.
– Не е ли вярно, че Неферет има заложници в „Майо“? – Попита Адам.
– Така е, но засега не знаем нито имената, нито броя им – каза Маркс. – Разбирам, че на хората ще им липсват техните близки. Полицията на САЩ е открила линия 1-800 за запитвания и обаждания за изчезнали хора. Обществеността трябва да отправя въпросите си по тази линия.
– Която Фокс 23 ще превърти в долната част на екрана – каза Адам.
– Благодаря – каза Маркс, макар че не изглеждаше особено благодарен.
– Детектив Маркс, трябва да попитам – щом не допускате никого до Майо, как ще бъде спряна Неферет? – Попита Адам.
– Тя ще бъде спряна от мен и от онези вампири и новаци, които се бият до мен. Неферет е от нашия род – и ние сме тези, които трябва да я победят – каза Калона.
Всички ние, включително и операторът, се съсредоточихме върху крилатия безсмъртен.
– Калона, ти не си вампир, нали? – Попита Адам.
– Правилно.
– Тогава какъв си?
Той дори не се поколеба – каза го така, сякаш говореше за това, което е ял за вечеря предната вечер.
– Аз съм Калона, безсмъртният брат на Еребус. Някога, когато Земята беше по-млада, аз бях воин и спътник на богинята Никс, но избрах лошо и заради това паднах от страната на моята богиня в другия свят в това царство.
Настъпи дълго, задъхано мълчание и тогава Адам попита:
– Какво правиш тук?
Широките рамене на Калона се изправиха и той погледна директно в камерата.
– Опитвам се да изкупя грешките си от миналото и да получа прошката на Никс.
– Ами – Адам преглътна звучно – струва ми се, че се справяш доста добре с изкуплението. Спасил си върховната си жрица, куп вампири и новаци, един детектив и мен. Ако успееш да спреш Неферет, ще започна да те наричам Супермен.
Пълните устни на Калона се изкривиха.
– Ако видиш Никс, ще ти бъда благодарна да и кажеш това.
– Смятай, го за направено – каза Адам. После се обърна към Танатос. – Има ли нещо, което искаш да добавиш, върховна жрице? По някакъв начин обществеността може ли да помогне?
– Има начин – каза тя. – Те могат да се молят и да ни изпращат положителни мисли и енергия. Домът на нощта ще направи всичко възможно, за да защити жителите на Тулса, но ние оценяваме божествената намеса.
– Да се молим? На кого, на Бог или на Богинята? – Попита Адам.
– Разбира се, към някой от тях или и към двамата. Харесва ми да вярвам, че молитвите не са обвързани със семантика.
Адам се усмихна.
– Аз също искам да вярвам в това. – Той се обърна към камерата. – Нека всички се помолим за край на лудостта на Неферет и на насилието, което избухна заради нея в Тулса. И това е най-новото от противопоставянето в „Майо“. Това е Адам Палука, който ви напомня да останете настроени на Fox 23 за всички извънредни новини.
– Братът на Еребус. Това не е ли интересно? – Каза баба, докъто Адам стискаше ръката на Танатос и благодареше на нея и Калона за интервюто.
– Знаеше ли, че е брат на Еребус? – Прошепна ми Деймиън.
– Ами, е, да – казах аз. – Той го спомена преди няколко дни.
– Но оттогава бяхме доста заети – каза Старк.
Деймиън потърка челото си.
– Смътно си спомням, че в една антология на древната вампирска поезия се споменаваха няколко пъти Синът на Луната и Воинът на Нощта, наред с обичайните описания на Еребус като Син на Слънцето и Консултант на Никс. Първоначално предположих, че това са просто различни имена на Еребус, но в ретроспекция е по-логично да става дума за двама различни безсмъртни.
– Това прави по-разбираем вековния гняв на Калона – каза баба.
– Да, да се превърнеш от воин и спътник на Никс в човек, на когото дори не е позволено да влезе в другия свят. Това трябва да е наистина болезнено – каза Деймиън, като гледаше Калона с големи, тъжни очи.
– Той изнасилваше и убиваше хора. Кой знае какво е правил в Другия свят, преди да падне. Не го съжалявай много – каза Старк.
– Всеки заслужава втори шанс, Ци-та-га-а-с-ха-я – каза баба, използвайки петел – прякора на чероки, който му беше дала. – Спомням си, че не много отдавна ти беше даден втори шанс.
Старк погледна към краката си.
Пое си дълбоко дъх и каза:
– И на мен ми се случи.
Баба повдигна вежди с въпрос.
– Днес ми беше даден втори шанс – обясних аз. Погледнах от баба към приятелите си, един по един, и накрая погледът ми намери този на Старк. – Ние сме цял екип от хора, които са имали нужда от втори шанс. Радвам се, че Калона получава своя с нас.
Баба докосна ръката ми.
– Някой ден трябва да му го кажеш, у-ве-ци-а-ге-я. Мисля, че ще се изненадаш каква промяна могат да предизвикат думите ти.
Назад към част 17 Напред към част 19