П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 25

Калона

– Добре, трябва да ти кажа, че това ми се стори наистина странно. И на теб ли ти се стори странно? – Попита Калона, Детектив Маркс. Той беше застанал в крачка до крилатия безсмъртен, когато излязоха от момчешкото общежитие и застанаха под яркото, красиво обедно слънце.
Калона повдигна вежди и погледна детектива отстрани. Той не беше свикнал да разговаря лесно с когото и да било – особено с човек. Но Маркс не се стресна от него. Нито пък го смятъше за чудовище заради миналото му. Отнасяше се с мен, сякаш сме другари по оръжие – осъзна Калона с малка, необичайна изненада.
С друга изненада крилатият безсмъртен осъзна, че всъщност се радва на компанията на детектива.
– Странно? Да имаш луда, безсмъртна вампирска котка, която да избере същество, създадено от Старата магия, за оръжие на Мрака, и след това да трябва да обясняваш на съществото, което изглежда точно като объркано момче, как да го храни и да му чисти тоалетната? – Изхърка Калона. – Детектив, мисля, че странно не е достатъчно силна описателна дума.
– Радвам се, че го казваш!
Детективът потупа Калона по рамото в жест, който беше изпълнен с приятелско потупване. Калона трябваше да стисне зъби, за да не изпита болката, която се разнесе по тялото му, когато невинният жест на Маркс отвори незаздравяла рана. Калона се увери, че мърморенето му отразява съгласие, а не неудобство.
Без да съзнава нищо друго, освен разговора им, Маркс се ухили и продължи:
– Да, имаше един момент, когато момчето почесваше проклетата гигантска котка под брадичката, в който бях сигурен, че очите му започнаха да светят.
– На котката или на детето? – Пошегува се леко Калона, пренебрегвайки продължителната болка.
– На детето. И очите на котката ли могат да светят? – Поклати глава Маркс. – Не, не ми казвай. Сега разбирам защо сестра ми казва, че някои вампирски неща са недостъпни за хората. Не е добре за умовете ни – може да ги загубим.
Калона се ухили.
– Мисля, че това е свързано по-скоро със странността на нашето време, отколкото със способността на хората да разбират необичайното.
– Може би имаш право. Това определено са странни времена.
Вървяха заедно, без да говорят, макар че Калона не чувстваше, че мълчанието е неловко. Бяха просто двама мъже, които се занимаваха със защитата на онези, които бяха важни за тях.
Ето какво е усещането да си част от семейство. Харесва ми как се чувствам! Мисълта дойде ненадейно в съзнанието на Калона и той не знаеше какво да прави с нея. Как Домът на нощта се беше превърнал в негово семейство? Калона нямаше представа, но дори Зоуи Редбърд, момичето, когото първо се бе опитал да съблазни, а после да унищожи, му се бе доверила дотолкова, че го бе потърсила, за да съветва и помага на Аурокс, когато котаракът на Неферет бе избрал съда за свой стопанин.
Така се стигна до третото начало на изненадата на Калона.
– Хей, няма значение. Не исках да любопитствам. Сестра ми продължава да ми казва, че това е лош навик, който съм развил, откакто се превърнах в детектив.
Калона се разтърси мислено.
– Съжалявам, умът ми беше другаде. Пита ли нещо?
– Да, но беше твърде лично, особено заради това кой си ти. Забрави за това – трябва да си взема няколко часа сън, преди адът отново да се разрази – каза Маркс бързо.
– Можеш да ме питаш каквото си поискаш. Ние се борим с Мрака заедно. Между нас трябва да има доверие.
Бяха стигнали до сградата на женското общежитие и Маркс спря, облегнат на широките стълби на верандата.
– Добре, тогава. Тъкмо се чудех защо Никс не слезе от небето и сама не спре Неферет. Тя е бивша върховна жрица на богинята. Мислех, че наистина ще вбеси Никс, че е злоупотребила с властта си.
– Първо, Никс не пребивава на небето, или поне не на традиционното небе на съвременната западна цивилизация.
– Точно така, съжалявам. Забравих. Сестра ми ми обясни тази част преди години. Никс живее в другия свят, нали така?
– Другият свят е царството на Никс, така е.
– И ти си бил там?
– В продължение на векове това е било и мое царство – бавно каза Калона, който не беше свикнал да говори за богинята или за другия свят.
– Ако съм любопитен, ще замълча и…
– Нямам нищо против да говоря за това – каза Калона и едва след като изрече думите, осъзна, че казва истината.
– Тогава познаваш Никс доста добре.
Калона вдиша и издиша няколко дълги, бавни вдишвания. Отговорът на въпроса на детектива беше колкото прост, толкова и сърцераздирателен.
– Познавах богинята добре. Много добре.
– Разбирам, в минало време. – Маркс сякаш размишляваше на глас. – Това би могло да обясни случващото се. Никс се е променила, откакто си я познавал. Може би е загубила интерес към съвременния свят. Кой би могъл да я вини? Ето защо тя позволява на Неферет да се измъкне, като покварява дадената ѝ от богинята сила и наранява не само хората, но и новаците и вампирите.
– Това не е вярно. Нашата богиня не е загубила интерес към нас.
Калона погледна от Маркс към Шоуни, която вървеше по тротоара към тях, носейки на ръце сива котка. Беше с тъмни слънчеви очила и качулка на лицето, но беше ясно, че слънчевата светлина я кара да се чувства неудобно. Сигурно е близо до завършването на Промяната – помисли си Калона, а после осъзна, че идеята, че Шоуни се е променила и е станала вампирска жрица, го кара да изпитва чувство, много близко до гордостта.
При това осъзнаване гласът му стана груб.
– Шоуни, ти трябва да си в стаята си и да спиш. Слънчевата светлина не е полезна за теб.
Тя отхвърли думите му с махване, но все пак мина покрай тях и навлезе в сянката, която даваше надвисналия покрив на общежитието.
– Отивам да си легна. Просто трябваше да намеря Велзевул. Но преди да си тръгна, искам да изясня нещо на детектив Маркс. – Тя фокусира топлите си кафяви очи върху детектива. – Никс не е загубила интерес към нас – повтори тя.
Погледът на Маркс се стрелна към Калона и после отново към Шоуни. Преди той да успее да отговори, момичето вече говореше.
– Не отивай при Калона за отговори за Никс. – Тя отправи извинителен поглед към Калона. – Това ще прозвучи зле, но не съм жестока нарочно. – Тя отново се съсредоточи върху Маркс и продължи. – Калона падна. Това не го прави добър свидетел-експерт по въпросите на Никс, детектив. Ако имате въпроси за нашата богиня, питайте мен. Говоря с нея всеки ден, а понякога тя дори отговаря.
– Добре, тогава. Можеш ли да обясниш защо Никс би позволила на Неферет да причини толкова много болка и страдание, и просто да стои отстрани и да не прави нищо по въпроса? Тя е дала на Неферет даровете, които са ѝ позволили да натрупа толкова много власт. Защо Никс поне не отмени даровете си? Това би имало смисъл. Да бездействаш няма никакъв смисъл за мен. Казвам това с уважение към вашата богиня, но нейните действия не изглеждат като действия на любящо божество.
– Никс няма да отнеме даровете на Неферет или даровете, които е дала на всеки от нас, защото ни обича безусловно и винаги държи на думата си, дори ако ние не държим на своята и я предадем – обясни Шоуни, докато Калона кръстосваше ръце и се преструваше на безгрижен, а той не помръдваше – не дишаше, а само слушаше. – И тя не нахлува и не спасява положението, защото ни обича толкова много, че винаги ще ни позволи да имаме свободна воля. – Тя направи пауза и после попита: – Имате ли деца, детектив Маркс?
– Да, две дъщери на девет и единадесет години.
– Ами ако никога не им позволявате да правят грешки? Или, още по-добре, какво би станало, ако ги оставяте да правят грешки, но след това нахлуете и им отнемете всички последствия?
– Предполагам, че щях да отгледам няколко разглезени хлапета – каза той.
– Какви жени мислиш, че ще пораснат от тях? – Попита Шоуни.
– Егоистични и безотговорни. Ако изобщо пораснат.
– Точно така! – Усмихна се Шоуни. – Как бихме се учили, израствали и развивали, ако Никс ни спасяваше от лошите ни решения – или престанеше да ни позволява да вземаме собствените си решения, добри или лоши?
Калона не можа да мълчи и за миг.
– Ще бъде по-лесно, ако Никс поеме управлението! Все още я познавам достатъчно добре, за да мога да ви обещая, че богинята ще бъде благосклонна и мила – а това е повече, отколкото някой от нас може да обещае за широката общественост, вампири или хора.
– Ако Никс поеме властта, силите на Светлината и Мрака завинаги няма да бъдат в равновесие – каза Шоуни.
– Светлината щеше да победи! Не е ли това смисълът? – Каза Калона.
– О, богиньо! Не виждаш ли какво искаш?
– Да! Искам мир! Край на кръвожадността и кръвопролитията, на предателството и разрушението.
– Не! – Отвърна Шоуни: – Искаш край на свободната воля. Ще бъдем като онези дебели, плаващи хора в „Уол-Е“, или по-лошо.
– На какъв език говориш?
– Знам за какво говори тя. Това е от един филм на Pixar. Тя има предвид, че ще се превърнем в мързеливи, немотивирани идиоти. – Почеса се по брадичката Маркс. – Всъщност тя може и да е права. Бил ли си наскоро на щатския панаир? – После детективът се засмя на собствената си шега, която нямаше никакъв смисъл за Калона.
Шоуни не мигна. Тя не се усмихна на Маркс. Тя трезво посрещна погледа на Калона.
– Ти няма да се сближиш с Никс по този начин. Трябва да се откажеш от проблемите си с контрола и да избереш наистина да се довериш – наистина да повярваш – наистина да обичаш. – После целуна спящата сива котка по главата. – И така, това отговаря ли на въпросите ви, детектив Маркс?
– Не на всички, но засега е достатъчно – каза той.
– Страхотно! Отивам да си легна. Ще се видим на здрачаване. – Тя прескочи останалата част от стълбите и изчезна в женското общежитие.
– Аз също отивам да си лягам. Танатос каза, че мога да си легна в общежитието на професорите. Изглеждаш изморен. Идваш ли?
– Не. Ще взема смяната на Аурокс и ще претърся периметъра – каза той.
– Двойна смяна – това е трудно. Искаш ли компания?
Калона погледна детектива. Кожата под очите му беше посиняла, а стъпките му се влачеха.
– Може би следващия път. Благодаря ти за предложението.
– Няма проблем. Бъдете живи и здрави там и, както каза момичето, ще се видим по здрач.
Калона кимна и започна да върви към далечната стена на училището, като безуспешно се опитваше да не повтаря думите на Шоуни отново и отново в съзнанието си.

Назад към част 24                                                        Напред към част 26

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!