П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 20

Зоуи

– Ах, по дяволите! Тълпа? Това е всичко, от което се нуждаем в момента. – Въздъхнах разочаровано, докато преминавахме през светофара на Двадесет и първа улица при „Утика“ и се доближавахме до училището. Беше супер странна сцена. Вече беше след полунощ и по улиците беше тъмно. Трябваше да са и празни, но големите железни порти на училището бяха отворени и пред тях се бяха струпали поне двеста души. Двата газови фенера, затворени в изветрели медни свещници, хвърляха трептящи сенки в полукръг над групата. Хората се простираха и от двете страни на улицата. Извън обсега на пламъците на училището можех да видя тъмните форми на колите, които бяха паркирани на тротоара, изглеждащи изоставени и напълно не на място.
– Виждаш ли нещо горящо освен нашите фенери? Като огромен кръст? – Главата на Шоуни се провря между моята и тази на Старк, докато се опитваше да получи по-добър изглед от задната седалка.
– Спри и ме пусни оттук. Аз ще се справя с това! – Каза Калона.
– Не! – Танатос, Маркс и баба изкрещяха заедно.
– Не изглеждат ядосани – каза Танатос.
Детектив Маркс натисна спирачката и свали прозореца си. Всички се напънахме да слушаме, после той каза:
– Трудно е да се види, но не чувам никакви викове.
– Нощното ми зрение е по-добро от вашето и не виждам никакво блъскане или паническо меле. Всичко изглежда забележително спокойно – каза Танатос.
– Да, ама предпочитам да се пазя, отколкото да съжалявам, така че нека да сме сигурни, че знаят от коя страна на закона е Домът на нощта.
Детективът грабна преносимата полицейска лампа, която беше донесъл от ОНОК, и я захлупи откъм своята страна на покрива на Хамъра. Той завъртя един ключ и тя започна да върти синьо-червения стробоскоп, който беше твърде познат на всеки от нас, който може би не беше спрял напълно на четирипосочната улица надолу от гимназията South Intermediate на 101-ва и Лин Лейн. Не че имах личен опит с това. Просто казвам, че беше странно да си в полицейската кола, когато това нещо светна.
Маркс почука отново по него и още по-отвратителна сирена изпищя два пъти. Светлината и звукът си взаимодействаха перфектно. Тълпата се развълнува и се обърна към нас и, разпознавайки присъствието на полицията, се раздели, за да може Хамърът да завие към входа на училището.
Застанали на мястото, където здравото желязо би трябвало да е безопасно затворено, Афродита, Дарий, Стиви Рей, Репхайм, Ленобия и Аурокс се бяха наредили от другата страна на пътя, правейки човешка верига.
– Какво правят? – Зададе въпроса, който всички трябваше да си мислим Старк.
– Надявам се, че вземат мъдри решения – каза Танатос.
Мълчаливо се съгласих, като очите ми се насочиха първо към Афродита. Ако тя изглеждаше вбесена и/или имаше питие в ръката си, щях да знам, че каквото и да се случва, е лошо – горящ кръст и крещящи жители на града или не. Тя изглеждаше само объркана. Искам да кажа, очевидно объркана. Беше сложила едната си ръка на бедрото и свиваше рамене. В същото време Ленобия кимаше и говореше на някого в тълпата, когото не можех да видя съвсем точно.
– Афродита изглежда объркана, но не и уплашена – изрекох изненаданото си наблюдение на глас. А Ленобия изглежда така, сякаш е съгласна с всичко, което се случва. Сигурно не е толкова ужасно, каквото и да е.
– Там са сестра Мери Анджела и сестра Емили. О, сега вече виждам! На преден план е групата на монахините. – Посочи и махна с ръка баба. – Всичко е наред, щом те са част от тълпата.
– Това е добра теория, но аз се изтеглям навътре в територията на училището, преди някой от вас да излезе. И искам да останете от страната на портата на Дома на нощта – без значение кой може да ви извика навън – каза Маркс.
Видях, че баба е с ядосана физиономия, но прибързаното:
– Съгласна съм, детектив – на Танатос я накара да замълчи.
Зарадвах се. Добре де, може би защото не бях излизала от затвора от двайсет и четири часа, но тълпата от хора, която се мотаеше пред вратата на училището – дори познати хора, които изглеждаха, че се мотаят мирно – накара стомаха ми да се свие от стрес. Да не говорим, че беше минало полунощ, малко след като Неферет беше хвърляла взривени части от хора от балкона на Майо. Нямах никакво желание да роптая или да не се подчинявам на Маркс и Танатос. Всъщност се надявах, че съм направила достатъчно неподчинения до края на този, надявам се, дълъг и скучен живот.
И тогава Калона слезе от Хамъра.
– Ей, това крилатият ли е? – Извика някой от тълпата.
– Уау! Синът на Еребус! – Извика някой друг дезинформацията и произнесе неправилно Еребус, така че да прозвучи като Еърбъс, което накара Старк да прикрие смеха си с кашлица.
Побутнах Старк с лакът и той ме стрелна със сладката си, нахакана усмивка, изричайки Еърбъс! Извърнах очи.
– Добре, добре – казваше детектив Маркс, докато вдигаше ръце в успокояващ жест. – Тук няма нищо за гледане. Вие, хора, трябва да се раздвижите и да не блокирате този вход.
– О, не се притеснявайте, детектив. Ние не желаем да блокираме входа на училището. Искаме само да влезем в училището. – Високата, възрастна монахиня тръгна напред целенасочено, усмихвайки се с майчинска топлота. – Много ми е приятно да те видя отново, Кевин.
– Сестро Мери Анджела, госпожо. – Детектив Маркс и свали невидима шапка в старовремски жест на уважение. – Ужасно късно е за вас и другите дами, за да се отбивате на светска визита.
– О, Кевин, ние не сме тук, за да общуваме – каза тя загадъчно.
Преди Маркс да успее да започне да я разпитва, баба се изказа, минавайки покрай него, за да посрещне монахинята на границата на училището.
– Мери Анджела, тъкмо си мислех за теб по-рано. – Двете се прегърнаха бързо.
Монахинята се засмя и каза достатъчно силно, за да може голяма част от наблюдаващата я тълпа да я чуе:
– И кога се сетихте за мен? Преди или след като бяхте нападнати от Мрака? Водиш толкова интересен живот, Силвия.
Афродита, която беше дошла да застане до мен, се ухили и каза:
– Старите хора би трябвало да водят по-малко интересен живот.
– Ние трябва да имаме по-малко интересен живот – казах аз под носа си.
Баба се усмихна, сякаш ни чуваше.
– Това беше след това, когато Танатос призова молитвите на Тулса да ни помогнат.
– Ах, това е чудесно съвпадение, защото молитвата е това, което ни доведе тук.
– Моля, обяснете, добра сестро – каза Танатос. Забелязах, че тя не се присъедини към баба. Погледнах към Калона, който се държеше отстрани, сякаш очакваше всеки момент да се появят още пипала на Мрака.
– За бога, стига с това отлагане – измърмори Афродита, след което тръгна напред. – Те искат защита.
Последвах я, макар че ръката на Старк върху лакътя ми ме забави.
– Смятам, че правилната дума за това, което искат, е „убежище“ – каза Ленобия.
– Имаш предвид политически коректната дума – каза Афродита.
– Ако някой от нас беше политически коректен, нямаше да е тук. – От средата на трептящата светлина на лампите една дребна жена, следвана от строен мъж, застана до сестра Мария Анджела. Тя кимна учтиво на Танатос. – Шалом, върховна жрице.
– Поздравявам ви с мир, равин Маргарет – каза Танатос. Сега, когато бяха по-близо до светлината, двойката ми се стори доста позната. – Поздравявам ви с мир, равин Стивън. Винаги ми е приятно да видя нашите съседи от храма „Израел“.
Осъзнах, че затова жената и мъжът ми изглеждаха познати. Те бяха женените равини, Маргарет и Стивън Бърнстейн, които наскоро бяха станали равинско ръководство на Храма на Израел, който буквално се подпираше на страната на площад „Утика“ откъм Дома на нощта. Спомних си, че те бяха във възторг от шоколадовите бисквити на баба на нашия ден на отворените врати, преди тази нощ, разбира се, да завърши с катастрофа и смърт.
– Значи наистина търсите убежище тук тази вечер? – Попита двойката Танатос, но гласът ѝ се носеше из цялата тълпа.
– Наистина търсим – каза равин Маргарет, докато тя и съпругът ѝ, както и купчина хора, стоящи зад тях, кимаха с глава.
– Сестринството на бенедиктинките също търси убежище – каза сестра Мери Анджела.
– Както и общността на Всички души – каза една по-възрастна жена, която се придвижи напред от сенките. Тя имаше дълга, избледняла руса коса, но толкова блестящо сини очи, че дори на слабата светлина те блестяха като малки аквамарини. Тя се приближи до Танатос, без да обръща внимание на погледа на детектив Маркс, и протегна ръка. – Крайно време е да се срещнем. Аз съм Сюзън Грим, ръководител на службата „Точка“ във „Всички души“. Както казах, ние също ви молим за убежище.
Танатос се поколеба. Погледна към Ленобия, която се усмихна. Погледна към Калона, който се намръщи. И тогава ме изненада, като погледна през рамо към мен. Срещнах очите ѝ и направих това, което интуицията ми подсказваше – усмихнах се и кимнах.
Танатос се обърна към Сузана, хвана я за предмишницата в традиционния вампирски поздрав и повиши глас, така че да го изпълни със силата на Никс:
– Като върховна жрица на Дома на нощта в Тулса, аз ви приветствам и предоставям убежище на всички, които го търсят!
До себе си чух как Старк въздъхна и прошепна:
– Ах, по дяволите…

Назад към част 19                                                          Напред към част 21

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!