Зоуи
Минахме покрай сестра Мери Анджела, момичето равин Бърнстейн и свещеника от “ Всички души“, когато влязохме в коридора към залата на Съвета.
– Зоуи, Афродита, Стиви Рей – поздрави ни монахинята, като с жест посочи жените, застанали до нея. – Позволете ми да ви представя и трите на равин Маргарет Бърнстейн и Сюзън Грим.
– Весела среща – промълвихме полугласно.
Жените изглеждаха уморени, но се усмихваха.
– Радваме се, че се запознахме с вас и че сме добре дошли тук – каза равин Бърнстейн.
– Да, и ви благодарим за целия труд, който сигурно сте положили, за да помогнете на всички да се настанят – каза Сюзън.
Кимнахме с „Добре дошли“ и когато жените се отдалечиха, сестра Мери Анджела привлече вниманието ми.
– Успех, Зоуи.
– Тя знае нещо, което ние не знаем – прошепна Афродита.
Кимнах в знак на съгласие, насочих се към вратата на Залата на Съвета, след което едва не се блъснах в Шоуни, която се пръкна зад ъгъла и гледаше навсякъде, освен точно пред себе си.
– Господи, внимавай – казах аз и я хванах, за да не падне никоя от нас.
– Какво, по дяволите става, че тичаш така? – Попита я Стиви Рей. – Майка ми би казала, че се държиш така, сякаш косата ти гори.
Шоуни вдигна вежди.
– Предпочитам косата ми да гори, отколкото да имам изгубена котка. Никъде не мога да намеря Велзевул.
Бях изключително щастлива, когато открих, че докато съм била затворена, Шоуни и Крамиша са отишли в депото и са върнали всичките ни котки – и Дукесата, разбира се – обратно в Дома на нощта. Нала се беше нахвърлила върху мен, когато се качих в стаята си в общежитието, за да се преоблека, и аз я бях стиснал толкова силно, че тя беше супер недоволна и кихна в лицето ми.
– Защо се стресираш? Знаеш какви са котките – идват, когато искат, и си отиват, когато искат. Нямам представа къде е Злодеида в момента – каза Афродита.
– Само се надявам да не е наоколо – каза Стиви Рей под носа си.
Скочих, преди Афродита да започне да съска.
– Трябва да се съглася с Афродита. Велзевул сигурно просто се радва, че се е измъкнал от тези тунели, и протяга лапа.
– Аз също бих си помислила така, но Велзевул никога не пропуска времето за вечеря. Никога. А аз винаги го храня точно преди изгрев слънце. Разклатих торбата му Whiskas и той не се затича както обикновено. Затова започнах да проверявам нещата. Забелязахте ли, че котките са супер странни?
Замислих се. Бях видяла Нала, преди да отидем в Майо, но откакто се бяхме върнали, тя не се беше появявала. Всъщност, сега, когато се замислих, не бях виждала нито една от котките напоследък.
– Сега, като спомена, не. Не съм виждала нито една от котките. Херцогинята беше в полската къща с Деймиън и Старк, но Ками не беше с него, както и Нала.
– Като че ли това те изненадва? Моля. Не бъдете нахални. Полската къща е пълна с хора. Аз не съм котка, но това ме кара да искам да съм супер незабележима. Сигурна съм, че не мога да ги обвиня, че са изчезнали.
– Има смисъл – каза Стиви Рей. – Котките са странни по този начин. Без да ги обиждам – добави тя, поглеждайки към Афродита.
– Аз приемам странностите. Както съм казвала и преди, нормалното е надценено.
– Добре, ама ще се опитам да не се притеснявам за него. Съжалявам, че се блъснах във вас, момичета. Ще се видим по-късно.
– Присъедини се към нас в залата на Съвета, новачке. – Гласът на Калона изненада всички ни.
– Той се движи в супер тих режим – прошепна ми Стиви Рей.
– Благодаря за предложението, Калона, но не благодаря – каза му Шоуни. – Никой никога не си тръгва от заседание на Съвета с думите: – Уау! Беше забавно! Нямам търпение да го направим отново!
Започнах да се смея и да махам на Шоуни, но после инстинктът ми се задейства и накара устата ми да каже:
– Всъщност ще бъда благодарна, ако се присъединиш към нас.
Шоуни спря, въздъхна и сви рамене.
– Добре. Предполагам, че е по-добре, отколкото да си постеля в къщата на полето.
Усмихнах ѝ се с благодарност и петимата влязохме в залата на Съвета.
Танатос и баба седяха една до друга. Ленобия също беше там. С изненада видях детектив Маркс да стои със скръстени ръце зад Танатос. Помислих си, че в стаята няма никой друг, но едно движение в тъмнината до задната врата привлече вниманието ми и видях, че Аурокс отново е там, сякаш разположен на стража. Той не ме погледна.
– Зоуи, Афродита, Стиви Рей, Калона, моля, влезте-седнете – каза Танатос. – Шоуни, не помня да съм те повикала.
– Помолих я да се присъедини към нас – казах аз.
– Тогава и тя е добре дошла – каза Танатос и с жест ни помоли да заемем местата си.
Едва когато стигнах до масата, видях, че големият, плосък екран на компютъра свети. Примигнах от изненада, а после се усмихнах и забързах последните няколко метра до масата.
– Сгиах! Здравей, супер страхотно е да те видя!- Избухнах.
Кралицата се усмихна и отвърна много по-царски (и подобаващо):
– Весела среща, Зоуи. За мен също е удоволствие да те видя.
– Обадихме се на кралица Сгиах, като мислехме да разговаряме с някой от воините ѝ, който да ѝ предаде съобщението, че искаме да се посъветваме – обясни Танатос.
– А после бяхме изненадани – и доволни – когато самата кралица се отзова на призива ни – добави баба.
Бързо добавих в главата си: ако в Тулса беше почти 6:00 сутринта, в Шотландия трябваше да е почти обяд. Какво, по дяволите, правеше Сгиах будна? Погледнах по-отблизо кралицата. Беше седнала на огромното дървено бюро в личната си библиотека – всичко това изглеждаше нормално. Но Сгиах не изглеждаше нормално. Косата ѝ беше безумно разрошена. Лицето ѝ беше размазано от мръсотия и, надигнах се по-близо до екрана, за да го разгледам по-добре…
– Кръв! Защо по теб има кръв и мръсотия? Добре ли си?
– Жива съм – каза Сгиах, което според мен не отговаряше съвсем на въпроса ми.
– Къде е Шонус? – Попита Афродита, като нарочно произнесе неправилно името на пазителя на Сгиах.
– Шонас – каза кралицата, като го произнесе правилно и погледна Афродита с тесни очи, – води дневната стража и защитава острова.
– Чакай, защитава през деня? – Поклатих глава в недоумение. – Но твоят остров се защитава сам, особено през деня.
– Това е вярно, докато Светлината и Мракът са в равновесие – каза Сгиах.
– Зоуибърд. – Баба докосна ръката ми, сякаш ми даваше сили. – Неферет е нарушила равновесието в света. Древният Мрак е започнал да гаси Светлината.
Коленете ми се подкосиха и аз се свлякох на стола. Стиви Рей седна тежко до мен. Афродита крачеше напред-назад зад нас, като почти се сблъска с детектив Маркс, а Шоуни избра стол близо до Ленобия.
– Но Неферет е луда от много дълго време. Не разбирам защо изведнъж е объркала всичко – казах аз.
– О, дете – каза Танатос тъжно. – Това не е нещо внезапно. То е кулминация на ужасна вълна, която се надига, откакто Неферет освободи Калона от затвора му.
Намръщих се на крилатия безсмъртен, който стоеше в другия край на стаята до главната врата, с голи гърди, каменно лице и мълчание.
– Сега той е на наша страна. Това би трябвало да помогне, а не да навреди на равновесието – казах аз.
– Това не е игра. Тези сили не могат да бъдат преброени – каза Сгиах. – Това е актът на освобождаване, който предизвика началото на потопа. Калона беше просто първата пукнатина в пропадащата язовирна стена.
– Тогава нека да запушим глупавото нещо отново! – Каза Афродита.
– Наистина – съгласи се Танатос. – Ето защо призовахме Сгиах.
– И така, какво правим? – Попитах.
– Ще се обърнете към мъдростта на едно друго време, на един друг свят. Древните сили са в действие. Именно с помощта на древното знание трябва да спрете вълната и да възстановите равновесието.
– Можеш ли да бъдеш по-малко загадъчна от едно от моите проклети видения? – Каза Афродита.
– Абсолютно, високомерна млада пророчице. – Помислих си, че Сгиах ще даде на Афродита сериозен ритник в задника по скайпа, но вместо това тя обърна поглед към мен и дори през хилядите километри, които ни разделяха, от това, което каза, малките косъмчета по ръцете ми се изправиха. – Детектив Маркс обясни какво се е случило между теб и хората в парка. Танатос и баба ти ми казаха, че насилието ти срещу тях не е било изолиран случай и че е било свързано с твоя Ясновидски камък.
– Да, но аз вече дори го нямам – уверих я бързо. – Изобщо не го използвам.
– Дете, ти никога не си го използвала. Той е използвал теб – каза тя.
Преглътнах около ужасната сухота в гърлото си.
– Знам. Ето защо го дадох на Афродита, когато се предадох на детектив Маркс.
– Разкажи ми какво си чувствала в деня на инцидента и в дните преди него в парка – каза Сгиах.
Поколебах се и се опитах да подредя мислите си. Накрая започнах.
– Бях ядосана. Разочарована. Раздразнена. Сякаш се чувствах ядосана през цялото време.
– Това влоши ли се още повече, след като използва камъка на ясновидците, за да и разкриеш огледалото, което отразяваше разбитото минало на Неферет?
Очите ми се разшириха.
– Не съм се замислял, но да, след това се влоши. – Инстинктивно разтрих изпъкналия белег на дланта си. – Ставаше горещо много по-често. И загубих време. – Избълвах последната част бързо, без да поглеждам към приятелите си, на които не бях казала за това.
– Видя ли неща през времето, което си загубила? – Попита тя.
– Да – признах бавно, без да харесвам изражението на лицето ѝ.
– Неща като Феите, елементарните духове, които видяхте на Скай, когато бяхте с мен?
– Не. – Потръпнах. – Може и да са били Феи, но не са били като стихиите на Скай. Бяха ужасни.
– Някои от Феите са ужасни. Както и при останалите, не всички избират Светлината. Това, което си видяла, когато си загубила времето, преди или след като си използвала камъка, за да спасиш баба ти, беше?
– Преди – казах аз.
– Зоуи, ето една истина, която трябва да чуеш: Старата магия може да възстанови баланса между Светлината и Мрака, което означава, че твоят камък е ключът към спечелването на битката.
– Тогава трябва да го дам на някой друг, защото това, което правех с него, не проработи. Всичко се влоши, а не се подобри – казах аз.
– Иска ми се да беше толкова просто – каза Танатос. Тя, баба и Сгиах се спогледаха и аз разбрах, че са говорили за камъка и за мен, преди да дойда тук.
Разбира се, баба ме потупа по ръката и каза:
– Никой друг не може да владее камъка на ясновидците, у-ве-ци-а-ге-я. Камъкът се затопля за теб. Това означава, че той е избрал теб и само ти можеш да владееш Старата магия чрез него.
– Добре, а как да го направя? – Попитах, като мразех как стомахът ми се свиваше само при мисълта да докосна отново камъка на ясновидците.
– Аз съм със Зоуи – каза Афродита. – Просто или не, кажи и какво трябва да направи.
– Да, Зи и преди е ритала Мрака и Неферет в задника – всички сме го правили – съгласи се Стиви Рей.
– Поради променливата природа на Старата магия мога да ти кажа само това, което знам, че не трябва да правиш – каза Сгиах. – За да може силата ѝ да действа балансирано и да не разваля, тя трябва да се управлява от жрица, която не е нито агресор, нито жертва. Нейните намерения трябва да са чисти. Тя не може да бъде отмъстителна или защитна.
– Но Зоуи трябва да я използва защитно! – Изкрещя Маркс. – Неферет е социопатичен убиец, който иска да пороби Тулса, може би дори света.
– Това не е може би – каза Калона. – Неферет иска да направи нещо повече от това да принуди няколко нещастници да ѝ се поклонят. Тя иска да управлява като единствената богиня в този свят и да направи всички нас свои роби.
– И как, по дяволите, това каменно нещо трябва да е ключът към спирането ѝ, ако Зоуи не може да го използва за защита? – Попита Маркс.
– Детектив, Старата магия е неутрална – тя е сила в най-суровата ѝ форма. И се оформя от намеренията на жрицата, която я владее. Ако мотивите ѝ не са напълно алтруистични, резултатът ще бъде хаос. – Тя премести погледа си към мен. – Имаш доказателства за това пред себе си. От това, което знаем за миналото на Неферет, в светлината на онова, което е направила в настоящето, смятам, че има ясни индикации, че тя владее Старата магия от много дълго време, може би дори преди да бъде Белязана.
– Но никога не съм я виждала да носи камък на ясновидец – казах аз.
– Камъкът на ясновидеца е само един от каналите за Старата магия. Помислете за пипалата на Мрака, които я засенчват навсякъде. Те са твърде базови, твърде сурови, за да бъдат свързани с нещо друго освен с Древните сили на Светлината и Мрака. Аз знам. В другия свят се борих с Мрака в различни форми в продължение на векове. Тя може да бъде съблазнителна и хитра. Тъмнината носи много лица и някои от тях на пръв поглед могат да изглеждат като съюзници.
– Не виждам как тези отвратителни змийски същества могат да изглеждат добри – каза Стиви Рей.
– Неферет рядко говори за това, но тя е била изнасилена от баща си в нощта, когато е била белязана – каза Ленобия. – Нещо ѝ е помогнало да премине през това ужасно изпитание и това не е бил друг младеж или дори нейният Наставник. В записите в Чикагския дом на нощта ясно се казва, че тя се е върнала в семейния си дом и е удушила баща си до смърт още преди да е завършила Промяната. Съдебният лекар е записал, че нападателят е бил толкова силен, че главата на баща ѝ почти се е откъснала от тялото му.
– И това и се е разминало? – Попита Маркс.
– Престъплението се е случило в края на XIX век в един много по-голям свят, детектив. Съветът на Нощната къща в Чикаго, заедно с тези от нас, които са във Висшия съвет на вампирите, реши, че ще е най-добре да я скрие от държавата и да и позволи да започне отначало по нов път, при което Неферет да има възможност да се излекува от трагедията си – каза Танатос.
Ленобия каза:
– И моля ви, детектив, не забравяйте, че този човек е пребил и жестоко е изнасилил шестнайсетгодишната си дъщеря.
– Записите на Висшия съвет съобщават, че е имало многобройни следи от ухапвания – човешки ухапвания върху Неферет и че тя е била ужасно пребита и изнасилена в нощта, когато я е намерил Следотърсачът – добави Танатос в съгласие с Ленобия.
Изпитах шок от спомена.
– Веднага след като бях белязана, Неферет ми спомена нещо за това, че е била наранена от родителите си.
– Майка ѝ е починала при раждането. Баща ѝ е бил чудовище – каза Ленобия. – Всички, които познавахме Неферет от младостта ѝ, знаехме слуховете за това какво се е случило с нея в нощта, когато е била Белязана.
– Съжалявам за миналото ѝ, но това не променя факта, че Неферет е нестабилен безсмъртен, който трябва да бъде спрян – каза Маркс.
– Не споменаваме миналото на Неферет, за да оправдаем настоящето ѝ – каза Сгиах. – Споменаваме го като урок за Зоуи. – Погледът на Сгиах се впи в моя. – Старата магия е била привлечена от Неферет, а Неферет е открила, че може да я владее. Точно както тя е била привлечена от теб и е била овладяна от теб.
– Добре, да, но не ми харесва да ме сравняват с Неферет – казах аз.
– И все пак това, което се случва с теб, откакто започна да използваш камъка на ясновидците, много прилича на случилото се с Неферет. Той те използва и докато го прави, те покварява.
Почувствах се така, сякаш ме беше ударила в корема.
– Никога няма да бъда като Неферет!
– Замисляла ли си се някога, че ако можеше просто да контролираш всички около себе си, тогава би могла да направиш всичко по-добре за приятелите си – за себе си? – Отправи въпроса към мен Сгиах.
– Да, но не исках да се случи нещо лошо! Просто исках да накарам всички да се държат правилно, за да спре цялата тази лудост.
– Според кого? – Попита Танатос.
– Ами, предполагам, че според мен, тъй като аз бях тази, която си пожелаваше – възразих, чувствайки се в капан.
– Намерение! – Отвърна ми с взрив Сгиах. – Старата магия е неутрална – тя се оформя от намерението на жрицата, която я владее! А намерението на жрицата не може да бъде отмъщение, разочарование или нещо користно. Твоето намерение трябва да е чисто и изцяло в името на по-голямото добро – независимо дали това означава да оцелееш като съд, който магията използва, или не.
– Страх ме е – признах аз и баба стисна ръката ми, като ми вдъхна сили. – И не знам как да направя това, което искаш от мен. Имам нужда да ми помогнеш!
– Само ти можеш да си помогнеш. Порасни, млада жрице. Покажи на всички ни защо Никс е избрала да те дари с толкова голям дар – каза Сгиах. – Но го направи бързо. Трябва да владееш камъка на ясновидците, ако искаме да имаме шанс да спрем Неферет и да възстановим баланса между Светлината и Мрака.
Острият поглед на кралицата се насочи към Танатос.
– Върховна жрице, разберете, че Неферет трябва да бъде спряна, за да се забави заразата на злото.
– Какъв е твоят съвет за задържането ѝ, без да се използва Стара магия? – Попита Танатос, от което бузите ми се затоплиха. Знаех, че не трябваше да задава този въпрос на Сгиах – трябваше да съм достатъчно зряла, за да използвам камъка на ясновидците, за да ѝ помогна.
– Обърни се към най-древните ритуали и заклинания – каза Сгиах. – Не мислете да побеждавате Неферет – не можете да го направите без Стара магия. Мисли да я изолираш, да я разсееш, да я подразниш – всичко, което можеш да направиш и което я принуждава да преосмисли заговорите и плановете си, всичко, което е спънка, забавя Неферет, като по този начин ти помага.
– И дава на Зоуи повече време да открие пътя към владеенето на Старата магия – каза баба.
Изпратих ѝ нервна усмивка, като ми се искаше да имам доверието в себе си, което тя имаше в мен.
– Ще се постарая, доколкото мога, обещавам – казах.
– Не можеш да опиташ, Зоуи. Опитването е твърде опасно. Не можеш да направиш нищо, докато не знаеш, че си прогонила от себе си всички негативни неща: страха и гнева, егоизма, отмъстителността, омразата и дори раздразнението и разочарованието. Само тогава ще можеш да владееш и контролираш Старата магия. Дотогава Афродита трябва да държи Ясновидския камък далеч от теб. Не е нужно да се бием с две безсмъртни, които някога са били надарени жреци на нашата богиня.
Не можех да повярвам на това, което тя току-що беше казала! Всъщност говореше така, сякаш вярваше, че мога да се окажа като Неферет!
– Аз не съм безсмъртна! Аз съм просто едно дете, което не иска да има нищо общо със Старата магия или с този проклет камък на ясновидците!
– Предполагам, че младата Неферет би казала същото, а и тя далеч не е била „просто дете“ – каза Сгиах.
Преди още да успея да се съвзема от това ужасно изказване, Танатос добави:
– Познавам само още едно момиче, който е било толкова надарено, колкото си ти, Зоуи Редбърд. Тя се казваше Неферет.
Държах се здраво за ръката на баба, чувствайки, че светът ми се разпада.
– А сега трябва да се погрижа за собствения си потоп – каза Сгиах. – Вярвам ти, Зоуи. Вярвам, че ще намериш начин да привлечеш силите на Старата магия в нашата битка на страната на Светлината. Докато не се видим отново, нека бъдеш благословена.
След това скайп връзката прекъсна, оставяйки стаята в пълна тишина.
Назад към част 21 Напред към част 23