П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 35

Линет

– Бяхте много полезна, госпожо Уидърспун – каза детектив Маркс, затвори малкия си бележник и закачи химикалката обратно в джоба на якето си. – Извинявам се, ако въпросите ми са ви уморили. Преживяхте ужасно изпитание.
– Няма за какво да се извинявате, детектив – увери го Линет, макар че се чувстваше така, сякаш под клепачите ѝ има пясък, и беше сигурна, че лекарството, което вампирският лечител беше добавил в системата ѝ, е прекрасен фармацевтичен коктейл против стрес и за сън. – Искам да направя всичко, което мога, за да ти помогна да спреш Неферет. – Линет направи пауза и се опита да подреди мислите си. Заради проклетите лекарства думите ѝ се размиваха, а съзнанието ѝ се замъгляваше. – Детектив, мога ли да ви задам няколко въпроса сега?
– Ако се чувствате в състояние да го направите.
– Чувствам, но моля да ме извините, ако объркам някои от думите си. – Тя направи жест към торбичката на системата. – Това определено не е кръв, което ми дават.
Високият детектив се усмихна.
– Просто нещо малко, за да си починете по-лесно. Медицинската сестра каза, че организмът ви е преживял ужасен шок. Имате нужда от сън, за да се възстановите.
– Да, това е първият ми въпрос. Защо съм тук, във вампирския лазарет, а не в болницата „Сейнт Джон“, която се намира в края на улицата?
– Ами Калона те доведе направо тук, след като те спаси. Не вярвам болница за хора да е в полезрението на безсмъртните.
– Той не ме е спасил. Това направи върховната жрица, която издигна огнената стена.
– Предполагам, че може да се каже, че Калона е била на точното място в точното време – съгласи се детективът. – Предпочитате ли да извикам линейка от Сейнт Джонс и да ви транспортирам дотам?
– Може би на сутринта. Върховната жрица беше тази, която направи огнената стена, нали?
– Това беше екипна работа, която създаде заклинанието.
Детективът изглеждаше решен да избегне въпроса и, затова Линет премина към същината.
– Дали върховната жрица и екипът ѝ са убивали хора, за да направят заклинанието?
Маркс изглеждаше истински шокиран.
– Разбира се, че не! Госпожо, аз бях там, когато Танатос направи заклинанието. Използвана е елементарна магия, а не човешки животи. Неферет е полудяла. Тя убива без угризения, защото е социопатка, а не защото е вампир.
– Опитала ли се е Неферет да стигне до Дома на нощта? Опитвала ли се е изобщо да се свърже с някого тук?
– Не знам – никой от служителите на училището или от ръководството на новаците не знае. Неферет не може да напусне Майо, докато заклинанието е в сила, а намерението ѝ е да причини вреда.
– Ами ако тя просто иска още една кутия от скъпото си вино? Или един-два нови тоалета от магазина на мис Джаксън? Тя може да излезе за тези неща, особено сега, когато ме няма. И намерението ѝ ще е само да пазарува. – Линет усещаше как сърдечният ѝ ритъм се увеличава, докато говореше.
– Без значение каква би била причината Неферет да напусне Майо, истинското ѝ намерение винаги ще бъде да извърши насилие, което заклинанието тълкува като лошо намерение. Тя се закле да убие и теб, и Калона. Само тази клетва е достатъчна, за да я държи в капан.
– Тя няма да ме убие. Тя ще заповяда на една от онези черни змии да влезе в устата ми, да се увие около мозъка ми и да ме обладае! – Когато тялото на Линет започна да трепери от нов страх, детективът се обади от стаята: – Хей, имам нужда от помощ тук!
Лечителката вампирка с татуировка, която приличаше на геометрични фигури, се втурна в стаята и се намръщи на детектива, докато проверяваше жизнените показатели на Линет и правеше някои корекции на венозната система.
– Детектив, достатъчно разпитвахте пациентката ми. Време е да си тръгнете – строго му каза лечителката.
– Няма проблем. Виждам, че госпожа Уидърспун има нужда от почивка. Ако имате още въпроси или се сещате за подробности, които сте пропуснали, ето ви визитката ми. – Той я постави на нощното ѝ шкафче. – Просто ми се обадете.
– Госпожа Уидърспун ще си почива. Няма да се обажда – каза вампирът.
– Добре, тогава лека нощ, госпожо Уидърспун.
След като детективът излезе от стаята, лечителката ѝ предложи чаша ледена вода и я поднесе на Линет, докато тя отпиваше с благодарност от сламката.
– Тук си в безопасност, Линет – заговори лечителката спокойно, успокояващо. – Ти си сред приятели и съюзници. Нашият кампус е пълен с хора, които са дошли в Дома на нощта, за да са извън обсега на Неферет. Не се страхувайте. Почивайте и се възстановявайте. Ние ще бдим над вас.
Устата на Линет сякаш не можеше да формулира дума, с която да и благодари, затова само кимна и се опита да се усмихне. Вампирката разбра, защото я потупа нежно по ръката и преди да си тръгне, угаси всички газови лампи, с изключение на една, която меко осветяваше стаята. Най-накрая остана сама, Линет се облегна назад на купчината си възглавници и си позволи да затвори очи и да се отпусне в наркотиците.
– Ах, по дяволите! Заспала е.
Линет продължаваше да държи очите си затворени, като внимаваше да не помръдне и да не промени дишането си. Беше разказала на вампирите и на детектива всичко, което знаеше – и за един ден разпитите ѝ бяха напълно достатъчни. Този нов глас щеше да почака.
– Казах ви, че трябваше да дойдем направо тук. Последния път, когато я видях, тя бързо избледняваше.
Линет разпозна втория глас като този на младата дъщеря на кмета, Афродита. Макар че изглеждаше, че момичето по някакъв начин е заменило статута си на младо момиче с този на пророчица.
– Зоуи, Афродита, Стиви Рей, не може да безпокоите човека – чу се безкомпромисният глас на вампирската лечителка. – Наркотизирах я, за да не я безпокоят до края на нощта.
Линет чуваше как тихото скърцане на обувките с гумени подметки на лечителката изчезва.
– Дрогирана до козирката – каза Афродита след кратка пауза. – За неин късмет.
– Късмет? В никакъв случай не бих нарекла тази жена късметлийка – каза глас с дебел оклахомски привкус. – Неферет ще я издири и ще я одере жива.
– Няма да и позволим.
Линет разпозна саркастичното подсмърчане на Афродита.
– Тогава по-добре се заеми със старото магьосничество и я спри, Зи. От това, което описа, Танатос и Шоуни няма да могат да поддържат това заклинание дълго време. Но ти си права. Не трябваше да я наричам късметлийка. Ние сме тези, които имат късмет заради нея и Калона.
– Какво имаш предвид?
– Просто. Тези двамата са ядосали Неферет достатъчно силно, че тя да тръгне първо след тях. Добър късмет е да бъдеш преместен по-надолу в списъка на Неферет, когото да убе и измъчва.
– Имам чувството, че ние винаги сме близо до върха на този списък. – Каза момичето, което трябваше да е Зоуи.
– Да, няма нищо страшно – каза Афродита. – Добре, излизам оттук. И няма да се върна в къщата на игрището. Споменах ли, че още повече хора се стекоха тук, докато вие бяхте тръгнали да си прекарвате добре, правейки заклинания?
– Да, Афродита, ти спомена това.
– Само около един милиард пъти. Днес, ти определено си нашият експерт по мрънкането.
– Ще отида да намеря Старк, докато още е в съзнание. Не ме интересува дали ще трябва да стоя с него на стража, ние с него имаме нужда от малко време насаме.
– Разбирам те, Зи. Трябва да намеря Репхайм преди зазоряване.
– Защо не се ожениш за него и не сложиш GPS чип в пръстена. Тогава ще можеш да го проследяваш. Ще бъде като в риалити шоу на National Geographic…
Препирайки се, гласовете на момичетата угаснаха, оставяйки Линет сама и парализирана от страха и наркотиците.

Назад към част 34                                                   Напред към част 36

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!