П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 29

Зоуи

Когато се събудих, усетих вкусния, познат мирис на печена сладка царевица и топло солено масло. Все още не съвсем събудена, аз се усмихнах. Бях в къщата на баба. Баба печеше на скара най-добрата сладка царевица във вселената.
Тогава направих грешката да отворя очи. Лежах върху едно от одеялата на баба, но определено не бях в къщата на баба. Гледах нощното небе през увисналите клони на огромен дъб. После паметта ми настигна останалите ми сетива и аз седнах изправена.
– Бавно, Зоуи. Не бива да се опитваш да се изправиш още – каза сестра Мери Анджела. Докато бързаше към мен, монахинята извика през рамо: – Зоуи е будна.
– Ето, изпий това. – Тя ми подаде пластмасова чаша. Усетих, че е пълна с вино с примеси на кръв, и устата ми започна да се пълни. Въпреки това се поколебах дали да я взема от нея. Струваше ми се твърде неловко, може би дори неуважително, да вземам кръв и вино от монахиня.
Тя ме потупа по рамото.
– Това ще те заземи. Вземи, пий и се подхрани.
– Благодаря ти. Не съм ти го казвала напоследък, но наистина оценявам колко си велика. Ти означаваш много за мен. – Подсмръкнах, усещайки сълзи в задната част на гърлото си.
Сестра Мери Анджела се усмихна.
– Е, благодаря ти, Зоуи. Знам, че имаш предвид това, което току-що каза, но обещавам, че няма да се чувстваш толкова емоционална, след като изпиеш това.
– Добре. – Отново подсмръкнах и обърнах чашата. Наистина не обичам вино, особено не червено, но колкото и обезпокоително да звучи, обичам кръв. Кръвта във виното го правеше на вкус като течен шоколад, тъмен и гладък. Вкусовите ми рецептори веднага регистрираха вкусотия, а миг по-късно през тялото ми премина сила, която изчисти предстоящите сълзи от очите ми и паяжините от мозъка ми. Огледах се наоколо и веднага видях Стиви Рей, Деймиън и Шейлин. Бяха се събудили, стояха до външната страна в парка и хрупаха сладка царевица на скара. Е, поне това не си бях представяла. Усмихвайки се, баба се приближаваше към мен с кочан царевица върху хартиена чиния и друга пластмасова чаша в ръка. Започнах да ѝ се усмихвам и тогава осъзнах кого не съм видяла.
– Къде са Танатос и Шоуни?
Баба ми подаде чинията и каза:
– Яж и довърши заземяването си, у-ве-ци-а-ге-я. Танатос е вътре и за нея се грижат добре. – Тя кимна с глава към едно място зад мен и аз се завъртях, така че да гледам към основата на огромното дърво.
Бялото платно беше преметнато над и през долните клони, образувайки малка шатра над ритуалната маса от ковано желязо. Сюзън Грим и равинът Бърнстейн бяха седнали от двете страни на отворената предна част на палатката. Дамите бяха със затворени очи и сгънати ръце в безмълвна, медитативна молитва. През отвора на палатката видях, че всичките пет свещи са поставени на масата и запалени. Те излъчваха топло, трептящо сияние върху купчината одеяла в основата на масата и неподвижната фигура, която лежеше на импровизирания палет. Видях също, че Шоуни е седнала на земята близо до палета. Тя отпиваше от собствената си чаша. Върху хартиена чиния до нея имаше два изядени кочана царевица. Тя улови погледа ми и ми се усмихна мрачно.
Започнах да ставам, но баба притисна рамото ми, сядайки до мен.
– Първо яж и пий. Освен Танатос, ти си последният, който се събужда.
– Значи тя е добре? Тя просто спи? – Попитах около пълна уста с царевица.
– Изглежда добре, макар че не се събужда. Кажи ми, Зоуибърд, спомняш ли си сънищата си?
Поклатих глава.
– Спомням си само, че видях как всички припаднаха, а после припаднах. После усетих миризмата на царевица и си помислих, че съм в твоята къща.
Тя отново се усмихна.
– Донесох запаси със себе си. Царевицата винаги се яде след церемонията на Буш. Мислех, че ще е подходящо и след тази церемония.
– Перфектна е, бабо. И е вкусна. Както обикновено. – Сдъвках бързо и преглътнах, след което попитах: – Наистина ли се получи? Защитена ли е Тулса от Майо?
– Е, не знам за Майо, но Тулса е защитена от останалия свят.
Погледнах нагоре и видях детектив Маркс да се приближава към мен. Той държеше телефона си в ръка и имаше силно шокирано изражение на лицето си.
– Какво означава това? – Попитах.
– Това означава, че това древно заклинание, което Танатос е направила, действа точно както заклинанието, което Клеопатра е направила около Александрия. Линиите на 911 са наводнени. Очевидно има селективна огнена стена, която задържа някои хора в пределите на града и спира други да влязат в Тулса – и това включва екипа на ФБР, който трябваше да ни осигури подкрепление.
– Заклинанието на Танатос изискваше никой с лоши намерения да не влиза и да не напуска Тулса – казах аз. – Уау, сработи!
– ФБР може да са болка в задника, но не ни желаят нищо лошо – каза Маркс.
– Те възнамеряват да упражняват насилие. Мислите ли, че насилието е нещо положително, а не отрицателно, детектив? – Попита Аурокс, като се присъедини към нас.
Маркс се намръщи.
– Ако трябва да направя обща категоризация, ще трябва да кажа, че насилието е отрицателно, но има много повече от това. Насилието може да бъде използвано по положителен начин, за да защитава и да служи. Бих могъл да знам нещо за това.
Баба кимна в знак на потвърждение.
– Всички сме напълно сигурни, че го знаеш, дете. Това е работата на живота ти.
– И моята – каза Аурокс. – Ето защо го разбирам толкова добре. Независимо дали става дума за добра или лоша воля, трябва да се прави избор, който не включва насилие. Танатос е видяла достатъчно смърт, за да разбере и това. Тя направи заклинание, толкова сурово и елементарно като Старата магия, а както Зоуи може да ти каже, Старата магия действа повече на намерението, отколкото на всичко останало.
– Намерението на Танатос не беше просто да спре Неферет. То беше и да спре насилието и хаоса, които се случват в нашия небалансиран свят – казах аз.
– Разбираш ли – каза Аурокс.
Започнах да му казвам, че разбирам и съм съгласна, когато телефонът, който бях пъхнала в джоба си, започна да вибрира като луд.
– Съжалявам, мислех, че съм го изключила – казах, извадих го от джоба си и видях снимката на Афродита да свети на екрана.
– Говори с твоята пророчица – каза баба.
Почуках по телефона.
– Здравей – казах аз.
– Върни се тук. Сега – каза Афродита.
– Какво става?
– Калона се върна. Заклинанието проработи. Един от заложниците на Неферет се измъкна. А да кажеш, че Неферет е вбесена, е все едно да кажеш, че Луи Вюитон прави хубави чанти. Здравейте, подценяване на десетилетието.
– Добре, тръгваме. – Затворих и се изправих пред аудиторията си, която сега включваше Стиви Рей, Деймиън и Шейлин. – Получи се. Напълно. И Калона е измъкнал един от заложниците на Неферет. Те ни чакат в Къщата на нощта.
– Неферет ще се разсърди – каза баба.
– И ще е трудно да бъде удържана – каза Деймиън.
Погледнах към палатката, в която се намираше Танатос, навреме, за да видя как Шоуни излиза, за да се присъедини към нас. Изглеждаше уморена, но изглеждаше добре.
– Заклинанието проработи – казах и аз.
Шоуни кимна.
– Знам. Чувствам го всеки път, когато защитната стена пламне.
– Трябва да ядеш повече – каза Деймиън. – Още не изглеждаш заземена.
– Ще разопаковам сандвичите, които донесох, и ще донеса още царевица – каза баба и посегна към бездънната си кошница за пикник.
– Наистина изглеждаш много уморена. Добре ли си? – Попитах Шоуни.
Тя не отговори достатъчно дълго, за да започна да се притеснявам. Накрая тя каза:
– Не съм зле, но и не съм добре. И мога да кажа същото за Танатос.
– Тя събуди ли се? – Загледах се около Шоуни, но видях само неподвижната форма на върховната жрица.
– Тя не спи – каза Шоуни. – Тя медитира. Само силата на нейното намерение, смесена със силата на моята стихия, задържа заклинанието на място.
– Докога ще можете да поддържате това? – Попита детектив Маркс.
Раменете на Шоуни се свиха.
– Не знам. Трудно е – наистина трудно – и изтощително. Сякаш бягам маратон, без да се движа. Не разбирам как Клеопатра е поддържала магията си през всичките тези години.
– Тя владееше Старата магия. – Чувствах се адски виновна. – Иска ми се да ти помогна!
– Разбира се, че искаш, Зи. Всички знаем това. И всички вярваме, че ще го направиш – каза Стиви Рей.
– Върни се в училището, Зи. Медитирай, моли се, прави каквото трябва, за да намериш начин да използваш своя камък на ясновидците – каза Шоуни. – Танатос и аз не можем да издържим толкова години, колкото Клеопатра.
– Чакай, ти няма да се върнеш в училището с нас? – Попитах.
– Оставам тук, докато Танатос има нужда от мен. Обещах ѝ.
Моментално се зачудих: Какво трябва да направя, ако трябва да правя заклинание, а огънят ми липсва? Но нямах възможност да задам въпроса си на глас, защото една кола изръмжа и изскърца до спирката, паркирайки откъм улицата на парка. Всички зяпнахме.
– Това е Мустанг Фастбек от 1968 г., може дори да е Булит. Сребрист с черна ивица, точно като Елинор в „Изчезнали за 60 секунди“. Това старо момиче е чудовище – каза детектив Маркс с онази странна мъжка признателност, която сякаш всички имат към бързите коли.
Ерик излезе от страната на шофьора.
– Мислех, че Ерик има нов червен мустанг – каза Шейлин.
– Имаше. Продаде го и купи тази – каза Деймиън.
– Разбира се, че е така – казахме едновременно Стиви Рей и аз.
– Момичета, бъдете любезни. Ерик е хубав млад мъж – каза баба.
– Цветовете му стават все по-добри – каза Шейлин. – Но той не е моят тип.
Бях супер доволна, че Афродита не беше с нас, но коментарите, които си представях, че казва, ме накараха да прехапя бузата си, за да не се кикотя.
– Здравейте, момичета. Хубава работа по заклинанието – каза Ерик. Погледът му се насочи към палатката. – Танатос добре ли е?
– Засега – каза Шоуни.
– Което означава, че тя или заклинанието няма да са добре още дълго време? – Попита той.
Шоуни си пое разочаровано дъх.
– Виж, Ерик, правим всичко възможно!
– Не, не, това излезе съвсем погрешно. Не исках да звуча негативно. Това, което всички вие направихте тук, е невероятно. Просто Калона ме изпрати тук, за да освободя Маркс и Аурокс, защото призовава всички вас обратно в Дома на нощта, и аз просто се чудех колко дълго ще бъда тук.
Намръщих се към него.
– Като че ли имаш нещо против да си тук?
Той прокара ръка през косата си в знак на неудовлетвореност.
– Не! Това също излезе погрешно. Ще започна отначало. – Той се обърна и Ерик, който отново се изправи пред нас, беше напълно актьорът – очарователен, усмихнат, загрижен. – Хей, момичета! Страхотна работа по заклинанието! Калона ви призова обратно в Дома на нощта. Аз обаче ще остана тук и ще се грижа за Танатос и Шоуни, докато имате нужда от мен.
Все още му се мръщех когато казах:
– Никой не знае колко дълго може да продължи заклинанието. Танатос медитира твърде усилено, за да говори. Шоуни ѝ помага с частта с огъня, но това е всичко, което някой може да направи.
– А четири Мъдри жени бдят над двете, докато се мъчат да поддържат заклинанието – каза баба.
– Останалите сме готови да се върнем в училището – казах аз, изправяйки се и избърсвайки дънките си. – Нали, момичета?
Всички кимнаха с изключение на Аурокс, който изучаваше замислено Ерик. Той каза:
– Калона поиска ли поименно аз да се върна?
– Да, Калона каза, че ти и Маркс сте нужни обратно в училище, а аз ще заема твоето място в защитата на Танатос.
Аурокс погледна от Ерик към мен, явно не беше доволен.
– Какво става? – Попитах.
– Ами, Зо, Ерик не е точно Воин – каза Аурокс, изживявайки един от моментите си, в които звуча безумно като Хит.
– Ей, целуни ми задника! – Каза Ерик, надувайки се като надуваема риба. – Не е нужно да съм Воин, за да не позволявам на любопитните хора да се гаврят с Танатос и останалите жени.
– Не исках да проявявам неуважение към вампира – каза Аурокс, игнорирайки напълно Ерик (което само влоши ситуацията) и се обърна към мен. – Просто искам да съм сигурен, че нашите хора са защитени.
– Нашите хора? – Каза саркастично Ерик. – Ти нямаш никакви хора, момче бик.
– Добре, стига толкова – казах аз, докато Маркс пристъпваше между тях, защото идиотът Ерик изглеждаше така, сякаш наистина може да нанесе удар на Аурокс. – Няма да се биете на тази свещена земя.
– Това би било светотатство- каза баба и поклати тъжно глава на Ерик. – Ерик Найт, мислех, че вече ще постъпваш по-добре.
Той се отдръпна, без да може да срещне очите на баба.
– Съжалявам. Права си.
– Аурокс е този, който заслужава извинението ти, а не аз – каза му баба.
– Аз сгреших. Съжалявам – каза Ерик и подаде ръка на Аурокс.
– Извинението се приема. – Аурокс стисна ръката му в предмишничен захват. – Наистина не исках да те обиждам.
– Е, аз наистина исках да те обидя – каза Ерик. – Докосна нервите ми с цялата тази история с воините.
– Разбрах – каза Аурокс. – В бъдеще ще подбирам думите си по-внимателно.
– Ето, тази енергия е това, което представлява тази свещена земя – обединяването на народите и изчистването на враждата – каза баба със задоволство. После се обърна към мен. – Върни се в училището с останалите от твоя кръг, у-ве-ци-а-ге-я. Ние ще се погрижим за Шоуни и Върховната жрица. Нека умът ти е свободен от притеснения за тях. Нека умът ви не се тревожи за тях. – Прегърна ме силно баба. – Вземи моята любов със себе си и нека тя ти даде сила и мъдрост.
Притиснах се до нея, желаейки с всички сили поне малко от Мъдрата жена, която е баба ми, да се пренесе върху мен и моите приятели.

Назад към част 28                                                              Напред към част 30

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!